Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 955 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 74100 от 01.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 65726/2017 г. по описа на СРС, 123 състав, са уважени предявените
от „Д.з.“ АД срещу „З.К.У.“
АД искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1938 лева, представляваща
регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № *********/2016
г. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва от 18.09.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 146,65 лева
– обезщетение за забавено изплащане на главницата в размер на законната лихва,
начислено за периода 19.12.2016 г. – 17.09.2017 г. В тежест на ответника на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил сторените от ищеца в
производството съдебно-деловодни разноски.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.К.У.“ АД, като със същата
се излагат съображения, че съдебният акт е изцяло бланкетен, необоснован и
неправилен. Наведени са оплаквания, че от събраните по делото доказателства е
установено, че не застрахованият при ответника водач с поведението си е станал
причина за настъпване на произшествието, доколкото приложим в случая според
въззивника е чл. 48 ЗДвП, регламентиращ правилото за предимство на десностоящия
участник в движението. Застрахованият при ищеца по имуществената застраховка
водач е следвало да пропусне движещия се от дясната му страна водач и като не е
сторил това, е станал причина за реализиране на ПТП. В обобщение на заявените с
жалбата оплаквания е направен извод, че ищецът в съответствие с носената от
последния в производството доказателствена тежест, не е установил пълно и
главно основателността на претенцията си. В условията на евентуалност
въззивникът счита, че следва да се отчете приноса на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил за настъпване на инцидента. До въззивния съд е
отправено искане да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли
предявените искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Д.з.“
АД. Въззиваемият поддържа, че правилно районният съд е уважил предявените
искове, с оглед което съдебният акт следва да бъде потвърден. Обръща се
внимание на обстоятелството, че в случая само водачът на застрахования при
ищеца автомобил се е движил по обособен и регулиран път, докато застрахованият
при ответника водач се е намирал на крайпътна територия, която не е имала
статут на път или улица. При липсата на други улици, според въззиваемия, не е
било наложително урегулирането на улицата, по която се е движил водачът на
застрахования при ищеца автомобил, като път с предимство. Тълкувайки
разпоредбата на чл. 48 ЗДвП счита, че същата не е приложима в случая. Поддържа,
че от събраните в хода на производството пред районния съд доказателства
безспорно е установено, че исковете са основателни, с оглед което и правилно са
били уважени с обжалваното решение. Претендира се присъждането на
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество съшото е правилно и следва да бъде потвърдено, като във връзка с
доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба, съдът намира следното:
По
арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има
правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу
застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане
от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
В
хода на производството пред първия съд между страните не е формиран спор за
наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на л.а. с рег. № *******на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика
на л.а. с рег. № *******, извършеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение по процесната преписка, образувана при него по повод настъпилите по
застрахованото имущество увреждание, настъпването на уврежданията по
застрахованото имущество в резултат от процесното произшествие, както и че
размерът на имуществените вреди възлиза на заплатената от ищеца на правоимащото
по имуществената застраховка лице сума.
В
решението си по същество на спора СРС е приел за установено, че от събараните в
хода на производството доказателства са установени по несъмнен начин правнорелевантните
за уважаване на претенциите на ищеца факти, с оглед което и е постановил
осъдително решение, с което е уважил предявените искове в пълен размер.
Предвид
изложеното, правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване
пред въззивната инстанция, се концентрира върху механизма на настъпване на
произшествието, в причинна връзка с поведението на кой от водачите се намира
настъпването на произшествието, налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца имущество, по
отношение на когото от ответника се твърди да е не е пропуснал движещия се по
път с предимство водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника.
От
представения и приет като писмено доказателство по делото протокол за ПТП от 21.09.2016
г., се установява, че на посочената дата такова е настъпило в гр. Бургас на ул.
„Одрин“ до сервиз „П.“. Съгласно вписаните в протокола данни водачът на лекия
автомобил с рег. № ******* е излизал на пътя от крайпътна територия /двор,
паркинг/ и не е пропуснал движещият се направо по пътя водач на лек автомобил с
рег. № *******с което е станал причина за настъпване на ПТП. Констатираните по
застрахования при ищеца лек автомобил видими увреждания са били следните:
предна броня, преден десен фар, преден капак, теч на масло.
Съгласно
официално писмо от община Бургас, подписано от заместник кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“, представено по делото, към 21.09.2016 г.
двете преки, между които се намира сервиз „П.“, перпендикулярни на ул. „Одрин“,
не фигурират като улици съгласно плана на гр. Бургас. Улица „Одрин“ не е
регулирана като път с предимство.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
Пламен И., чиято гражданска отговорност като водач на участвалия в
произшествието лек автомобил е била застрахована при ответника към датата на настъпване
на произшествието. От същите се установява, че излизайки от път без предимство
/промишлена зона, път, специално обособен за обслужване на складовете, намиращи
се в тази зона/, е искал да направи ляв завой по ул. „Одрин“, която определя
като главен път. Спомня си, че е видял вляво от него да се движи жълт на цвят
камион, който давал сигнал за завиване надясно, т.е. наляво за водача И., с
оглед което той решил, че може да се изнесе за завиване наляво по пътя с
предимство. Не е видял другият автомобил, който се е движил зад камиона и в
момента, в който свидетелят вече се е намирал на пътя с предимство, а другият
автомобил е останал „открит“, е настъпило произшествието. Сблъсъкът е настъпил
на осевата линия, като другият автомобил се намирал в най-лявата част на
неговата лента, но не извун нея. На място са пристигнали служители на полицията
и е бил съставен протокол за ПТП. Свидетелят е заявил, че причината за
настъпване на произшествието е неговото поведение.
От
изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият
водач на лек автомобил „Тойота“, рег. № ******* е извършил виновно
противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е
платил застрахователно обезщетение в размер на претендираната в настоящото
производство сума. Ответникът е отказал да удовлетвори извънсъдебно отправената
до последния регресна претенция, с оглед което и искът е предявен за пълния
размер, ведно със сумата от 15 лева разноски, представляваща сторени от
застрахователя за определянето му.
Неоснователно
с въззивната жалба се поддържа, че причина за настъпване на поведението е
несъобразяване от страна на водача на лекия автомобил „Ауди А4“, рег. № *******с
правилото на чл. 48 ЗДвП. Същото не е приложимият материален закон в случая,
доколкото с него законодателят е регламентирал правило за предимство, приложимо
за кръстовище на равнозначни пътища. В такава хипотеза водачът на пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
намират или приближават от дясната му страна. Неоснователно ответникът
поддържа, че произшествието е настъпило в района на кръстовище на равнозначни
пътища. От събраните в производството доказателства /протокол за ПТП,
свидетелски показания, писмо от община Бургас/ несъмнено е установено, че
водачът на застрахования при ответника автомобил е излизал от крайпътна
територия в промишлена зона, обособена, за да обслужва и осигурява достъп с МПС
до намиращите се в района складове и сервиз. Ето защо и приложимата
материалноправна норма е тази на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, регламентираща правилото,
че водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг и други подобни, е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. С
посочената норма се създава предимство за движещите се по пътя превозни
средства. Следователно в конкретния случай водачът, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника към датата на настъпване на
произшествието, с поведението си е нарушил това правило, като не е пропуснал
движещия се по пътя /ул. „Одрин“/ застрахован при ищеца автомобил и е
реализирал ПТП, от което са настъпили имуществени вреди, репарирани с
изплащането на застрахователно обезщетение по договора за застраховка „Каско“.
Като
неоснователни следва да бъдат преценени и всички останали възражения,
поддържани от ответника с въззивната жалба, в това число и възражението за
принос за настъпване на произшествието от страна на другия водач, управлявал
застрахования по имуществената застраховка автомобил. Не е установено в
производството същият да е допуснал нарушения на правилата за движение по
пътищата – движил се е в своята пътна лента по път с предимство, доколкото е
установено, че застрахованият при ответника водач е излизал от крайпътна
територия и е бил длъжен да изчака преминаващите по главния път автомобили.
С
жалбата не са наведени други оплаквания за неправилност на постановеното
решение. С оглед правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК и безспорните
между страните обстоятелства, се налага извод за неоснователност на въззивната
жалба. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено предвид
съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции за основателност на
предявените искове.
По разноските:
С
оглед изхода от спора решението на районния съд следва да бъде потвърдено и в
частта за разноските. За въззивното производство право на репариране на
сторените в тази фаза на процеса разноски има само въззиваемата страна. Искане
за присъждането им е направено своевременно, като в производството страната е
представлявана от свой служител с юридическо образование. За определяне размера
на юрисконсултското възнаграждение въззивният съд съобрази, че делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, а въззивното производство е протекло
в едно съдебно заседание, в което не са релевирани нови доводи или
доказателствени искания. Ето защо и разноските, които следва да се възложат в
тежест на въззивника с решението, следва да бъдат в минимален размер от 100
лева.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 74100
от 01.04.2020 г., постановено по гр.д. № 65726/2017 г. по описа на СРС, II гражданско отделение,123 състав.
ОСЪЖДА „З.К.У.“
АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Д.з.“ АД, ЕИК *******, сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.