Р Е Ш Е Н И Е
№ 1788 15.05.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
- ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3675 по описа на ПРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
200 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника а. Б.С. е предявил срещу „Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37 иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 01.03.2017г. – 28.02.2018г. в
размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при ответника за
длъжността „о.” за този период, в резултат на трудова злополука, настъпила на
30.04.1998г., и установена с акт за трудова злополука от 04.05.1998г., ведно
със законната лихва от датата на настъпването им – 01.03.2017г. до окончателното им плащане. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с
„Електроразпределение Пловдив” АД, чийто правоприемник е „ЕВН България
електроразпределение” АД, впоследствие - „ЕВН България електроразпределение”
ЕАД, с настоящо наименование – „Електроразпределение Юг” ЕАД. Твърди, че по
време на трудовото си правоотношение е претърпял трудова злополука на ...,
установена с акт за трудова злополука от ..., като с ЕР на ТЕЛК от 09.09.2002г.
му била определена пожизнено 100% загубена работоспособност с чужда помощ. В
тази връзка била ангажирана имуществената отговорност на работодателя с влезли
в сила решения по гр. дело № 1242/2011г. на ХОС, гр. д. № 1415/2002г. на ХРС,
гр. д. № 1304/2004г. на ХРС, гр. д. № 2384/2008г. на ПРС, гр. д. № 226/2010г.
на ПРС, гр. д. № 8749/2011г. на ПРС, гр. д. № 4387/2013г. на ПРС, гр. д. №
3665/2014г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав, гр. д. № 1948/2015г. на ПРС, гр. д. № 2025/2016г. нас ПРС, XI-ти гр. с-в и гр. д. № 3283/2017г. на ПРС.
В резултат на злополуката ищецът получил увреждания и на
двете очи, поради което се наложило да претърпи редица хирургични интервенции
на очите. Същият загубил зрението си, поради което бил лишен от възможността да
полага труд и да получава трудово възнаграждение за периода 01.03.2017г. –
28.02.2018г.. За този период се твърди да е претърпял имуществени вреди –
пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получената пенсия за
инвалидност поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би
получил при ответника за длъжността “о.”. За периода 01.03.2017г. – 28.02.2018г.
обезщетението възлизало на сумата от 7000 лева.
Ето защо се моли
съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 (седем хиляди) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 01.03.2017г.
– 28.02.2018г. в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при
ответника за длъжността “о.” за този период, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 04.05.1998г., ведно със законната лихва от датата на настъпването
им – 01.03.2017г. до окончателното им плащане. Претендира разноски в размер на
700 лева (седемстотин лева) – платено адв. възнаграждение.
В съдебно заседание от 02.05.2018г. е поискано от ищеца и
е допуснато от съда изменение на исковете, като след допуснатото изменение
искът е увеличен от сумата 7000 лева на сумата от 7 119, 72 лева (седем
хиляди сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки) – обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи от трудова злополука, настъпила на 30.04.1998г.,
изразяваща се в разликата между неполученото брутно тр.
възнаграждение за длъжността “о.” и получената от ищеца пенсия за инвалидност
за периода 01.03.2017г. – 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощника ю. С. Р., с
който се взема становище за допустимост на иска и за доказаност
на иска по основание, като се оспорва претенцията на ищеца единствено по размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание
чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение
при изпълнение на служебните задължения, е претърпял злополука, която е приета
за трудова по надлежния ред, че ответникът е правоприемник на работодателя, че
ищецът е претърпял сочените в исковата молба вреди и техния размер и че същите
са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
От събраните по делото доказателства – акт за
трудова злополука от 04.05.1998г., ЕР на ТЕЛК - очна при „МБАЛ Пловдив” АД № 2245
от 169 заседание от 09.09.2002г., заповед за прекратяване на ТПО №
17/09.09.2002г., както и заверени преписи от влезли в сила решения по следните
гр. дела: гр. дело № 1242/2001г. на ХОС, гр. д. №1415/2002г. на ХРС, гр. дело №
1304/2004г. на ХРС, гр. дело № 2834/2008г. на ПРС, гр. дело № 226/2010г. по
описа на ПРС, гр. дело № 8749/2011г. по описа на ПРС, гр. д. № 4387/2013г. по
описа на ПРС, XV-ти гр. с-в, гр. д. №
3665/2014г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав, гр. д. № 1948/2015г. на ПРС, I-ви гр. с-в, гр. д. № 2025/2016г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав и гр. д. № 3283/2017г. по описа на ПРС, XV -ти гр. състав се установява следното:
На 30.04.1998г. при сечене на топола в близост до мрежа НН се е скъсало
осигурителното въже, което ударило ищеца в лицето и същият получил наранявания
в областта на о. Установява се също, че
към датата на трудовата злополука ищецът е работил по трудов договор на
длъжността „е. м.” в Електроснабдяване-район Димитровград, чиито правоприемник е
ответника по настоящето дело „ЕВН България Електроразпределение” АД, с ЕИК
*********. С посоченото ЕР на ТЕЛК № 2245 от 09.09.2002г. му е определена
пожизнено 100% загубена работоспособност с чужда помощ, като със заповед №17/09.09.2002г.
на „Електроразпределение – Пловдив” ЕАД, клон Хасково трудовото правоотношение
на ищеца било прекратено на основание чл.325,т.9 от КТ.С влязло в сила на
21.05.2008г. решение по гр. д.№1304 по описа на Районен съд град Хасково за
2004г.,е ангажирана отговорността на работодателя „Електроразпределение” ЕАД
Пловдив - клон Хасково за вреди, претърпени в резултат на трудовата злополука,
като е осъдено „Електроразпределение” ЕАД Пловдив - клон Хасково да заплати на
ищеца сумата от 1660,54 лева, представляваща разликата между получаваната
пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което би получавал като “о.”
за периода 26.10.2002г.-23.09.2004г. С влязло в сила на 18.08.2009г. решение по
гр. д.№2834 по описа на Районен съд град Пловдив за 2008г., XI-ти гр. с-в е ангажирана отговорността на работодателя „ЕВН България
Електроразпределение” АД – гр. Пловдив за вреди, претърпени в резултата на
трудовата злополука, като е осъден да заплати на ищеца сумата от 12026,15 лева,
представляваща разликата между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото
възнаграждение, което би получавал като “о.” за периода
10.10.2005г.-10.10.2008г.
С влязло в сила на 12.07.2010г. решение по гр. дело 226/2010г. на ПРС, XVIII-ти гр. с-в е осъден ответника „ЕВН България
електроразпределение” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37 да заплати на ищеца В.Д.В. обезщетение
за имуществени вреди от трудова злополука, станала на 30.04.1998г. в размер от 6168,37 лева, като разлика между
неполучено брутно трудово възнаграждение като “о.” и получената пенсия за
инвалидност поради трудова злополука за
периода 11.10.2008г.-11.01.2010г.,ведно със законната лихва върху сумата от
11.10.2008г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер
на 1600 лева.
С влязло в сила на 04.07.2012г. решение по гр. дело № 8749/2011г. по описа
на ПРС, XV-ти гр. с-в, на което е
допусната поправка на ЯФГ с Определение № 11472/18.09.2012г., влязло в сила на
13.10.2012г. е осъден ответника „ЕВН България електроразпределение” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37 да заплати на ищеца В.Д.В. обезщетение за имуществени вреди от
трудова злополука, станала на 30.04.1998г. в
размер от 8044, 45 лева, като разлика между неполучено брутно трудово
възнаграждение като “о.” и получената пенсия за инвалидност поради трудова
злополука за периода 11.01.2010г.-01.05.2011г.,ведно
със законната лихва върху сумата от 11.01.2010г. до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на 1400 лева.
С влязло в сила на 15.08.2013г. решение по гр. дело № 4387/2013г. по описа
на ПРС, XV-ти гр. с-в е осъден ответника „ЕВН България електроразпределение”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37 да заплати на ищеца В.Д.В. сумата от 10429, 52 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, станала
на 30.04.1998г., като разлика между неполучено брутно трудово възнаграждение
като “о.” и получената пенсия за инвалидност поради трудова
злополука за периода от 02.05.2011г. до 28.02.2013г., ведно със
законната лихва считано от 02.05.2011г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1708, 84 лева – разноски за адв. възнаграждение по съразмерност.
С влязло в сила на 06.08.2014г. решение по гр. дело № 3665/2014г. по описа
на ПРС, XI-ти гр. с-в е осъден ответника „ЕВН България електроразпределение”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р. Б., Г.Ч. и К. В. да заплати на В.Д.В.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф.
, чрез пълномощника а. Б.С. следните суми: сумата от 5 323, 05 лева (пет
хиляди триста двадесет и три лева и пет стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени от В.Д.В., с ЕГН ********** имуществени вреди – пропуснати ползи в
резултат на трудова злополука, настъпила на 30.04.1998г., и установена с акт за
трудова злополука от 04.05.1998г., за периода 01.03.2013г. – 28.02.2014г. в
размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при „ЕВН България
електроразпределение” ЕАД, с ЕИК ********* за длъжността “о.” за периода
01.03.2013г. – 28.02.2014г, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на настъпването им – 01.03.2013г.
до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 1 000
лева (хиляда лева) – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С влязло в сила на 10.07.2015г. решение по гр. дело № 1948/2015г. по описа
на ПРС, I-ви гр. с-в е осъден ответника „ЕВН България електроразпределение” ЕАД
да заплати на В.Д.В. сумата от 7 825, 30 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди като разлика между неполученото трудово възнаграждение и
получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука за периода
от 01.03.2014г. до 28.02.2015г., ведно със законната лихва считано от
01.03.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1300 лева – разноски
за адв. възнаграждение.
С влязло в сила на 11.05.2016г. решение по гр. дело № 2025/2016г. по описа
на ПРС, XI-ти гр. с-в е осъден ответника „ЕВН България електроразпределение”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Б., Г. Ч. и К. В. да заплати на В.Д.В.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф.
, чрез пълномощника а. Б.С. следните суми: сумата от 7 064, 54 лева (седем
хиляди шестдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение
за претърпени от В.Д.В., с ЕГН ********** имуществени вреди – пропуснати ползи в
резултат на трудова злополука, настъпила на 30.04.1998г., и установена с акт за
трудова злополука от 04.05.1998г., за периода 01.03.2015г. – 28.02.2016г. в
размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова
злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при „ЕВН България
електроразпределение” ЕАД, с ЕИК ********* за длъжността “о.” за периода
01.03.2015г. – 28.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на настъпването им – 01.03.2015г.
до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 1 500
лева (хиляда и петстотин лева) – направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
С влязло в сила на 13.07.2017г. решение по гр. дело № 3283/2017 г. по описа
на ПРС, XV-ти гр. с-в е осъден
ответника „Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Бр.,
Г.Ч.и К.В.да заплати на В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 7 087,
28 лева, представляваща обезщетение за претърпени от В.Д.В. имуществени вреди –
пропуснати ползи в резултат на трудова злополука, настъпила на 30.04.1998г., и
установена с акт за трудова злополука от 04.05.1998г., за периода 01.03.2016г.
– 28.02.2017г. в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при ответника
за длъжността “о.” за периода 01.03.2016г. – 28.02.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на настъпването им – 01.03.2016г. до окончателното плащане на дължимите суми,
както и сумата от 684, 37 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от извършената справка със сайта на Търговския регистър, на 03.10.2012г.
е вписано преобразуването на „ЕВН България електроразпределение” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37 в еднолично акционерно дружество - „ЕВН България
електроразпределение” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, като на 19.05.2017г. в ТР е вписана
промяна в наименованието на дружеството от „ЕВН България електроразпределение”
АД на „Електроразпределение Юг” ЕАД.
Ето защо съдът намира, че с влезли в сила решения безспорно е установено
правоприемството между работодателя, при който е настъпила злополуката, и
ответника по настоящото дело, че злополуката е настъпила, че е призната за
трудова, както и вида на увреждането, причинено на ищеца – 100 % загубена
работоспособност с чужда помощ пожизнено. Фактът на правоприемството се
установява и от фирменото досие на ответника в електронен вид в Търговския
регистър, който е публичен. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, не
се оспорват и исковете по основание, като ответникът ги е оспорил единствено по
размер.
Установява се от изслушаното по делото заключение на в. л. С.К. по
допуснатата ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
и което не се оспорва от страните, че през заявения от ищеца период 01.03.2017г.
- 28.02.2018г. същият е следвало да получи брутно трудово
възнаграждение в общ размер на 16 884, 60 лева (шестнадесет осемстотин
осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки) при база за сравнение получавани
такива от други двама работници, заемащи същата длъжност за район Димитровград,
с настоящо наименование на длъжността „е. м ПР на ел. с.”, като за същия период от време е
получил пенсия за инвалидност поради трудова злополука в размер на 9 764,
88 лева (девет хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и осем
стотинки), или разликата между брутното трудово възнаграждение и пенсията за
инвалидност на ищеца през претендирания период 01.03.2017г.-28.02.2018г.
е в размер на 7 119, 72 лева (седем хиляди сто и деветнадесет
лева и седемдесет и две стотинки).
Съразмерно заключението на вещото лице ищецът е изменил иска си, който след
допуснатото изменение изцяло съвпада с установените от вещото лице размери.
С оглед на тези доказателства съдът счита, че предявеният иск по чл.200,
ал.1 КТ за обезщетение на имуществени вреди е основателен и следва да бъде
уважен. Установи се по делото, че между ищеца и Електроснабдяване - район
Димитровград, чиито правоприемник е ответникът по настоящето дело, е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността “о.”, която съответства на
длъжността „е. м. ПР на е. с.” при ответника. Установи се също, че при и по
повод изпълняваната работа на ... ищецът е претърпял трудова злополука, в
резултат на която е получил нараняване в областта на о, за което увреждане му е
определена 100% загубена работоспособност пожизнено, а от 03.09.1999г.
отпусната и пенсия за инвалидност. Наличието на посочените предпоставки -
травматично увреждане на здравето и причинна връзка с изпълняваната работа,
обуславят основателността на предявения иск на основание чл. 200, ал. 1 от КТ,
тъй като ищецът е бил лишен от възможността да полага труд и да
получава трудово възнаграждение, поради което търпи имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между брутното трудовото възнаграждение което би
получавал, ако можеше да работи, до колкото предвид възрастта си все още не
придобил право на пенсия по реда на КСО, и пенсията за инвалидност отпусната му
пожизнено, които следва да бъдат репарирани. При определяне на размера на
вредите съдът кредитира заключението на вещото лице, според което за
времето от 01.03.2017г. до 28.02.2018г. ищецът е претърпял вреда в размер на 7 119,
72 лева (седем хиляди сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки),
определена като разлика между неполученото брутно трудово
възнаграждение и получената пенсия за инвалидност, за репариране на
която следва да бъде ангажирана имуществената отговорността на ответника.
С оглед на изложеното предявения от ищеца В.В.
иск по чл. 200, ал. 1 от КТ се явява доказан изцяло – както по основание, така
и по размер, поради което ще се уважи в
размера, в който е предявен след допуснатото изменение на иска - 7 119, 72
лева (седем хиляди сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки).
Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017
г. до окончателното й изплащане, тъй като се претендират вреди от трудова
злополука, която, като всеки деликт, предполага, че
обезщетението за забава се дължи от датата на увреждането, а не от поканата,
каквато в случая е исковата молба, тъй като дата на увреждането в случая се
явява първият ден, след който обезщетението за вреди не е обхванато от предходното
влязло в сила съд. решение (в случая - Решение № 1974/19.06.2017 г.,
постановено по гр. д.№ 3283/2017 г. по описа на ПРС, XV-ти гр. с-в).
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по
делото разноски. Същите са в размер на 700 лева (седемстотин лева) – платено
адв. възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и
съдействие (л. 4 от делото). По отношение на същите ответникът е възразил за
прекомерност, като възражението е основателно. Еднократният минимален хонорар
по делото възлиза на 686 лева (шестстотин осемдесет и шест лева), съгл. чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, направено е признание на иска, пълномощникът
на ищеца не се е явил в съдебно заседание, и предвид обстоятелството, че ищецът
ежегодно води идентични дела срещу ответника, с единствената разлика в периода
и размера на сумата, и се представлява от същия процесуален представител, то присъждане
на възнаграждение над минималния размер е неоправдано. Ето защо искането е
основателно и възнаграждението ще се намали, като на ищеца ще се присъди сумата
от 686 лева (шестстотин осемдесет и шест
лева) – минималният размер на адв. възнаграждение с оглед цената на иска в
размерите след изменението му. С оглед изхода на спора така посочените разноски
следва да се възложат на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза на 284, 79 лева (двеста осемдесет и четири лева и седемдесет и
девет стотинки). В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета
на съда разноски за ССЕ в размер на 80 лева (осемдесет лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Бр., Г.Ч.и
К.В.да заплати на В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
оф. , чрез пълномощника адв. Б.С. следните суми:
сумата от 7 119, 72 лева (седем
хиляди сто и деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от В.Д.В., с
ЕГН ********** имуществени вреди –
пропуснати ползи в резултат на трудова злополука, настъпила на …., и
установена с акт за трудова злополука от …., за периода 01.03.2017г. – 28.02.2018г. в размер на разликата между
получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и трудовото
възнаграждение, което би получил при „Електроразпределение Юг” ЕАД, с ЕИК
********* за длъжността “о.” за периода 01.03.2017г. – 28.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на настъпването им – 01.03.2017г. до окончателното плащане на дължимите суми, както
и сумата от 686 лева (шестстотин
осемдесет и шест лева) – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които суми могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка: *** ***, BIC: ***, с титуляр на сметката В.Д.В., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Юг” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Р.Бр., Г.Ч.и К.В.да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен
съд сумата от 284, 79 лева (двеста
осемдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки) – държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 80 лева (осемдесет лева) – разноски за
съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП