№ 147
гр. Провадия, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. П.а
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Гражданско дело №
20213130101230 по описа за 2021 година
Предявени са от ХЮС. Х. М., ЕГН **********, с адрес с.*****, обл.
*****, ул. „Шестнадесета“ №5, АЙШ. М. Г. , ЕГН **********, с адрес
с.*****, обл.*****, ул. „Трета“ №35 и Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес с.
*****, обл.*****, ул. „Десета“ №1 срещу АД. Х. Р., ЕГН **********, с адрес
с. *****, първоначално пасивно субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по
наследство и давност на недвижим имот, находящ се в с.*****, община ****,
област *****, а именно: 170кв.м., представляващи реална част от дворно
място пл. № 155 в кв. 16, с обща площ 1640кв.м., която реална част е
включена в УПИ XVIII 154 по плана на село *****, одобрен със Заповед
№1449/07.09.1997г., при квоти по 1/3 за всеки от ищците, както и на
основание чл.537, ал.2 ГПК ищците претендират отмяна на КНА за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №79, рег. №
1307, том II, дело 170/2021г.
Ищците основават правния си интерес от търсената защита и активната
си материалноправна легитимация по исковете за собственост на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че ищците са собственици по наследство от вуйчо им М.М.А.,
бивш жител на с.*****, община ****, област *****, починал на 07.10.2020г.
на имот: Дворно място с площ от 1640 кв.м., съставляващо поземлен имот с
пл. №155 в кв.16, от които 1470кв.м. са включени в УПИ ХХ -155 и 170 кв.м.
са включени в УПИ XVIII- 154, по плана на село *****, одобрен със Заповед
№1449/07.09.1997г. Приживе вуйчо им е нямал документ за собственост, но
владял същия от 1953г. до смъртта си. Тъй като от 2008г. ищците и
праводателя им заедно владели имота, са се снабдили с КНА. Доколкото
ответникът също се е снабдил с КНА за 170 кв.м., включени в имот №XVIII-
1
154 в кв.16, явяващи се придаваеми части от техния имот, обосновават
правния си интерес от завеждане на настоящото производство. Излагат, че
ответника не е заплатил обезщетение за придаваемото място на вуйчо им и
никога не го е владял. Регулационният план, по който вуйчо им е владял
процесните кв.м. е одобрен със Заповед през 1964г., а с изменението на
регулационния план, одобрен със Заповед от 1987г. част от имота, а именно
170кв.м. е придадено към имот №XVIII-155 в кв.16.
В о.с.з. ищците се явяват лично, представляват се от процесуалния си
представител адв. И.. Моли се за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски. Депозират и писмени бележки.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез процесуалния му представител адв. Д.И., в който се оспорва
предявения иск като неоснователен и недопустим в част. Твърди се, че
спорни между страните са единствено 170кв.м., които са включени в ПИ №
XVIII-154 в кв.16 по плана на с.***** и придобити от него, в резултат на
упражняване на давностно владение върху имота, продължило повече от 20
години. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №43,
т. II, нот. дело №814/1997г. на РС – Провадия, родителите му Х. Р. Х.ов и Г.
О. Х.ова продали на него и на сина му Х. А. Х.ов недвижим имот, находящ се
в с. *****, общ.****, а именно Дворно място с площ от 710кв.м. включено в
парцел XVIII-154 в кв. 16 по плана на селото, ведно с построената в него
двуетажна жилищна сграда и стопански постройки и дворно място с площ от
590 кв.м., съставляващо парцел XVII – 154 в кв.16. От 1997г. лично той
упражнявал фактическа власт върху процесните 170кв.м., като ги владее явно,
трайно, постоянно, непрекъснато и спокойно повече от 20 години, поради
което ги е придобил по давност. Излага, че наследодателя на ищците никога
не е имал претенции по отношение на процесната реална част. Между
имотите им имало паянтова ограда от няколко дървени кола и оградна мрежа,
която на няколко места била паднала. Моли се за отхвърляне на предявения
иск.
В о.с.з. ответникът се явява лично, представлява се от процесуалния си
представител адв. И.. Моли се за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски. Депозира и писмени бележки.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност №61, том I, рег. №606, дело №59 от 2021г. по описа на
нотариус М.Я., с район на действие РС – Провадия, вписан в рег. №773 в НК,
на 05.04.2021г. АЙШ. М. Г., ХЮС. Х. М. и Р. Х. М. са признати за
собственици по давност на недвижим имот, находящ се в с.*****, ул.
„Десета” №1, а именно: Дворно място с площ 1640 кв.м., съставляващо
поземлен имот №155 в кв. 16, от които 1470кв.м. са включени в урегулиран
поземлен имот XX-155 и 170кв.м. са включени в урегулиран поземлен имот
XVIII – 154 по плана на село *****, одобрен със Заповед №1449/07.09.1997г.,
заедно с построената в УПИ XX-155 Жилищна сграда със застроена площ 32
2
кв.м., при граници от двете страни улица, УПИ XVII-154, УПИ XXXII -154.
Приложена по делото е цялата преписка по нот. дело №59/05.04.2021г. от
регистъра на нотариус М.Я..
Установява се от нотариален акт за покупко-продажба №113, том II,
дело №814/1997г., че на 30.05.1997г. Х. Х.ов и съпругата му Г. О. Х.ова
продават на сина си А.Р. и на внука си Х. Х.ов следните недвижими имоти,
находящи се в с.*****, а именно: дворно място с площ от 710 кв.м., включено
в парцел XVIII-154 в кв.16 по плана на селото, заедно с построените в него
двуетажна къща и стопански постройки и дворно място с площ 590 кв.м.,
съставляващо парцел XVII-154 в кв.16 по плана на селото, при общи граници
за двете места: от двете страни улици, парцели XX-155, XIX-157 и XVI-154.
Приложен по делото е препис от преписката по нот.дело №170/2021г. на
нотариус И.К..
С нотариален акт №79, том II, рег. № 1307/170 от 2021г. на
17.03.2021г. А.Р. е признат за собственик по давностно владение на дворно
място с площ от 170кв.м., представляващи част от ПИ с пл. №155 в кв.16 по
регулациония план на с.*****, включено в УПИ XVIII – 154, при граници за
мястото: улица, УПИ ХХ-155 и пл. № 154.
Във връзка с процедурата по издаване на горепосочения КНА от Х.М.,
Р.М. и А.Г. е подадено възражение вх. № 9400-149(2)/27.01.2021г., в коeто
посочват, че спорния имот е бил на вуйчо им.
Представен е протокол за трасиране, означаване и координиране на
границите на ПИ с пл.155, кв.16 по плана на с.*****, с цел определяне на
границите на дворното място, по молба на А.Г., Х.М. и Р.М..
По възлгане на А.Р. е определена границата между УПИ XVIII-154 и
УПИ XX-155, видно от протокол, находящ се на л.45.
Видно от препис –извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници на М.М.А., починал на 07.10.2020г., негови наследници са Б. Х.,
А.Г., Х. Х., Р.М. и Х.М..
Ангажирани са от ищците гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Т. А. и М. А..
Първият свидетел А., съсед на процесния имот, излага, че имота е бил
на М. А. и винаги е виждал ищците там. Не живеели там, но идвали и му
помагали, така 15-20 години. След като той починал ищците изорали двора.
Между имотите на ищците и ответника има нова мрежа, сложена от
ответника преди около една година. Предната мрежа е сложена от М. и е
продължавала до края на двора. Като е починал той, А. е изхвърлил старата
мрежа и опънал нова, като е завзел около 200кв.м. от мястото, където ищците
са го изорали. В селото се разчуло за това, че А. е сменил мястото на мрежата
и е сложил нова. Ищците пуснали жалба за това.
Вторият свидетел А. излага, че откакто знае имота е бил ограден от
мрежа, сложена от М.. Оградата минавала до къщата и навеса на ответника,
имало завъртане, не е била права линия. В момента оградата не е на същото
място, от около 1-2години. Като е бил жив М. никой не е имал претенции.
Ответникът е променил местоположението на мрежата след смъртта му. Сега
оградата навлизала в двора на М. с около 170-200кв.м., били орани миналата
3
година от единия от ищците. След това е станало завземането. М. е бил
възрастен и ищците заедно с него обработвали мястото, повече от 10 години.
Ангажирани са от ответника гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Х. Я. и И. И..
Първият свидетел Я. излага, че А. е съпруг на сестра му, винаги е
живял в имота. Между двата имота имало ограда, която е била подновена с
нова от А.. Старата мрежа минавала от едната страна от улицата в права
линия и се допира до сайванта и отива до другия край на къщата. Сегашната
ограда е на същото място. А. е сложил новата ограда, тъй като ищците имали
претенции. Ищците са махнали старата ограда и после и новата. Имота на М.
сам си е обработвал, не е виждал ищците там.
Вторият свидетел И. излага, че имотите на страните граничат. Между
тях преди имало мрежа. А. първо сложил стара мрежа, но ищците казали, че
искат нова и той сложил нова. Не знае кой е сложил старата ограда и дали
има разлика с новата. М. дълги години сам си сеел, никога не е виждал
ищците в този имот. Видял Х. веднъж да реже дърва на М..
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, уточнена в с.з., неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено се установява, че за с. *****
съществуват два кадастрални и два регулационни плана: действащ
кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №1449/07.09.1987г.,
предходен кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповеди № 501 и
№502 от 17.04.1935г. Към разписните листи към КП от 1987г. за собственици
на ПИ №155, кв.16 е вписан М. А.. Впоследствие през 2021г. е заличен за
170кв.м. във връзка с издадения КНА на ответника. За същите кв.м. са
вписани и ищците по КНА. В разписните книги към КП от 1935г. за
собственик на ПИ 270, кв.34 съответстващ на ПИ №155, кв.16 е записан М.
А.. Извършен е оглед на място от вещото лице, при който се установило, че
между процесните имоти се намира спорната паянтова ограда, изградена от
бетонови колове и оградна мрежа. Между ПИ 155, кв.16 и ПИ 154, кв.16 по
КП има откос, представляващ топографска граница. ПИ 155 по КП от 1987г. е
разположен по-високо спрямо ПИ 154, като денивилацията между двата
имота достига до 1м. Откосът представлявава нетрайно стабилизирана
граница, променяща се във времето. На КП и РП на с. *****, одобрен със
Заповед №1449/07.09.1987г. общата граница между ПИ №154, кв.16 и ПИ
№155, кв.16 представлява полумасивна ограда, изградена от двамата
съседи, което се установява от условния знак. Кадастралната граница по КП
от 1987г., която е обща за двата имота, представлаваща полумасивна ограда,
изградена от бетонови колове и оградна мрежа от двамата собственици на
поземлените имоти съответства на заснетия на място при огледа откос.
Имотите са на две нива. По ниската част от тази денивилация е добре
обработена, има оранжерия, а високата част е била затревена. От наличните
на място маркировки вещото лице прави извод, че скоро е извършено
трасиране. Спорната зона представлява реален дял със северна граница –
дворищна регулационна граница между УПИ XX-155, кв.16 и УПИ XVIII-
154, кв.16 от запад – улична регулационна граница, а от изток и от юг –
4
кадастралната граница между ПИ 154, кв.16 и ПИ 155, кв.16, представляваща
полумасивна ограда и съответстваща на заснетия откос на място и на общата
регулационна граница на двата парцела. Спорната зона, получена от
оцифрения графичен план е с площ от 216кв.м. Общата кадастрална граница
между ПИ №270, кв.34 и ПИ №271, кв.34 по КП, одобрени със Заповеди
№501 и №502 от 17.04.1935г. съответства на откоса на геодезическото
заснемане. И по този план площта е 216кв.м. За придаваемата реална част по
регулация от ПИ №155 към ПИ №154 не се съхраняват данни за уреждане по
регулация.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК. Направено е и
аксесорно искане за отмяна на нотариален акт по реда на чл.537 ал.2 ГПК.
За успешното провеждане на предявения установителен иск за
собственост в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно
доказване, че същите са собственици на процесната реална част на твърдяното
в исковата молба придобивно основание.
В тежест на ответника, който оспорва иска, е да установи
противопоставимо право на собственост в неговата правна сфера, породено
на заявеното основание.
От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно
заключение по СТЕ, което съдът кредитира като основа на формиране на
изводите си по съществото на спора, се установи, че има придаваема реална
част по регулация между двата процесни имота с площ от 216кв.м., изчислена
от оцифрено графично копие от КП от 1987г., която се придава от ПИ 155,
кв.16 към ПИ 154, кв.16.
С приемането на ЗТСУ /1973г., в сила до 2001г./, ДРП е имал
отчуждително действие, т.е с влизането в сила на плана, имотите или частите
от тях, които се придават към съседни парцели по регулация се считат за
отчуждени и оттам правото на собственост върху тях преминава към
собственика на парцела, към който те се придават /чл. 101 ЗТСУ/. Това
отчуждително действие обаче ще отпадне, ако при изготвянето на
последващия план се установи, че предходният не е бил приложен, при което
имотните границите на имотите по предхождащия неприложения план стават
парцелни граници по новия план. Приложен ли е бил планът, то същият се
ползва за кадастрална основа при приемането на следващ ДРП и имотните
граници по новия план са де факто регулационните линии по предходния
план. Разяснения относно това кога един план се счита за приложен, тоест
дали парцелните граници по стария регулационен план са се трансформирали
в имотни и е следвало да станат парцелни по новия регулационен план са
дадени от задължителната съдебната практика, вкл. ТР № 3/1993г на ОСГК на
ВС.
ДРП следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи
трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./. И докато планът не бъде приложен, той може да
5
бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ/отм./, при което новият
план се създава въз основа на положението на имотите преди регулацията - т.
е. отчуждителното действие на регулацията отпада. При наличие на условията
за изменение на ДРП от кръга на тези по чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./, а именно-
грешка в кадастралната основа, явна фактическа грешка на плана или когато
плана е одобрен при съществени закононарушения, то ДРП се приема за
"приложен" при доказаното наличие на две кумулативно дадени
предпоставки: 1/ завземане на имота по законоустановения ред и 2/ изтичане
на 10 годишен срок от това завземане, т.е упражнявано владение в рамките на
този срок върху завзетата част. В случай че основанията за изменение на
плана са установените от чл.32, т.1 и т.2 ЗТСУ /отм./ следва да е налице едно
от алтернативно посочените в чл.33, ал.2 ЗТСУ /отм./ условия- до деня на
откриване на производството за изменение на РП, придадената по регулация
част с предходния регулационен план да е завзета по законоустановения ред
или дължимото за нея обезщетение да е изплатено по нормативно
определения ред от ППЗСТУ. Ето защо, независимо от коя от посочените
хипотези е налице като основание за изменение на плана, условие за
допустимост на изменението е или да е изплатено обезщетение или
придаваемите части да са заети по законовоустановен начин и оттогава да са
изминали 10г.
В разглеждания случай ДРП за с.*****, имащ отношение към спорните
имоти е утвърден през 1987г. при действието на ЗТСУ и по отношение на
спорната площ от 216кв. м. /по искова молба 170кв.м./, която е била отредена
за УПИ XVIII-154, кв.16, регулацията не е приложена, защото липсват
доказателства да е било платено обезщетение за това придаваемо място от
праводателите на ответника, да е заето по законоустановения ред след
декларация по чл.111 ЗТСУ или да е извършен въвод във владение след
издаден н.а. по чл.134, ал.3 от ЗТСУ, поради погасяване на вземането.
Спорен по делото е въпроса в чие владение е била процесната реална
част преди премахване на оградата и поставяне на нова такава.
В хода на делото се сформираха две групи свидетелски показания.
Според първата група свидетели /А. и А./ ищците винаги са били в
имота, не са живеели там, но от 15-20 години са помагали на наследодателя си
и са работили. Посочват, че между имотите на страните сега има нова ограда
отпреди около година, на различно място от старата. Първата ограда е
сложена от М. А., а втората от ответника А., като е завзел около 200м. от
двора на ищците. Когато е бил жив М. никой не е имал претенции.
Според втората група свидетели /Я. и И./ ищците не са виждани в
имота на М., с малки изключения. Св. Я. посочва, че сегашната ограда е на
мястото на старата, от повече от 30години. Св. И. не може да посочи дали
новата ограда има промяна със старата.
Съдът кредитира първата група свидетели, доколкото показанията са
последователни, взаимносвързани и кореспондиращи със заключението на
вещото лице.
Анализирайки събраните по делото гласни доказателства и
заключението на вещото лице, настоящият състав намира, че съществуващия
6
на място откос между имотите съвпада с оградата, която е по плана от 1987г.,
построена от двамата собственици на имотите на №155 и №154. Приемайки,
че промяна в местоположението на оградата има едва след смъртта на
наследодателя на ищците, то съдът заключва, че фактическото ползване на
имота е било единствено от М. А. и ищците, но не и от ответника. Последният
се установява, че владее процесната част едва от около 1-2 години.
Горното обуславя извод за невъзможност за прилагане на хипотезата
на придобиване на процесната реална част по давност или по регулация,
защото не е била във владение на ответинка до момента, в който не я
завладял, премахвайки съществуващата на място ограда.
Установява се от представено по делото удостоверение /л.19/, че
наследници на М.М.А. са както ищците по делото, така и трети за настоящото
производство лица - Б. Х. и Х. Х..
С оглед приетото с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк. д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, когато наследник упражнява
фактическа власт върху наследствен имот, той е владелец на своята част и
държател на частите на останалите сънаследници. Ето защо, ако твърди
придобиване на наследствения имот по давност, този сънаследник следва да
докаже т.нар. преобръщане на владението на останалите съсобственици, чрез
демонстриране по ясен и недвусмислен начин пред всички тях на
намерението си да свои целия имот.
Предвид наличните по делото данни и с оглед обхвата на силата на
пресъдено нещо, настоящият състав приема, че именно ищците са
собственици на процесната реална част по наследство и давност, на по
1/3ид.ч. всеки.
Предвид установената разлика в квадратурата на реалната част по
искова молба и по СТЕ, настоящият състав намира, че следва да се изхожда
от принципа, че площта на даден имот, респективно реална част не е негов
индивидуализиращ белег, каквито са неговия вид, местонахождение и
граници. Индивидуализацията е ясна в случая.
В обобщение, предявеният положителен установителен иск се явява
основателен, предвид липсата на упражнявана фактическа власт от страна на
ответника за предвидения в закона срок и липсата на останалите
предпоставки за придобиване на имота на твърдяното основание. Ето защо,
съдът приема, че въведените от ответника насрещни права не бяха доказани.
По искането за отмяна на констативния нотариален акт.
Съобразно приетото с Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на
ВКС, тогава когато със съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо
се признават права на трето лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издадения акт следва да се отмени на осн. чл.537,
ал.3 ГПК. Отмяната е последица от постановяване на съдебното решение, с
което се признават права, в случая на ищците.
В случая формално ответникът се легитимира за собственик въз
основа на сочения КНА по отношение процесната реална част. Съгласно
изложените по-горе съображения по делото се установи, че А.Р. не притежава
права за процеснта реална част, поради което констативеният нотариален акт,
7
издаден в производство по чл. 587, ал.1 ГПК следва да бъде отменен, на осн.
чл. 537, ал.2 ГПК.
По разноските:
При този изход от спора в полза на ищците се следват сторените по
делото разноски. Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар, заплатен от ищците на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК. За да се
произнесе по възражението съдът следва да съпостави заплатеното
възнаграждение с действителната правна и фактическа сложност на
производството. В случая заплатеното от ищците възнаграждение за
процесуално представителство възлиза на 800 лева съобразно приложения
договор за правна защита и съдействие и принципно надвишава минимуа по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На свой
ред производството се харктеризира със средна фактическа и правна
сложност. Същото е протекло в две открити съдебни заседания, в които са
разпитани четирима свидетели и е изслушано заключението по допуснатата
експертиза. При това положение, държейки сметка за баланаса между
дължимото възнаграждение и сложността на делото, съдът намира, че не е
налице прекомерност на адвокатското възнаграждение и не следва да го
намалява. В тежест на ответника следва да бъдат възложени и заплатения
депозит за СТЕ в размер на 500лв. Въпреки дадените указания до този момент
не са представили доказателства за внасяне на сумата от 200лв. до пълния
размер на окончателното определено възнаграждение на вещото лице. При
липса на доказателства за направени разноски, същите не им се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АД. Х. Р., ЕГН
**********, с адрес с. *****, че ищците ХЮС. Х. М., ЕГН **********, с
адрес с.*****, обл. *****, ул. „Шестнадесета“ №5, АЙШ. М. Г. , ЕГН
**********, с адрес с.*****, обл.*****, ул. „Трета“ №35 и Р. Х. М., ЕГН
**********, с адрес с. *****, обл.*****, ул. „Десета“ №1 са собственици по
наследство и давност на недвижим имот, находящ се в с.*****, община
****, област *****, а именно: 216 кв. м. по СТЕ /170кв.м. по искова молба/,
представляващи реална част от дворно място пл. № 155 в кв. 16, с обща
площ 1640кв.м., която реална част е включена в УПИ XVIII 154 по плана на
село *****, одобрен със Заповед №1449/07.09.1997г., при квоти по 1/3 за
всеки от ищците, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №79,
том II, рег. №1307, нот. дело №170/2021г. на нотариус И.К., с район на
действие РС – Провадия, вписан в рег. №225 в НК.
ОСЪЖДА АД. Х. Р., ЕГН **********, с адрес с. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на ХЮС. Х. М., ЕГН **********, с адрес с.*****, обл. *****, ул.
„Шестнадесета“ №5, АЙШ. М. Г. , ЕГН **********, с адрес с.*****,
обл.*****, ул. „Трета“ №35 и Р. Х. М., ЕГН **********, с адрес с. *****,
8
обл.*****, ул. „Десета“ №1 сумата от 1300 лева /хиляда и триста лева/,
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Комбинираната скица, Приложение №2, изготвена от вещото лице по
СТЕ, приложена на л. 135 от делото и приподписана от съда, представлява
неразделна част от настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
9