Р Е Ш
Е Н И Е №260132
гр. Кюстендил, 14.06.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на шести
април две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Росица Савова
Членове: Татяна Костадинова
Калин Василев
при участие на секретаря Вергиния
Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело № 27 / 2021
г. по описа на съда и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Г.С.Л. , ЕГН **********, и С.В.Л., ЕГН **********, чрез адв. Д.Ш. от САК със съдебен
адрес:***, обжалват Решение № 260118/20.11.2020 г. постановено по гр.д. № 239 /
2020 г. на Районен съд – Дупница .
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт
РС - Дупница е отменил Заповед № 1/11.12.2019 г., издадена от управителя на „Ж.В."
ЕООД, с която на В. Л.Л., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, считано от 11.12.2019г., като незаконосъобразна; ответното
дружество „Ж.В." ЕООД, ЕИК ********,
е осъдено да заплати на Г.С.Л., ЕГН **********, и С.В.Л., ЕГН **********, като
правоприемници на починалия на 23.09.2020 г. ищец В. Л.Л., сумата 3060 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което последният е останал без
работа поради незаконното уволнение за периода от 11.12.2019 г. до 11.06.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.02.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението; респ. дружеството е осъдено да
заплати държавна такса в размер на 172,40 лв., както и 250 лв. - разноски за
съдебно - счетоводна експертиза, по сметка на Районен съд – Дупница, а на Г.Л.
и С.Л., като правоприемници на починалия ищец В. Л. - разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 300 лв.
Със същото решение съответно са
отхвърлени исковете на Г.Л. и С.Л., като
правоприемници на починалия ищец В. Л. : иск за осъждане на ответника да
заплати сумата 12 672, 79 лв., договорена за командировъчни средства, и иск за
осъждане на ответника да заплати сумата 297 лв. за служебни телефонни
разговори, заплатени с лични средства на В. Л., както и Г.Л. и С.Л., като правоприемници на починалия
ищец В. Л. са осъдени да заплатят на „Ж.В." ЕООД, разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 550 лв.
Въззивниците обжалват постановения от
Районен съд – Дупница съдебен акт в частта, в която са отхвърлени предявените
искове по чл. 215 от КТ за плащане на командировъчни в размер на 12 465,60
лв. и чл. 60 и сл. от ЗЗД за плащане на сума в размер на 297 лв., релевирайки
доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост , респ.
неправилно тълкуване на събраните доказателства.
Оспорват приетия за осъществил се от съда
факт на плащане на всички дължими суми за командировъчни през периода м.
02.2018 г. до м. 11.2018г. в размер на 12 465,60 лв., като сочат, че видно от
събраните по делото доказателства преводи на такива суми с основание – плащане
на командировъчни за съответния период, не са направени. Твърди се, че
свидетелските показания от разпита на двамата доведени от ответника свидетели,
които са заинтересовани от изхода на делото, съобразени със заключенията на
вещото лице, не обуславят категоричния извод, че преводите са за
командировъчни, както неправилно е приел съдът, а от изготвените три заключения
на ССчЕ не може да бъде направен категоричен извод, че сумите, изплатени на
починалия и съпругата му Г.Л., са дължимите и претендирани суми за
командировки. Сочи се, че изчисленията на експерта по първата експертиза са на
база писмени документи по делото, но не и на база счетоводни записвания при
ответника, каквато е била възложената задача, и в него не се дава информация
относно основание за плащане на сумите, наредител на преводите и отразеното в
счетоводството на ответника за тези суми. В заключението като дължими за
трудово възнаграждение и командировки неправилно са включени суми, които са изплатени
преди сключването на трудовия договор, основанието им за плащане е било различно-„превод
по сметка“ или „заем“ и това са били възстановени от Г. и Л.Б. на ищеца
разходи, направени с лични средства на починалия ищец преди сключването на
трудовия договор, по повод подготовката и обслужването на предоставено по
трудовия договор МПС. Въззивната страна се позовава на представените по делото писмени доказателства
за направени и платени разходи от ищеца в подкрепа на това твърдение и се оспорва
становището на съда, че тези изплатени парични преводи преди сключване на
трудовия договор са изплатени суми за командировки. Акцентира се, че общо
дължимата сума от ответника на ищеца извън трудовото правоотношение е
15 001,29 лв., която сума е изплатена от трети лица и от името на
ответника, и въззивниците нямат претенции по отношение на тази сума.
Признава се, че работодателят е изплатил
всички трудови възнаграждения за процесния период, също и обезщетението по
чл.224, ал. 1 от КТ за неизползван годишен отпуск, а се претендират
неизплатените и дължими суми за командировки в размер на 12 465,60 лв. за
159 работни дни в периода м.05.2018 г. до м.11.2018 г. вкл. Твърди се, че от
събраните по делото доказателства се установява, че суми за командировъчни не
са изплащани на В. Л. с основание на плащането командировъчни за съответен
период, нито са осчетоводени от ответното дружество като такива.
Акцентира се на факта, че не всички суми са
изплатени на ищеца от ответника като негов работодател, а са изплащани и от
трети физически лица, които не са работодатели на наследодателя на
въззивниците. Сочи се, че преводите, направени от Лондон, Англия, чрез Опал
Трансфер Лимитид, на обща стойност 8949,25 лв. , са направени от Г.Б. и са с
основание паричен превод, като те неоснователно са причислени от вещото лице в
заключението към изплатените трудови възнаграждения и командировки, макар че
част от тях са направени преди датата на сключване на трудовия договор и нито
един от направените преводи по размер не съответства на месечно трудово
възнаграждение или на месечно дължимите командировки. Поддържа се, че не е ясно и как в счетоводството на ответника тази
сума е осчетоводена като командировки според вещото лице, като е платена от физическо
лице, което няма отношения с работодателя, от личната му сметка. Твърди се, че
пълномощното от 16.03.2018 г., с което „Ж.В.“ ЕООД е упълномощила Георги
Бърдаров да извършва преводи от личната си сметка на суми по сметка на В. Л. не
е представено по делото за запознаване с неговото съдържание и същото се
оспорва като недействително, поради нищожен предмет на упълномощаване. Подобни
съображения за неправилно отчитане като командировъчни се сочат и по отношение
направения от Л.Б. на 12.09.2018г. превод с основание захранване на сметка.
Твърди се, че в нито една от трите изготвени експертизи няма извлечения от
счетоводните регистри на ответника, а само преразказана от вещото лице
информация, като вещото лице не се е обосновало на каква база е достигнало до
извода, че преводите, направени по сметка на ищеца, са с основание
командировки. По отношение на самите счетоводни книги на ответника се твърди,
че не са редовно водени и не следва да се ползват с доказателствена тежест.
Твърди се, че при постановяване на решението си съдът е копирал изцяло правните
изводи на вещото лице, без да открие действително осъществилите се факти от
обективната действителност и да направи свои изводи на тяхна база и е
постановил порочен съдебен акт.
По същество се иска отмяна на обжалваното
решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 215 от КТ и
чл. 60 и сл. от ЗЗД и постановяване на ново решение, с което същите да се
уважат изцяло. Претендират се направени разноски, включително адвокатско възнаграждение,
във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор по въззивната жалба от насрещната страна „Ж.В.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез
процесуалния й представител адв. Ю.Д.. С отговора се оспорва депозирана въззивна
жалба, твърди се, че тя е бланкетна, преповтаряща доводите, изложени в исковата
молба, и не сочи никакви процесуални нарушения или такива на материалния закон,
които да водят до порочност на решението, и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Възприемат се напълно изводите на съда, обективирани в първоинстанционното
решение, предвид което се иска потвърждаването му като правилно и
законосъобразно. Претендират се направените разноски във въззивното
производство.
Кюстендилският окръжен съд счита, че
въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна
страна, срещу подлежащо на въззивна проверка първоинстанционно решение.
Въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо в атакуваната му част, а по същество приема за установено следното от
фактическа страна:
Наследодателят на въззивниците В. Л.Л. /ищец
в първоинстанционното производство/ е
работил по трудов договор с "Ж.В." ЕООД, ЕИК ******, видно от трудов
договор №002/02.05.2018г. – считано от посочената дата - на длъжност „Шофьор
тежкотоварен автомобил – 12 повече тона“ с код по НКПД 83322005, с уговорено
трудово възнаграждение 510лв. и допълнително от 0,06% – за трудов стаж за всяка
година при същия работодател. Чрез заключение №7142/2020г.на в. л.Н.Ш. също
така е установено, че получаваното възнаграждение е в размер на 510лв. месечно.
През исковия период Л. е бил командирован с
цел международен превоз на товари в
държави от Европейския съюз с посочено
превозно средство – товарен автомобил № *******, съгласно заповеди №№
01-18/02.05.2018г.; №02-18/ 01.06.2018г. ; №03-18 / 01.07.2018г.; №04-18/
01.08.2018г. ; №05-18/ 01.09.2018г.; №06-18/ 01.10.2018г. и №07-18/ 01.11.2018г. /л.240 – л.246 от
първоинстанционното дело/.Със същите заповеди, издадени на основание Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, е предвидено заплащане на
командировъчни суми в размер на 40 евро на ден.
Както се установява от пътни листове
–л.254-л.296 от делото на РС-Дупница, като водач на МПС – Man Tgx с ДК
№ КН7437 ВР, В. Л. е изпълнявал курсове по маршрути в държави в ЕС за периода
от 02.05.2018г. до 31.10.2018г.
От приложените болнични листове се
констатира, че Л. е бил в отпуск по болест, считано от 14.11.2018г.до
13.11.2019г. Издадена е заповед на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение , считано от 11.12.2019г., която заповед е отменена с Решение №
260118/20.11.2020 г. , постановено по гр.д. № 239 / 2020 г. на Районен съд – Дупница- и в каквато част
същото е влязло в сила като необжалвано.
В заключение № 262234 от 27.10.2020г.на
в.л.Н.Ш., депозирано в първоинстанционното производство , се установява
следното:
Общата преведена сума на В. Л.Л. ЕГН**********
и съпругата му Г.С.Л. възлиза на 22058.71лв., като по банковата сметка с
титуляр В. Л. ВG89RZВВ91551009028166/ срвн. и представената от ищците служебна
бележка с посочен номер на сметката– л.313 от делото на ДнРС/ преведената сума е в размер на 15598.71лв.
В
общата сума се включват и извършени
парични преводи от
Лондон, Англия, чрез
Опал Трансфер Лимитид ,Рег***** .ул.К.У. №** Лондон ЕС 407НК, които са на стойност 8949.25лв,както следва; 19.02.2018г- 1000,00лв.;
23.02.2018г- 239.25лв.; 16.03.2018г. - 800,00лв.;
16. 04.2018г. - 1000,00лв.;
17.04.2018г. - 860,00лв.; 27.04.2018г. - 550,00лв.;
08.05.2018г. - 450,00лв .;
13.05.2018г. - 400,00лв.; 15.05.2018г.
- 2950,00лв.; 08.06.2018п- 500,00лв.;
12.07.2018г.-100,00лв.; 20.07.2018г. - 100.00лв. или общо -
8949.25лв./ срвн. и л.22 от делото на
ДнРС/, с посочено основание - паричен превод и
наредител на преводите е Георги Христов Бърдаров . Последният е разпитан
като свидетел – срвн.протокол от с.з.на 26.06.2020г.пред първоинстанционния
съд, където е посочено , че същият живее във фактическо съжителство с
управителя на ответното дружество.Свидетелят Б. посочва, че е дал на Л. сумата
3600лв.с уговорка да се приспадне от втората заплата на шофьора.Свидетелят
сочи, че е имало санкции /глоба от 13600 евро/ поради неработещо бордово
устройство на камиона за отчитане на
магистралните такси, за ремонт – 1900евро, 550 евро за наказателен паркинг.
Поддържа, че горивото е зареждано с пари на дружеството.Като свидетел е
разпитана и Г.Л. , визираща в показанията си, че преведените й от Ж.В.
суми с основание „заем“ не са били с
такова основание, а са за покриване на разходи по камиона, за заплата и командировъчни.Сочи
и други финансови взаимоотношения по повод заплащане на ремонти на камиона ,
зареждане на гориво , закупуване на автобусен билет.
Вещото лице Н.Ш. в заключението си отразява пълномощно
от 16.03.2018г. на управителя на „Ж.Б."ЕООД, с което Г.Х.Б. е упълномощен
да извършва преводи от личната си сметка на суми по сметката на лицето В. Л.Л.;
респ.сочи и, че на Г.Х.Б. е даден заем
за извършване на преводи на ищеца в размер на 7710,00лв., като сумата е
преведена на горепосочените дати,считано от 16.03.2018г., а сумата в размер на
1239.25лв., преведена на ищеца на 12.02.2018г. и 23.02.2018г., е личен превод
от Г.Хр. Б.. В заключение № 262234/27.10.2020г.се сочи още, че паричните преводи
по банков път в България са на обща стойност 13109.46лв., в т. ч.по сметката с
титуляр В. Л.Л. - 6649,46лв, както
следва:- 400,00лв. с платежно нареждане от 21.08.2018г., с наредител - "Ж.В."ЕООД и основание
- работна заплата; 3000,00лв.-платежно нареждане от 29.08.2018г. наредител - от
сметка с титуляр "Ж.В."ЕООД , основание - работна заплата и
командировъчни; 2000,00лв. - платежно
нареждане от 12.09.2018г.наредител - от сметка с титуляр Л.Й.Б., основание -
захранване на сметка; 900, 00лв. -
платежно нареждане от 05.11.22018г. , наредител - от сметка с титуляр "Ж.В."ЕООД
основание - работна заплата; 349.46 лв. - платежно нареждане от 31.12.2018г.,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, наредител - от
сметка с титуляр "Ж.В."ЕООД,основание
- обезщетение по чл.224 КТ. На следващо място изплатените парични средства по
сметка с титуляр Г.С.Л. са на стойност 6460,00лв,.преведени на следните дати:-
1960,00лв. с платежно нареждане от 02.07.2018г., наредител - от сметка с
титуляр Л.Й.Б., основание - превод по сметка;
3500,00лв.- с платежно нареждане от 02.08.2018г., наредител - от сметка с
титуляр "Ж.В."ЕООД, основание – заем; 1000,00лв. с платежно нареждане
от 04.10.2018г., наредител - от сметка с титуляр "Ж.В."ЕООД, основание
- заем.
Сочи се и осчетоводяване на сумите от
дружеството-ответник:, като сумите в общ размер 7710,00лв. , преведени чрез
лондонската финансова институция по сметка с титуляр В. Л.Л., ЕГН ********** , са осчетоводени, както следва: -1/. като заем
на Г.Х.Б. със счетоводна операция: ДТ с/ка499/КТс/ка501 с/ка 499 други
дебитори/501 каса; 2/. като превод от сметка на Бърдаров по сметка на сметка с
титуляр В. Л.Л. -авансово плащане на подотчетно лице/КТ 499 други дебитори и
като командировъчни средства - сума в размер на 2282.60лв. , преведени на-
08.06.2018г. - 500.00лв.; на
12.07.2018г. - 100,00лв.; на
20.07.2018г.- 100,00лв. и на 15.05.2018г.- 1582лв.изплатени парични
средства по сметка с титуляр Г.С.Л. , на стойност 6460,00лв,.са осчетоводени като разход за
командировъчни средства със счетоводни операции:ДТ499/КТ503;Други дебитори 499/
банка 303 ДТ 422/КТ499 Авансово плащане
422/ 499 други дебитори ДТ 609/КТ422
ДТ други разходи КТ авансово плащане 422 . Вещото лице сочи, че при дружеството
общо осчетоводени като изплатени средства за командировъчни са 12466.14лв , както и общо осчетоводени като изплатени парични средства за работна
заплата са в размер на 2925,93лв.Вещото лице Ш. е пояснила при изслушването си
по реда на чл.267 ГПК , че по сметка 609 в ответната дружество са
осчетоводявани само командировки, но по принцип, ако дружеството е с по-голям
оборот, може да се осчетоводяват и други
разходи, напр.за такси, като тогава се обособява и подотчетна сметка.Сумите се
осчетоводяват от банковите извлечения / от платежните нареждания/. Пояснението
е, че този начин на осчетоводяване, когато сумите не са платени от ответното дружество,
е базиран на пълномощното, което е дадено да бъдат преведени сумите / в
т.ч.като командировъчни/.
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд намира от правна страна следното:
По смисъла на чл. 2, ал. 1 от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/,
командировката в чужбина представлява изпращане на лица за извършване на
конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ
орган.
Съобразно издадените заповеди, на основание
НСКСЧ, В. Л. е командировано лице, от
кръга на посочените в чл. 215 КТ,
за изпълнение на трудовите си задължения в друга държава, респ.командирован е в
държави от ЕС. Естеството на трудовата му функция се изразява в управление на
превозното средство по предварително зададен маршрут, в продължение на цялото
работно време.
При извършено надлежно командироване,
работникът има право да получи освен брутно трудово възнаграждение, още пътни,
дневни и квартирни пари съгласно Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина; командироването се извършва по нареждане
на съответния командироващ орган /чл. 2 от
Наредбата/; командироването в чужбина се осъществява въз основа на
писмена заповед /чл. 5, ал.1 от
Наредбата/, която следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 5, ал. 2 от
Наредбата – и следователно писмената форма с нормативно установени
определени реквизити е задължителна за доказването му.
В случая са налице писмени доказателства –
заповеди за командироване на Л. в чужбина за осъществяване на дейността му като
шофьор на тежкотоварен камион с международни дестинации, като същевременно
относно командироването му на курсове с международна дестинация са налице и
съответните пътни листове, в които същият е вписан като водач на моторното
превозно средство, което е преминавало по съответните маршрути.
Ето защо съдът приема, че ищцовата страна е
доказала съгласно нормативната уредба – предвид
изрични писмени заповеди за командироване, наличието на такова.
Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина и по – конкретно разпоредбата на чл. 31,
ал. 1 от същата, гласи, че персоналът на сухоземните транспортни средства
получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни
рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, т. е. до
27 евро на ден (или различен размер, определен от ръководителя на предприятието
в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация
на международните рейсове – ал. 6 от същата разпоредба).
Казаното сочи, че за периода от 02.05.2018
г. до 31.10.2018 г. работодателят дължи на ищеца командировъчни средства ,
определени на база дневна ставка от 40 евро съгласно посочените заповеди за
командироване, явяващи се единственото представено по делото доказателство за
техния размер.Съобразно пътните листове, действителният период на командироване
в рамките на посочения, е 159 дни /доколкото за м.септември изпълнението на
трудовите функции по заповедта за командироване , съгласно приложения пътен
лист, е считано от 24.09.2018г./, като този факт не е спорен, съответно при
посочената сума 40 евро дневно , сумата за командировъчни пари по време на
действителното командироване на Л. е в размер на 12 465,60лв., която също
не се оспорва като размер.
Същевременно, дължимата сума за работна
заплата / по 510лв.месечно/ за периода на полагане на труд /до започване на
отпуска по болест, който е считано от 14.11.2018г. – или налични са 9 работни
дни за м.11.2018г./, е в размер на 3268,64лв. , т.е. общо дължимата от работодателя - като сбор от
командировъчните средства и средствата за заплата по време на действие на
трудовия договор между ответника и шофьора В.Л. сума е 15 734, 24лв.
В обобщение, ищецът е изпълнявал своите
трудови задължения извън пределите на Република България, за горепосочения
период от общо 159 дни. Получавал е
командировъчни пари, изплащани отчасти по банкова сметка, ***, изплатени от
работодателя – въззиваемото дружество – на съпругата му /въззивницата Г.Л./ -
по време на действие на трудовото правоотношение между В. Л. и същия работодател –и които суми са за работна заплата и командировъчни пари по трудовото
правоотношение със съпруга й, а не заем / същите-общо 4500лв./, като това
обстоятелство е установено чрез годно
доказателствено средство – визираните по-горе показания в с.з.на 26.06.2020г. ,
преценено при усл.на чл.172 ГПК и кредитирано от съда в посочената насока.
Предвид горното, съдът счита, че следва да
се приспаднат сумите, платени само от работодателя „Ж.В.“ЕООД на работника
/шофьора/ на посоченото основание , ведно със
сумата от сума 4500лв.- по платежни от 02.08.2018г. и от 04.10.2018г.,
но не и сумите, платени от трети лица, каквито се явяват Г.Б. и Л.Б., за които
не е установено по надлежния ред, че са служители на работодателя и са
оперирали от негово име и за негова сметка със суми на дружеството, както и че
са заплатени на Л. на търсеното основани.Същите суми са 8949,25лв.- преведени
от Г.Б. /превод във Великобритания/; 2000лв. по сметка на В.Л. и 1960лв.по
сметка на Г.Л., преведени от Л.Б.. Отделно са преведени 349,46лв., като обезщетение по чл.224 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо, установява се, че от общата
преведена на различни основания -и не само от работодателя- сума 22 058,71лв., като надлежно
изплатени от работодателя в полза на работника суми за тр.възнаграждение и
командировъчни пари са такива в общ размер 8800лв.- след приспадане на
описаните суми , които не могат да се причислят като изплатени по конкретното
трудово правоотношение и на конкретните/двете изброени/ основания по него,
докато дължими по трудовото правоотношение на основание заплата и
командировъчни са , както се посочи, суми в общ размер 15734,24лв.,от която се приспада надлежно
платената сума / като заплата и командировъчни/ - 8800лв., т.е.дължат се още 6934,24лв.- командировъчни пари,
доколкото не се спори, че няма дължими суми за работна заплата през периода на
действие на трудовия договор.
Въззивният съд намира за правилно и
законосъобразно атакуваното решение в другата обжалвана част – относно иска за
водене на чужда работа без пълномощие – заплащане на служебни телефонни разходи
с лични средства- предвид доказателствената тежест, която е за ищцовата страна
и при липсата на доказателства по делото
в такава насока .
Предвид изхода на спора, на въззивницата се
дължат разноски по компенсация /съразмерно уважената част/, които възлизат общо
на още 657,61лв.за двете инстанции- или 160,39лв. за първата инстанция и
497,22лв.- за въззивната, на база представените доказателства за извършването
им и списъка по чл.80 ГПК, депозиран от тази страна.
При липса на доказателства за разходи,
направени от въззиваемата страна в настоящото производство, то на същата не се
дължат такива за тази инстанция.
По изложените съображения, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260118/20.11.2020 г. постановено по гражданско дело № 239 / 2020г. на Районен съд – Дупница , В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявеният от Г.С.Л., ЕГН **********, и С.В.Л., ЕГН **********, като
правоприемници на починалия в хода на първоинстанционното производство /на
23.09.2020 г./ ищец В. Л.Л., ЕГН **********, иск за осъждане на ответника „Ж.В."
ЕООД да заплати сумата ДО РАЗМЕР на 6934,24лв. за командировъчни средства, както и
в частта, в която Г.С.Л., ЕГН **********, и С.В.Л., ЕГН **********, са осъдени
да заплатят разноски на „Ж.В." ЕООД, ЕИК ******, над сумата 255,94лв., и
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
„Ж.В." ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Г.С.Л., ЕГН **********, и С.В.Л.,
ЕГН **********, като правоприемници на починалия в хода на първоинстанционното
производство /на 23.09.2020 г./ ищец В. Л.Л., ЕГН **********, общо сумата 6934,24лв. /шест хиляди деветстотин
тридесет и четири лева и двадесет и четири ст./., представляваща дължими във
връзка с трудов договор
№002/02.05.2018г. между ответното дружество и В. Л.Л. командировъчни средства.
ПОТВЪРЖДАВА
постановено по гр.д. № 239 / 2020 г. на Районен съд – Дупница , в останалата обжалвана
част , в която е отхвърлен посочения иск за командировъчни средства над сумата 6934,24лв. до предявения размер
12 672,79лв., а също и относно изцяло отхвърления иск за осъждане на ответника да заплати сумата
297 лв. за служебни телефонни разговори, заплатени с лични средства на В. Л.Л.,
както и за присъдените разноски по компенсация в полза на „Ж.В." ЕООД, ЕИК
********, до размер на сумата 255,94лв., които да бъдат заплатени от Г.С.Л.,
ЕГН **********, и С.В.Л., ЕГН **********,по компенсация.
В останалата част постановеното решение по
гр.дело № 239 / 2020г.на РС – Дупница е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Ж.В." ЕООД, ЕИК ********, да
заплати на Г.С.Л., ЕГН **********, и С.В.Л., ЕГН **********, общо разноски в
размер на 657,61лв. /шестстотин петдесет и седем лева и шестдесет и една ст./по
компенсация за двете инстанции съразмерно с уважената част на посочения иск за
командировъчни средства.
ОСЪЖДА „Ж.В." ЕООД, ЕИК *********, да
заплати държавна такса по сметка на ОС – Кюстендил в размер на 277,37лв./двеста
седемдесет и седем лева и тридесет и седем ст./ съразмерно с уважената част на иска по чл.215 КТ.
Настоящото решение може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в частта относно иска по чл.215 КТ в 1-месечен срок от връчването му, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. 2.