Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Д., 19.02.2021
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Здравка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 87 по описа на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба, подадена от П.М.А. с ЕГН с **********
*** , чрез адв.П.Р. - *АК /надлежно упълномощен/, с която срещу Д.В.С. с ЕГН **********
*** е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
за сумата от 20 000 лева,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки, страдания, неприятни
усещания и страхова невроза/ от непозволено увреждане, за което деяние по НОХД
№1499/2019 г. по описа на *РС, XVI с-в, ответникът е признат за виновен.
Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати и законната лихва върху
сумата за главница от датата на деянието до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства
и твърдения:
Ищецът е претърпял неимуществени вреди /болки,
страдания, неприятни усещания и страхова невроза/ от непозволено увреждане, за
което деяние по НОХД №1499/2019 г. по описа на *РС, XVI с-в, ответникът е признат за виновен, поради което се претендира Д.С. да бъде осъден да му
заплати сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата за
главница от датата на деянието до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата
претенция и моли за отхвърлянето й. Намира исковата молба за нередовна.
Релевира възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат –
ищецът не е полагал грижи за *** си.
В първо съдебно заседание чрез процесуален
представител, ищецът, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ГПК конкретизира
твърденията си за причинените му неимуществени вреди, а именно: същите се
изразяват в страхова невроза, доколкото
ищецът и ответникът са съседи и към настоящия момент ищецът продължава да
изпитва страх от ответника. В резултат на деянието са избити два *** на ищеца,
които и към настоящия момент не са възстановени. Налице е затруднение в
дъвкателната способност на ищеца. В предоставения от съда срок депозира писмена
защита, с която твърди значителни неимуществени вреди в резултат на нанесената
му средна телесна повреда.
В съдебно заседания ответникът, чрез процесуален
представител – адв. Г.П. – ДАК, поддържа подадения отговор в срока по чл. 131
от ГПК. Депозира в срок писмена защита, в която излага твърдения, че ищецът не
е успял да докаже твърденията си за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в неприятни усещания и страхова невроза. От
разпитаните свидетели на ищеца, които са му близки роднини -
синове, ставало ясно, че същият и до
настоящия момент не е възстановил *** си, въпреки че има възможност. В хода на
досъдебното производство било установено, че към датата на деянието *** на
ищеца не са били в добро състояние и още към онзи момент е имал затруднение с
дъвченето. Водените от ответника свидетелите потвърждават твърдението за
съпричиняване на резултата от страна на ищеца, тъй като нападението е извършено
след използване на обидни за ответника думи и изрази. По този въпрос присъдата
на наказателния съд не е задължителна за настоящия състав, тъй като поведението
на пострадалия не е елемент от състава на престъплението, установено с влязлата
в сила присъда /в този смисъл са: решение № 33 от 3.11.1993 г. по н. д. №
852/92 г., I н. о. на ВКС и Решение № 360 от 14.IV. 1975 г. по гр. д. № 128/75
г., I г. о. на ВКС/. От свидетелските показания се установява, че поведението
на ищеца е от такова естество, което да провокира ответника към употреба на
физическо насилие.
Д.кият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът сезиран с иск по чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и
договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Доказателствената тежест при исковете по чл.45 от
Закона за задълженията и договорите е такава, че ищецът следва да докаже, че
ответникът е причинил съответното деяние; че извършеното деяние е неправомерно;
че деянието е причинило вреди; че е налице причинна връзка между деянието и
вредите, като вината на ответника е единственото нещо, което се предполага до
установяването на противното; освен това ищецът следва да докаже конкретния
размер на причинените от ответника неимуществени вреди. Подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди, според чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по
справедливост.
В тежест на ответника е оборването на презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът следва да докаже наведените от него
възражения срещу основателността на иска, вкл.това за съпричиняване на
вредоносния резултат.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е
установил всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.
С определението за одобрение на споразумението по
НОХД № 1499/ 2019г. по описа на *РС, подсъдимият Д.В.С. е бил признат за
виновен, това, че на ***г. в град Д., причинил средна телесна повреда на П.М.А.
***, изразяваща се в травматична луксация с последваща екстракция /изваждане/
на втори и трети ***в ляво с налични антагонисти, което е довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл. 129,
ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание лишаване
от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
Съобразно разпоредбата на чл. 383 ал. 1 от НПК,
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла
в сила присъда, следователно и на основание чл. 300 от ГПК е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
По искане на страните са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите, водени от ищеца - С. П. М. и Д. П. М., синове на ищеца, поради
което техните показания на основание чл.
172 от ГПК следва да се ценят в съвкупност с всички останали доказателства, с
оглед тяхното евентуално пристрастие, както и посочените от ответника – А. Н. С.,
К. К. А. и Т. А. А..
Свид. С. М. споделя, че седмица след
инцидента баща му бил на легло, не можел да яде нищо, пиел бульон и вода. В
резултат на деянието бил много зле – с два счупени ***, подути устна и вежда. Завели го в болница, но
П.А. отказал болнично лечение и се прибрал у дома. Към настоящия момент дъвчел
трудно. Заради инцидента ищецът се страхувал от Д.С.. Повод за конфликта между
страните станали техните кучета. Около месец-два след инцидента П. А., спрял да
работи, по принцип се занимавал със строителство.
Свид. Д. М. споделя, че веднага след
инцидента му се обадили и той отишъл да види баща си – той бил в безсъзнание,
целият в кръв, със скъсани дрехи и сцепена устна. С линейка П. А. бил откаран в
Спешно отделение. Когато линейката пристигнала, ищецът бил вече в съзнание. В
спешното зашили раната му и извадили ***, които се държали само на парче тъкан.
Свидетелят пояснява, че е студент по зъботехника и било невъзможно *** да не се
извадят, имало опасност от инфекция. След инцидента баща му приемал
болкоуспокояващи. След случилото се ищецът се променил, не бил концентриран,
нямал самочувствие, не бил толкова работоспособен. Всеки път , когато се
погледнел в огледалото, се сещал за инцидента. Когато се усмихвал, прикривал
устата си с ръка от срам. Когато ответникът, който работел и живеел в чужбина,
се връщал в България, баща му изпадал в стрес. Пояснява, че страните живеят в
съседни блокове. На въпрос на съда отговаря, че е възможно възстановяването на
извадените зъби чрез импланти или протеза, но ищецът отказвал, въпреки че свидетелят настоявал. На въпрос на
процесуалния представител на ответника заявява, че преди инцидента баща му е
нямал проблем със ***. След случилото се хранил със сламка, имал болки и травми
и в тялото, защото имало и ритници и удари.
Налагало се близките да му трошат лекарствата в чаша с вода, за да може
да ги изпие. Лекарства приемал около месец. Не работил около 2 месеца.
Свид. А. споделя, че живее на семейни начала с
ответника. Присъствала е на инцидента. Около ***часа на ***г. заедно с Д. С.
разхождали кучето си. Покрай тях минал П. А. с неговото куче. Кучето на ищеца
почнало да лае кечето на свидетелката. Д. стоял настрани, приближил се и казал
„П., не ми гони кучето“. В този момент жената на ищеца му казала „Не се
занимавай с тези боклуци“. Ищецът бил пиян, почнал да псува. П. А. обидил
свидетелката, след което ответникът го ударил с юмрук. Около 4-5 дена след
инцидента А. видяла ищеца. Често го срещала в кварталния магазин. Ответникът
работел в чужбина, прибирал се два пъти годишно.
Свид. К. А. споделя, че по време на инцидента бил
навън, разхождал кучето си, когато чул суматоха – викове и крясъци. Приближил
се, чул П.А. да псува да крещи. Не е видял удара. Впоследствие разбрал за
случилото се. Споделя, че ищецът винаги е пиян.
Свид. А. разказва пред съда, че когато се случил
инцидентът, бил наблизо. Чул караници.
Страните започнали да се карат заради кучетата си. Не е видял удара.
След инцидента срещнал П., изглеждал добре. Заявява, че ответникът живее в
чужбина и рядко се прибира в България.
Установената по делото фактическа обстановка,
налагат съдът да приеме, че е доказано, че ищецът е получил физически
увреждания, причинени му от ответника на ***г., изразяващи се в травматична
луксация с последваща екстракция /изваждане/ на втори и трети ***в ляво с
налични антагонисти, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
Причинно - следствената връзка между нанесения на ищеца побой от страна на
ответника и настъпилите вреди е установена по безспорен начин от наказателния
съд.
С определението за одобрение на споразумението се
установява, че ответникът е действал виновно при осъществяването на
противоправното деяние.
Следователно са изпълнени всички елементи на
престъпния състав по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При
настъпило увреждане възниква задължение за обезщетение при прилагането на
критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
Справедливостта като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; поради
това и не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с
обективни характеристики. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят. Такива факти са характерът на увреждането, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, морални
страдания, осакатявания, загрозявания, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст
на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и
страдания, настъпили в резултат от деянието.
По отношение на предявения иск от П.А.
иск за обезщетяване на насенените му неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания вследствие нанесения му от ответника удар на ***г. и
психически последствия от същия /страх и уплаха/, то съдът намира искът за
доказан по основание. По отношение на размера му, съдът счита, че следва да
съобрази естеството на причинените му телесни увреждания: екстракция
/изваждане/ на два *** . Следва да бъдат взети предвид и неблагоприятните последици,
настъпили в психическата и емоционална
сфера на ищеца. Съдът намира, че следва да съобрази обстоятелството, че към
настоящия момент физическото състояние не е напълно възстановено. Ответникът
обаче не може да се ангажира за неимуществените вреди, които ищецът търпи
вследствие на неговото собствено решение да не доведе докрай оздравителния
процес и да възстанови *** си – свид. Д. М., син на ищеца, заяви пред съда, че
многократно е говорил с баща си за възстановяване на *** му, но последният
нямал желание. Липсват доказателства, а и твърдения в исковата молба, че ищецът
вследствие на инцидента не е могъл да работи, да изпълнява ежедневните си
дейности. В исковата молба претърпените вреди са описани твърде схематично. В
действителност, причиняването на средна телесна повреда неминуемо е свързано с
физически и психически болки и
страдания, но вида, характера им, интензитета и т.н. не се предполагат, а във
всеки конкретен случай следва да бъдат доказани, като ищецът е този, който, при
условията на пълно и главно доказване, следва да установи конкретния размер на причинените вреди.
В резултат на увреждането се установи, че П.А. е
търпял на първо място физически болки и страдания, свързани с нанесения му в
лицето удар. Това са болки и страдания,
търпени непосредствено след инцидента.
Съобразявайки всички посочени обстоятелства, вкл. и
социално-икономическата обстановка в страната, при условията на чл.52 от ЗЗД,
съдът намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди възлиза на 5000 лв. На ищеца е причинено телесно увреждане – екстракция
на два ***, което несъмнено е свързано с
физическо страдание и което е довело до
затрудняване на дъвченето и говоренето. Отказът обаче от лечение се е отразило
на общия оздравителен процес по начин А. да не се възстави напълно.
Налице са предпоставките за
разглеждане на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, наведено
от ответника.
В гражданското производство, с оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на
изрично доказване, независимо дали по отношение на същото вече са били събрани
доказателства в хода на досъдебното производство. Присъдата /в случая
одобреното от наказателния съд споразумение/ е от значение за гражданския съд
само досежно констатация за това дали е извършено деянието /и неговата правна
квалификация/, данни за противоправността му и за вината на дееца. Предмет на
изследване в наказателното производство е поведението на увредителя
/делинквента/, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен
ако съпричиняването не съставлява елемент от състава на престъплението, пред
каквато хипотеза не сме в настоящия случай. В отговора ответникът е навел
възражение за съпричиняване, изразяващо се в наличие на не добро състояние на ***
на ищеца към момента на деянието, което остана недоказано в процеса. Изложените
едва в писмената защита твърдения за агресивното поведение на ищеца, не следва
да се обсъджат по същество, като преклудирани.
По изложените съображения
предявеният иск се явява основателен до размера от 5000 лв., като за горницата
над тази сума до предявения размер от 20000 лева подлежи на отхвърляне. На ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 5 000 лв. от датата на деликта
/***г./ до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по
производството:
На основание чл. 78 , ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83
, ал. 1 , т. 4 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, съразмерно с уважената част от иска, дължимата
държавна такса за производството в размер на 200 лева.
Ищецът претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение от 2000 лева, но липсват доказателства за реалното
заплащане на възнагражението.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.По
съразмерност, съобразно отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден
да заплати адвокатско възнаграждение от 900 лева.
Така мотивиран, Д.кият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл.45 от ЗЗД, Д.В.С. с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.М.А. с ЕГН с ********** ***,сумата от 5000 лева /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от П.М.А. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, неприятни усещания и страхова невроза,
вследствие нанесена му от ответника на ***г. в град Д. средна телесна повреда -
травматична луксация с последваща екстракция /изваждане/ на втори и трети ***в
ляво с налични антагонисти, което е довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето, за което престъпно деяние по
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК по НОХД №1499/2019г. по описа на
ДРС, ответникът е бил признат за виновен, ведно със законната законната лихва върху сумата за главница /5000лв./
от датата на деянието – ***год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата
от 5000 лева до предявения размер от 20000 /двадесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Д.В.С.
с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83 , ал. 1 , т. 4 от ГПК, в полза
на Държавата по бюджетната сметка на Д.кия районен съд държавна такса от 200 /двеста / лева .
ОСЪЖДА П.М.А.
с
ЕГН с ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.В.С. с ЕГН **********
*** адвокатско възнаграждение в размер на 900
лева /деветстотин лева/, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :