Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1384 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл.
1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба
ищецът “Л.Р.” ЕООД, ЕИК*******, твърди,
че между него, като наемодател, и
ответника “В.С.” ЕООД, ЕИК *******като
наемател, е сключен договор за отдаване
под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., по силата на който е
предоставил на ответника автомобил с марка “BMW”, модел “М4 Купе”, с ДК № *******. Твърди, че съгласно раздел VII Б, т. 1 вр. с раздел IV, т. 2 от договора за наемателя възниква
задължението да плаща точно и в срок месечните наемни вноски, дължими до 5-то
число на всеки месец от срока на договора. Твърди, че месечната вноска е в
размер на 992,30 евро без ДДС.
Твърди, че съгласно
раздел IV, т. 3.1. от договора при
забава в плащанията от страна на наемателя с повече от един ден, върху
дължимите суми се начислява неустойка в размер на 0,5% на ден за всеки ден
забава.
Твърди, че съгласно
раздел V, т. 1 от договора същият е
сключен неотменимо за срок от 60 месеца, като съгласно раздел IV, т. 2 от договора първата месечна вноска е
дължима до 30.11.2017 г. и последната до 05.10.2022 г.
Твърди, че след
20.07.2018 г. ответникът не е извършвал плащания по договора. Твърди, че с
платения по договора аванс от 6 391 евро са покрити дължимите вноски за
месеци април 2018 г., май 2018 г. част от вноската за месец юни 2018 г., както
и част от вноските по застраховка “Пълно
каско” за 2018 г. и данък МПС за
2018 г. Твърди, че наемателят е върнал автомобила на 22.08.2018 г.
Ищецът твърди, че е
развалил процесния договор с писмо, връчено на ответното дружество на
22.08.2018 г. Твърди, че неплатените и дължими суми за наем на автомобила са в
общ размер на 3 137,41 евро за периода от 05.06.2018 г. до 22.08.2018 г. –
датата на връщане на автомобила, включваща част от вноската за м. юни 2018 г. в
размер на 1 011,55 евро, вноската за м. юли 2018 г. в размер на
1 062,93 евро и вноската за м. август 2018 г. в размер на 1 062,93
евро.
Твърди, че съгласно
раздел IV, т. 3.1. от горецитирания
договор за наем, при неизпълнение на парично задължение се предвижда неустойка
в размер на 0,5% за всеки ден забава, която възлиза на 4 184,98 евро за
периода от първия ден на забавата 06.02.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на
връщане на автомобила), формирана по следния начин:
- сумата от 262,80
евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. февруари 2018 г.,
считано от 06.02.2018 г. до 20.07.2018 г. (датата на покриване на вноската);
- сумата от 879,77
евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. март 2018 г., считано
от 06.03.2018 г. до 20.07.2018 г. (датата на покриване на вноската);
- сумата от 860,97
евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. април 2018 г.,
считано от 06.04.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила);
- сумата от 701,53
евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. май 2018 г., считано
от 06.05.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила);
- сумата от 789,01
евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. юни 2018 г., считано
от 06.06.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила);
- сумата от 510,21
евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. юли 2018 г., считано
от 06.07.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила);
- сумата от 180,70
евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. август 2018 г.,
считано от 06.08.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила).
Твърди, че на
основание раздел V, т. 2,
раздел IX, т. 2, б. б) и раздел XI, т. 2 от горецитирания договор за наем, при
забава на плащане на повече от 60 дни от датата на падежа, при връщане на
наемното имущество предсрочно без постигната писмено договорка за подмяна или
друго споразумение или при разваляне на договора по вина на наемателя между
13-ти и 24-ти месец от срока на договора, наемателят дължи на наемодателя
обезщетителна неустойка в размер на 22 месечни вноски. Твърди, че са налице и
трите хипотези, поради което дължимата неустойка възлиза на 26 196,50
евро.
Ищецът претендира да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 3 137,41 евро,
представляваща неплатените наемни вноски за периода от 05.06.2018 г. до 22.08.2018
г. за ползването на автомобил с марка “BMW”, модел “М4 Купе”, с ДК № ******* по сключения между страните
договор за отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., сумата
от 4 184,98 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на вноските
от 06.02.2018 г. до 22.08.2018 г., дължима на основание раздел IV, т. 3.1. от горецитирания договор за наем, и
сумата от 26 196,50 евро, представляваща неустойка за разваляне на
договора, дължима на основание раздел V,
т. 2, раздел IX, т. 2, б. б) и раздел XI, т. 2 от горецитирания договор за наем, както
и законната лихва върху всяка от претендираните главници за периода от датата
на подаване на исковата молба (13.05.2020 г.) до окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответникът “В.С.” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва сключването на договора и платеният аванс от 6391,15 евро без ДДС или 7 669,38 евро с ДДС. Сочи, че е предвидено платеният авнас да се приспада ежемесечно в размер на 106,52 евро, като до изчерпването му дължимата месечна сума от наемателя е в размер на 885,78 евро.
Сочи, че на 09.11.2017 г. е сключено допълнително споразумение между ищеца “Л.Р.” ЕООД, ответника “В.С.” ЕООД, “София Франс ауто-оказион” ЕООД и Н.П.У., съгласно което крайната цена от 17 500 лева по договор за покупко-продажба от 09.11.2017 г. да бъде прехвърлена от “София Франс ауто-оказион” ЕООД и да се счита за частично погасяване на задължението на “В.С.” ЕООД към “Л.Р.” ЕООД по сключения договор за оперативен лизинг № 2009/30.08.2017 г. Сочи, че освен това са заплатили допълнително и следните вноски: на 05.02.2018 г. сумата от 2 078,89 лева, на 02.07.2018 г. сумата от 2 078,89 лева и на 20.07.2018 г. сумата от 4 157,78 лева. Сочи, че с ищеца са имали множество спорове по време на ползване на автомобила, поради което ответникът е врънал автомобила.
Сочи, че претендираните суми следва да се считат погасени с плащането в полза на ищеца на сумата от 17 500 лева по споразумението от 09.11.2017 г.
Прави възражение за нищожност поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, на клаузите за неустойка по
процесния договор, предвиждащи неустойка в размер на 0,5% на ден за всеки ден забава върху дължимите вноски, както и неустойката
в размер на 75% от оставащите наемни вноски при прекратяване на договора между
13-тия и 24-тия месец от договора (в случая 22 броя вноски). Сочи, че така
определените неустойки излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Сочи, че в случая при преценка на
неустойките е от значение, че автомобилът подлежи на връщане, върнат е и дори е
продаден от ищеца. Сочи, че поради това определената неустойка би довела до
неоснователно обогатяване на ищеца.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове. Не оспорва сключването на споразумението от 09.11.2017 г. и плащането на сумата от 17 500 лева. Сочи, че с нея са покрити дължими суми, които са различни от претендираните в настоящото производство. Не оспорва плащането и на другите три суми от ответника, но сочи, че те също са отнесени към дължими суми по договора, които не са предмет на делото.
Оспорва направените от ответника възражения за нищожност на неустоечните клаузи. Сочи, че страните са уговорили размера на обезщетението за причинени имуществени вреди на наемодателя при забава на дължимото плащане, както и при разваляне на договора по вина на наемателя.
Оспорва като неотносимо към предмета на делото направеното от ответника възражение, че наемната вещ е продадена от ищеца. Сочи, че от значение в случая са единствено договореностите по договора за наем, като без значение за спора е дали след връщането на наемата вещ при прекратяване/разваляне на договора същата ще бъде отдадена отново за ползване от наемодателя или ще бъдат извършени разпоредителни действия с нея.
Излага доводи, че процесният наемен договор е сключен неотменимо за определен срок от 60 месеца и когато невъзможността за изпълнение е причинена виновно, то изправната страна има право да развали договора и да претендира обезщетение за вредите от развалянето, което е изрично уговорено под формата на неустойка.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения срещу предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните и
се установява от представените по делото писмени доказателства, че между ищеца “Л.Р.” ЕООД, като наемодател, и ответника “В.С.” ЕООД, като наемател, е сключен договор за отдаване под наем на движимо
имущество № 2009/30.08.2017 г., по силата на който наемодателят отдава под наем
на наемателя следния автомобил: марка “BMW”, модел “М4 Купе”, с ДК № *******.
Съгласно раздел V, т. 1 от договора, същият се сключва
неотменимо за срок от 60 месеца, считано от подписването му.
Съгласно раздел IV, т. 2 от договора, месечната вноска е в
размер на 992,30 евро без ДДС, като всяка месечна вноска е дължима до 5-то
число на всеки нов месец от срока на договора.
Съгласно раздел IV, т. 3.2., изр. първо и второ от договора, с
извършените плащания ще се погасяват задължения на наемателя в следната
последователност: а) всички дължими суми, които са различни от наемните вноски
и неустойки; б) неустойки; в) наемни вноски, като наемодателят има право да
измени реда нпо собствено усмотрение.
Съгласно раздел IV, т. 6 от договора, към момента на сключване
на договора за наем наемателят е внесъл аванс в размер на 6 391,15 евро
без ДДС, като от тази сума наемодателят може да се удовлетвори в случай на повреди или липси на/по автомобила,
непокрити от наемната цена, удостоверени с протокол, подписан от двете страни
или техни представители, неплатени вноски или други дължими суми, а остатъкът
се приспада от последната дължима наемна вноска или се връща на наемателя след
окончателно предаване на автомобила с приемо-предавателен протокол и подписване
на приключителния протокол по образец на наемодателя. Уговорено е също, че
наемодателят ежемесечно заедно с издаване на фактура за месечна наемна вноска
ще намалява авансовата вноска, като ще отнася сумата,
с която я намалява за покриване на задължението за месечна наемна цена, т.е. по
106,52 евро без ДДС на месец или общо за срока на договора сумата от
6 391,15 евро без ДДС.
Съгласно раздел IV, т. 3.1. от договора, в случай на забава от
страна на наемателя с повече от един ден, той дължи неустойка от 0,5% върху
дължимото плащане за всеки ден забава.
Съгласно раздел V, т. 2, б. б) от договора, при предсрочно
прекратяване на договора от страна на наемателя или при развалянето му от
наемодателя по вина на наемателя, наемателят дължи обезщетителна неустойка при
прекратяване между 13-ти и 24-ти месец от срока на договора в размер на 22
месечни вноски.
Съгласно раздел IX, т. 2, б. б) от договора, при неплащане на дължима вноска или друго
дължимо плащане повече от 30 дни от датата на падежа, включително такова за
ремонт, дължимо на оторизиран сервиз или негов подизпълнител, наемодателят има
право да развали едностранно договора, без да даде срок, като наемателят му
дължи обезщетителна неустойка при
прекратяване между 13-ти и 24-ти месец от срока на договора в размер на 22
месечни вноски.
Съгласно раздел XI, т. 2, б. б) от договора, наемателят дължи на
наемодателя обезщетителна неустойка за пълно неизпълнение при прекратяване
между 13-ти и 24-ти месец от срока на договора в размер на 22 месечни вноски.
Представен е и анекс към
договора от 09.11.2017 г.
От представения от ищеца
приемо-предавателен протокол от 09.11.2017 г. е видно, че автомобилът е
предаден от наемодателя на наемателя.
От представения от ищеца
приемо-предавателен протокол от 22.08.2018 г. е видно, че автомобилът е върнат на тази дата от наемателя на
наемодателя.
Представени са издадени от
наемодателя на наемателя фактури във връзка с процесния договор – за такси, за
пълномощно за чужбина, за данък МПС 2017 г.
Представено е от ищеца писмо,
получено за ответното дружество на 22.08.2018 г., с което договорът за наем е
развален едностранно от наемодателя на основание раздел IX, т. 1 от същия поради неплащане на дължими от
наемателя суми.
Представена е от ищеца и
нотариална покана, връчена на ответника на 28.10.2019 г. при условията на чл.
47, ал. 1 от ГПК, в която е посочено, че договорът е едностранно развален по
вина на наемателя на основание раздел
XI, т. 2, б. д) от договора,
който препраща към раздел IX,
т. 2, и ответникът е поканен да заплати дължимите по договора суми в общ размер
на 33 518,89 евро.
Представено е от ответника споразумение от 09.11.2017 г., сключено между между ищеца “Л.Р.” ЕООД, ответника “В.С.” ЕООД, “София Франс ауто-оказион” ЕООД и Н.П.У., съгласно което сумата от 17 500 лева по договор за покупко-продажба от 09.11.2017 г. да бъде прехвърлена от “София Франс ауто-оказион” ЕООД на ищеца “Л.Р.” ЕООД и да се счита за частично погасяване на задължението на “В.С.” ЕООД към “Л.Р.” ЕООД по сключения договор за лизинг № 2009/30.08.2017 г. Представени са и доказателства за платени от ответника суми по договора за наем.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието основно заключение
на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С., от което се установява, че
общият размер на неплатените
наемни вноски по договора за отдаване под наем на движимо имущество №
2009/30.08.2017 г. е 3 137,41 евро, включваща сумата от 1 011,55 евро
– неиздължен остатък по фактура № ********* от 02.06.2018 г. (осма месечна
наемна вноска с падеж 05.06.2018 г.), сумата от 1 062,93 евро – неиздължен
остатък по фактура № ********* от 03.07.2018 г. (девета месечна наемна вноска с
падеж 05.07.2018 г.) и сумата от 1 062,93 евро – неиздължен остатък по
фактура № ********* от 03.08.2018 г. (десета месечна наемна вноска с падеж
06.08.2018 г.).
Вещото лице дава заключение, че общият размер на неустойките по раздел
IV, т.3.1 от договора за наем, считано от 06.02.2018 г. до 22.08.2018 г., е
4 302,41 евро. Вещото лице изчислява и алтернативен вариант на неустойката
по раздел IV, т. 3.1 от договора за наем за периода от 06.02.2018 г. до
22.08.2018 г. в размер на 3 023,31 евро, ако се приеме, че вноска 6-та с
падеж 05.04.2018 г. в размер на 1 062,93 евро, вноска 7-ма с падеж
08.05.2018 г. в размер на 1 062,93 евро и част от вноска 8-ма с падеж
05.06.2018 г. в размер на 51,38 евро са закрити на 03.09.2018 г. със средства
от платения аванс (т.е. към датата на падежа ищецът е разполагал с паричните
средства).
Вещото лице дава заключение, че общият размер на неустойките по раздел
XI, т.2 от договора за наем е 26 196,50 евро (22 бр. вноски Х
1 190,75 евро).
Вещото лице дава заключение, че
сумата от 17 500 лева по споразумението от 09.11.2017 г. е постъпила по
сметка на ищеца “Л.Р.” ЕООД и същата е отразена за
намаляване на задължения на ответника “В.С.”
ЕООД, произтичащи от договора за наем, които са извън процесните. Вещото лице
дава заключение и какви задължения по договора за наем са погасени с твърдените
от ответника плащания, като съгласно заключението същите са извън процесните
такива.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С.. Вещото лице дава заключение за погасените суми по договора за наем съгласно данни от счетоводството на ответника “В.С.” ЕООД, като е съобразило платените суми и сумата от 17 500 лева по споразумението от 09.11.2017 г. Съгласно счетоводството на ответника с платената сума от 17 500 лева са закрити задължения, включително процесните за 9-та и 10-та вноска по договора. Вещото лице посочва, че в представения вариант не са взети предвид изчислените неустойки поради консатираното нетекущо осчетоводяване на платените суми със споразумението от 09.11.2017 г. (осчетоводено от ответника на 20.08.2018 г.) и аванс съгласно договора от 30.08.2017 г. (осчетоводено от ответника на 20.08.2018 г.). Посочено е също, че счетоводните записвания при ответника не кореспондират с договореното между страните, съответно поради непредставяне на платежни документи не може да се установи точната дата на плащане и дните закъснение.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД:
Договорът за наем е уреден в чл. 228-239 от ЗЗД. Съгласно легалната дефиниция по чл. 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Предмет на договора за наем могат да бъдат само индивидуализирани непотребими вещи, включително недвижими имоти. Този договор е двустранен, консенсуален, възмезден, по правило неформален. Съгласието на страните, придружено с предаване на наетата вещ/имот, е достатъчно за действителността на договора за наем. Без правно значение за действителността на договора за наем е дали наемодателят е собственик на предоставената под наем вещ/имот или не.
В случая не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца “Л.Р.” ЕООД, като наемодател, и ответника “В.С.” ЕООД, като наемател, е сключен договор за отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г. – автомобил с марка “BMW”, модел “М4 Купе”, с ДК № *******. От уговорените между страните права и задължения в договора, съдът намира, че между тях е породено валидно облигационно правоотношение по договор за наем. Основното задължение на наемодателя е да предаде вещта на наемателя и да му осигури свободното ползване на имота в рамките на уговорения срок.
С предаването от наемодателя ищец на отдадения под наем автомобил се пораждат задължения на наемателя ответник да заплаща уговорената наемна цена, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване или да я върне преди изтичане на уговорения срок за ползването й, ако договорът бъде развален.
В случая се установява от представения приемо-предавателен протокол от 09.11.2017 г. и това не е спорно между страните по делото, че отдаденият под наем автомобил е предаден от наемодателя ищец на наемателя ответник на тази дата. Това поражда насрещното задължение на наемателя да заплаща на падежните дати уговорените месечни наемни вноски.
От събраните по делото доказателства и от
изслушаното, неоспорено и прието по делото основно заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните месечни наемни вноски за
процесния период 05.06.2018 г. до
22.08.2018 г. са дължими по
договора и не са платени от ответника.
Ответникът, който носи
доказателствената тежест за установяване на факта на плащане на претендираните
по делото
суми за месечни наемни вноски.
От изслушаното допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че платените във връзка с договора за наем суми не са текущо
осчетоводявани от ответника и не кореспондират с договореното между страните,
както и че поради непредставяне на платежни документи не може да се
установи точната дата на плащане и дните закъснение. С оглед на това съдът не
кредитира този вариант на изчисляване на погашенията по договора за наем, даден
в допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Макар че в
представеното от ответника извлечение от сметка е видно, че на 02.07.2018 г.
ответното дружество е превело сумата от 2 078,89 лева по договора за
погасяване на фактура № **********/02.06.2018 г., т.е. вноската за м. юни, 2018
г., съдът намира, че в случая следва да се приеме, че плащането правилно е
отнесено от наемодателя ищец към предходни неплатени суми – остатък от 3-та
наемна вноска и други съгласно основното закючение на експертизата, предвид
разпоредбата на раздел IV, т. 3.2., изр. първо и второ от договора,
която дава това право на наемодателя ищец. Поради това съдът намира, че е
дължим претендираният отстатък от месечната наемна вноска за м. юни 2018 г.
Не се установява да е платена
и наемната вноска за м. юли 2018 г. и същата се дължи от ответното дружество.
Съдът намира, че претендираната
месечна вноска за м. август 2018 г. не следва да бъде уважена в посочения
размер, доколкото видно от заключението на вещото лице същата е изчислена за
целия месец август 2018 г. в размер на 1 062,93 евро (месечна цена от
992,30 евро без ДДС или 1 190,75 евро с ДДС, намалена с съответната част
от аванса по раздел IV,
т. 6 от договора от 106,52 евро без ДДС или 127,82 евро с ДДС). Доколкото обаче
процесният автомобил е върнат от наемателя ответник на 22.08.2018г. съгласно
приемо-предавателен протокол от същата дата и не се установява наемателят да го
е ползвал, то след 22.08.2018 г. наемът по договора не следва да се дължи.
Поради това и на основание чл. 162 от ГПК, съдът изчислява дължимия наем за
периода 01.08.2018 г. – 22.08.2018 г., т.е. за 22 дни, в размер на 754,34 евро
с ДДС.
Неоснователно и недоказано
остава направеното от ответника възражение, че следва да се прихване сумата от
17 500 лева по споразумението от 09.11.2017 г. с дължимите процесни наемни
вноски. От основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява за погасяването на кои предходни задължения на наемателя е
изразходвана тази сума, поради което със същата не могат да бъдат погасени и
процесните наемни вноски.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявеният иск по чл. 232, ал. 2, предл.1 от ЗЗД е основателне и следва да бъде уважен за сумата
от 2 828,82 евро, а за горницата над 2 828,82 евро до предявения
размер от 3 137,41 евро искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на горното върху присъдената главница от 2 828,82 евро следва да бъде уважена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (13.05.2020 г.) до окончателното й плащане.
По исковете с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е форма на договорна отговорност. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на задължението, да обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира определен вид неизпълнение по договора. Определянето на неустойка в договора освобождава изправната страна от необходимостта да доказва размера на вредите от неизпълнението.
Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква
при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически
състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното
задължение. При уважаването на иска следва да липсват и предпоставки,
изключващи отговорността на длъжника за неустойка.
Ищецът претендира неустойка за забавено плащане на вноските от 06.02.2018
г. до 22.08.2018 г. в размер на 4 184,98 евро съгласно раздел IV, т. 3.1. от горецитирания договор, предвиждащ,
че при забава на наемателя с
повече от един ден, той дължи неустойка от 0,5% върху дължимото плащане за
всеки ден забава.
С оглед преценка на валидността на неустоечната клауза, следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за нищожност на разпоредбата на раздел IV, т. 3.1. от договора поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД установява като нищожни договорите, които накърняват добрите
нрави. Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Накърняване на
добрите нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице,
когато начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с
обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец
(по аргумент от чл. 289 от ТЗ).
В разглеждания случай е налице уговорена неустойка за забава без краен предел, която определя санкция за наемателя, увеличаваща размера на задължението в двоен размер за 200 дни (0,5% Х 200 дни = 100%), т.е. налице е несъответствие между уговорената неустойка и размера на задълженията, които се обезпечават със същата. Неустойката надвишава 18 пъти законната лихва за забава на ден, формирана въз основа на основния лихвен процент на БНБ и надбавка от 10 процентни пункта. Следователно уговорената неустойка за забава без краен предел не съответства на очакваните от това неизпълнение вреди. С оглед на горното тази клауза поставя наемателя в неравностойно положение спрямо наемодателя и неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При
така установеното съдът приема, че неустоечната клауза е определена извън
пределите на нравствената допустимост, възражението на ответника е основателно
и на основание чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД е нищожна уговорената
неустоечна клауза в раздел IV, т. 3.1. от сключения между страните договор.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4 184,98 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на вноските от 06.02.2018 г. до 22.08.2018 г. по раздел IV, т. 3.1. от договора, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира сумата от 26 196,50 евро, представляваща неустойка
за разваляне на договора, дължима на основание раздел V, т. 2, раздел IX, т. 2, б. б) и раздел
XI, т. 2 от горецитирания
договор за наем, т.е. претендира се една и съща неустойка на три различни
основания, които се твърди от ищеца да са възникнали в случая поради
развалянето на договора по вина на наемателя. В случая се установява, че
договорът е развален от наемотателя с писмо, получено от ответното дружество на
22.08.2018 г., което не е спорно между страните. Поради прекратяването на
договора в периода между 13-ти и 24-ти месец от срока на договора наемодателят
претендира една и съща неустойка в размер на 22 месечни вноски или сумата от
26 196,50 евро.
С оглед преценка на валидността на неустоечната клауза, следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за нищожност на тези разпоредби от договора, предвиждащи плащането на неустойка в размер на 22 месечни вноски, поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
В случая е налице несъответствие между договорената неустоечна клауза и очакваните от неизпълнението вреди. Без да се отчита дали отдаденият под наем автомобил е върнат или не на наемодателя, последният начислява неустойка в размер на 22 месечни вноски, без да е налице насрещна престация за това. Следователно при тези неустойки е уговорено недопустимо разместване на блага в полза на наемодателя ищец за сметка на наемателя ответник в размер на месечните вноски за повече от 1/3 от договора за наем, без да има насрещна престация от страна на наемодателя. Несъстоятелен е доводът на ищеца, че договорът е сключен неотменимо за срок от 60 месеца. След като страните са уговорили възможност за прекратяването му/развалянето му от страна на наемодателя, а и това е и изрично предвидена в ЗЗД възможност, то не може да се приеме, че договорът за наем е “неотменим” за посочения срок. Така уговорените неустойки поставят наемателя в неравностойно положение спрямо наемодателя и излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При
така установеното съдът приема, че неустоечните клаузи по раздел V, т. 2, раздел IX, т. 2, б. б) и раздел XI, т. 2 от горецитирания договор са определена извън пределите на
нравствената допустимост, възражението на ответника е основателно и на
основание чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД същите са нищожни.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 26 196,50 евро, представляваща неустойка за разваляне на договора, дължима на основание раздел V, т. 2, раздел IX, т. 2, б. б) и раздел XI, т. 2 от горецитирания договор за наем, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на главните искове, следва да бъдат отхвърлена и акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от 4 184,98 евро, съответно върху главницата от 26 196,50 евро, считано от датата на подаване на исковата молба (13.05.2020 г.) до окончателното им плащане.
По
разноските:
Съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ
размер на 3 522,29 лева, от които 2 622,29 лева – държавна такса, 600
лева – депозит за вещо лице и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, надвишаващ 10 000 лева, настоящият състав намира, че съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Същото следва да бъде взето предвид при изчисляването на разноските по делото.
С оглед на горното и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер от 297,28 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът не претендира
разноски по делото, поради което такива не му се присъждат съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “В.С.” ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на “Л.Р.” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, на
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
от 2 828,82 евро (две
хиляди осемстотин двадесет и осем евро и осемдесет и две евроцента), представляваща неплатените наемни вноски за периода от 05.06.2018 г. до 22.08.2018 г. за
ползването на автомобил с марка “BMW”, модел “М4 Купе”, с ДК № ******* по договор за отдаване под
наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., сключен между “Л.Р.” ЕООД, като наемодател, и “В.С.” ЕООД, като наемател, ведно със законната лихва
върху главницата от 2 828,82
евро, считано от 13.05.2020
г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД за горницата
над 2 828,82 евро до предявения размер от 3 137,41 евро, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Л.Р.” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, против “В.С.” ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***, искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
от 4 184,98 евро (четири хиляди сто осемдесет и четири евро и
деветдесет и осем евроцента), представляваща неустойка за забавено плащане
на вноските от 06.02.2018 г. до 22.08.2018 г., дължима на основание раздел IV, т. 3.1. от сключения между страните договор
за отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., и за сумата от 26 196,50 евро (двадесет и шест хиляди сто деветдесет и
шест евро и петдесет евроцента), представляваща неустойка за разваляне на
договора, дължима на основание раздел V,
т. 2, раздел IX, т. 2, б. б) и раздел XI, т. 2 от сключения между страните договор за
отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., и за законната
лихва върху тези главници за периода от 13.05.2020 г. до окончателното им плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “В.С.” ЕООД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Л.Р.” ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 297,28 лева
(двеста деветдесет и
седем лева и двадесет и осем стотинки)
-
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :