О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
18.02.2020г. град Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 18.02.2020г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония
Алексова
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно частно
гражданско дело № 45 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи
кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ********* срещу Разпореждане от 22.10.2019 г.,
постановено в закрито заседание по ч.гр.д. № 5514/2019 г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Разпореждане от
20.12.2019г. в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД срещу С.М.З.,
с ЕГН: ********** и З.С.С. с ЕГН **********за
сумата от 234,30 лева – възнаграждение за допълнителен пакет от услуги по
договор за потребителски кредит № *** от ***
В частната жалба се излагат доводи, че постановеният
съдебен акт в обжалваната част е неправилен и незаконосъобразен, постановен в
нарушение на съдопроизводствените правила прави се искане Окръжния съд да го
отмени да разпореди издаване на заповед срещу С.М.З. и З.С.С.. Изложени са
множество оплаквания срещу изводите на съда за наличие на неравноправни клаузи
в договора и нищожност. Посочва, че няма нарушение на добрите нрави във връзка
с договорената лихва, защото закона допуска нейния размер да е пет пъти
законната лихва и в случая е спазено това изискване. Счита, че не е нищожно и
споразумението за допълнителен пакет услуги. Неговото сключване било по избор
на кредитоискателя и не било задължително и си гарантирал определени права,
които били в негова полза. Възнаграждението за допълнителните услуги не било
цена на тези услуги, а било дължимо за възможността те да се ползват. Това
споразумение било договор за услуга. Позовава се на чл. 9 ЗЗД. Оспорва се
извода за липса на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост. Счита за
неприложима тълкувателната практика на ВКС по закона за кредитните институции
по отношение небанковите финансови институции.
ПОС намира частната жалба за допустима, но
неоснователна.
Неоснователни са доводите в
частната жалба, че при произнасянето си заповедният съд е излязъл извън
правомощията си като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде
доказано в едно бъдещо исково производство. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК
заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл.414 ГПК от длъжника
да извърши служебно проверка дали предявеното със заявлението вземане не
противоречи на закона и/или добрите нрави и именно в изпълнение на това си
законово задължение, съдът се е произнесъл относно валидността на клаузата за
заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги. В същия
смисъл е и определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г. на ВКС и
решение на Съда на ЕС от 14.06.2012год. по дело С-618/2010год., с което е
дадено задължително тълкуване съгласно чл.633 и чл.267 от ДФЕС на реципираната
в националното ни законодателство директива 93/13/ ЕИО.
Няма пречка преценката за вероятна нищожност да се
направи само въз основа на твърденията в заявлението по чл. 410 ГПК, доклкото те изхождащ от
заявителя и съдържат данни за съдържанието на договора. Противното означава да
се дава възможност на кредитора като не представя договора, както е в случая да
избегне дължимата от съда служебна проверка на валидност на клаузите.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че
вземанията съставляват неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит № *** от ***, сключен между
„Профи Кредит България“ ЕООД и С.М.З. и З.С.С. Посочено е също така, че
договорената сума е предоставена на кредитополучателите, че същите са се задължили
да я върнат в срок от 27 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер
на 69,80 лева и падежна дата всяко 15-то
число на месеца, както и че съгласно Общите условия към договора за кредит са
се задължили да заплатят и възнаградителна лихва. Уточнено е, че страните по
договора за потребителски кредит са сключили и Споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение,
което става изискуемо с подписването му. Посочено е, че страните са се
съгласили да заплатят разсрочено възнаграждението за пакет допълнителни услуги
на равни месечни вноски чрез добавянето им към месечните вноски за погасяване
на кредита. Разяснено е, че кредитополучателите
са направили 16 погасителни вноски и че към настоящия момент кредитът е изцяло
изискуем.
С допълнителна
молба заявителят е уточнил, че пакета допълнителни услуги не е задължителен и е
за приоритетно разглеждане на заявлението за кредит; за възможност да се
отлагат вноски; да се намалява техния размер и падеж. Възнаграждението за този
допълнителен пакет се дължало възможността да се ползват услугите, а не било
тяхна цена.
По отношение на сумата за „пакет допълнителни услуги“
ПОС споделя изводите на РРС за вероятна нищожност на уговорките в договора
предвиждащи нейното заплащане.
От твърденията в заявлението може да се направи извод,
че вероятно се касае за скрити такси, които ако се включат в ГПР би се стигнало
до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са
били отделени в допълнително споразумение. То обаче е за услуги пряко свързани
с договора за кредит –приоритетно негово сключване и предоставяне на сумата,
разсрочване, намаляване на размер на вноски и прочие. Тоест със споразумението
се цели заобикаляне на закона-основание за нищожност.
Освен това от заявлението става ясно, че като съставна
част в договора е включен и съответен избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, за който ответникът дължи заплащане на възнаграждение,
включено в погасителния план. Следователно в
случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната
погасителната вноска включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги.
В тази връзка, въззивният съд намира за
неоснователни доводите на въззивника, че споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги не е пряко свързано с договора за кредит. На следващо място въззивният съд намира, че
клаузите за заплащане на възнаграждение по допълнителния пакет услуги
противоречат на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК,
което обосновава извод за тяхната нищожност. Възнаграждението като общ размер дори не е посочен (а за явлението би
следвало да отговаря на изискванията за искова молба-тоест да се посочи какъв е
бил размера му като част от обстоятеклствата на които би се основал иска) Посоченият
извод следва на първо място от обстоятелството, че процесните услуги не са изчерпателно изброени в договора
за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, като не е формирана и цената за всяка от услугите по отделно. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 4 от ЗПК, видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което в случая не е направено. В противоречие с
императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК в заявлението се твърди да е определено общо
възнаграждение за плащане за различните видове допълнителни услуги, като наред
с това заплащането на възнаграждението от потребителя е уговорено да е
предварително с всяка вноска по кредита. Следователно,
то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените в споразумението услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор, която
концепция в последна сметка се извежда и от твърденията на дружеството
жалбоподател. Не се твърди обаче да е предвидено неговото връщане ако услугата
не бъде ползвана.
Подобно разрешение обаче противоречи на
принципа за добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща такса за
реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното ползване на
такава, каквато е тезата на ищеца. По
тези съображения настоящият състав също намира, че е налице неравноправна
клауза в договора за кредит, доколкото потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за услуги, които не са му предоставени, поради което тази уговорка противоречи и на добрите нрави,
както правилно е приел и районния съд.
С оглед
възраженията във въззивната жалба на дружеството следва да се отбележи, че действително разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда
принципа на свободата на договаряне. Последният обаче не може да оправдае уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
В тази връзка следва да се вземе предвид,
че според
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК
изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая включените във въпросния пакет т.нар. „допълнителни услуги“, представляват
именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че същите
попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК.
Регламентираните в последната норма допълнителни услуги са такива, които нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора.
Предвид гореизложеното ПОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 22.10.2019 г., постановено в закрито
заседание по ч.гр.д. № 5514/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Разпореждане от 20.12.2019г. в частта му, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД срещу С.М.З., с ЕГН: ********** и З.С.С.
с ЕГН ********** за сумата от 234,30 лева – възнаграждение за допълнителен
пакет от услуги по договор за потребителски кредит № *** от ***
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.