Р Е
Ш Е Н
И Е
№260466
16.02.2021 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15118 по описа на ПРС
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, подадена от Д.К. Д., ЕГН ********** ***, представлявана от адв. К.Г.
срещу ********** –
Пловдив, Булстат *******, представлявано от директора си П. К. В.
Предявени са
обективно съединени искове по член 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ да бъде признато
за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ******. на
работодателя, с която ТПО за половин щатна бройка било прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ на основание съкращаване на половин щатна бройка от
длъжността ****, и като такова да се отмени и да се възстанови ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „*******”. Претендира разноски.
В исковата молба се
твърди, че между ищеца и ответника е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „****” при
ответника. На ищцата били връчени предизвестие и Заповед №********* г., с която
ТПО за половин щатна бройка от длъжността „****“ било прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване в щата.
Твърди се
уволнението да е незаконно, поради следните съображения, а именно:
Изготвеното и
подписано единствено от работодателя, но не и от работника допълнително
споразумение от ****** ., с което едностранно се изменя съдържанието на ТПО по
отношение на работното време от 8 на 4 часа и размера на основното трудово
възнаграждение било недействително, за което съдът да се произнесе по
валидността му в мотивите си; че законът не познавал института на прекратяване
на ТПО за половин щатна бройка; да не е налице реално съкращаване на щата,
понеже трудовите функции са прехвърлени на новоназначено лице на длъжност ТРЗ;
че е налице злоупотреба с право и превратно упражняване на власт, дискриминация
и тормоз от работодателя с цел да бъде назначен друг служител, близък до
директора. Освен това се излагат твърдения относно това, че ищцата била
психически притискана от директора, чрез поставяне на обемни и непосилни
задачи, както и упражняване на натиск да освободи доброволно длъжността си и да
работи на половин щат. Ето защо се твърди уволнението да е незаконно.
В
законоустановения едномесечен срок по член 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се излагат доводи за реално съкращаване на щата, което било
извършено от надлежен орган, по законовия ред, като е
била трансформирана единствената бройка за **** в половин щат за **** на 4 - часов работен ден и половин щат за
длъжността ******, ******** на 4 - часов работен ден.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е възникнало като безсрочно, при
осемчасов работен ден, на длъжносттта ****, което се се установява от
представените от страните трудов договор № ******* ДС №**** от ******към трудов
договор № ******., и по тези обстоятелства страните нямат спор.
Със
заповед № ****** г. на ***** на *******“ във връзка с доклад за промяна на
щатното разписание в *****, без промяна на общата численост, и след одобрението
му от **** на Община П., е била
извършена трансформация на единствената щатна бройка ****, заемана от ищцата, в
0,5 щатна бройка за **** и 0,5 щатна бройка за ТРЗ.
Било е
изготвено и доп. споразумение от ****. към трудов договор № ******., изменен с
доп. споразумение № *****., с което на осн. член 67, ал. 1, т. 1 във връзка с
член 119 от КТ за длъжността на ищцата е определено непълно работно време –
четири часа, при петдневна работна седмица, с ОМВ от 534 лева.
Така
изготвеното допълнителното споразумение от **** г. не е подписано от ищцата,
следователно ищцата не е дала писменото си съгласие за изменение на трудовото й
правоотношение относно намаляването на работното й време и работната й заплата,
поради което и съществуващото между страните ТПО не е било изменено.
Същевременно член 118 от КТ забранява на работодателя едностранно да изменя
трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда, установени в закона /член
120, 120а и 121 от КТ/.
Независимо,
че няма настъпило изменение на ТПО между страните, работодателят е издал
заповед за прекратяване на ТПО с ищцата за половин щат ****. Съгласно
разпоредбите на КТ прекратяването на ТПО между работника и работодателя е
прекратяване на трудовоправната връзка между тези две лица, чрез прекратяване
на сключения трудов договор, в резултат на което работникът се освобождава от
заеманата от него длъжност, ето защо прекратяването на ТПО за половин щатна
бройка е в противоречие с императивни разпоредби на КТ, което го прави
незаконосъобразно.
По
изложените съображения искът за отмяна на наложеното уволнение ще се уважи като
основателен и доказан.
С оглед
изхода на спора по главния иск основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
“****” при ответника на пълно работно време. В случая не е налице пречка за
възстановяване ищеца на работа, тъй като същият е работил по безсрочно трудово
правоотношение, а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.
С оглед изхода на спора ищецът има
право на присъждане на разноските по делото, които са в размер на 800 лева
платено адв. възнаграждение. С оглед изхода на спора същите ще се възложат в
тежест на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 160 лева,
от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 80 лева за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Д.К.
Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № ******. на ****** на ********* П., Булстат ********, с която трудовото
правоотношение между страните за половин щатна бройка от длъжността „****“ е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от
****** ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.К. Д.,
ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа –
“****” на пълно работно време в ********** – П., Булстат ***.
ОСЪЖДА ********** – П., Булстат ****** да заплати Д.К.
Д., ЕГН ********** разноски за адв.
възнаграждение от 800 лева.
ОСЪЖДА *******" – П., Булстат ****** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 160 лева разноски за държавна такса в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от датата, на която е постановено – 22.02.2021 г., на
основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Н.Н.