№ 513
гр. Перник, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720100068 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от АНТ. Г. В., ЕГН **********, с адрес:
*****, чрез пълномощника й адв. В., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания:
сумата 1018,43 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2009 г. – 30.04.2011 г. за недвижим имот, находящ се на адрес: *****, и сумата 206,85
лв. – лихва за периода 30.06.2009 г. – 03.01.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 309 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1987/2021
г. на ЧСИ Анелия Василева, с район на действие ОС-Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 1987/2021 г. по описа
на ЧСИ Анелия Василева с район на действие Окръжен съд – Перник, а преди това е било
образувано изп. дело № 346/2013 г. на ЧСИ Елена Добренова, по което не са събрани суми.
Твърди, че не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като същите са погасени
с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск и
осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.
Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
1
неоснователен. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната с образуване на изп. дело
№ 346/2013 г. на ЧСИ Елена Добренова и е спряла да тече до приемане на ТР № 2/26.06.2015
г., а след това е прекъсвана с извършваните изпълнителни действия по изп. д. № 1987/2021 г.
по описа на ЧСИ Анелия Василева. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело
е без правно значение за давността като се позовава на Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложената за послужване Заповед № 178/22.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 309 по описа
за 2013 г. на РС – Перник се установява, че е издадена в полза на „Топлофикация – Перник“
АД, ЕИК *********, срещу АНТ. Г. В., за сумата 1018,43 лв. – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата 206,85 лв. – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. – 03.01.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата 1018,43 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.01.2013 г. г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата 25,00 лв. - държавна такса, и сумата 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно извършеното върху заповедта удостоверяване, на 23.04.2013 г. е издаден
изпълнителен лист в полза на „Топлофикация-Перник“ АД за сумите по заповедта.
От приложения препис на изп.д. № 346/2013 г. на ЧСИ Елена Добренова се установява,
че е образувано по молба с вх. № 07400/14.06.2013 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу
АНТ. Г. В. въз основа на изпълнителния лист от 23.04.2013 г. като са посочени сподсобите
на принудително изпълнение.
На 27.06.2013 г. е изискана справка от НАП за публични задължения на длъжника,
банкови сметки, трудови договори и данни за работодателя и е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, за която е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на
01.07.2013 г.
С изх. № 09632/04.11.2013 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Булдени“ гр. София, получено от
последното на 06.11.2013 г.
С молба от 02.04.2015 г. взискателят е отправил искане за извършване на справки за
установяване на доходи на длъжника от пенсия и трудов договор и налагане на запор върху
тях, както и за проучване на имущственото състояние на длъжника и налагане на възбрана
върху притежаваните недвижими имоти.
На 28.04.2015 г. и 05.05.2015 г. са изпратени нови искания от съдебния изпълнител до
НАП-гр. Перник за предоставяне на информация за банкови сметки, трудови договори и
данни за работодателя на длъжника.
2
На 12.05.2015 г. е отправено искане до Община Перник за предоставяне на
информация за подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от длъжника и до сектор „Пътна
полиция-КАТ“ за предоставяне на информация за регистрирани МПС на длъжника, както и
до Община Перник – отдел „Гражданско състояние“ за предоставяне на информация за
родствени връзки, постоянен и настоящ адрес и семейно положение на длъжника.
На 01.06.2015 г. е изискана инфорамция от РУСО-гр. Перник дали длъжникът
получава пенсия и размера й.
На 28.04.2015 г. е изпратено напомнително писмо до „Булдени“-София за превеждане
на суми по наложения запор със съобщение с изх. № 09632/04.11.2013 г., като видно от
известието за доставяне, че пратката не е потърсена от получателя.
На 05.10.2015 г. и 09.10.2015 г. отново са изпратени искания от съдебния изпълнител
до НАП-гр. Перник за предоставяне на информация за банкови сметки, трудови договори и
данни за работодателя на длъжника, както и до взискателя да посочи дали желае налагане на
възбрана върху имот на длъжника.
На 09.02.2016 г. е изпратено ново запорно съобщение до „Булдени“ за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на 11.02.2016 г., видно от
известието за доставяне.
На 31.03.2016 г. е постъпило съобщение от „Булдени“ ООД, с което уведомява
съдебния изпълнител, че не може да бъдат правени удръжки, тъй като лицето е в неплатен
отпуск.
От постъпилия през ЕПЕП с рег. № 6691/05.04.2022 г. препис на изп.д. № 1987/2021 г.
по описа на ЧСИ Анелия Василева се установява, че е образувано по молба с вх.рег. №
32905/17.08.2021 г. за събиране на вземанията по изпълнителия лист от 23.04.2013 г., като е
посочен изпълнителен способ – запор върху вземанията на длъжника.
На 24.09.2021 г. са изпратени запорно съобщение до „Терабилд Инженеринг“ за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено от третото лице
на 26.10.2021 г., и запорни съобщения до „Ти Би Ай Банк“ АД и „Юробанк България“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и съобщение до длъжника за
наложените запори, получено на 23.11.2021 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията,
за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
3
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 23.04.2013 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 346/2013 г. по описа
на ЧСИ Елена Добренова, приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД,
дадено с ППВС № 3/1980 г.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
4
изпълнителни действия. В случая след изпращането на запорното съобщение до третото
лице „Булдени“ на 09.02.2016 г. е изтекъл период от повече от 2 години, в който не са
поискани от взискателя и не са предприети от съдебния изпълнител изпълнителни действия,
поради което изп.д. № 346/2013 г. на ЧСИ Елена Добренова е прекратено на 10.02.2018 г. по
силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.
Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за
процесното вземане се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече
нова давност. Тъй като към момента на приемане на новия тълкувателен акт изп.д. №
346/2013 г. на ЧСИ Елена Добренова не е прекратено поради бездействие на кредитора и
вземането за главница не е погасено по друг начин, следва, че новата давност за вземанията
тече от последното валидно изпълнително действие – изпращането на запорното съобщение
до третото лице „Булдени“ на 09.02.2016 г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след изпращането на
запорното съобщение до третото лице „Булдени“ на 09.02.2016 г. по изп.д. № 346/2013 г. на
ЧСИ Елена Добренова до подаване на молбата за образуване на изп.д. №1987/2021 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева - 17.08.2021 г., да са настъпили факти, прекъсващи
погасителната давност за вземанията, поради което следва извод, че същата е изтекла на
09.02.2021 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същият е сторил такива в размер на 50,00 лв. - държавна такса, 350,00
лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение. По възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в отговора на исковата молба,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при предявения материален интерес е 315,77 лв.,
който размер платеното такова не надвишава значително, поради което не е налице
основание за неговото намаляване. С оглед изложеното, съдът намира, че възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
неоснователно.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски по делото в пълен размер, възлизащи на 400,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че АНТ. Г. В., ЕГН **********, с адрес: *****, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 1018,43 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2009 г. – 30.04.2011 г. за недвижим имот, находящ се на адрес: *****, и сумата 206,85
лв. – лихва за периода 30.06.2009 г. – 03.01.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 309 по описа за 2013 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1987/2021
г. на ЧСИ Анелия Василева, с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на АНТ. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: *****, сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/ – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението Заповед № 178/22.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 309 по
описа за 2013 г. на РС – Перник да се върне в Служба „Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6