Решение по дело №1942/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 511
Дата: 24 ноември 2020 г.
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20201420101942
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Враца , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
Секретар:Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20201420101942 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. П. Д. , чрез своята
майка и законен представител А. Ф. Р. срещу П. Р. Д. за увеличаване размера на
присъдената издръжка от 100,00 лв. на 250,00 лв., считано от подаване на исковата молба –
19.08.2020 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че с решение № 585 от 26.06.2013 г.,
постановено по гр. дело № 1422/2013 г., по описа на Врачански районен съд, влязло в сила
на 10.06.2014 г., съдът е предоставил на ищцата упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете А. П. Д. , роден на 21.11.2012 г., ЕГН ********** и е
постановил детето да живее при майката. На ответника е определен режим на лични
отношения с детето. Оттогава бил изминал дълъг период от време, през който детето е
пораснало, а с това се увеличили и неговите нужди, и разходи за издръжка.Посочва се, че с
възрастта са нараснали нуждите на детето от храна, облекло, учебни пособия,
извънучилищни занимания и други. Нуждите на подрастващите, с оглед създаването на
нормални условия за живот, обучение и възпитание, се увеличават с възрастта им.
Необходими са по-големи разходи за образование, както и разходи, свързани с интересите на
децата. Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на необходимата
издръжка. Същевременно се твърди, че икономическите условия в страната през последните
години са се променили значително, в следствие на което се увеличили цените на храните,
стоките от първа необходимост, лекарствата, облеклото, учебните пособия и други,а също
така е увеличен и размера на минималната работна заплата.
Моли ответникът да бъде осъден да заплаща сумата от 250,00 лв. месечна издръжка,
считано от 19.08.2020 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до настъпването на
обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който твърди, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен, като оспорва искания размер на издръжката.Твърди, че е
плащал редовно издръжката на детето, като не е давал повод за завеждането на делото, тъй
като е изразявал желание да заплаща повече от присъдената му издръжка от 100.00 лева, но е
бил препятстван от майката на детето в това отношение. Ответникът признава факта, че
понастоящем грижите за детето се полагат от ищцата, както и че същото живее при майка си
в гр.Враца. Счита, че с ищцата могат да постигнат спогодба, като заявява готовност за
плащане на сумата от 200,00 лв. месечна издръжка.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните обстоятелствата, че ответникът е баща на детето А. П. Д. ,
както и че страните са обвързани от влязло в законна сила съдебно решение № 585 от
26.06.2013 г., постановено по гр. дело № 1422/2013 г., по описа на Врачански районен съд, с
което ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете в размер
на 100.00 лв.Тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото копие от
решение № 585 от 26.06.2013 г., постановено по гр. дело № 1422/2013 г., по описа на
Врачански районен съд, влязло в сила на 10.06.2014 г., видно от което е, че съдът е
предоставил на ищцата упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете А. П. Д. , роден на 21.11.2012 г., ЕГН ********** и е постановил детето да живее при
майката. На ответника е определен режим на лични отношения с детето.
Не се спори между страните, а и е видно от приетото удостоверение за раждане от
06.12.2012 г. на Столична Община, издадено въз основа на акт за раждане № 0717
/06.12.2012 г., че детето А. П. Д. е родено на 21.11.2012 г. от майка А. Ф. Р. и баща П. Р. Д.
.
От представените справки, издадени от ТД на НАП гр. Велико Търново и гр.Бургас
се установява, че към момента на изготвянето им както А. Ф. Р. , така и П. Р. Д. имат
сключен трудов договор. От приетата справка за размера на осигурителния доход на
ответника Димитров се установява, че за периода от месец Август – 2019 г. до месец
Август – 2020 г., по осигурителната сметка на лицето са отразени 13 записвания, последното
от които е за м. август 2020, със среден размер на месечен осигурителен доход от около
2200,00 лв. От приетата справка за размера на осигурителния доход на ищцата А. Ф. Р. се
установява, че за периода от месец Август – 2019 г. до месец Август – 2020 г., по
осигурителната сметка на лицето са отразени 13 записвания, последното от които е за м.
август 2020, със среден размер на месечен осигурителен доход от около 800,00 лв.
От изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”-
Враца се установява, че от времето на раздялата с бащата на детето и към днешна дата
основни грижи за детето полага майката А. Ф. Р. , която се грижи за задоволяване на
възникналите му потребности с оглед възрастта на детето, неговото възпитание и му оказва
нужното съдействие. Детето се развива нормално за възрастта си и няма здравословни
проблеми. Майката е подсигурила необходимата за детето среда, като в пълна степен е
2
задоволила неговите потребности, но същото изпитва финансови затруднения относно
промяна в нуждите на детето от храна, облекло, учебни пособия, извънкласни занимания на
детето.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за изменение на присъдена издръжка, поради настъпила промяна в
обстоятелствата, с правна квалификация чл. 150 СК.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи трайно изменение в
обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна
във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете
алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай от ищцата се твърди наличие на
първата алтернатива.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и
имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия
минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, тоест да не е по-малко от една четвърт от размера
на минималната работна заплата. Към момента на устните състезания минималната работна
заплата за страната е в размер на 610,00 лв.,следователно нормативно установеният
минимум на издръжката възлиза на 152,50 лв.
Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му,
разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.
Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва
порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване
на неговите текущи нужди.
От датата на предходното определяне на размера на издръжката за детето в размер
на 100,00 лева месечно по гр. дело № 1422/2013 г., по описа на Врачански районен съд до
датата на предявяване на исковата молба, е изминал период от време от около седем години.
През този период са се променили социално-икономическите условия в страната поради
протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на цените на повечето стоки и
услуги от първа необходимост. От събраните по делото доказателства се установи, че детето
А. П. Д. вече е на почти 8 години, в подрастваща ученическа възраст, поради което съдът
счита, че същото има завишени потребности за храна, облекло, учебни
помагала,извънкласни занимания. Детето във финансово отношение има нужди, сравними с
нуждите на неговите връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че от момента на
3
първоначалното присъждане на издръжката е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11. 1970 г.
на Пленума на Върховния съд.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за
двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.
Предвид тези съображения и с оглед представените по делото доказателства, при
съобразяване със законовите елементи за определяне на размера на издръжката, визирани в
чл.142, ал.1 от СК, и като съобрази факта, че преките грижи по отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от неговата майка А. Ф. Р. , настоящият съдебен състав
приема, че за задоволяване потребностите на детето е необходима обща месечна сума от
430,00 лв., от които бащата П. Д. да заплаща сумата от 230,00 лв., като разликата до
определения общ размер се поеме от майката. Съдът намира, че така определената издръжка
за детето А. П. Д. в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на
родителите му.
Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат
имущество. По делото се установи, че ответникът получава доходи, от което може да се
направи извод, че същият може да осигурява издръжка в размер, който е по-голям от
минимално установеният за страната.При определяне размера на дължимата издръжка,
съдът отчете и обстоятелството, че ответника не доказа обстоятелства, които да препятстват
осигуряване на определената от съда издръжка, като например задължения за даване
издръжка на други лица, финансови задължения и т.нат.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките
на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за
развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за
развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
те живеят в едно домакинство.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.
Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:
4
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни в процеса съобразно
уважената, респективно отхвърлената част от исковата претенция.
От процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.Същото е основателно.В
настоящия случай заплатеното от ищцата А. Ф. Р. адвокатско възнаграждение е завишено,
предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, още повече, че в
производството пред настоящата инстанция процесуалния представител не се яви и не взе
участие.Налице са условията на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското
възнаграждение до размера на предвидения минимум – 300.00 лв.
Предвид гореизложеното и с оглед изхода по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на А. Ф. Р. следва да бъде присъдена сумата от 276,00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на предявения иск, а на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на П. Р. Д. следва да бъде присъдена сумата от 24,00 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на
предявения иск
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца държавна такса върху
тригодишните платежи върху увеличения размер на издръжката в размер на 187,20 лева.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на постановената с решение № 585 от 26.06.2013 г., постановено
по гр. дело № 1422/2013 г., по описа на Врачански районен съд издръжка, която П. Р. Д. ,
ЕГН ********** е задължен да заплаща на детето А. П. Д. , ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А. Ф. Р. , ЕГН **********, като я увеличава от 100,00 лева на
230,00 лева, считано от 19.08.2020 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, поради което:
ОСЪЖДА П. Р. Д. , ЕГН ********** да заплаща на детето А. П. Д. , ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител А. Ф. Р. , ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 230,00 лв., считано от 19.08.2020 г. до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 250,00 лв.
5
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК П. Р. Д. , ЕГН ********** да заплати на А. Ф. Р. ,
ЕГН ********** сумата от 276,00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
на иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на А. Ф. Р. , ЕГН ********** да заплати П. Р. Д. ,
ЕГН ********** сумата от 24,00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част на иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК П. Р. Д. , ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Враца държавна такса върху
тригодишните платежи на увеличената издръжка в размер на 187,20 лв.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта на присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок,
считано от 24.11.2020 г. на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК, а в частта му, в която е постановено
предварително изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6