Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.07.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №5725/ 2018 г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ(отм.).
ИЩЕЦЪТ- В.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез А.Д.„Г. и П.",
Булстат ********, представлявано от адвокат С. Е.С. - управител, твърди, че като пешеходец е претърпяла ПТП на горепосочената дата,
причинено от водач на
неизвестно МПС, който не е пропуснал пресичащата с предимство пътното платно
пешеходка, ударил я с предната дясна част на управляваното МПС, след което
паднала по гръб и си ударила кръста и главата.За процесното ПТП бил съставен
констативен протокол с пострадали лица № 639/135 по описа на ОД на МВР-Р.. Твърди, че получила следните телесни увреждания,
установени в МБАЛ Р. АД -контузия на главата и кръста, подкожен хематом
тилно-окципитално вляво и спондилолистеза /разместване на телата на прешлените/
на ниво L5-C1. Поддържа, че след изписването от болницата продължила лечението си в
домашни условия при предписан постелен режим и амбулаторно проследяване като й
било препоръчано минимално движение и натоварване с оглед претърпените травми и медикаментозна терапия. Сочи, че се оплаква от болки в областта на главата, шията и гръбнака, което налага приемане на обезболяващи и седативни средства,
здравословното състояние се влошило след ПТП, което дало отражение и на
психиката й, страда от нарушения на съня, тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Сочи, че виновният водач не е открит, респ. е
неизвестен, поради което на
17.06.2015 година е депозирала молба с вх.№ 24.01-426 за заплащане на застрахователно
обезщетение в ГФ, образувана била щета № 210183 от същата дата и с писмо рег.№
24-01-426 от 29.07.2015 година ГФ отказал изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Поради което
моли ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2015 година, около 13,25 часа в гр.Р.,
на ул."Ч." срешу бар „Ж.“, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на исковата молба - 26.08.2016 година- до окончателното
заплащане. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф. ***, оспорва иска по основание и
размер. Оспорва твърденията в исковата молба относно
механизма, причините и обстоятелствата при получаване на травмите; оспорва верността на съдържанието на
представения констативен проток като съставен само по изявления на ищцата. Счита, че уврежданията са получени без участието на МПС, при падане в цял
ръст, а не от удар или притискане от МПС. Твърди, че липсва
изложение относно конкретната продължителност на възстановителния период и
обстоятелствата, на които се основават исковете, както е че е налице
несъответствие в посочения в листа за преглед в спешно отделение час и този в
КП като час на събитието. Сочи че не са представени доказателства за
амбулаторно проследяване на заболяването, нито за последващи действия по
лечението, нито за влошаване на здравословното състояние. Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
От представения по
делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 639/135 по описа на ОД на МВР - Р. ( заверено копие) се установяват твърдените в исковата молба обстоятелства
относно мястото, датата и механизма за процесното ПТП, при което е пострадала
ищцата.
Представени са и
документи от образуваната пред ответника преписка-претенция за
изплащане на обезщетение- молба с вх. №
24-01-426/17.06.2015 г., по описа на Г. Ф. - заверено копие; писмо с изх. №
24-01-426/29.07.2015 г. , по описа на Г. Ф. - заверено копие, от които е
видно, че ответникът е отказал да изплати обезщетение на пострадалата.
Представени са и
медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение за
изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта
са необходими специални знания.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза от вещо лице- травматолог, ценено от съда
изцяло като неоспорено от страните, компетентно и обосновано, се установява, че
ищцата при процесното ПТП е получила следните увреждания- повърхностна травма на главата с хематом
окципитално /тилно/ вляво; спондилолистеза на ниво L5-S1. Проведени са рентгенографии на глава шийни и лумбални прешлени. Провела е
домашно лечение. Описаните увреждания на ищцата са в причинна връзка с
процесното ПТП станало на 25.05.2015 г. около 13,25 часа. Към настоящия момент
ищцата се е възстановила напълно от получената травма на главата, но получената
спондилолистеза т. е. приплъзване на лумбален прешлен L5 и сакрален прешлен S1, ще продължат с
оплакванията от болки при натоварване. Ищцата е претърпяла болки в главата около 20 дни, а
получената спондилолистеза ще си остане за цял живот. Тя ще бъде съпроводена от
болка в кръста при по-голямо натоварване.
В о.с.з. на 27.06.2017 г. медицинският сксперт
допълва заключението си като излага, че травмите категорично не се дължат на
падане от собствен ръст, доколкото падането назад тилно е много малко вероятно
- рефлекторно човек пада в посока напред (напр. при спъване), протягайки ръцете
си за опора, при което е вероятно да получи други наранявания като счупване на
китките. Вещото лице аргументира възприетото становище за наличие на
причинно-следствена връзка между посочения механизъм на ПТП и уврежданията -
осъществен е контакт на МПС с лявата част на тялото, вследствие на което ищцата
се е завъртяла и е паднала тилно, получавайки травми на главата с хематом -
тилно в ляво, както и контузия в шийната област.
По делото е прието изаключение на АТЕ, неоспорена от страните, според което
механизмът на процесното ПТП е следният: на
25.05.2015 г., около 13:25 часа, в гр. Р., неизвестно МПС, управлявано от
неизвестен врдач, се движи по ул. „Ч.“, при което в района на бар „Ж.", не
пропуска пресичащата с предимство при зелен сигнал на светофарната уредба
пешеходка В.Г. и реализира сблъсък с нея. Причините за настъпване на процссиото ПТП са субективните действия
на водача на неизвестния лек автомобил с органите за управление на МПС, който
не е спазил предимството на пресичащата пешеходка и не е задействал спирачната
система своевременно, за да спре или да я пропусне да премине през платното за
движение.
По
делото са събрани и гласни доказателства. Разпитаният като свидетел Иванов, който се
намира във фактическо съжителство с ищцата, потвърждават естеството и
интензитета на претърпените от нея болки и страдания. В извършения разпит по
делегация свидетелят излага, че В.Г. е била много уплашена и стресирана след
инцидента. Не се чувствала добре и се тревожела относно установеното при
спешния й прием разместване на девети прешлен. След инцидента е изпитвала болки
по цялото тяло, но най-вече се оплаквала от болките в главата. При определени
обстоятелства, като например студено време или физическо натоварване при ищцата
се проявяват силни болки в гръбначната област. Тя изпитва затруднения при
клякане, навеждане и тичане. След пътния инцидент В.Г. се страхува да пресича,
като прекарва дълго време, оглеждайки се и видимо се притеснява.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е допустим и частично основателен.
Ищцата твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като
същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени вреди,
когато неимуществената вреда е причинена
от неидентифицирано моторно превозно средство. Следователно искът се основават
на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ(отм.). Реализирането на отговорността на ГФ се
обуславя от установяването на две групи факти: възникнали права на ищеца срещу
причинител на вредата на основание на чл.45 ал.1от ЗЗД – т.е. причинени от
деликвента, с негово виновно и противоправно поведение вреди, както и че
пътнотранспортното произшествие е причинено от неидентифицирано превозно
средство. Видно от ангажираното доказателство- констативни протоколи, съставени
от дежурен ПТП, КП №
639/135 по описа на ОД на МВР - Р., същото е безспорно установено.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на
фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от
деликвента(неизвестен) е установено по несъмнен начин от заключенията на АТЕ.
Претърпените
от ищцата вреди, изразяващи се в болки и
страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на неизвестния
извършител, са установени по несъмнен начин от залючението
на СМЕ и свид. показания, преценени при условията на чл.172 от ГПК.
С оглед
заключението на СМЕ съдът приема, че са основателни възраженията относно
прекомерна завишеност на претенцията. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. По
делото се установи, че ищцата е получила увреждания- повърхностна травма на главата с хематом
окципитално /тилно/ вляво; спондилолистеза на ниво L5-S1. Проведени са рентгенографии на глава шийни и лумбални прешлени. Провела е
домашно лечение. Към настоящия момент ищцата се е възстановила напълно от
получената травма на главата, но получената спондилолистеза т. е. приплъзване
на лумбален прешлен L5 и сакрален прешлен S1, ще продължат с оплакванията от болки при натоварване. Ищцата е претърпяла болки в
главата около 20 дни, а получената спондилолистеза ще си остане за цял живот.
Тя ще бъде съпроводена от болка в кръста при по-голямо натоварване. С оглед изложеното, възрастта
на ищцата, както и предвид общото
икономическо състояние в страната и установените размери на средната и
минималните работни заплати, претенцията е завишена по размер. При това
положение обезщетение от 10 000 лв. е справедливо по размер и искът следва да
се уважи до тази част, а разликата да се отхвърли.
Отговорността на Г.
Ф. не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от законова разпоредба,
израз на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не могат да бъдат установени в срока за разследване. Ф.ът е държавен орган
със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично
уредено в закона. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ(отм.) ГФ изплаща
обезщетение за вреди и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срока
за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице. Срокът не може да
бъде по - дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. В случая обаче претенцията за
лихва е от датата на завеждането на исковата молба, поради което и съдът се
съобразява с диспозитивното начало в процеса и
следва да я присъди от посочената от ищеца дата.
При този изход на
делото всяка от страните по него има право на разноски, съгласно разпоредбите
на чл.78, ал.1 и 2 от ГПК /ищецът –
съобразно уважената част от иска, а ответникът – спрямо отхвърлената/. Съобразно
уважената част от иска разноските от
ищеца са- 951.92 лв. от 2 475 лв. Съобразно
отхвърлената част от иска разноските на ответника са- 406.15 лв. от 660 лв. След
компенсация на ищеца следва да се заплатят разноски в размер на 545.77 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на В.К.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез А.Д.„Г. и П.",
Булстат ********, представлявано от адвокат С. Е.С. - управител, по иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ ( отм.) обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв /десет хиляди лева/,
заедно със законната лихва върху тази сума
от 26.08.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
10 000 (десет хиляди) лв. до
пълния предявен размер от 26 000 лв.( двадесет и шест хиляди лева.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на В.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез А.Д.„Г. и П.", Булстат ********,
представлявано от адвокат С. Е.С. - управител, на основание чл.78, ал.2 ГПК направените разноски по делото в размер на 545.77 лв.(петстотин четирдесет и пет лева
и седемдесет и седем стотинки)- след компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: