№ 49
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000513 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.No-33690/30.11.2017 година от М. Й. Т. срещу решение No-
721/03.11.2017 година, постановено по т.д.1706 по описа за 2016 година на
Окръжен съд Варна, Търговско отделение, В ЧАСТТА, с която е осъдена да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата за разликата над 7000 евро
до размера от 51842,46 евро,/съгласно молба от 06.11.2018 година/,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 32454 от 21.12.07 година и допълнителни споразумения от 09.09.2008
година и 20.10.2010 година; сумата от 6108.99 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода 03.01.2015 година -21.11.2016 година;
сумата от 266,40 евро, представляваща наказателна лихва за периода
03.01.2015 година – 21.11.2016 година; сумата от 162,22 евро, представляваща
застраховки за периода 04.12.2015 година – 21.11.2016 година и сумата от 180
лева, разноски за нотариални покани, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на иска-15.12.2016 година до
окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.430 ТЗ, както и сумата от 9289,05 лева разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
В частта, с която са отхвърлени исковете на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД за сумата за главница за разликата над 51842,46 евро до пълния
претендиран размер от 53986,34 евро; за възнаградителна лихва за разликата
над 6108,99 евро до пълния претендиран размер от 8920,55 евро; за
1
наказателна лихва за разликата над 266,40 евро до пълния претендиран
размер от 272,53 евро; за сумата от 417,46 евро, представляваща такси за
периода 03.01.2015 година-21.11.2016 година и за разноски за нотар.покани за
разликата над 180 лева до пълния претендиран размер от 372 лева като
неоснователни, както и в частта, с която „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е
осъдена да заплати на М. Й. Т. сумата от 8,56 лева разноски, както и в частта,
с която М. Й. Т. е осъдена да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата
от 7000 /седем хиляди/ евро главница, решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Моли съдът да отмени решението и постанови друго, с
което исковете бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е представила
писмен отговор в срок, с който моли да се потвърди решението на
първоинстанционният съд, в обжалваната му част, както и да бъдат
присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.430 ТЗ.
В исковата си молба ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД излага, че на
21.12.07г. е сключен договор за кредит за покупка на недв.имот HL
32454/21.12.07г. между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и М. Й. Т., по силата на
който е отпуснат кредит в размер на 56000евро, която сума била усвоена на
03.01.2008 година. Крайният срок за издължаване е 03.01.2038г., като
погасяването се извършва на месечни вноски и се дължи възнаградителна
лихва по чл.3 от договора, която се завишава с 10 пункта при просрочие.
Твърди се, че по чл.4 от договора е уговорена такса за обслужване на
кредита, като годишно се дължи такса за управление в размер на 0,3% върху
непогасената главница. Твърди, че по силата на сключен на 09.04.08г. между
БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит вземането по
процесния договор за кредит било прехвърлено на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ АД, за което кредитополучателя бил уведомен. Излага се, че
съгласно допълнителното споразумение от 09.09.09г. разликата между
просрочените задължения към датата на споразумението и заплатената при
подписването на споразумението сума от 210 евро била преоформена чрез
натрупване към главницата, като бил въведен 12 месечен период на
облекчено погасяване на кредита чрез заплащане на намалени по размер
погасителни вноски при фиксиран лихвен процент от 6,24%. Сочи се, че с
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 26.11.09г.
БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД е прехвърлило на ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД всички свои вземания, произтичащи от процесния
договор за кредит, за което кредитополучателят е уведомен. Твърди, че по
силата на допълнително споразумение от 20.10.10г. е въведен нов период на
2
облекчено погасяване за срок от 12 месеца, през който се начислява
фиксирана лихва в размер от 6,56% и се заплаща само част от лихвата.
Съобразно преоформянето общия размер на главницата е 56791,33 евро.
Поради забава на вноските с падеж 03.01.15г., 03.02.15г. и 03.03.15г. банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, за което е
уведомила ответника с нотариална покана, връчена на 09.11.16г. , поради
което, считано от тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на цялата
сума. Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответницата да
заплати сумата от 53986,34 евро-главница; договорна лихва в размер на
9193,08 евро за периода от 03.01.2015 година до 21.11.2016 година, от които
8920,55 евро – възнаградителна лихва и 272,53 евро наказателна лихва и
такси, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата М. Й. Т. е депозирала
писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че не е уведомена надлежно за извършената цесия, поради което и
ищецът не е активно легитимиран да предяви иска. Оспорва предявените
искове по основание и размер, като твърди, че не са налице основанията за
обявяване на предсрочна изискуемост, тъй като към момента на изявлението
не е имало неплатено задължение и липсват доказателства за уведомяването
на длъжника.
Твърди още, че не е налице валидно направено от надлежните органи
на банката волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Банката незаконосъобразно едностранно неколкократно е променяла
уговорените лихви във вреда на длъжника. Намира за неравноправни и
нищожни клаузите относно уговорените лихви, описани в допълнителните
споразумения, които са изготвени предварително и длъжникът не е имал
възможност да влияе на съдържанието им. Счита за неравноправна клаузата
на чл.3, ал.3 от договора, тъй като предвижда необосновано високо
обезщетение за банката при неизпълнение. С допълнителния отговор твърди
неравноправност на клаузите на чл.3, чл.6 и чл.12 от договора. Прави
възражения за нищожност на допълнителните споразумения поради липсата
на съгласие, на основание и накърняване на добрите нрави, тъй като
задълженията са определени въз основа на неравноправни клаузи.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, а и се установява от представения по
делото договор за кредит за покупка на недв.имот HL 32454/21.12.07г., че
между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД /понастоящем ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД/ и М.Й. е налице облигационно кредитно правоотношение, по
силата на което кредитополучателят е получил кредит в размер на 56000евро,
със срок на издължаване 360 месеца от датата на откриване на заемната
сметка. В чл.3, ал.1 от договора е договорено, че кредитополучателя дължи
годишна лихва в размер на БЛП за жилищни кредити и надбавка от 0,15
3
пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 6,35%.
Уговорено е още, че при просрочие на погасителните вноски и при
предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора на
лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта /чл.3,
ал.3/. В чл.4 е уговорено задължението за заплащане на дължими такси за
управление. В чл.18, ал.2 от договора е уговорено правото на банката при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски да
превърне остатъка по кредита в предсрочно изискуем. Не се спори, че
кредитът е бил усвоен, видно и от приложение към договора за банков кредит
/л.20/ както и, че са подписани допълнителни споразумения от 09.09.2009
година и 20.10.2010 година, съгласно които кредитополучателя признава
съществуващи задължения, уговаря се дванадесетмесечен период на
облекчено погасяване като за периода на облекчено погасяване се уговаря
олихвяване с фиксирана годишна лихва в размер на 6,24% по първото
допълнително споразумение и 6,56% по второто допълнително споразумение,
а след периода са уговорени нови размери на дължими лихви.
Видно от приложения договор за цесия от 09.04.08г. е, че между
"БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД от една страна като цесионер и
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование "ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД / от друга в качеството й на цедент е налице
правоотношение, по силата на което банката е прехвърлила на цесионера
всички свои вземания по договори за жилищни кредити, описани в
Приложение към договора за цесия , измежду които и процесния договор.
Съгласно договор за цесия от 26.11.09г. сключен между "Бългериън
Ритейл Сървисиз" АД от една страна като цеденет и "Юробанк България"АД
/с предишно наименование "Юробанк И Еф Джи България" АД /от друга в
качеството й на цесионер, БРС е прехвърлил на цесионера всички свои
вземания по договори за жилищни кредити, описани в Приложение към
договора за цесия, измежду които и процесния договор.
По делото е приложено уведомление за прехвърляне на вземания ,
изходящо от "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД , с което ответникът е бил уведомен за извършените цесии,
връчено лично на 03.08.16г.
От заключението по назначената ССЕ, както и от допълнително
поставените задачи на ССЕ във въззивното производство, които съдът
кредитира като обективно и компетентно дадени се установява, че сумата на
направените от ответника погашения на месечни анюитетни вноски е в
размер на 31469.05 евро, като с тях са погасени 2721,58 евро-главници,
28727.92 евро-възнаградителни лихви и 19,55 евро-наказателни лихви. Част
от лихвите са капитализирани към главницата. Последната вноска е
направена на 30.12.2014 година, като непогасеният остатък за главница е
53986,34 евро; дължимите договорни лихви за периода 03.01.2015-21.11.2016
година е в размер на 8920,55 евро, а на наказателните лихви – 272,53 евро.
4
Във вариант, при който изчисленията се извършват съобразно размера
на първоначално договорения лихвен процент и без уговорките в
допълнителните споразумения непогасеният остатък за главница е 50398,61
евро; дължимите договорни лихви за периода 03.01.2015 - 21.11.2016 година е
в размер на 5037,67 евро, а на наказателните лихви – 209,68 евро.
Базовия лихвен процент се определя съгласно методиката на банката
като сбор от два компонента – трансферна цена на ресурса и буферна
надбавка. Съгласно заключението трансферната цена на ресурса се формира
от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс в т.ч.
пазарни лихвени мерители, рискова премия, приложима за банката при
привличане на финансов ресурс и директни нелихвени разходи на банката по
привличане на паричен ресурс. Буферната надбавка от своя страна включва
оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-
кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива. Изрично както в заключението, така и в с.з. от вещото лице е
посочено, че липсва формула, чрез която се изчислява БЛП, съответно няма
данни за тежестта, която има всяка една от компонентите при неговото
формиране.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.430 ТЗ. В тежест на ищцовата
страна е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за кредит, възникването на потестативното право на банката да
превърне кредита в предсрочно изискуем, уведомяването на длъжника за
предсрочната изискуемост.
Установява се по безспорен начин наличието на облигационно
правоотношение по договор за банков кредит, по силата, на който банката е
предоставила на ответницата –кредитополучател сумата, договорена в
договора за кредит, като сумата е изцяло усвоена, поради което за
кредитополучателя е възникнало задължението да заплаща на банката
кредитодател заетата сума на вноски, съгласно уговореното между страните.
Възражението на ответника, че ищецът не се явява носител на
вземането, тъй като длъжника не бил уведомен за цесията е неоснователно,
тъй като по делото са налице доказателства за връчена покана на 03.08.2016
година.
Основният спорен въпрос, повдигнат от ответницата е породило ли се
е за банката правото да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем като
ответницата се позовава и на потребителската защита, която същата има, тъй
като твърди, че договорът за кредит попада в приложното поле на ЗЗП и има
качеството потребител, както и на последователната практика на ВКС в
решения по чл.290 ГПК относно невъзможността на банката да променя
5
едностранно лихвения процент, както и относно нищожността на сключените
анекси.
С оглед така поставените въпроси отговорът, който се дължи се
концентрира върху това към кой момент е настъпила предсрочната
изискуемост и ако са били налице предпоставките за това в какъв размер
следва да се извършат изчисленията за дължимите по договора за кредит
вземания, били ли са такива налице към датата на обявяване на договора за
предсрочно изискуем.
Към тази дата следва да се извърши преценката дали за банката се е
породило правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, като преценката
следва да се извърши в светлината на релевираните доводи за нищожност на
уговорките в анексите, с които се увеличава размера на дължимата главница
по кредита чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси, и за
нищожност на допълнителните споразумения, с които се установява размерът
на дълга и са предоговорени условията за ползване и погасяване на кредита,
тъй като са основани на неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 146, ал.
1 ЗЗП клаузи в договора за кредит и имат характер на спогодба върху
непозволен договор /чл. 366 ЗЗД/, както и тълкувайки едностранните
изменения на лихвения процент, като съобрази извършените от страната
плащания към размера на лихвения процент и погасявания.
Съдът намира, че следва да съобрази последователната практика на
ВКС, обективирана в решение № 66 от 29. 07. 2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.,
ІІ т. о., решение № 30 от 20. 05. 2020 г. по т. д. № 739/2019 г., І т. о., решение
№ 118 от 11. 12. 2020 г. по т. д. № 2278/2019 г., І т. о., решение № 132 от 13.
01. 2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т. о. и решение № 60091 от 27. 09. 2021 г.
на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о., че уговорката в допълнителни
споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява
анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци
на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ; преструктурирането на дълга на основание чл.
13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен
риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Кредитополучателят и солидарните длъжници попадат под
приложното поле на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, доколкото
отговарят на дефиницията за "потребител" по смисъла на § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определените примерно изброени от
законодателя хипотези в т.1-19 на тази разпоредба. На основание чл.146, ал.1
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
6
уговорени индивидуално, като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗД не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като
тежестта за доказване, че дадена клауза е индивидуално уговорена е на
банката – чл.146, ал.4 ЗЗП.
С постановени по реда на чл.290 ГПК решения, ВКС на РБългария е
приел, че е допустима уговорката в договор за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в
договора или в ОУ; тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не
зависят от волята на кредитора; методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ- чл.144, ал. 4 ЗЗП, т.е. да е ясен
начина на формиране на лихвата; при настъпването на тези обстоятелства да е
възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва, като ако е предвидена възможност само за повишаване, това води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора, което условие, видно от заключението на вещото лице не е
изпълнено. Вещото лице е посочило, че липсва формула, съответно няма
данни за тежестта, която има всяка една от компонентите при формирането
на БЛП. Тъй като в договора липсват критериите, даващи право на банката
едностранно да променя БЛП клаузата, че банката едностранно може да
промени БЛП не отговаря на изискването за добросъвестност и не може да се
третира в ущърб на потребителя, като същевременно обаче нищожността на
отделната клауза в договора не влече неговата нищожност изцяло.
При определяне размера на дължимите суми, съдът съобразява и
задължителната практика съобразно постановеното решение 146/01.11.2017
година по т.д.2615/2016 г на ВКС, I т.о., според която допълнителното
споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне
на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени, въз
основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор е нищожно, на
осн. чл.366 ЗЗД, както и ТР 3/2017 година от ОСГТК на ВКС относно начина
за определяне размера на дълга на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за кредит.
Изводите за нищожност на клаузите за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на лихви, включени в
анекси №1, №2 към договора за ипотечен кредит, изключват възможността
размерът на дължимите вноски да се определят по приетите с анексите
погасителни планове и съобразно предвидените в тях гратисни периоди.
респективно кредитополучателите не са обвързани от последвалите
сключването на договора промени /увеличения/ в размера на лихвата, които
са резултат от едностранна промяна на БЛП, извършена, на основание
признатите за неравноправни и нищожни договорни клаузи.
7
Неправилно установеният размер на главницата във всеки анекс е
послужил за основа при съставянето на погасителния план и при определяне
на размера на дължимите анюитетни вноски. Поради изложеното
нищожността на клаузите за определяне размера на главницата води до
нищожност и на тези клаузи от анексите, които са обусловени от тях –
приетите с анексите погасителни планове и клаузите за увеличаване на
размера на възнаградителната лихва. С оглед на това, че анексите, имащи за
предмет предоговаряне на кредит, в които задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор дължимите суми следва да бъдат определени при
съобразяване на постигнатото между страните съгласие възнаградителната
лихва за срока на договора да е в размер на първоначално уговорения между
страните.
Частичната нищожност на договора по отношение възможността на
банката едностранно да променя лихвения процент не освобождава
кредитополучателя от задължението му по договора за кредит и заплащането
на лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на договора
размер, в какъвто смисъл са направените възражения от процесуалния
представител на въззивницата в пледоарията по същество, включително и
чрез въвеждане за първи път в предмета на спора твърдението, че същата не е
получила погасителен план.
Доколкото обаче се касае за възражение за нищожност, обхванато от
потребителската защита, съдът намира, че следва да изложи съображения
защо намира това възражение за неоснователно.
Служебно известно на съда е определение 115/17.02.2022 година по
гр.д.3253/2021 година по описа на ВКС, трето отделение на Гражданска
колегия, в което решението е допуснато до касационно обжалване по този
въпрос, поради противоречие между обжалваното решение и преюдициалното
заключение на СЕС, съдържащо се в решение на Съда на Европейския съюз
от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova.
Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл.4, пар. 3
от ДЕС държавите членки са длъжни да вземат всички общи и специални
мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото
на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се
въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели. От този
общ принцип произтичат редица конкретни задължения, в това число и за
националните съдилища, които имат общата компетентност да разглеждат
спорове, свързани с прилагането на общностното право, както и по аргумент,
че Съда на ЕС действа на принципа на предоставената компетентност т.е.
националните съдилища са тези, които са компетентни да разгледат всички
правни спорове, свързани с прилагането на общностното право, освен тези,
които изрично са предоставени на СЕС.
От този общ принцип компетентността на националните съдилища
8
произтича от основните принципи, формулирани в практиката на СЕО –
директния ефект и върховенството на общностната норма над
противоречащата и национална норма, както и закрепеното в ДФЕС директно
действие на преюдициалните запитвания, по които СЕС е дал отговор са
директно приложими от националните съдилища, независимо, че отговорът е
даден по запитване от друга държава членка.
Съгласно параграф 52 от решението на СЕС изрично е посочено, че
член 10, параграф 2, буква „з“ от Директива 2008/48, съответстваща на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат
само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и
когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В параграф 53 от решението на СЕС изрично е посочено, че
само при наличие на искане от потребителя, което може да бъде направено
през целия срок на действие на договора, кредитодателят е длъжен безплатно
да му предостави извлечение под формата на погасителен план, съдържащ
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В заключение съдът на
СЕС е постановил, че член 10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези
разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива не
допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната
правна уредба.
Съдът, в мотивите си е посочил, че предвид целта за защита на
потребителите при несправедливи условия в договора за кредит, преследвана
с Директива 87/102/ЕИО и за да бъдат запознати потребителите напълно с
условията по бъдещото изпълнение чл.4 от директивата изисква
кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението като кредитодателят може да бъде
санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото
си на лихви и разноски, но само ако става въпрос за данни , чиято липса би
попречила на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В
процесният случай в договора за кредит са посочени броя на погасителните
вноски, техният размер, както и БЛП, като е посочен как се формира той,
поради което и кредитполучателя е бил в състояние да прецени обхвата на
своето задължение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че наведеното възражение за
нищожност на договора, както и възможността да се върне само чистата
стойност на кредита без лихви и разноски е неоснователно.
Дължимостта следва да се определи съгласно варианта на ССЕ във
9
въззивното производство, изготвен съобразно първоначалния лихвен процент,
уговорен между страните, съобразно който последното извършено плащане не
е на 30.12.2014 година, като към тази дата са натрупани 1646,21 лева, която
сума е достатъчна да погаси вноските с падеж до 03.05.2015 година, като след
тази дата всички следващи вноски са непогасени.
С оглед на това неизпълнение, представляващо основание по чл.18,
ал.2 от договора за кредит ищецът е упражнил правото си да трансформира
цялото задължение по договора за кредит в предсрочно изискуемо, което в
случая е извършено с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост,
връчено на осн. чл.47, ал.5 от ГПК на ответницата.
Възражението за липсата на представителна власт на лицето,
подписало от името на банката отправеното уведомление съдът намира за
неоснователно, доколкото такова възражение може да бъде направено само от
представлявания, а не и от насрещната страна. Отделно от това по делото е
налице изрично потвърждаване от страна на банката на извършените от
пълномощника действия по изпращане на уведомлението. Ето защо с оглед
осъщественото редовно връчване на уведомлението на ответницата и
установеното неизпълнение на задължението за заплащане на дължими суми,
съдът намира, че за банката е възникнало потестативното право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което право е упражнено.
Непогасеният остатък за главница е 50398,61 евро; дължимите
договорни лихви за периода 03.01.2015 - 21.11.2016 година е в размер на
5037,67 евро, а на наказателните лихви – 209,68 евро, до който размер искът
се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер
отхвърлен. Следва да се присъди и законната лихва от предявяване на иска
върху главницата, както и таксите за застраховка и нотариални покани тъй
като се явяват дължими поради неизпълнението на основното задължение.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с
която М.Т. е осъдена да заплати на „ЮРОБАНК България“ АД сумата за
разликата над 50398,61 евро до размера от 51842,46 евро, /съгласно молба от
06.11.2018 година/, представляваща главница по договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL 32454 от 21.12.07 година и допълнителни
споразумения от 09.09.2008 година и 20.10.2010 година; сумата за разликата
над 5037,67 евро до размера от 6108.99 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода 03.01.2015 година -21.11.2016 година;
сумата за разликата над 209,68 евро до размера от 266,40 евро,
представляваща наказателна лихва за периода 03.01.2015 година – 21.11.2016
година, а в останалата обжалвана част потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която М.Т. е осъдена
да заплати сумата за разноски за разликата над 8878.68 лева до размера от
9289,05 лева, поради отхвърлянето на иска.
С въззивната жалба не е направено искане за присъждане на разноски,
10
а с отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на
разноски от въззиваемата страна, но до приключване на устните състезания
не са представени доказателства, поради което разноски не се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение No-721/03.11.2017 година, постановено по т.д.1706
по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, Търговско отделение, В
ЧАСТТА, с която М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ”Рощок ”
№ 23, ет.1, ап.3 е осъдена да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата
за разликата над 50398,61 евро до размера от 51842,46 евро, /съгласно молба
от 06.11.2018 година/, представляваща главница по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 32454 от 21.12.07 година и допълнителни
споразумения от 09.09.2008 година и 20.10.2010 година; сумата за разликата
над 5037,67 евро до размера от 6108.99 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода 03.01.2015 година -21.11.2016 година;
сумата за разликата над 209,68 евро до размера от 266,40 евро,
представляваща наказателна лихва за периода 03.01.2015 година – 21.11.2016
година; както и сумата за разликата над 8878.68 лева до размера от 9289,05
лева разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София , р-н Витоша,
ул. Околовръстен път No 260 срещу М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. ”Рощок ” № 23, ет.1, ап.3 за заплащане на сумата за разликата над
50398,61 евро до размера от 51842,46 евро, /съгласно молба от 06.11.2018
година/, представляваща главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 32454 от 21.12.07 година и допълнителни споразумения
от 09.09.2008 година и 20.10.2010 година; сумата за разликата над 5037,67
евро до размера от 6108.99 евро, представляваща възнаградителна лихва за
периода 03.01.2015 година -21.11.2016 година; сумата за разликата над 209,68
евро до размера от 266,40 евро, представляваща наказателна лихва за
периода 03.01.2015 година – 21.11.2016 година, на осн. чл.430 ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение No-721/03.11.2017 година, постановено по
т.д.1706 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, Търговско
отделение, В ЧАСТТА, с която М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ул. ”Рощок ” № 23, ет.1, ап.3 е осъдена да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата за разликата над 7000 евро до размера от 50398,61
евро, представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 32454 от 21.12.07 година и допълнителни споразумения от
09.09.2008 година и 20.10.2010 година; сумата от 5037,67 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода 03.01.2015 година -
21.11.2016 година; сумата от 209,68 евро, представляваща наказателна лихва
11
за периода 03.01.2015 година – 21.11.2016 година; сумата от 162,22 евро,
представляваща застраховки за периода 04.12.2015 година – 21.11.2016
година и сумата от 180 лева, разноски за нотариални покани, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска-
15.12.2016 година до окончателното погасяване на задължението, на осн.
чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ, както и сумата от 8878,68 лева разноски,
на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12