Р Е Ш Е Н И Е №
468
13.12.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Петко Георгиев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №385 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение № 260326/05.07.2021г.,
постановено по анд № 304/21г., РС Стара Загора потвърдил наказателно постановление /НП/ №
20-1228-003486/20.10.2020г., на Началник група ПП-КАТ при ОДМВР, с което на О.Р.
А. от гр. Нова Загора за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, т.1 от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го обжалва в срок чрез пълномощник.
Последният сочи, че РС не възприел правилно фактическата обстановка, видно от мотивите
му и не взел предвид, че било нарушено императивното правило на чл.57, ал.1, в
частност т.5 от ЗАНН, тъй като не били посочени доказателствата, които
потвърждавали нарушението. Автомобилът не бил собствен на наказаното лице и той
не знаел за прекратената му регистрация, нито бил уведомяван за това.
Касаторът, редовно призован
в с.з. се представлява от пълномощника си, който
поддържа жалбата. В хода по същество пледира за основателност на същата и
излага допълнителни доводи.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се явява и не се изпраща представител. По делото се депозира възражение от
пълномощник, който оспорва жалбата като неоснователна и за правилност на
въззивното решение. Претендира се възнаграждение на юрисконсулт, а в алтернатива
се прави искане при отмяна на решението да се присъдят разноски за един адвокат
за касатора в минимален размер.
Представителят на ОП Стара Загора счита
решението на РС за правилно и законосъобразно и споделя изложените в него подробни
мотиви и съображения.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да потвърди процесното
НП, съставът на РС Стара Загора приел за установена чрез събрания
доказателствен материал опасаната в НП фактическа обстановка, а именно, че на
17.07.2020г. около 10,35ч. в град Стара Загора по посочената улица, при извършена
проверка на МПС от посочената марка, модел и регистрационен номер, собственост
на А. М. и управляван от О. А., контролните органи установяват, че автомобилът е
с прекратена регистрация на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП. РС приема за достоверни показанията на св. Н., че водачът А. имал и представил
нотариално заверен договор за покупко-подажба на
автомобила, но не си спомнял лицата, които били вписани в него като продавач и
купувач. От правна страна РС приел, че НП било издадено от компетентен органа и
съдържал необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Макар и да
констатирал разминаване в описанието на обстоятелството кой бил собственик на
МПС, тъй като в АУАН било посочено, че това бил А. М., а в НП, че бил О.Р., приел,
че това не било съществено такова и не обосновавало отмяна на обжалваното НП.
Посочил, че от представен пред него договор за покупко-продажба от 2014г. се
удостоверявало кой бил собственика на автомобила, а и фактът чия била
собствеността на МПС към датата на нарушението не бил съставомерен
за това по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Достатъчно било установеното, че А. управлявал
МПС, което не било регистрирано по надлежен ред.
Въззивният съд изрично сочи, че се доказва
пред него, че А. извършил от обективна и субективна страна вмененото му
нарушение. Относно субективната страна на деянието въззивният съд приел, че то
било извършено по непредпазливост. Макар да не била доказана форма на вината -
умисъл, то била налице формата – непредпазливост, като и в този случай съгласно
чл.7, ал.2 от ЗАНН, деецът пак подлежал на наказание.
Касационната инстанция намира решението на
РС за правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка е изяснена правилно и
всестранно, а изведените правни изводи относно липса на допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждане на производството по ЗАНН, за спазване
императива на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, за доказаност от обективна страна на деянието,
както и че то е извършено под формата на непредпазливост се споделят напълно и
не се налага тяхното приповтаряне.
В тази насока настоящият съд намира неоснователен
доводът на касатора, че РС не възприема правилно
фактическата обстановка. Първо, този довод не съдържа конкретна обосновка, а
второ, това не кореспондира с данните от делото на въззивния съд и изводите на
същия. Релевантните факти са установени чрез допустими доказателствени средства
и по един безспорен начин, като те сочат еднопосочно на факта на управление от
наказания на МПС, което е със служебно прекратена регистрация, т.е. същият
поради това се явява и нерегистрирано в страната МПС, чието движение по
пътищата е забранено по силата на ЗДвП.
Що се отнася до втория довод в
касационната жалба, че не се сочат в НП доказателства за наличие на знание у
жалбоподателя, че МПС към датата на нарушение е с прекратена регистрация и така
се нарушава чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, то той също не се възприема за
основателен от настоящия съд. Както и самият РС приема, по делото не се сочат
доказателства за знанието на дееца, поради това и не се доказва умисъл у дееца,
но неговата вина е под формата на непредпазливост, а тя се наказва в този
случай на нарушение /арг. на чл.7, ал.2 от ЗАНН/. Наложени
са кумулативно предвидените наказания в санкционната разпоредба, като същите са
определени в минималния размер, поради което и на тази плоскост правилен е
изводът на РС за потвърждаване на
процесното НП като законосъобразно издадено.
При извод за неоснователност на
касационната жалба, основателно се явява искането на пълномощника на ответника
по касация за присъждане на възнаграждение за юрисконсулта за тази страна,
което следва да се определи в минималния размер от 80 лева.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №
260326/05.07.2021г., постановено по анд № 304/21г., по
описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА О.Р. А. от гр. Нова Загора, ЕГН **********
*** разноски за касационната инстанция в размер на 80 лева.
Решението е окончателно:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.