Р
Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр.Варна,
03.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПEТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№97/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Т.О.Т., М.А.Я., Г.И.Л., Ю.П.Д.,
Р.И.М., Н.Х.Г., П.К.З., К.А.З., К.А.Д., И.К.Й. и С.С.Д., всички чрез процесуалния
им представител адв.В.Б., против решение №2009/26.11.2017г./в решението е
допусната очевидна фактическа грешка при посочване годината на постановяването
му, като действителната такава е 2018г./, постановено по гр.д.№2056/17г. по
описа на ВОС, гр.о., допълнено в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК
с влязло в сила определение №290/28.01. 2019г., с което решение е отхвърлен
предявеният от жалбоподателите установителен иск с пр. осн. чл.54, ал.3/в
диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на алинеята,
като действителната е ал.2/ от ЗКИР, вр. чл.124 от ГПК против Община Варна, с
който претендират съдът да признае са установено в отношенията им с ответника,
че ищците са собственици на реална част от 692 кв.м., попадаща в имотните
граници на ПИ с идентификатор №10135.1504.54, целият с площ от 1158 кв.м. по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11. 2008г. на изп. директор на
АГКК, посл. изм. със заповед № КД-14-03-2553/07.10. 201Зг. на началника на СГКК
- Варна, както и е отхвърлен предявеният от тях в условия на евентуалност иск
против Община Варна, с който ищците претендират съдът за признае са установено
в отношенията им с ответника, че ищците са собственици на реална част от 692
кв.м., попадаща в имотните граници на ПИ с идентификатор №10135.1504.54, целият
с площ от 1158 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008г.
на изп. директор на АГКК, посл. изм. със заповед № КД-14-03-2553/07.10.201Зг.
на началника на СГКК - Варна, която са придобили чрез владение, както и ищците
са осъдени да заплатят на ответника Община Варна съдебно-деловодни разноски в
размер на 450лв. на чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно поради на нарушение на материалния закон и поради необоснованост
по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което бъдат уважени предявените главни искове,
евентуално при намирането им за неоснователни да бъдат уважени
евентуалните.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Община Варна в депозирания чрез
процесуалния й пред -ставител ю.к.П.Ц. отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1
от ГПК поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващите такива към нея от 02.02.2018г., 13.03.2018г. и
22.03.2019г./последната депозирана пред въззивната инстанция/ ищците Т.О.Т., М.А.Я.,
Г.И.Л., Ю.П.Д., Р.И.М., Н.Х.Г., П.К.З., К.А.З., К.А.Д., И.К.Й. и С.С.Д.
излагат, че са собственици на самостоятелни жилищни обекти в сграда с адм.адрес
гр.Варна, бул. ”Съборни” №38А/първите осем от тях/ и бул.”Вл.Варненчик”№16,
вх.А/останалите трима/, а именно 1/
Т.Т.-собственик на ап.№12, придобит с договор за дарение, обективиран в
н.а.№46/02г. на нотариус с рег.№192; 2/
М.Я.-собственик на ап.№11, придобит с договор за дарение, обективиран в
н.а.№36/02г. на нотариус с рег.№192; 3/
Г.Л.-собственик на ап.№16, придобит с договор за дарение, обективиран в
н.а.№72/85г. на ВН; 4/ Ю.Д.-собственик
на 1/3 ид.ч. от ап.№8, придобит по наследяване от С. Л. Н., от същата по насле
-дяване от В. Н., Л. и В. Н., а от последните двама съгласно н.а.№180/67г. на
ВН; 5/ Р.М.-собственик на ап.№4,
придобит по наследяване от И. и В. М., а от тях съгласно н.а.№178/67г. на ВН; 6/ Н.Г.-собственик на ап.№15, придобит
с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в н.а.№15/91г. на ВН; 7/
П.З.-собственик на ½ ид.ч. от ап.№3, придобит по наследяване от А. З., а
от последния с договор за дарение, обективиран в н.а.№132/ 93г. на ВН; 8/ К.З.-собственик на ½ ид.ч. от
ап.№3, придобит по наследяване от А. З., а от последния с договор за дарение,
обективиран в н.а. №132/93г. на ВН; 9/
К.Д.-собственик на ½ ид.ч. от ап.№13, придобит по наследяване от А. и И.
Д., а от тях съгласно н.а.№187/67г. на ВН; 10/
И.Й.-собственик на ½ ид.ч. от ап.№13, придобит с договор за дарение,
обективиран в н.а.№50/98г. на нотариус с рег.№213; 11/ С.Д.-собственик на ап.№5, придобит с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№16/08г. на нотариус с рег.№434.Всички
първоначални праводатели на ищците са били членове на ЖСК „Ал.Стамболийски”,
гр.Варна, учредена 1958г.Сградата е построена от посочената ЖСК върху недвижим
имот/три парцела, впоследствие обединени/, бил собственост на физически лица и
държавата, определен за кооперативно или групово жилищно строителство със
заповед на Министъра на комуналното стопан -ство и благоустройството
№4784/27.09.1957г.По реда на чл.55ж от ЗПИНМ/отм./ в действащата му към
25.06.1958г. редакция, а именно към ДВ, бр.54/56г., с решение на ИК на ГНС
Варна №20 по протокол №19 от заседание на 25.06.1958г. на ЖСК „Ал.Стамболийски”
е предоставено правото да застрои парцелите по заповед №4784/
27.09.1957г.Съгласно цитираната редакция на чл.55ж от ЗПИНМ решението има
силата на акт за придобиване на собствеността на парцела от кооперацията.
Отчуждените имоти са оценени и от ЖСК е изплатено обезщетение на собствениците
им, както и е започнато строителство.В края на 1960г. е взето решение от ИК на
ГНС Варна за разширение на бул.”Сталин”/сега бул.”Вл.Варненчик”/.За да се спазят
правилата на благоустройствения закон, към мястото, придобито от ЖСК, е
придадена част от съседен двор/на къща, намираща се сега на бул.”Съборни”№38/ в
замяна на отчуждената част за разширението на бул.”Сталин”.Изменението на
дворищната регулация чрез сливането на парцели е одобрено 1963г.Построеното до
края на 1960г. е съборено и започнало ново строителство, приключило до 1967г.,
когато членовете на ЖСК са снабдени с н.а. за притежаваните от тях обекти.В
н.а. обаче не е отразено правото на собственост по отношение на земята, върху
която е построена кооперацията, останалата свободна площ от първоначалните три
пар -цела, както и придадената по регулация към имота на кооперацията част от
съсе -ден имот.Общо тази земя е с площ от 692 кв.м. и е била собственост на
ЖСК, придобита с факта на изплащане на обезщетенията на предишните собственици,
а частта, придадена от съседен имот, по силата на дворищната регулация.След за
-вършване на строежа и снабдяване на член кооператорите с н.а. ЖСК е прекратила
съществуването си като правен субект, но притежаваното право на собственост
върху земята е преминало върху нейните членове.Съобразно квотата им от общите
части на сградата ищците притежават и ид.ч. от посочената земя, а именно 1/ Т. Т.-264/4152 ид.ч.; 2/ М.Я.-264/4152 ид.ч.; 3/ Г.Л.-228/4152 ид.ч.; 4/ Ю.Д.-92/4152 ид.ч.; 5/ Р.М.-276/4152 ид.ч.; 6/ Н.Г.-222/ 4152 ид.ч.; 7/ П.З.-138/4152 ид.ч.; 8/ К.З.-138/4152 ид.ч.; 9/ К.Дрянов- ски-111/4152 ид.ч.; 10/ И.Й.-111/4152 ид.ч.; 11/ С.Д.-270/4152 ид.ч.С АДС
№9807/27.11.1968г. е актувано като държавна собственост дворно място с площ от
1 055 кв.м., представляващо парцел І - 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 10, кв.408,
върху което е построен пететажен масивен жилищен блок с два главни входа/в
който се намират и жилищата на ищците/.През 2007г. по искане на собствениците
на отделни жилищни обекти в сградата до областния управител на област Варна е
постановено отписване от актовите книги на недвижими имоти частна държавна
собственост на имот, представляващ 415 кв.м. ид.ч. от горепосочения парцел по
АДС, представляващ по КП от 1999г. имот пл.№90 по плана на 4 м.р. на гр.Варна,
целият с площ от 1 515 кв.м.През 2008г. са одобрени КККР на гр.Варна за
територията на адм.район „Одесос”.По КККР този имот е заснет като ПИ с
идентификатор 10135. 1504.54, целият с площ от 1 158 кв.м., записан в КР
като собственост на ответника Община Варна.За имота е издаден АОС /частна/
№5446/10.06.2009г.Притежаваният от ЖСК недвижим имот, а впоследствие от
праводателите на ищците, били нейни членове, който е с площ от 692 кв.м.,
придобит чрез посочените способи, не е нанесен като самостоятелен имот в КККР,
а представлява реална част от ПИ с идентификатор 10135.1504.54, записан като
собственост на Община Варна, при граници на реалната част така, както са
посочени на скицата, приложена на л.31 от в.гр.д.№97/19г. по описа на ВАпС,
като частта, оцветена в жълт цвят.Касае се за допусната грешка в КККР.Предвид
изложеното претендират да бъде прието за установено по отношение на ответника
Община Варна, че ищците са собственици /всеки на горепосочената ид.ч./ от
реална част с площ от 692 кв.м. от ПИ с идентикатор 10135.1504.54, при
горепосочените граници на реалната част.В условие на евентуалност, ако се
приеме, че собственост не е била придобита от ЖСК и впоследствие от членовете й
и от техните правоприемници, твърдят, че са придобили собственост върху същите
ид.ч. от реалната част чрез давностно владение с присъединяване владението на
праводателите им, членове на ЖСК, започнало през 1967г., което владение ищците
осъществяват и понастоящем.
Ответникът Община Варна
в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че е собственик
на целия ПИ с идентификатор 10135.1504.54, придобит по силата на §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС/обн.ДВ, бр.96/99г./.Имотът
е бил държавна собственост съгласно АДС №9807/27.11.1968г., отреден за жилищно
строителство, съгласно предвижданията на действащия към датата на влизане в
сила в закона подробен градоустройствен план и по силата на цитираната
разпоредба е преминал в собственост на община Варна, като не е налице допусната
грешка при отразяванията в КККР.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са искове с
пр. осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР, вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото н.а., посочени в исковата молба, се
установява правото на собственост на всеки от ищците върху самостоятелни
жилищни обекти в сграда с адм.адрес гр.Варна, бул. ”Съборни” №38А/първите осем
от тях/ и бул.”Вл.Варненчик”№16, вх.А/останалите трима/, а именно 1/ Т.Т.-ап.№12, придобит с договор за
дарение, обективиран в н.а.№46/02г. на нотариус с рег.№192; 2/ М.Я.-ап.№11, придобит с договор за
дарение, обективиран в н.а.№36/02г. на нотариус с рег.№192; 3/ Г.Л.- ап.№16, придобит с договор за
дарение, обективиран в н.а.№72/85г. на ВН; 4/
Ю. Д.-1/3 ид.ч. от ап.№8, придобит по наследяване от С. Л. Н., от същата по
наследяване от В. Н., Л. и В. Н., а от последните двама съгласно н.а.№180/67г.
на ВН; 5/ Р.М.-ап.№4, придобит по наследяване
от И. и В. М., а от тях съгласно н.а.№178/67г. на ВН; 6/ Н.Г.-ап.№15, придобит с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№15/91г. на ВН; 7/ П. З.-½ ид.ч. от ап.№3, придобит
по наследяване от А. З., а от последния с договор за дарение, обективиран в
н.а.№132/93г. на ВН; 8/ К. З.-½
ид.ч. от ап.№3, придобит по наследяване от А. З., а от последния с договор за
дарение, обективиран в н.а.№132/93г. на ВН; 9/ К.Д.-½ ид.ч. от ап.№13, придобит по наследяване от А. и И.
Д., а от тях съгласно н.а.№187/67г. на ВН; 10/
И.Й.-½ ид.ч. от ап.№13, придобит с договор за дарение, обективиран в
н.а.№50/98г. на нотариус с рег.№213; 11/
С.Д.-ап.№5, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№16/08г.
на нотариус с рег.№434.
Първоначалните
праводатели на всеки от ищците се е легитимирал като собственик на
самостоятелен обект в жилищната сграда с н.а., издаден на 01.08.1967г. от ВН, в
който е посочено, че е н.а. за собственост върху жилище от сграда, построена
върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, съставен на осн. чл.55к
от ЗПИНМ и §163 от ППЗПИНМ, издаден предвид писмо на СУ „Жилищно строителство”
при ГНС Варна под №2493/14.07.1967г.Посочено е, че конкретните лица са
придобили собственост чрез покупко-продажба на съответен апартамент, ведно с
дадени ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.Посочена е
стойността на апартамента и частта от нея, представляваща припадаща се част от
стойността на отчуждения имот.
Във всеки от
последвалите разпоредителни актове е посочвано, че се прехвърля собствеността
върху дадения апартамент, ведно с прилежащите му ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху държавно дворно място.
Със заповед
№4784/27.09.1957г., издадена от Министъра на комуналното стопанство и
благоустройството, по искане на ГНС Варна и въз основа на решение по §34 от
Временните правила за приложението на ЗПИНМ на Централната регулационна комисия
при МКСБП и писмо от Държавния комитет по строителство и архитектура, е
одобрено сливането на находящите се в гр.Варна, кв.207: парцел VІ-собственост
½ ид.ч. на Г. К. Т. и ½ ид.ч. на държавата, парцел V-собственост
на Г. С. Р. и парцел Х-собственост на С. Д. Р. в един парцел V и отреждането му
за кооперативно или групово жилищно строителство.Заповедта е издадена на осн.
чл.55а от ЗПИНМ/отм./, който към 27.09.1957г. е в редакция към ДВ, бр.54/56г.,
предвиждаща, че в съответствие с градоустройствените изисквания на населените
места Министъра на КСБ, съгласувано с ДКСА може със заповед за отрежда парцели
за държавно или обществено жилищно строителство на комплекси от сгради или отделни
сгради.Отредените парцели се застрояват след като бъдат отчуждени съгласно
чл.39, ал.1 от ЗПИНМ.По реда на ал.1 могат да се отреждат парцели за групово
или кооперативно жилищно строителство на комплекси от сгради или отделни
сгради, като по предложение на съответния НС министърът определя кои от
парцелите се застрояват групово и кои с кооперативни жилищни
сгради.Последващата редакция на чл.55а от ЗПИНМ /отм./, която е към ДВ,
бр.91/12.11.1957г. отново предвижда отреждането на парцели по посочения ред от
Министъра на КСБ, но отпада изискването за съгласуване. Последващото изменение
на чл.55а е с ДВ, бр.90/11.11.1958г./с тази редакция е до отмяната на закона
през 1973г./, с което се предвижда, че могат да се образуват и групират парцели
и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно
строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации и
ЖСК, което групиране и отчуждаване се извършва, конкретно за гр. Варна, с
решение на ИК на ГНС.
Със заповедта от 27.09.1957г.
е предвидено отреждането на трите посочени парцела или за групово или за
кооперативно строителство, но според действащата редакция застрояването следва
да се извърши след отчуждаване съгласно чл.39 от ЗПИНМ, т.е. след обезщетяване
на собственика.ЖСК „Ал.Стамболийски” е вписана на 03.04.1958г., т.е. със
заповедта няма отреждане за тази кооперация, а общата възможност за групово или
за кооперативно жилищно строителство.За оценка на трите парцела е изготвен
оценителен протокол от комисията по чл.67 от Правилника за плановото изграждане
на населените места/обн.1950г., отм.1960г./ от 21.05. 1958г.Оценката е частично
изменена след обжалване с решение от 28.01.1959г. на ВОС по гр.д.№1947/58г., в
което вече е посочено, че сумите се дължат от ЖСК „Ал. Стамболийски”.Не са
ангажирани доказателства посочените в протокола и след изменението им суми за
всеки от парцелите, съответно 116 629лв./за парцел VІ/ + 43 036лв./за
парцел V/ + 51 252лв./за парцел Х/ да са били заплащани в цялост. Представени
са вносни бележки от 13.02.1959г., издадени от ДСК Варна, а именно за сумата от
2 267лв. - внесен влог за Г. Т. и 870лв.+1068лв. за С. Р. с вносители С. и
Х. Р. /едни от членовете на ЖСК/, които не кореспондират с определените за
обезщетение суми.С вносна бележка от 22.02. 1960г. е заверена сметката на Р.
със сумата от 652, 50лв. по нареждане от А. Д. /друг член на ЖСК/ за изплащане
на дворно място, с вносна бележка от 23.02.1960г. е заверена сметката на Р. със
сумата от 652, 50лв. по нареждане от Е. В. /друг член на ЖСК/ за изплащане на
дворно място, с вносна бележка от 23.02.1960г. е заверена сметката на П. и В. П./други
членове на ЖСК/ със сумата от 652, 50лв. по нареждане от Х. и К. Г. /други член
на ЖСК/ за изплащане на дворно място и с вносна бележка от 26.03.1959г. е
внесена от Ралчеви по см. на ГНС сумата от 510лв.
С решение №20 по
протокол №19 от заседанието на ИК на ГНС Варна от 25.06. 1958г. е отстъпен
отреденият със заповед №4784/27.09.1957г. на МКСБ парцел /парцели V, VІ и Х,
кв.207/ на ЖСК „Ал.Стамболийски” и е определен срок за започ -ване на строежа
01.03.1959г.Според действащата редакция на чл.55ж от ЗПИНМ към 25.06.1958г., а
именно към ДВ, бр.91/12.11.1957г., парцелите за кооперативно жилищно
строителство са застрояват от ЖСК, определени с решение на ИК на ГНС, одобрено
от МКСБ.Решението има силата на акт за придобиване на собствеността на парцела
от кооперацията.Собствениците на включените в парцела имоти са по право членове
на ЖСК и на тях се отстъпват жилища в сградата, която ще се построи.Според
посочената редакция на закона с решението от 25.06.1958г. ЖСК „Ал.Стамболийски”
придобива собствеността върху парцели V, VІ и Х, кв.207, като вече заплащането
на обезщетение е ирелеватно за придобиване на собствеността. Нормата на чл.55ж
от ЗПИНМ е с последващо изменение с ДВ, бр.90/11.11.1958г., с което отпада възможността
за придобиване на собственост от ЖСК по посочения ред върху земята и на същата
се отстъпва само право на строеж върху имотите, които, съгласно общите
положения в чл.55а от ЗПИНМ, също изменен с ДВ, бр.90/ 58г., се отчуждават в
полза на държавата и върху тях се отстъпва право на строеж. Издаден е билет за
строеж на сградата на 15.08.1960г. на ЖСК „Ал.Стамолийски” за построяването на
четириетажна жилищна сграда с магазини на партера по одобрен архитектурен план
от 1958г.Съгласно показанията на св.С.М./била член на ЖСК „Ал.Стамболийски”/
строителството започнало, но когато се направили основите през 1960г. им
съобщили, че ще се разширява булеварда/сега бул.”Вл. Варненчик”/, поради което
сградата следва да е изтеглена с 6 метра назад.Това наложило да се заринат
първоначалните основи и строежът да започне на друго място.
Съгласно протокол
№35/09.12.1960г. на заседание на СПИНМ при ГНС Варна е допуснато с решение на
съвета от 04.10.1960г. да се разшири бул.”Сталин” от 20 на 35м. в източна посока.В
Изв., бр.96/29.11.1960г. е обявено проектираното разширение, постъпили са
възражения, които са уважени отчасти, след което е възприето изменението на
уличната и дворищната регулация за посочените квартали, вкл. кв.408/бивш
кв.207/, както е обявено при проучването по §57 от ППЗПИНМ/обн. 1960г.,
отм.1973г./.Съгласно представената извадка от протокол от 10.12.1960г. на
комисията по §85 от ППЗПИНМ/отм./ за оценка на недвижимите имоти, които се
отреждат за разширението на бул.”Сталин”, както и на имотите, които се пресичат
от тази линия и подлежат на отчуждаване за жилищно строителство, за ЖСК „Ал.
Стамболийски” като собственик на дворище 6/парцел VІ, кв.207/ е предвидено обезщетение
за попадащите в разширението на булеварда 199 кв.м. от същото, както и е
предвидено за същата ЖСК като собственик на дворище 5/парцел V, кв.207/
обезщетение за попадащите 153 кв.м. от това дворище.Видно от заключението на
СТЕ от 05.09.2018г. на в.л.С.Костов, кредитирано от настоящата инстанция в тази
му част като обективно и компетентно дадено, отредените за ЖСК три парцела,
съставляват дворище 5, 6 и 10, кв.207 по КП от 1950г., показани на скицата на
л.176 от делото на ВОС със зелен цвят.През 1959г. е одобрен РП на ЦГЧ на
гр.Варна, по който тези имоти попадат в парцел VІІ-5, 10 и парцел ХІ-6, 7,
кв.408/в цитирания билет за строеж от 16.08.1960г. е посочено, че се разрешава
на ЖСК „Ал. Стамболийски” да изгради сграда в парцел VІІ-5, 10 и парцел ХІ-6,
7, кв.408/.След обявеното разширение на бул.”Сталин” тази два парцела се включват
в един общ парцел ІІ-5, 6, 7, 10, като той е образуван отчасти от площта на
дворища 5, 6, 10/частите, извън попадащите в разширението на булеварда/ и
отчасти от части от съседни им дворища/за такива части се отнася и втората част
от оценките по протокола от 10.12.1960г./, така, както е показано на скицата,
приложена на л.177 от делото на ВОС.Така е образуван след разширението на
булеварда и съседният нему парцел І-1, 2, 3, показан на същата скица.
С решение №8 по протокол
№52/15.02.1961г. ИК на ГНС Варна е взето решение да се изплати на ЖСК
„Ал.Стамболийски” от ГНС Варна посочената сума за отчуждената част от имота й,
находящ се на бул.”Сталин”№14, 16, 16а, за разшире- нието на булеварда.
Видно от горецитираните
решения на ГНС и оценителни протоколи е, че до 15. 02.1961г. ЖСК
„Ал.Стамболийски” е възприемана от адм.органи като субект, соб -ственик на
придобитите по реда на чл.55ж от ЗПИНМ в редакция към ДВ, бр.54/56г. дворища 5,
6 и 10, кв.207 от КП от 1950г. съответно отредените за тях парцели по РП от 1959г.
VІІ-5, 10 и парцел ХІ-6, 7, кв. 408, отчасти отчуждени впоследствие за
разширението на бул.”Сталин” и остатъкът обединен в общ парцел ІІ-5, 6, 7, 10,
с придадени части от съседни имоти.
През м.02.1961г. е взето
ново решение от ИК на ГНС Варна, а именно решение по т.5/не е представена
началната страница на протокола от заседанието на ИК на ГНС, но същото не е по
протокол №52/15.02.1961г./, което според мотивната част е продиктувано от
следното.Имотите на бул.”Сталин”№12, 14, 16, 16а, 18, 20, 22, представляващи
парцел ІІ-5, 6, 7, 10 и парцел І-1, 2, 3 се предвиждат за ново заст -рояване
със сграда на 4 етажа с 40 апартамента.За по-целесъобразно застрояване се
налага сливането на тези два парцела в един.Със заповед на МКСБ от 1957г. са
отчуждени дворища VІ, V и Х за кооперативно жилищно строителство и е отстъпено
право на строеж на ЖСК „Ал.Стамболийски”/според редакцията на чл.55ж от ЗПИНМ
към датата на решението на ИК на ГНС от 25.06.1958г. ЖСК придобива
собствеността върху парцела, а не право на строеж/.Това право на строеж не е
осъществено от ЖСК, която не е изплатила изцяло обезщетенията на бившите
собственици.Това налага отмяната на предходното отчуждаване и извършване на
ново, така щото да се слеят парцели І и ІІ, като са посочени техните първоначални
собственици, конкретно дворище 6-½ ид.ч. Г. К. Т. и ½ ид.ч.
държавата, дворище 5-Г. С. Р. и дворище 10-С. Д. Р.. Така е взето решение: 1/
за отмяна на заповед №4784/27.09.1957г. на МКСБ, заед -но със заповедта на МКСБ
за отчуждаването на имота; 2/ за сливане на дворища 5, 6, 7, 10, представляващи
парцел ІІ-5, 6, 7, 10, кв.408, и дворища 1, 2, 3, представляващи парцел І-1, 2,
3, кв.408, като се образува от тях един общ парцел І-1, 2, кв. 408; 3/ за
отчуждаване на парцел І-1, 2 за групово жилищно строителство. Посочено е, че
собствениците ще бъдат обезщетени чрез участие в груповия строеж, с изключение
на тези, които желаят обезщетяване в брой /един от които Г. Т./.
Съобразно своята
компетентност ИК на ГНС не е можел да отменя заповеди на МКСБ и в тази част
решението на колективния адм.орган е нищожно.ИК на ГНС, обаче е компетентен
съгласно нормата на чл.55а от ЗПИНМ в действащата му към м.02.1961г.
редакция-ДВ, бр.90/58г. и съгласно §142 от ППЗПИНМ с решение да групира парцели
и да отчуждава имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно
строителство.Тези му решения са окончателни и не подлежат на обжалване -
чл.55а, ал.3 от ЗПИНМ и §143, ал.1 от ППЗПИНМ, като съгласно §143, ал.2 от
ППЗПИНМ действието на съответните дотогавашни регулации се прекратява с
решението на ИК на ГНС, без да е необходимо те предварително да се обезсилват,
а, ако в образувания парцел за държавно, обществено, групово или кооперативно
жилищно строителство са включени само части от имоти, регулацията за останалите
части от имотите се изработва и одобрява по общия ред.Така и посочените
парцели, образувани след разширението на бул.”Сталин”, а именно парцел ІІ-5, 6,
7, 10 и парцел І-1, 2, 3, са обединени в един парцел и отчуждени от
собствениците им за групово жилищно строителство.Съгласно нормите на чл.55в от
ЗПИНМ, §147 и §148 от ППЗПИНМ парцелите за групово жилищно строителство се
застрояват от окръжните или градските народни съвети.Собствениците на имоти се
обезщетяват чрез отстъпване на жилища в сградата, която ще се построи в пар
-цела/освен ако не желаят парично обезщетение/, а жилищата за собствениците в
сградата, която ще се построи, се определят въз основа на одобрения
архитектурен проект с решение на ИК на съответния народен съвет.Това решение в
настоящия случай е решение №37 по протокол №52/27.02.1961г. на ИК на ГНС Варна,
с което са определени участниците в групов жилищен строеж „Сталин”№14, 16, 18 и
20 секции І и ІІ и секции ІІІ и ІV.В секции І и ІІ са включени всички членове
на ЖСК „Ал.Стамболийски”, която, съгласно протокола, е била собственик на
дворното място преди обявяване на груповия строеж.Предвидените за тях
апартаменти по протокола са именно тези, за които посочените лица са снабдени с
н.а. през 1967г. Останалите два апартамента в тази секция/ап.№1 и ап.№2/ са
предвидени за първоначалните собственици на дворищата С.Р. и Г.Р. /третият
собственик Г.Т. е обезщетен парично/.Съставените през 1967г. н.а. по реда на
чл.55к от ЗПИНМ и §163 от ППЗПИНМ са за самостоятелни обекти в сграда,
построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, а не за
снабдяване на членове на ЖСК/учредена при действието на чл.48 от ЗС и
Правилника за ЖСК/ с н.а. за обекти в изградена от нея сграда.В тази връзка и
неоснователно е твърдението на въззивниците, че ЖСК е продължила да бъде
собственик на парцела, а праводателите им са го придобили с прекратяване на
ЖСК.Собственост е придобила държавата чрез отчуждаването на парцела с решението
на ИК на ГНС Варна от м.02. 1961г. за групово жилищно строителство по реда на
чл.55а от ЗПИНМ/отм./, а членовете на ЖСК са обезщетени с жилища в сградата,
предвидена за изграждане в него.За групирания по регулация парцел І-1, 2, 3, 5,
6, 7, 10/показан на скицата на л.178 от делото на ВОС/, за който има издадена
заповед за изменение на РП, одобрена от 1963г./ е съставен АДС
№9807/27.11.1968г. за държавно дворно
място с площ от 1 055 кв.м.По КП от 1965г. сградата е нанесена като
съществуваща в имот пл.№8 по този план.По РП на ЦДГ от 1981г./одобрен със
заповед от 30.12.1981г., впоследствие обявена за нищожна/ сградата попада в
територия, предвиждаща комплексно жилищно застрояване.По КП от 1999г. сградата
попада в имот пл.№90, целият с площ от 1 500 кв.м., показан на
комбинираната скица, приложена на л.183 от делото на ВОС.За ПИ №90 по КП от
1999г. е съставен АОС /частна/ №5446/ 10.06.2009г.Видно от същата скица имот с
идентификатор 10135.1504.54 по КККР, одобрени със заповед от 10.11.2008г.,
изменена 2013г., който е с площ от 1 158 кв.м., попада изцяло в границите
на ПИ №90 по КП от 1999г., а последният имот попада изцяло в границите на
обединения парцел І-1, 2, 3, 5, 6, 7, 10, предмет на отчуждаване.Процесната
реална част с площ от 692 кв.м. съставлява част от имота, предмет на АОС.Парцел
І-1, 2, 3, 5, 6, 7, 10 е бил държавна собственост, придобит чрез извършеното
отчуждаване през 1961г. и отреден за жилищно строителство съгласно
предвижданията на градоустройствените планове.Така съответно ПИ №90 по КП от
1999г., съставляващ част от него, така и имот с идентификатор 10135. 1504.54 по
КККР.По силата на закона - §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обн.ДВ, бр.96/99г. е преминал
в собственост на община Варна, която се легитимира като негов собственик и
понастоящем.Извършеното през 2008г. по искане на етажните собст -веници на
сградата с адм.адрес бул.”Вл.Варненчик”№16 отписване от актовите книги за
недвижими имоти частна държавна собственост на 415 кв.м. ид.ч. от парцел І-1,
2, 3, 5, 6, 7, 10 няма конститутивно действие.
По изложените
съображения съдът приема, че ищците не се легитимират като собственици на
посочените ид.ч. от процесната реална част от имот с идентификатор
10135.1504.54 по КККР чрез първия въведен от тях придобивен способ.
Съгласно показанията на
св.С.Маркова и св.С.Д. от построяване на сградата през 60-те години и
понастоящем дворното място, в което тя е изградена, се ползва само от живущите в кооперацията и
никой не е имал претенции към тях за ползването му.Като носители на право на
строеж върху държавното дворно място собствениците на самостоятелни обекти в
сградата са имали правото да ползват и цялата незастроена част от земята.Дори и
да са имали намерение за своене, а не за държане/както се предполага от
титулите им за собственост/ с оглед нормата на чл.86 от ЗС в редакцията й до
изменението с ДВ, бр.33/96г. не са могли да придобият собственост върху земята
чрез давностно владение.Впоследствие и понастоящем с оглед нормата на §1 от
ЗДЗС, обн.ДВ, бр.46/06г. също не са
могли да придобият собственост чрез този придобивен способ.
С оглед гореустановеното
съдът приема, че въззивниците не се легитимират като собственици на процесната
реална част от имот с идентификатор 10135.1504. 54, предвид което и следва да
се приеме, че не е допусната грешка в КККР чрез ненасянето на тази реална част
като самостоятелен поземлен имот, собственост на въззивниците.Предявените
искове като неоснователни следва да бъде отхвърлени.
Предвид достигането до
идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като процесният недвижим имот се индивидуализира от
въззивния съд съобразно извършеното пред настоящата инстанция уточнение на
исковата молба, така и относно твърдените, че са притежавани от всеки от ищците
права.
Въззиваемата страна
претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.На осн.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от
НЗПП съдът определя възнаграждение в размер на 300лв., което въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№2009/26.11.2017г./в решението е допусната очевидна фактическа грешка при
посочване годината на постановяването му, като действителната такава е 2018г./,
постановено по гр.д.№2056/17г. по описа на ВОС, гр.о., допълнено в частта за
разноските по реда на чл.248 от ГПК с влязло в сила определение
№290/28.01.2019г., с което са отхвърлени предявените от Т.О.Т., М.А.Я., Г.И.Л.,
Ю.П.Д., Р.И.М., Н.Х.Г., П.К.З., К.А.З., К.А.Д., И.К.Й. и С.С.Д. искове с пр.
осн. чл.54, ал.3/в диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка при посоч
- ване на алинеята, като действителната е ал.2/ от ЗКИР, вр. чл.124 от ГПК
против Община Варна, с които претендират съдът да признае са установено в
отношения - та им с ответника, че ищците са собственици /1/ Т.Т.-264/4152 ид.ч. с н.а.№46/02г. на ВН; 2/ М.Я.-264/4152 ид.ч. с н.а.№36/02г. на ВН; 3/ Г.Л.-228/4152 ид.ч. с н.а.№72/85г. на ВН; 4/ Ю.Д.-92/4152 ид.ч. по наследяване, а наследодателите с н.а.№180/67г.
на ВН; 5/ Р.М.-276/4152 ид.ч. по наследяване,
а от наследодателите с н.а.№178/67г. на ВН; 6/ Н.Г.-222/4152 ид.ч. с н.а.№15/91г. на ВН; 7/ П.З.-138/4152 ид.ч. по наследяване, а от наследодателя с
н.а.№132/93г. на ВН; 8/ К.З.-138/4152
ид.ч. по наследяване, а от наследодателя с н.а.№132/93г. на ВН; 9/ К.Д.-111/4152 ид.ч. по насле
-дяване, а от наследодателите с н.а.№187/67г. на ВН; 10/ И.Й.-111/4152 ид.ч. с н.а.№50/98г.; 11/ С.Д.-270/4152 ид.ч. с н.а.№16/08г./ на реална част от 692
кв.м., попадаща в имотните граници на ПИ с идентификатор №10135.1504.54, целият
с площ от 1158 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11. 2008г.
на изп.директор на АГКК, посл. изм. със заповед № КД-14-03-2553/07.10. 201Зг.
на началника на СГКК - Варна, при граници на реалната част така, както са
посочени на скицата, приложена на л.31 от в.гр.д.№97/19г. по описа на ВАпС,
гр.о., като частта от ПИ с идентификатор №10135.1504.54, оцветена с жълт цвят,
която скица, приподписана от състава на съда представлява неразделна част от
настоящото решение, както и отхвърлени евентуалните искове за признаване за
установено в отношенията им с ответника, че ищците са собственици на същата
реална част от 692 кв.м., попадаща в имотните граници на ПИ с идентификатор
№10135.1504.54, като придобита чрез давностно владение, както и ищците са
осъдени да заплатят на ответника Община Варна съдебно-деловодни разноски в
размер на 450лв. на чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.О.
Трендафирова, ЕГН **********, адрес ***, М.А.Я., ЕГН **********, адрес ***, Г.И.Л.,
ЕГН **********, адрес ***, Ю.П.Д., ЕГН **********, адрес ***, Р.И.М., ЕГН **********,
адрес,***, Н.Х.Г., ЕГН **********, адрес,***, П.К.З., ЕГН **********, адрес ***,
К.А.З., ЕГН **********, адрес ***, К.А.Д., ЕГН **********, адрес ***, И.К.Й.,
ЕГН **********, адрес *** и С.С.Д., ЕГН **********, адрес *** да заплатят на
Община Варна сумата от 300лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: