Р Е
Ш Е Н
И Е
N286
гр.Русе, 25.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на осми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. ВЕЛКОВА
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N210 по описа за 2018
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.А.Г. против решение №98/25.01.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 965/2017 г. на Русенския районен съд, с което са
отхвърлени предявените от него обективно съединени искове с правно основание
чл.135 от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявените от него искове по чл.135 от ЗЗД
бъдат уважени, както и да му се присъдят направените разноски.
Ответникът по жалбата И.И.И. чрез процесуалния си представител адв.Д.И.
*** оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по
чл.263 от ГПК. Иска да се потвърди обжалваното решение, както и да му се
присъдят направените разноски
Ответникът по жалбата И.К.К. чрез пълномощника си адв. М.Б.
*** оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по
чл.263 от ГПК. Претендира разноските за производството.
Ответницата по жалбата М.К.К. оспорва основателността й по съображенията, изложени в
отговора. Претендира разноските за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора
не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени
релевантните за спора факти и материалния закон е приложен правилно.
Производството по делото
е образувано по предявен от жалбоподателя против ответниците по жалбата Павлов
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД- обявяване
на относителната недействителност на три договора за покупко-
продажба на недвижим имот, сключени с
нотариален акт №97/23.04.2013 г. на нотариус- рег.№ ***, нотариален акт
№98/23.04.2013 г. на нотариус рег.№*** и нотариален акт №99/23.04.2013 г. на
нотариус рег.№*** на НК между А. И. И. и И.И.И. като
продавачи и купувач И.К.К. до размер на ½ ид.ч.
Отменителният иск /
Павлов иск/, регламентиран в чл.135 от ЗЗД е средство за правна
защита на кредитора срещу увреждащите го правни действия на длъжника. Съгласно
чл.135, ал.1 от ЗЗД “ кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,
с които длъжникът го уврежда, ако
при извършването им длъжникът е знаел за увреждането”.
Искът по чл.135 от ЗЗД
има за предмет
потестативното право на кредитора да
обяви за недействителна по отношение на себе
си сделка или друго действие,
с която длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът
и третото лице са знаели за
увреждането.
Материално- правно легитимиран по иска е лице,
което има качеството кредитор. В това му качество цялото длъжниково
имущество му служи като общо обезпечение на вземането, поради
което всяко действие на длъжника,
с което той създава или увеличава
своята неплатежоспособност,
е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването
на такова действие за последния
възниква правото да иска отмяната
му. Увреждането на кредитора като елемент от
фактическия състав на иска е от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността
си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение
на увредения кредитор и само с оглед на това
негово качество. В този смисъл е
установената съдебна практика на ВКС- решение от 27.07.2011 г. по гр. д. № 785/2010 г., III г. о. на ВКС и решения
от 14.07.2010 г. по гр. д № 1220/2010 г., IV г. о.
и от 26.01.2012 г.- по гр. д
№ 456/2011 г., IIІ г. о. на ВКС.
За успешното провеждане на претендираната
защита в доказателствена тежест на ищеца е да
установи наличието на елементите от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД.
Установено е, жалбоподателят и И.И.И. са били съдружници в „СХБАЛ Здравец“ ООД- гр.Русе. На 10.05.2011 г.
е бил сключен договор за инвестиционен кредит в размер на 130 000 лв. между „МКБ Юнионбанк“ АД-
гр.София от една страна като кредитодател и от друга-
„СХБАЛ Здравец“ ООД- гр.Русе като кредитополучател и солидарни длъжници С.А.Г. и И.И.И., които
са встъпили в дълга на дружеството - чл.1.13.5 от договора. Установено е също,
че с решение на ОбС на дружеството по протокол от
16.01.2013 г. е променена фирмата и основния предмет на дейност на дружеството,
както и че с договор от 06.02.2013 г. са продадени дружествените дялове на
двамата съдружника на трето лице. Промяната на фирмата и предмета на дейност,
както и прехвърлянето на дружествените договори е било извършено от С.Г. лично
и като пълномощник на И.И. въз основа на пълномощно с
нотариална заверка на подписа- рег. №966/04.02.2013 г.
С решение №546/28.04.2015 г., постановено по
гр.д.№ 1075/2014 г. на РРС, влязло в сила на 07.06.2016 г. И.И.И. е бил осъден
да заплати на С.А.Г. сумата в размер на 11 256.72 лв., представляваща 1/3
част от платените за периода 27.09.2012 г. до 05.02.2014 г. от Г. суми за
погасяване на задълженията по посочения договор за кредит. За събиране на тази
сума жалбоподателят се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп.д.№20164520416006 по описа на СИС при РРС. Вземането на
Г. е било удовлетворено изцяло като на 07.11.2017 г. изпълнителното производството
е приключено.
С решение по гр.д.№5186/2015 г. на РРС, влязло в
сила на 23.02.2018 г., И.И.И. е осъден да заплати на С.А.Г. 10 759.46 лв.,
представляваща 1/3 част о платените за периода 05.03.2014 г. до 01.09.2015 г. от
С. Г. в качеството му на солидарен длъжник суми за погасяване на задълженията
по договора за инвестиционен кредит.
Посочените факти са
установени както с приетите по делото писмени доказателства, така и от
извършената служебна справка от съда по цитираните граждански дела.
Установено е също, че на
23.04.2013 г. А. И. И. и И.И. И. от една страна като
продавачи и от друга И.К.К., баща на А. И., като
купувач са сключили три договора за покупко- продажба
на недвижими имоти с продажна цена на всеки имот от 5000 лв. Договорите са
сключени по време на брака на И.К. и М.К.К..
Установено е още, че през
2012 г. е бил отнет лиценза на дружеството като И.И.И.
и съпругата му А. И. са съветвали С.Г. да се разпореди с имуществото си, за да
не може банката да събере вземанията си от него, съветвали го да не обслужват
кредита, а да прехвърлят имуществото като обяснили, че те така ще направят като
прехвърлят имуществото си на бащата на А., с когото поддържали добри отношения
и редовно посещавали родителите на
жената в с.Д.. Св. В. установява още, че С.Г. много пъти се е обаждал на И.И. да иска пари за погасяване на задълженията по кредита,
както и че му се е обаждал да му каже той да погаси една част от дължимата
сума.
С оглед на така
установените факти изводът на първоинстанционния съд
за неоснователност на предявените искове е правилен.
Жалбоподателят е
обосновал качеството си на кредитор въз основа на вземането си, признато с влязло
в сила съдебно решение по гр.д.№
1075/2014 г. на РРС, с твърденията за наличие на вземане-
предмет на гр.д.№ 5186/2015 г. по описа на РРС, както и с твърденията за наличие
на вземанията по чл.127, ал.2 от ЗЗД, тъй като продължил еднолично да погасява
кредита и след втората съдебна претенция.
Съвкупната преценка на
доказателствата дава основание да се приеме, че жалбоподателят е установил
качеството си на кредитор спрямо И.И., поради което
същият е материално правно легитимиран по иска.
Доказателствата по
делото сочат, че към момента на сключване на договорите за покупко-
продажба между ответниците- 23.04.2013 г., жалбоподателят е имал качеството на
кредитор спрямо прехвърлителя
И.И. само за част от вземането, присъдено с влязло в
сила решение по гр.д.№ 1075/2014 г. по описа на РРС. Вземането на
жалбоподателят, присъдено с решението по това дело, е погасено изцяло в хода на
производството. По делото не са релевирани
доказателства, които да установяват
твърденията на жалбоподателят, че е продължил да плаща еднолично задълженията
по кредита и след втория заявен по съдебен ред период, поради което тези му
доводи като недоказани се явяват неоснователни.
Фактът на погасяване на
вземането на жалбоподателя по горепосоченото изпълнително дело не може да
обоснове извод, че същият е загубил качеството си на кредитор, респ., че за
него не е налице правен интерес от иска. Това свое качество същият е обосновал
и с вземането си- предмет на гр.д.№ 5186/2015 г. по описа на РРС, което към
настоящият момент е присъдено с влязло в сила съдебно решение.
С оглед на влезлите в
сила съдебни решения следва да се приеме, че жалбоподателят има качеството на
кредитор по отношение на И.И. и е материално- правно
легитимиран по иска.
Вземанията на кредитора
са установени с горепосочените съдебни решения, като част от тях са възникнали преди
сключването договорите- предмет на иска.
В процеса в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи освен
качеството си на кредитор, но и факта, че към момента на сключването на
договорите за продажба на недвижимите имоти- 23.04.2013 г., длъжникът И.И. е знаел, че жалбоподателят е негов кредитор за
вземанията си по чл.127 от ЗЗД. Установяването на този факт е необходимо, тъй
като ответниците по жалбата са оспорили надлежната легитимация на
жалбоподателя. Доказателствената тежест за този факт
е на жалбоподателя, доколкото законът го предвижда като част от фактическия
състав на чл.135 от ЗЗД, а фактът е различен от презюмирания
по чл.135, ал.2 от ЗЗД. В закона не е
въведена презумпция за знание на длъжника за вземането, а този факт е включен в
обсега на доказване. В този сми. Решение №8/19.03.2018 г. на ВКС по гр.д.№
1285/2017 г.
По делото не са релевирани доказателства, които да установяват, че към
момента на сключване на договорите за покупко-
продажба длъжникът И.И. да е знаел, че жалбоподателят
е негов кредитор за вземането по чл.127, ал.2 от ЗЗД.
С показанията на св.В. се
установява, че И.И.И. и съпругата му А. И. са
съветвали С.Г. да се разпореди с имуществото си, за да не може банката да
събере вземанията си от него, съветвали го да не обслужват кредита, а да
прехвърлят имуществото като обяснили, че те така ще направят като прехвърлят
имуществото си на бащата на жената, както и че жалбоподателят многократно се е
обаждал на И.И. да иска пари за погасяване на
задълженията по кредита или да поиска и той да погаси част от него. По делото
обаче няма нито едно доказателства, от което да се изведе извод, че към момента
на сключването на сделките длъжникът И. И. да е знаел, че кредита се погасява
изцяло само от жалбоподателя, респ., че за същият е възникнало вземане за
съответната част от погасената част по кредита.
Доказателствата по
делото сочат, че бившите съдружници са уговоряли начини да увредят общия си кредитор- банката,
както и че сключените от ответниците договори са именно с тази цел, а не с
намерение да се увреди жалбоподателя.
Недоказаността на
горепосочения факт обуславя липсата на увреждането на
жалбоподателя в качеството му на кредитора като елемент от
фактическия състав на иска, а то е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното
правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността
си.
Вземането на жалбоподателя- предмет на гр.д.№
5186/2015 г. по описа на РРС е за платените от него погасителни вноски по
договора за банков кредит за за периода 05.03.2014
г.- 01.09.2015 г.- т.е. същото е възникнало след сключване на договорите за покупко- продажба.
Увреждащото кредитора действие е извършено
преди възникване на вземането, следователно,
за да се
обяви то за недействително, следва да е било
предназначено от страните по сделката
да го увредят - чл. 135, ал.
3 ЗЗД.
В процеса в доказателствена
тежест на жалбоподателя е да установи това увреждащо го намерение, за което не
са релевирани доказателства. Напротив, установи се,
че сделките са сключени с цел да се увреди банката като кредитор, а не
жалбоподателя.
Недоказаността на елементите от фактическия състав
на чл.135 от ЗЗД обуславя неоснователност на предявените искове и правилно
същите са отхвърлени с обжалваното решение.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са за сметка на жалбоподателя. Същият
е направил възражение за прекомерност на платените адв.
възнаграждения от ответниците по жалбата. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е
своевременно заявено и основателно. В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства, поради което спорът не съставлява
фактическа и правна сложност,. С оглед на това платените от ответниците адв. възнаграждения следва да се намалят до размерите
посочени в чл.36 от ЗА и чл.7 от Наредба №1/2004 г. – или в тяхна полза следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1087 лв. за
всеки от тях.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №98/25.01.2018 г., постановено по гр.д.№
965/2017 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА С.А.Г. *** да
заплати на И.И.И. сумата в размер на 1087 лв.
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.А.Г. *** да
заплати на И.К.К. сумата в размер на 1087 лв.
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С.А.Г. *** да
заплати на М.К.К. сумата в размер на 1087 лв.
разноски за въззивното производство.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: