Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито
съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ С.
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа
докладваното от мл. съдия С. в.гр.д. № 10528/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 10.06.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. С.Д.срещу Решение
№ 121408 от 22.05.2019 г. по гр.д. № 88637/2017 г. на СРС в следните части, с
които са отхвърлени искове за установяване съществуването на следните вземания
по отношение на П.В.С. и Г.В.Г.-С.: за сумата от 246,15 лв., представляваща
½ от мораторна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 08.08.2017 г.,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 55654/2017 г. на СРС.
Твърди,
че съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2008 г. на ищеца задълженията на
ответниците за заплащане на дължимите суми е най-късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Иска отмяна на акта в
обжалваната част.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени
са искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
обжалваното решение е прието, че ищецът не е представил доказателства за
публикуването на общите фактури за съответните отчетни периоди след извършено
изравняване на интернет страницата си, което прави недоказано изпадането в
забава на длъжниците относно заплащането на главницата за топлинна енергия
(ТЕ).
За уважаването
на иска за мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през
определен период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в
определен размер.
Неправилно
е прието от районния съд, че за целия процесен период са приложими Общите
условия от 2014 г. Общите условия от 2008 г. са приложими за задълженията за
периода м. 05.2013 г. - м. 02.2014 г., а Общите условия от 2014 г. (в сила от 12.03.2014
г.) са приложими за задълженията за останалата част от процесния период - м.
03.2014 г. - м. 04.2016 г.
Въпреки
това първоинстанционното решение е влязло в сила и съответно е формирана сила
на пресъдено нещо относно това кога е настъпила изискуемостта на задълженията
за лихва върху главниците за ТЕ за периода от м. май 2013 г. до м. април 2014
г., а именно на 14.09.2014 г., когато е възникнало и задължението за лихви.
Поради това е неоснователна претенция за лихви, които ищецът твърди, че са
възникнали на дата преди началото на изискуемостта на главните задължения за ТЕ
- 15.08.2014 г., както е посочено в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и в
исковата молба.
Относно
задълженията за лихви за останалата част от процесния период след м. април 2014
г. ответниците не са изпаднали в забава относно главницата за ТЕ поради липса на
доказателства по делото дали и на коя дата ищецът е изпълнил задължението си да
публикува фактурите за дължимите суми в страницата си в интернет (чл. 33, ал. 2
от Общите условия от 2014 г.), нито е представена покана за изпълнение на тези
задължения съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което исковете за
мораторни лихви срещу тях са неоснователни.
С оглед
на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, макар
и при различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
По
разноските
Въпреки
изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите нямат право
на разноски при липса на претенция за тяхното присъждане.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121408 от 22.05.2019
г. по гр.д. № 88637/2017 г. на СРС В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които са отхвърлени искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ********* срещу П.В.С., ЕГН: ********** и Г.В.Г.-С., ЕГН: ********** за
признаване на установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от
246,15 лв., представляваща ½ от мораторна лихва за периода от 15.08.2014
г. до 08.08.2017 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 55654/2017 г. на СРС.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД - трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.