Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……….. / 01.04.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 06.03.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АНИ ДИНКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12478 по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът
Г.К.А. ЕГН
**********, с адрес: ***, Чрез адв. Д.С. -
Варненска адвокатска колегия, съдебен адрес:*** Тел. ***срещу ответника ОБЩИНА
ВАРНА, БУЛСТАТ ***, адрес на
управление: гр. Варна, бул. ***, представлявана от И.П.- Кмет на Община, иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден
ответника да плати на ищеца
сумата
от 1 000 /хиляда / лева, частичен иск за 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпяните от него неимуществени
вреди - болки, страдания и
неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 29.11.2018 г. поради неизправност на шахта, находяща се
в гр. Варна, на тротоара на бул. „Княз Борис I", точно до подлеза на „Пикадили парк", в посока центъра на града, собственост
на ответника, ведно със законната лихва
от датата на деликта - 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се от ищецът направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
29.11.2018г.,
заедно с М.П., около 19:00
часа, ищецът се е прибирал от „Пикадили парк" в
гр. Варна. След като преминали подлеза на ул. „Княз Борис I", продължили
по тротоара на главната улица. Изведнъж, ищецът сочи, че се е спънал в
образувала се дупка в шахта, която се намирала на тротоара на ул. „Княз Борис
I", в посока центъра на гр. Варна. Капака на шахтата е бил бетонен и част
от него липсвала, така че се е образувала дупка с големина около 30-35 см в диаметър.
Ищецът излага, че е паднал напред по лице и си ударил лявата
ръка в областта на лакътя. Изпитал силна болка в лявата ръка. С М.П. се
прибрали вкъщи, като се наложило да вземе покупките, които носел. През вечерта
не можал да заспи, поради стрелкаща болка в областта на левия лакът и
изтръпване на 4 и 5
пръст на лявата ръка.
На 01.12.2018 г., в 08:20 часа, ищецът сочи, че е постъпил в МБАЛ„Майчин
дом-Варна" ЕООД, в отделение „Ортопедия и травматология", където
същият ден му направили операция, видно от Епикриза №4408/2018 г.
На 03.12.2018 г., е бил
изписан от болницата, като му сложили превръзки и мека имобилизация.
Вследствие на гореописания инцидент, ищецът излага, че е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и
страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Проведено му е било
медикаментозно, оперативно и домашно лечение. Две седмици
е бил с мека имобилизация за обездвижване на левия
лакът.
Поради претърпяната травма, ищецът сочи, че се е чувствал
подтиснат и не е можел сам да обслужва нормално нуждите си. За период от около 3 месеца, е загубил нормалния си ритъм на живот. Не можел да
ходи на фитнес, което е било изключително важно за него.
Процесната шахта, сочи
че е била необезопасена и в изключително лошо състояние. Видимо не се
поддържала, като бетона в голямата си част е липсвал и се е образувала дупка с
диаметър около 30-35 см, което създавало сериозен
риск за живота и здравето на хората, преминаващи по тротоара на бул. „Княз
Борис I" точно до подлеза срещу „Пикади
парк".
Сочи, че Община Варна е собственик на шахтата, като част от
канализационната мрежа на града, представляваща съоръжение на техническата
инфраструктура. В това качество е има лазадължение да
поддържа същата в състояние осигуряващо достъпна среда за населението, съгласно
чл. 195, ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на § 7,
ал. 1, т. 7
от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общината са мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на водоснабдителната и канализационна система,
които обслужват само територията на съответната община и не са включени в
уставния фонд на търговски дружества. Същевременно съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗВ, водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината, с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски
дружества, са публична общинска собственост. Шахтата, като част от
канализационната мрежа на града, представлява съоръжение на техническата
инфраструктура и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗУТ собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо
състояние отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1
- 3
от същия закон, в т.ч. в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението и в съответствие с изискванията на нормативните актове за физическа
защита на същите. На основание чл. 195, ал. 7 от ЗУТ собствениците
на строежите носят имуществена отговорност за причинени вреди от своите виновни
действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа,
довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.
Следователно на основание чл. 2, ал.
1, т. 1 от ЗОС вр.
§ 7,
ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА Община Варна, като собственик на шахта, находяща се в гр. Варна, на
тротоара на бул. „Княз Борис I" точно до подлеза на „Пикадили
парк" в посока центъра на града, е имала задължение да я поддържа в
техническо състояние в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението и в съответствие с изискванията на нормативните актове за физическа
защита на същото, като за причинени вреди от бездействия на служителите й,
причинили авария на съоръжението и довели до увреждане на трети лица, носи
имуществена отговорност.
Освен това, се сочи, че съгласно §1,
т.3 от Закона за пътищата, "Пътни съоръжения" са: водостоците;
мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и
декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения. §1,
т.10 от ППЗДвП също предвижда, че "Пътни
съоръжения" са изкуствените конструкции (водостоци, мостове, виадукти, естакади,
надлези, подлези,
тунели, укрепителни и подпорни стени и други подобни), чрез които пътят
преодолява различни препятствия.
Чл.31
от Закона за пътищата, сочи, че изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно чл.19, ал.2, т.З и
т.4 от Закона за пътищата, управлението на пътищата включва организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата,
както и организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.
С
тези законови разпоредби, се настоява,
че на Община Варна, като юридическо лице, е вменено задължението да поддържа
общинската пътна мрежа, разглеждана като съоръжения от посочените елементи в
състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава
отстраняване на всяка настъпила неизправност, която създава опасност за
пешеходците.
С гореизложеното, ищецът обосновава правният си интерес от
предявения иск.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск.
Счита исковата молба за процесуално допустима, но
необоснована и неоснователна по следните съображения:
За да е налице отговорност на Община Варна, по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД, необходимо е да се докаже по безспорен
начин виновното действие или бездействие на общината, представляващо нарушение
по тази разпоредба.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното с работата лице при
или по повод на изпълнението й виновно причини вреди на пострадалия.
Следователно, за ангажиране отговорността на Община Варна е необходимо
наличието на следните предпоставки: наличие на вреди в патримониума
на пострадалия; вредите да са причинени при или по повод изпълнение на
работата, възложена от ответника; изпълнителят на работата да е осъществил
вредоносните действия или бездействия виновно.
В исковата молба, според ответникът, са изложени твърдения, че са настъпили вреди
вследствие на спъване при преминаване по необезопасена част на тротоара на бул.
„Княз Борис Г на 29.11.2018 г. Така
описаното място е със здрави тротоарни плочки и се оспорва, че на посочената
дата и място е съществувала неравност, която да е в причинно -следствена връзка с падането на ищеца.
Съгласно пар.1, т.19 от ППЗДвП „препятствие на пътя", е нарушаване целостта на
пътното покритие, както предметите, вещества и други подобни, които се намират
на пътя и създават опасност за движението. Причинната връзка представлява
зависимост , при която деянието е
предпоставка за настъпване за вредата като следва да се установи дали
определената вреда, би настъпила ако определено човешко поведение би било
извършено или не. Следва да се установи дали резултатът е необходимо следствие
от деянието, което ни се вменява като противоправно
или поведението и невниманието на ищцата.
Счита, че пешеходната дейност е нормална човешка дейност,
която е не толкова рискова, съпоставяйки я например с управлението на МПС.
Пешеходната дейност на физическо лице, на което способността за самосъхранение
е по - задълбочена от на малко дете
например, без зрителни увреждания, не е рискова дейност и следва да се
осъществява с нужното внимание/ т.нар. дължима грижа/. Следва и да се установи
точното място, на което е осъществен инцидента, както и наличието на неравност
и в какво се изразява тя, за да се прецени дали същият е по повод противоправното ни поведение.
Тежест на доказване на ищеца, съобразно правилата, визирани
в чл. 154, ал. 1 от ГПК е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, извършеното от Община Варна неправомерно деяние, в
резултат на което на лицето са причинени вреди от посочения вид и размер. За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата, тя следва да докаже факти,
които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт: виновно и противоправно
поведение, в причинна връзка, от което да са настъпили вредите, както и
фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагане на
работа на делинквента и причиняване на вредите при
или по повод на извършването й. Това са правопораждащи
факти и доказването им следва да се извърши от ищцата в условията на пълно и
главно доказване. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за
да е противоправно бездействието, то на делинквента трябва да е предписано нормативно задължение за
действие.
С оглед на гореизложеното ответникът отправя искане да се
остави иска без уважение изцяло.
Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Община Варна.
В случай на алтернативност се моли, значително да се намали размера
на иска за претендираните неимуществени вреди,
съобразно правилата визирани в чл. 52 от ЗЗД и в съответствие
с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика. Размера на претендиранираните
вреди, се счита за прекомерно завишен, имайки предвид, че при определянето му
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На
обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са
в пряка причинна връзка с увреждането. Понятието
"справедливост'1 по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения, общественото му положение. Наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния
резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. При
определяне степента на съпричиняването подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и
това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на инцидента.
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, причинили инцидента, ще определят и приноса му
за настъпването на вредите.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Представена по делото епикриза,
издадена от МБАЛ“Майчин дом-Варна“ЕООД, отделение „Ортопедия и травматология“,
удостоверява че Г.К.А. е постъпил в отделението на 01.12.2018г. и изписан на
03.12.2018г. с диагноза: травма на лакътния нерв на
ниво предмишница в ляво. Отразени в епикризата са и следните данни: „Придружаващи заболявания:
няма...Анамнеза: Анамнезата е снета по данни на болния. Преди два дни при
падане в шахта травмира лявата си ръка в областта на лакътя, след което се
появила стрелкаща болка в същата област и тръпнене на IV и V пръст на лява
ръка. Постъпва за оперативно лечение...Обективно състояние: Мъж на видима
възраст, отговаряща на действителната. В добро общо състояние. Ало- и автопсихично ориентиран. Афебрилен.
Вътрешен статус - б.о...Статус локалис: Спонтанна и палпаторна
болка по медиална повърхност на лява лакътна става, парестезии по хода на IV и V лъч на лява ръка...Настъпили
усложнения: Няма...Проведени инвазивни диагностични и терапевтични процедури:
Оперативно лечение...Операция: Дата: 01/12/18...Извадка от оперативен
протокол: ОП № 702...Оперативна диагноза: Травма
на лакътния нерв на ниво предмишница
в ляво ...Оперативна интервенция: Транспозиция на периферен нерв..Анестезия:
регионална...Описание: След щателна дезинфекция на оперативното поле под
регионална анестезия чрез медиален достъп в областта на лява лакътна става се извърши ревизия на n. ulnaris в същата област. Откри се луксация на същия и се транспонира предно в оформено на адипозно ламбо. Лаваж. Послоен шев. Стерилна
превръзка. Мека имобилизация....Постоперативен
статус: Гладко протекъл постоперативен период....Изход от заболяването: Изписва
се с подобрение, в добро общо състояние; спокойна оперативна рана. Афебрилен...Контролни прегледи: На 13.12.2018год. и 03.01.2019год...Превръзки през 3
дни, сваляне на конците на 12 ден. Мека имобилизация...Препоръки
към ОПЛ: Да се следи общото състояние на пациента..."
Изготвено по делото заключение по СМЕ от д-р Д.А.Д.-
началник Отделение Съдебна медицина при
МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, прието и
кредитирано от съда като компетентно дадено удостоверява вида и характера на
увреждането, механизма, по който е получено и лечението, което обуславя същото.
На основание данните по делото, вещото лице представя следното заключение: От представената по ГД № 12478/2019год. медицинска документация се
установява, че 29.11.2018год. в
резултат на падане св. Г.К.А. е получил контузия на левия лакътен
нерв. Травматично увреждане от този вид се получава при директна травма в
областта на лявата лакътна става - задно-вътрешната й повърхност, отговаря добре да бъде
получено при падане и удар на левия горен крайник в подлежащата настилка. Това
травматично увреждане е обусловило временно разстройство на здравето неопасно
за живота, изразяващо се в известно затруднение в движенията на левия горен
крайник за период от около 20-25 дни.
По делото са събрани гласни показания, посредством разпит на
воден от ищцовата страна свидетел, без родство и дела
със страните по делото.
СвидетелятМ.И.П. ЕГН **********,
след
предявяване на снимковия материал, находящ се на лист
10-11 от делото, на въпроси на адв. С., пълномощник
на ищеца по делото, дава следните показания:
„На
първата снимка, това е мястото където стана инцидента с Г..*** Борис, по посока
платното на центъра, ние минавахме под подлеза и се прибирахме към вкъщи.
Втората снимка е същата, само че снета от друг ъгъл. Мястото е същото на
снимковия материал. Инцидента стана прибирайки се. Шахтата беше на самия
тротоар така, както се вижда на първата снимка. Това беше ноември месец, към 19
часа, беше тъмно, не се виждаше. Той носеше чантите с покупките и изведнъж той
се спъна в тази шахта, падна на земята, торбите се разхвърчаха, посъбрахме
всичко и се прибрахме вкъщи. Явно уплахата пое целия удар. Той се оплакваше от
една непрекъсната болка, не можа да спи вечерта и на следващия ден направихме
консултация с лекар. Трябваше нещо да се предприеме, защото имаше изтръпване в
пръстите. Насрочиха операция и му оперираха лакътя на лявата ръка. Състоянието
на шахтата отговоря на отразеното на снимката. Когато Г. се спъна той се спъна
в дупката, тя е арматура и ако е малко дете целия му крак ще пропадне. Г.
престоя в болницата 2 дни, на третия ден го изписаха, с превръзка, трудно
подвижен. Ходеше допълнително на прегледи. В началото ходеше на 2-3 дни да му
сменят превръзката, след това на месец, но поне 2-3 месеца беше обездвижен с
превръзка на ръката. Г. се депресира,
наруши му се нормалното ежедневие. Той е човек, който спортува, спря да излиза,
прекрати всякакви спортни дейности. Психологически в отрицателен смисъл му се
отрази това. Тогава Г. не работеше.“ На въпроси на юрк.Г.,
процес.представител на ответната страна, свидетелката сочи следното:
„Много неща
се прехвърлиха към мен реално относно дискомфорта му.
Помагах му да се облича, в началото не можеше да си движи ръката, да я сваля,
да я вдига, обличахме се, събличахме се, при храненето също съм му помагала,
той не можеше да извади тенджера и да сготви. Той пише с дясната ръка, въпроса
е че при нужда от действие със захват на двете ръце
беше ограничен. Докато беше с превръзка, а той беше 2 месеца с превръзка, съм
му помагала при обличането.“
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разясненията, дадени в ППВС 7/1958г., отговорността
по чл. 49 от ЗЗД, е за чужди виновни противоправни
действия и има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД, са необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако
се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква
вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни
или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищцовата страна е да установи, следните
правнорелевантни факти, а именно: противоправно поведение на служител на ответника,
изразяващо се в конкретно действие/бездействие; действително претърпени вреди от ищеца, които
да са настъпили
вследствие на противоправно поведение на служител на
ответника; причинна
връзка между вредата и неправомерното действие/бездействие на служители на
ответника; размер
и характер на понесените вреди.
От своя страна в тежест на ответника по делото от своя страна е да
установи наведените от него положителни
твърдения за факти, от които
черпи благоприятни за себе правни
последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираната сума, в случай че ищецът докаже
нейната дължимост, в т.ч. и наличието на съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат.
При деликтната
отговорност по чл. 49 ЗЗД, всеки
възложител на работа е отговорен за вредите причинени от вещ, която е негова собственост или се намира под негов надзор. Отговорността е безвиновна и с гаранционно обезпечителна функция. В този смисъл тя не произтича
от вината на възложилия работата. Затова няма място за презумптивна виновност и
за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност
единствено, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал виновно или вредата не е
настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. В ППВС № 17/1963г., допълнено
с ППВС № 4/1975г. са дадени
задължителни указания до съдилищата
по повод приложението на чл. 45 /49/ ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Основанието за ангажиране
отговорността по чл. 45, респ.
чл. 49 ЗЗД е наличие на виновно поведение на дееца, в
резултат на което са били допуснати нарушения на предписаните и общоприети правила
по повод ползването на вещта,
съобразно нейното
предназначение, т.е не се касае за вреди настъпили в резултат на специфичните свойства
на вещта. Случаят по разглеждания казус е именно такъв.
Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги
в селищата и зелените площи
за обществено ползване преминават в собственост на общините.
Съгласно разпоредбата на § 7,
ал. 1, т. 7
от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общината са мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на водоснабдителната и канализационна система,
които обслужват само територията на съответната община и не са включени в
уставния фонд на търговски дружества. Същевременно съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗВ, водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината, с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски
дружества, са публична общинска собственост. Шахтата, като част от
канализационната мрежа на града, представлява съоръжение на техническата
инфраструктура и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС вр.
§ 7,
ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, Община Варна, е собственик на шахта, находяща
се в гр. Варна, на тротоара на бул. „Княз Борис I" точно до
подлеза на „Пикадили парк" в посока центъра на
града.
Освен това, съгласно §1,
т.3 от Закона за пътищата, "Пътни съоръжения" са: водостоците;
мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и
декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения. §1,
т.10 от ППЗДвП също предвижда, че "Пътни
съоръжения" са изкуствените конструкции (водостоци, мостове, виадукти,
естакади, надлези,
подлези, тунели, укрепителни и подпорни стени и други подобни), чрез които
пътят преодолява различни препятствия.
Чл.31
от Закона за пътищата, сочи, че изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно чл.19, ал.2, т.З и
т.4 от Закона за пътищата, управлението на пътищата включва организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата,
както и организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като ал. 2 на същия член регламентира
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието
и изправността на пътната настилка в
населените места.
Съдът , като съобрази ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, които се кредитират от
съда като отразяващи преки и непосредствени лични впечатления, депозирани
от лице, без каквато
и да е заинтересованост от изхода на
спора, констатира, че от същите се
установява факта на падане на ищеца в необезопасена шахта, находяща
се на тротоара на ул. „Княз Борис I", в посока центъра на гр. Варна, и по
точно в образувала се дупка с големина около 30-35
см в диаметър, на бетонния капак на същата, поради липсата на част от този
капак, вследствие на което ищецът е получил телесно
увреждане, представляващо „контузия на левия лакътен нерв“,
обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар.1
ДР на Закона за пътищата „път” е ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци, и отговаря на
определени технически изисквания. На основание чл.2, ал.1, т.2 Закона за
общинската собственост вр. с пар.7,
т. 4 от ПРЗ на Закона за местното самоуправление и местната администрация с
влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните
държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. А
съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии се организират от съответната община. Съгласно чл.
22, ал. 2 от ЗВ, частна общинска собственост са канализационните мрежи и
съоръжения, отвеждащи отпадъчните води от общинските имоти до ревизионната
канализационна шахта за присъединяване
към уличните канализационни мрежи. Общинските
пътища, в това число всички пречиствателни съоръжения и шахти, представляват
публична общинска собственост съгласно чл. 8,
ал. 3 вр. чл.
5, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 11 от
Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона
и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от
Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Тоест в случая ремонтът и обезопасяването на шахтата в обхвата на ул.“Цар БорисІ“ на тротоар на тази улица, и пътната настилка около нея
е било задължение на Община Варн Действително
съществуването на водопроводните шахти е технически необходимо за
осъществяването на дейността на ВиК дружеството,
действащо на тази територия, като в тях се монтират както водомерите, така и
спирателните кранове, които служат за спиране на водоподаването
при ремонти, аварии и други мероприятия. Собствеността на шахтата обаче е на
собственика на имота(пътя), а не на ВиК дружеството,
стопанисващо водопреносната мрежа. Още повече, че в
случая не става въпрос за увреждане от подземно съоръжение като част от
канализационната система на града, а за пропаднала пътна настилка върху шахта, което пропадане е предизвикало удара и
съответно увреждането. След като в случая е
приет за установен факта на несигнализирана неравност по процесния
тротоар - необезопасена шахта, то е
налице и противоправното поведение (бездействие) на делинквента - собственик на пътя, за неположената дължима
грижа за поддържането му в изправно състояние. Т.е на ответната община е
възложено поддържането на тротоарите, в т.ч. този, на който се е случил
инцидентът с ищеца. И поради това и носи отговорност на действията, респ.
бездействията на лицата, на които е възложила осъществяването на тази дейност. Общината
не представя доказателства в подкрепа на твърденията й, че е сторила нужното по
поддържането на тротоарната настилка, а те се опровергават от обективно
съществувалото й състояние към момента на инцидента. Отговорността, както се
посочи е гаранционно обезпечителна, т.е за чужди действия, тези на изпълнителя
на възложената работа. Затова и за да се освободи от нея, ответникът е следвало
да докаже или че изпълнителят на възложената работа не е действал/бездействал
виновно, или че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по
повод на възложената работа, т.е дължи се на фактори извън неговото поведение.
Отговорността на този, който му е възложил работата е по чл. 49 ЗЗД щом
деянието, причинило увреждането, съставлява изпълнение на възложената работа
или е по повод на същата. Със ЗП, поддръжката в изправно състояние на
тротоарите на местно ниво е възложено като ангажимент на съответните общини,
които участват включително и с финансови средства. От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се налага извод, че в случая са налице
основанията за ангажиране отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД при
доказаното бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със
задълженията им за поддържане на пътната настилка, в т.ч. и тротоарните площи.
Очевидно е, че предприетите в тази насока действия не са били достатъчни, след
като се е стигнало до този вредоносен резултат. Налице е нарушение на вменените
задължения по чл. 30, ал. 4 ЗП, поради което следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие. Вследствие на изложеното е налице и противоправното и виновно поведение на лицата,
на които Общината е възложила поддържането на улиците в изправно
състояние, което ангажира обективната отговорност на ответника, тъй като е в пряка причинна връзка с настъпилия за ищцата вредоносен резултат.
От събраните
писмени доказателства и свидетелски показания, които съдът кредитира
като базирани на непосредствени, лични
впечатления на очевидец
на случилото се произшествие, както и от
заключението на вещото лице по приобщената към
доказателствения материал съдебно-медицинска
експертиза, се установява и настъпването на твърдените в исковата молба вреди, настъпили в резултат на деликта
- физически увреждания на ищеца, породили телесно увреждане, представляващо контузия на левия лакътен нерв, получаващо се при директна травма в областта
на лявата лакътна става -
задно-вътрешната й повърхност, и отговарящо добре да бъде получено при падане и
удар на левия горен крайник в подлежащата настилка, което травматично
увреждане, според заключение на вещо лице по кредитирана от съда СМЕ, е
обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се
в известно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 20-25 дни.
От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни
да установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за
почистване и поддръжка на уличната/тротоарна мрежа, предназначена за обществено
ползване.
Горното обуславя извода, че вредите са в резултат от неправомерното бездействие от страна на
ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 167 ЗДв.П, а именно - за поддържка на
пътя и пътните принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на
ищеца са причинени имуществени и морални вреди – болки и страдания, поради
което и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за причинените
вреди.
Съдът намира, че търпените болки и страдания са настъпили в
резултат на бездействието на отговорните служители на общината по повод
контрола, ремонта, стопанисването и изграждането на тротоарните площи. Фактическият състав на деликта, предвиден
в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и следва да се приеме, че за ищецът е възникнало правото да претендира обезщетение за настъпилите
вреди.
Съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
увреждането, начинът на осъществяването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата среда и др.
В конкретната хипотеза, от
представените по делото доказателства (приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, свидетелски показания, медицинска
документация) се установява, че процесния инцидент е дал
отражение върху физическото и психично състояние на ищеца. Освен болки в
увредения крайник, които ищецът изпитва в период от около 2 месеца след пинцидента, негативни последици от инцидента са и
обездвижването на лявата ръка, което е
оказало неблагоприятно влияние при осъществяване на ежедневни хигиенни дейности, като ищецът е имал нужда от
помощ при осъществяване на ежедневните му битови нужди. От свидетелските показания е видно, че
физическите последици от инцидента са продължили за около 2 месеца, като са се отразили отрицателно в психологически
аспект, съответно ограничили социалната и физическа активност на ищеца.
Вследствие на изложеното
съдът намира, че ищецът е търпял
неимуществени вреди под формата на физически болки и страдания, в резултат на противоправното
поведение на ответника. Съдът, като съобрази заключението на вещото лице по
приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза, преценявайки всички
обстоятелства по делото, които са свързани и са от значение за тези търпени
вреди, счита, че
получените увреждания несъмнено са причинили неимуществени вреди на ищцата, под
формата на болка, продължителен дискомфорт от
невъзможността от самостоятелно обслужване и извършване на обичайни човешки
дейности в продължение на около месец – до два месеца.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, съдът по справедливост
определя размера на обезщетението за търпените от пострадалата неимуществени
вреди в размер общо на 2000 лева. В тази насока е и практиката на Окръжен
съд Варна /Решение по въззивно гражданско дело.№ 2181 по описа
за 2018 г./. При
изложеното, частично заявената претенция в размер на 1000.00лв. от общ размер
12000.00лв. подрежи изцяло на уважаване.
Основателно се явява и
искането обезщетение за неимуществени вреди да се присъди ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, доколкото съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК/л.36/. По настоящото производство, ищецът
претендира разноски в общ размер от 620,00лв., от които държавна такса в
размер на 50,00 лв. , депозит за вещо
лице в размер на 150,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 420,00лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.49 от ЗЗД, ответникът ОБЩИНА
ВАРНА, БУЛСТАТ ***, адрес на управление:
гр. Варна, бул. ***, представлявана от И.П.- Кмет на Община, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца
Г.К.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 000.00лв./хиляда лева/, частичен иск за 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки, страдания и
неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 29.11.2018 г., поради неизправност на шахта, находяща
се в гр. Варна, на тротоара на бул. „Княз Борис I", точно до подлеза на „Пикадили парк", в посока центъра на града, собственост
на ответника, ведно със законната лихва
от датата на деликта - 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОБЩИНА
ВАРНА, БУЛСТАТ ***, адрес на
управление: гр. Варна, бул. ***, представлявана от И.П.- Кмет на Община, ДА ЗАПЛАТИ Г.К.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 620,00лв., представляваща сбор от сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както следва: държавна такса в размер на 50,00 лв. , депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 420,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: