Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.12.2018
година Град
Aйтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански
състав
На 21.11. /двадесет и първи
НОЕМВРИ/ 2018 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател : Мария
Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………………………
като разгледа докладваното от съдия ДУЧЕВА
ГРАЖДАНСКО дело номер 461 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящото исково производство е иск, предявен от М. И. М. , ЕГН: ********** с
адрес: ***, чрез адв.С. Х. Г.- Т., съдебен
адрес ***, срещу Б. И. Д. , ЕГН: **********, с адрес ***.
В исковата молба се сочи, че дългът на Б.И.Д.
произхожда от неизпълнено парично задължение no договор за заем на парична
сума. Б.И.Д. работил от 10.12.2015 г. в ET „М. ***, е едноличен собственик и
управител М.И.М.. Ответникът искал да придобие жилище в с.Ч., но нямал парични
средства. Помолил М.И.М. да му заеме необходимата парична сума. Ha 01.03.2016
г. М.И.М. предал в заем на Б.И.Д. парична сума в размер на 5000 лв., за дa
закупи недвижим имот (къща с двор) в село Ч.. Предаването на парите се
извършило в кантората на нотариуса удоставеряващ покупко-продажбата. Б.И.Д. се
задължил да върне заетата сума до края на 2016 г. , нa равни вноски oт no 500
лв., за десет месеца считано oт м.март 2016 г. дo м.декември 2016 г. (вкл.).
Уговорката била сумата да се изплаща на М.И.М. след като длъжникът получи
месечната си заплата от ET „М.И.". Ha 01.06.2016 г. Д. напуснал работа и
трудовите правоотношения с него били прекратени. За три месеца (м. март, април
и май 2016 г.) той успял да върне на заявителя 1500 лв. От 01.06.2016 г. обаче
, след като прекратил трудовото сu правоотношение с ET „М.И.", Д.
преустановил плащанията no договора за заем. Преустановил и всякакви контакти с
ищеца и ce наложило М. да гo търси продължително време. B края нa 2016 г.
длъжникът се обадил на заявителя no телефона и заявил,че ще се издължи
коректно. За това негово обаждане, кредиторът му обещал, че ще му опрости 500
лв. и очаква плащане на 3000 лв. До настоящия момент ответникът не е върнал на
ищеца посочения остатък от заемната сума . От 01.01.2017 г. заемополучателят е
изпаднал в забава
Ha основание чл. 410 от ГПK ищецът М.И.М.
поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника Б.И.Д.
за вземане в размер на 3000 лева, представляващо неизпълнено задължение no
договор за заем на парична сума в размер на 5000 лв., предадена на 01.03.2016
г. от заявителя на длъжника ,ведно със законна лихва считано от подаване на
заявлението- 05.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените в
заповедното производство разноски общо 395 лв.. Въз основа нa подаденото
заявление е образувано ч.гр.д.№ 1142/ 2017 г. no onuca на PC град Айтос. Пo
същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 689 от
07.12.2017 г., с която е разпоредено длъжникът Б.И.Д. да заплати на М.И.М.
горепосочената сума. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал.5 от ГПК. C разпореждане № 941 от 23.04.2018 Г. нa основание чл. 415 an. 1
т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя дa предявя настоящия иск за установяване
на паричното задължение срещу длъжника.
Предвид изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес
съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание
чл.124, ал.1 и чл.422 от ГПК, че ответникът
Б.И.Д. , ЕГН: ********** му дължи парична сума в размер на 3000 лева,
представляваща неизплатена главница no договор за паричен заем сключен на
01.03.2016 г., законна лихва върху претендираната главница считано oт подаване
на заявлението-05.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените
B заповедното производство разноски общо 395 лв.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особеният
представител на Б.И.Д., в който твърди , че ИМ е допустима. По основателността
излага,ч е ще вземе отношение след като се запознае с всички доказателства по
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 10.12.2015г между ЕТ „М. *** и Б.И.Д. бил
сключен трудов договор по силата на който ответникът бил нает на длъжност „пастир“
с основно трудово възнаграждение от 380лева.
Видно от представената справка от Имотния Регистър на 01.03.2016г ответникът
Б.И.Д. е придобил ПИ № 204, парцел 4 в с.Ч. , общ.Айтос, целия с площ 660кв.м.,
ведно с построената в него сграда с РЗП 57 кв.м. за сумата от 5000 лева.
Сделката е обективирана в НА № 29, том I, рег.№ 211, дело №20 от
01.03.2016г на Нотариус Ж. Д..
Според разпитания по делото свидетел – Ю.А.И., той е със
собствения си автомобил е закарал ответника Д. пред кантората на нотариуса и е
видял как ищецът е дал на ответника сумата от 5 000лева за закупуване на
къщата. Свид.И. разказва също така, че ответника и семейството му са били
изключително бедни и ищецът им е помогнал като е наел на работа цялото
семейство и им е позволил да живеят в стопанството му.
Относно възникването на легални трудовоправни
отношения съдът счита,че представените уведомления по чл.62, ал.5 КТ са
достатъчни , за да обосноват наличието на такива. Още повече видно от датите на
двете уведомления (л.44, 46,48) те изцяло кореспондират с изложените в ИМ
факти.
На 01.06.2016г работодателят на ответника издал
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (л.47), с което последният
спрял да погасява задълженията по договора за заем и изпаднал в забава.
Обяснимо е, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е
подписана от ответника , т.к. видно и от показанията на свид.И. ,ответникът и цялото
му семейство е напуснал с.Ч. през нощта, без да се обадят на някого и са
заминали за Г..
Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на
страните и изразените от тях процесуални
становища, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно
кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - чл.415,вр.чл.422 ГПК, вр.чл.240,ал.1 и по чл.86 ЗЗД - за установяване на съществуването на оспорено вземане
по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, представляващи
непогасена част от предоставен паричен заем - главница, както и обезщетение за
забавено изпълнение- мораторна лихва. Исковете са процесуално допустими, а
преценката им по същество е като основателни.
В хода
на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на
ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване
на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора кредит.
В настоящия случай по несъмнен начин се
доказа, че 01.03.2016г между кредитопалучателя Б. И. Д. и кредитодателя М. И. М.
бил сключен договор за паричен заем за сумата от 5000 лева, която ответникът
трябвало да връща ежемесечно от полученото трудово възнаграждение. По твърдения
на ищеца (които не са в негова полза и поради тази причина съдът няма основания
да не ги приеме) ответникът е върнал сумата от 1500лева по заема, а 500лева са
му били опростени от ищеца.
Поради
реалния характер на договора за заем предоставената сума представлява съществен
елемент на договора, поради което установяването на предаването на паричната
сума със задължение за връщането й от заемателя, е от значение за доказването,
както на самия договор, така и на изпълнението на задължението на заемодателя
по чл.240 ЗЗД. От страна на ищеца по делото се доказа, че последният е изпълнил
своето основно задължение по договора да предостави на кредитополучателя Б. И. Д.
сумата от 5000 лева., което не се оспорва
от ответника и се установява от показанията на свид.И., пред когото са
предадени парите.
Вземането е с следвало да бъде погасено за 10
месеца , по 500лева на месец. От ответника са погасени 3 месечни вноски , за
месеците както следва : март 2016, април 2016 и май 2016г. С напускане на
работа и прекратяване на трудовото правоотношение на ответника на 01.06.2016г
последния е изгубил трудовите си доходи. Въпреки това ищецът изчакал да изтече
срокът на договора до 31.12.2016г, като от 01.01.2017г ответникът Д. изпаднал в
забава и заемателят има право да получи
непогасената част от паричното задължение по процесния договор за заем.
От този момент насетне и на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната
лихва за забава върху главницата, което ищецът е претендирал считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 05.12.2017г.
Що се отнася до направеното от представителя
на ответника възражение, че видно от материалите по гр.д.№113/2016г част от
покупната цена на имота- 2000 е платена още на 28.12.2015г и следователно на
01.03.2016г са предадени само 3000лева, съдът счете същото за неоснователно,
т.к. свид.И. е категоричен че на процесната дата 01.03.2016г пред нотариалната
кантора ищецът е дал на ответника 5000лева (преброени пред свидетеля). Какъв е
произходът на сумата от 2000 лева платени по предварителния договор , скл.на
28.12.2015г не е предмет на настоящото производство. Предмет на доказване е
договор за заем, сключен на 01.03.2016г и качеството на неизправна страна по него
в лицето на ответника, което се доказа изцяло.
С
оглед неизпълнените от длъжника Д. задължения по чл.240 от ЗЗД да върне в срок
заетата сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, за ищеца е възникнало
и правото по чл.79, ал.1 от ЗЗД да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата, надлежно упражнено чрез подаване на заявление за изпълнение по чл.410 ГПК и впоследствие чрез предявяване на иска по чл.422 ГПК.
По така изложените съображения съдът намира
искът за сумата от 3000 лева (три хиляди лева)- главница за основателен и като
такъв следва да се уважи.
Основателността на основния иск закономерно
обосновава и основателност на иска по чл.86 ЗЗД за лихви.
В
съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на
ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта
на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в
исковото производство. Предвид уважаването на установителната искова претенция
относно вземането и на основание чл.78,ал.1 ГПК, то и разноските в заповедното производство,
посочени в заповедта за изпълнение се дължат от ответникът по настоящото дело, за
което и следва да се постанови изричен осъдителен диспозитив. Относно
разноските по ч.гр.д. №1142/2017г. по описа на РС- Айтос, съдът констатира, че
в заявлението по чл.410 ГПК са посочени разноски в размер на 60.00 лева
/шестдесет лева/ държавна такса и 335.00 лева /триста тридесет и пет лева/
адвокатско възнаграждение.
По същите съображения и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в размер на 60.00 лева /шестдесет лева/ държавна
такса и 500.00 лева /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение, както и възнаграждение
за особен представител в размер на 450лева.
Водим от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Б. И. Д. , ЕГН: **********, с адрес *** съществуването
на вземането на ищеца М. И. М. , ЕГН: ********** с адрес: ***, за сумата от 3000.00 лева /три хиляди лева/
- главница; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на заявлението – 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски
по ч.гр.д.№1042/2017г по описа на АРС в размер
от 60.00 лева /шестдесет лева/ държавна
такса и 335.00 лева /триста тридесет и пет лева/ адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д. №1142/2017г. по описа на РС- Айтос
ОСЪЖДА ответника Б. И. Д. , ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, да заплати на ищеца М. И. М. , ЕГН: ********** с адрес: ***,
разноски в размер на 395 (триста
деветдесет и пет) лева, по ч.гр.д. №1142/2017г. по описа на РС- Айтос.
ОСЪЖДА ответника Б. И.
Д. , ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца М. И. М. , ЕГН: ********** с адрес: ***,
разноски в размер на 1010 (хиляда и
десет) лева, по гр.д.№ 461/2018г по описа на АРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: