№ 3480
гр. Благоевград , 29.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди
и двадесета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501255 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба, с входящ номер в регистратурата на Районен съд – П. 3630 от
13.10.2020 г. /изпратена по пощата на 12.10.2020 г./, подадена от „А1Б.“ ЕАД срещу
Разпореждане № 2051 от 17.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 893/2020 г. по описа на
Районен съд – П.. С оспореното разпореждане първостепенният съдебен състав, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК /поради неизпълнение на указания за представяне на
сключен договор/ е отхвърлил заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение.
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от нея и е насочена
срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
С предходно определение настоящият съдебен състав е оставил частната жалба без
движение, заради незаплатена държавна такса. Жалбоподателят, посредством депозирана на
16.12.2020 г. молба, с приложено към нея платежно нареждане, е удостоверил, че е изпълнил
указаният в срок, поради което жалбата следва да се разгледа по същество.
В депозирана частна жалба са изложени съображения, според които кредитор, подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение, е длъжен да представи пред съда препис от
сключения между него и длъжника договор и други съпътстващи договора документи, само
когато длъжник е физическо лице – потребител, но не и когато е юридическо лице –
търговец.
За да се произнесе, Окръжен съд – Благоевград съобрази следното:
Производството по ч.гр.д. № 893/2020 г. по описа на Районен съд – П. е инициирано
1
въз основа на заявление по 410 от ГПК, подадено от „А1Б.“ ЕАД, с което се иска срещу
длъжника „ДД.С.С“ ЕООД да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за сумата от 2288.27 лева, представляваща сбор от следните задължение: 217.26 лева –
задължение по месечна фактура, издадена на 19.10.2018 г. във връзка с Договор *********,
418.86 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.11.2018 г. във връзка с Договор
*********, 424.85 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.12.2018 г., 483.92
лева - задължение по месечна фактура, издадена на 18.01..2019 г. във връзка с Договор
********* във връзка с Договор *********, 422.86 лева - задължение по месечна фактура,
издадена на 20.02.2019 г. във връзка с Договор *********, 245.52 лева - задължение по
месечна фактура, издадена на 19.03.2019 г. във връзка с Договор *********, 25.00 лева –
неустойка по договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен
документ № *********, 25.00 лева – неустойка по договор *********, за която неустойка е
издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ № ********* и 25.00 лева – неустойка по
договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ №
*********, ведно със законната лихва върху главницата от 2288.27 лева от датата на
подаване на заявлението /31.08.2020 г./ до окончателното погасявана на дълга.
Подаденото заявление е редовно от външна страна, като в него са посочени
индивидуализиращите данни както на кредитора, така и на длъжника. Конкретизирано е и
от какво конкретно правоотношение е възникнало паричното вземане, като подробно са
посочени отделните дължими суми, чиито сбор възлиза на 2288.27 лева., а така също и
издадените фактури по повод на всяка една от сумите.
С Разпореждане № 2016 от 02.09.2020 г. първостепенния съд е приел, че заявлението
е нередовно и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК е указал на заявителя, че в едноседмичен
срок от получаване на съобщението е длъжен да представи договора за мобилни услуги,
сключен между „А1Б.“ ЕАД и „ДД.С.С“ ЕООД, който договор е основание за пораждане на
облигационни отношения между страните и за претендиране на сумите, посочени в
заявлението.
По повод на така дадените указания заявителят е подал становище, в което е посочил,
че разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК е приложима само когато длъжник е физическо
лице – потребител, поради което в настоящия случай не е необходимо представянето на
посочените в същата документи.
С оспореното Разпореждане № 2051 от 17.09.2020 г. районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, приемайки
дадените до заявителя указания за неизпълнени.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, а съображения за това са
следните:
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е
2
спорно или не. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се
ограничава до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством
ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди
изключение от общото правило, според което изключение, когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се
прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК,
посредством горепосочено изменени и допълнение бе разписано, че съдът отказва издаване
на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни
клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По
този начин законодателят вменява в задължение на съда, пред когото се развива заповедното
производство, да следи не само за редовност на заявлението, но и за наличието на клаузи,
които имат неравноправен характер по отношение на потребителите. Това задължение
произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въвежда
изрично задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител.
В текста на чл. 143 от ЗЗП е посочено кои клаузи следва да се приемат за
неравноправни по отношение на потребителите. Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко
физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята
професионална дейност. Тоест, потребител може да бъде само физическо лице, но не и
юридическо лице.
В същото време в ГПК, в ЗЗП или в друг нормативен акт не е предвидена
възможност юридически лица, в това число и търговски дружества да бъдат третирани като
потребители и за тях да се прилагат разпоредбите, отнасящи се до потребителите и даващи
по-висока степен на защита на последните.
В настоящия случай от материалите по делото е видно, че кредитор в
облигационните отношение е „А1Б.“ ЕАД, а длъжник е друго юридическо лице - „ДД.С.С“
ЕООД. Именно поради това е невъзможно да намери приложение разпоредбата на чл. 410,
ал. 3 от ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че когато доставчикът на телекомуникационни услуги
приема, посредством общите си условия, че всички физически и юридически лица, с които
той встъпва в договорни правоотношения, имат качеството на негови потребители, това не
означава, че по отношение на тях автоматично ще се прилага разпоредбите на ЗЗП и на чл.
410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Както вече бе посочено по-горе, потребител може да
бъде само онова физическо лице, което отговаря на критериите на параграф 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП и само по отношение на него биха се прилагали особените текстове на ЗЗП и на чл. 410,
ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
С оглед изложеното се установява, че Районен съд – П. неправилно е указал на
заявителя да представи препис от договора, по повод на който е възникнало материалното
правоотношение между „А1Б.“ ЕАД и „ДД.С.С“ ЕООД, както и общите услови към този
договор. И тъй като чл. 410, ал. 3 от ГПК е неприложим в случая, неизпълнението на
указанията, дадени от районния съдебен състав, не може да доведе до отхвърляне на
заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Предвид горното и поради редовност на
заявлението по чл. 410 от ГПК, обжалваното разпореждане следва да се отмени, а
заявлението следва да се уважи за претендираната главница и законна лихва, а така също и
3
за сторените в хода на заповедното производство разноски /150 лева юрисконсултско
възнаграждение и 45.77 лева заплатена държавна такса/, като делото следва да се върне на
Районен съд – Разлог за издаде на заповедта за изпълнение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, Окръжен съд –
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2051 от 17.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 893/2020
г. по описа на Районен съд – П. и вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „А1Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“ № 1 против
„ДД.С.С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община. П., с. М.,
ул. „Е.Й.“ № 35 за сумата от 2288.27 лева /две хиляди двеста осемдесет и осем лева и
двадесет и седем стотинки/, представляваща сбор от следните задължение: 217.26 лева –
задължение по месечна фактура, издадена на 19.10.2018 г. във връзка с Договор *********,
418.86 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.11.2018 г. във връзка с Договор
*********, 424.85 лева - задължение по месечна фактура, издадена на 19.12.2018 г., 483.92
лева - задължение по месечна фактура, издадена на 18.01..2019 г. във връзка с Договор
********* във връзка с Договор *********, 422.86 лева - задължение по месечна фактура,
издадена на 20.02.2019 г. във връзка с Договор *********, 245.52 лева - задължение по
месечна фактура, издадена на 19.03.2019 г. във връзка с Договор *********, 25.00 лева –
неустойка по договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен
документ № *********, 25.00 лева – неустойка по договор *********, за която неустойка е
издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ № ********* и 25.00 лева – неустойка по
договор *********, за която неустойка е издаден на 03.04.2019 г. счетоводен документ №
*********, ведно със законната лихва върху главницата от 2288.27 лева от датата на
подаване на заявлението /31.08.2020 г./ до окончателното погасявана на дълга. С издадената
заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК „ДД.С.С“ ЕООД следва да бъде осъдено
да заплати на „А1Б.“ ЕАД и сторените в заповедното производство разноски в общ размер
на 195.77 лева /сто деветдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/.
Връща делото на Районен съд - П. за издаване на заповед за изпълнение и за
извършване на следващите се процесуални действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4