Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 450 08.10.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На осми октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
Секретар Даринка Димитрова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1166/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК .
Депозирана
е искова молба “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против Н.С.А.,
с която е предявен иск за установяване
дължимостта на сумата 883,83лв. главница, законната лихва, сумата
38,95лв. договорна лихва за периода от 1.08.2016г. до 1.12.2016г., 660лв.
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
1.08.16г. до 1.12.16г., сумата 253,20лв. – обезщетение за забава за периода от
2.08.16г. до датата на подаване заявлението в съда. Претендира и за заплащане
на направените разноски. Сочи се, че на 1.12.2015г. между Микро Кредит АД като кредитор и ответника като
кредитополучател е сключен договор за заем
CredoGo №5322-00002093, по силата на който е предоставило заем в
размер на 2000лв. Условията на договора се съдържат в отделни полета или клетки
отпечатани от лицевата страна на формуляр Искане за кредит и договор за заем
като Общите условия при които се отпуска кредита, са неразделна част.
Заемополучателят се задължил да върне на заемодателя сума в общ размер на 2233,08лв.
представляващата чистата стойност на заема ведно с договорената лихва по него,
договорна лихва в размер на 233,08лв., която се задължил да върне на 12 месечни
вноски в размер на 186,09лв., като първата погасителна вноска платима на
1.01.2016г. В поле 3 от договора заемателят декларирал, че желае да се ползва
от допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Микро кредит АД в
качеството на застрахователен посредник, предоставил на заемополучателя
финансиране и разсрочване на сключена с негово посредничество застраховка
„Защита“ към ЗК Уника Живот АД, с конкретни условия посочени в индивидуална
застрахователна полица, подписана от заемополучателя. Като се задължил да върне
на заемодателя платената от страна на Микро Кредит АД застрахователна премия в
срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски всяка в размер на 132 лв.,
платими считано от 1.01.2016г. или общо сумата 1584лв., която покривала
посочените застрахователни рискове. На заемополучателя е начислена лихва за
забава за периода от 2.08.16г. когато е станала изискуема първата неплатена
погасителна вноска до датата на подаване на заявлението в съда. Срокът на
договора изтекъл на 1.12.2016г. Заемополучателят не изплатил изцяло заема. На
10.11.2016г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания между Микро кредит
АД и ищеца, вземането на ответника прехвърлено в полза на ищеца, което право на
прехвърляне е упоменато в договора. На 15.11.2016г. до длъжника изпратено уведомително
писмо, за извършената продажба на вземането, което се върнало в цялост като
„непотърсено“. На 16.05.2019г. ищцовото
дружество изпратило повторно уведомително писмо до длъжника чрез куриер, като
писмото е получено от адресата, видно от приложена обратна разписка. По
подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №465/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена по чл.47 ал.5 от ГПК на длъжника.
В
предоставения срок ответникът не депозира отговор. Не заявява становище по
исковете, не се явява в с.з.
Предвид направеното искане на
представителя на ищеца в с.з. за постановяване на неприсъствено решение, съдът
счита, че предпоставките за постановяване на същото са налице. На ответника му
е указана тази възможност, той не е представил становище и не е изпратил
представител в с.з. на същия са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяването в с.з. От посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства, може да се направи извод,
че искът вероятно е основателен.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски,
в размер на 313,28лв., от които 163,28лв. внесена държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г.
на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в
заповедното производство, които са 36,72лв. заплатена държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение. Поради което ответникът следва да заплати на
ищеца и 86,72лв. за разноски по ч.гр.д. №465/2019г. на РРС.
По
гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.А., ЕГН **********, адрес *** ДЪЛЖИ на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, адрес гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4 сумата 883,83лв./осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и три
стотинки/ главница, ведно със законната
лихва от 05.03.2019г. до окончателното изплащане, сумата 38,95лв./тридесет и
осем лева и деветдесет и пет стотинки/ договорна лихва за периода от 1.08.2016г.
до 1.12.2016г., сумата 660лв./шестотин и шестдесет лева/ застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 1.08.2016г. до 1.12.2016г, сумата
253,20лв. /двеста петдесет и три лева и двадесет стотинки/ обезщетение за
забава за периода от 2.08.2016г. до 05.03.2019г., за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №465/2019 г. на РРС.
ОСЪЖДА Н.С.А.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК203670940, адрес гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2 офис 4 сумата 313,28лв. /триста и тринадесет лева и
двадесет и осем стотинки/ за разноски в
настоящото производство, КАКТО сумата 86,72лв. /осемдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №465/2019г. на РРС.
Решението
не подлежи на обжалване като постановено при условията на чл.239 от ГПК. Препис
от същото да се изпрати на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: