Решение по дело №115/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 82  /07.08.2020

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На единадесети юни

Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                   

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

ЯНА ПАНЕВА

 

 

Секретар: Г. Ненчева

Прокурор: Ст. Андонов

като разгледа докладваното от Председателя П. Димитрова НДВ № 115 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения за престъпление от общ характер Й.Л.В. за възобновяване на НОХД № 824/2019 г. по описа на Районен съд – Разград.

В собственоръчно изготвеното от осъдения В. искане са релевирани основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл.348 ал. 1 т. 2 и 3 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с твърдение, че не е бил наясно с условията на подписаното от него споразумение – бил без очила и не е извършил престъпление по чл. 131а вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както и че наказанието е несправедливо поради неговата завишеност. Искането е за отмяна на влязлото в сила споразумение и връщане на делото за ново разглеждане на първоинст. съд или намаляване на наложеното му наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, искателят В. учасва лично и се представлява от служебно назначен защитник - адв.Б. С. ***/, която поддържа искането в частта относно твърденията за несправедливост на наложеното наказание.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира молбата на осъдения за неоснователна, като подробно аргументира становището си.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Пред първоинст. съд - РС-Разград е било образувано НОХД № 824/19г по описа на същия съд възоснова на внесен обвинителен акт срещу Й.Л.В. за извършено деяние по чл. 131а вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. В деня на провеждане на открито разпоредително заседание по реда са чл. 248 от НПК – 17.12.2019г, страните – прокурора и защитника – адв. Ант. м. със съгласието на подсъдимото лице В., са подписали споразумение за решаване на делото, като са изразили това си желание и в устна форма в хода на проведеното от първостепенния съд разпоредително заседание - л. 25 от НОХД. Решаващият съд е вписал в съдебния протокол съдържанието на окончателното споразумение, което отново е било подписано от прокурора, защитника и подсъдимия – л.25 и 26 от НОХД, като с  протоколно определение  от 17.12.2019 г. е одобрил на основание чл.384 вр. чл. 382 ал. 7 от НПК споразумението за решаване на делото между прокурор от РП - Разград и защитника на подсъдимия В. -  адв. Ант. м.. Със споразумението подсъдимият Й.В. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 131а вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК в това, че на 26.07.2019г. в гр. Разград, при условията на опасен рецидив причинил средна телесна повреда на Н.Е.М., /с която живеел на съпъружески начала/ от същия град, изразяваща се в изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за  живота. За така извършеното престъпление подсъдимият В. се е съгласил при условията на чл.55 ал. 1 т. 1 от НК да му бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 57 ал. 1 т. 2  б.„б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

 

Определението на РС-Разград по НОХД № 824/2019 г. е влязло в сила на 17.12.2019 г., а искането на осъденото лице В. за ревизията му по реда на възобновяването е подадено на 08.04.2020г. (вх. № 1243 на РРС от същата дата), поради което съставът на АС-Варна намира, че е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420 ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419 ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421 ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение.

 Разгледано по същество, искането на осъдения Й.В. е неоснователно.

 В разглеждания случай съдебното производство по НОХД № 824/2019 г. по описа на РС-Разград е било образувано по внесен от РП - Разград обвинителен акт по обвинението на осъдения Велииков за извършено престъпление по чл. 131а вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В хода на проведеното разпоредително заседание по реда на чл. 248 от НПК и преди началото на съдебното следствие, между прокурора от РП - Разград и защитника - адв. Ант. м. е било постигнато съгласие за решаване на делото по реда на Гл. двадесет и девета от НПК, писмено материализирано в приложено на л. 22 от НОХД споразумение. Този писмен акт съдържа детайлно отразено съгласие по всички визирани в чл. 381 ал. 5 от НПК въпроси. В частност, по чл. 381 ал. 5 т. 1 от НПК правната квалификация на деянието, в извършването на което осъденият В. се е признал за виновен, е словесно отразена и приложимият наказателен закон е и цифрово изписан по чл. 131а вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Писменото споразумение е скрепено двукратно с подписите на лицата по чл. 381 ал. 6 от НПК, включително и на подсъдимия В., след надлежно отразяване на декларацията му, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Видно от протокола на проведеното на 17.12.2019 г. съдебно заседание, съдът е разяснил правата на подсъдимия В., като той е заявил, че разбира повдигнатото срещу него обвинение и се признава за виновен по него, че е подписал споразумението доброволно и го поддържа, разбира последиците от него и е съгласен с тях. На основание чл. 382 ал. 6 от НПК в съдебния протокол е било вписано съдържанието на споразумението и е било подписано от прокурора, защитника и подсъдимия В..

 При тези данни настоящата инстанция намира, че процедурата по Гл. 29 от НПК в хипотезата на чл. 384 от НПК е протекла законосъобразно. Личните волеизявления на осъдения В., че е съгласен със споразумението и се отказва от разглеждане на делото по общия ред, са направени в изискуемата форма и при стриктно спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици. При осигурени гаранции за независимостта и свободата на лично изразената от осъдения суверенна воля за провеждане на диференцираната процедура с ясното разбиране за последствията от това, отказът на осъденото лице да спори по фактите на обвинението, да участва непосредствено в събирането и проверката на доказателствата и да оспорва присъдата по реда на редовния инстанционен контрол, е окончателен. Престъпното поведение на осъдения В. е било подведено под състава на престъплението по чл. 131а вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК още при привличането му в качеството на обвиняем на досъдебното производство, по този текст от НК са му били предявени материалите от разследването- л.91 от ДП и тогава е заявил, че желае да сключи споразумение, по същото обвинение е бил изготвен и внесен в съда обвинителния акт, такава квалификация е залегнала и в одобреното от съда споразумение, което осъденият лично е подписал. Съдът законосъобразно в процесуален план е изпълнил задълженията си по чл. 382 ал. 7 от НПК, като е одобрил споразумение, което не противоречи на закона. В предмета на възложената на съда проверка съгласно цитираната разпоредба се включва преценка на материалната законосъобразност на споразумението по въпросите по чл. 381 т. 1 от НПК - правната квалификация на деянието. Страните по споразумението действително не могат да уговарят каквито и да е клаузи в противоречие със закона и събраните по делото доказателствени материали. Затова при одобряване на споразумението, независимо от изразеното от страните съгласие по въпроса какво именно престъпление съставлява деянието, съдът всякога изрично преценява на собствено основание дали поведението на дееца правилно е подведено от обективна и субективна страна под състава на съответната правна норма от Особената част на НК. В разглеждания случай при юридическата оценка на събраните на досъдебното производство доказателствени материали РС-Разград не е допуснал нарушение на закона.

На същата плоскост следва да се разглежда оплакването /макар и декларативно изложено/ за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото последното се явява задължителна и неотменна част на споразумението. В настоящия случай наказанието е определено по реда на чл. 381 ал. 4 от НПК при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК в размер от 2 години лишаване от свобода при предвидени от Законодателя параметри от 5 до 12 години лишаване от свобода за деянието по чл. 131а вр. чл. 129 ал. 2 от НК.

 

Поради изложеното по-горе, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлото в сила определение за одобряване на споразумението и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

 

Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 824/2019г на РС-Разград, направено от Й.Л.В..

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.