Определение по дело №546/2018 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 33
Дата: 17 януари 2019 г.
Съдия: Иван Стоянов Ченков
Дело: 20182210100546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33

17.01.2019 г., гр. Котел

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав, на 17.01.2019 г., в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ

секретар .....................................................................прокурор: .................................................

като разгледа докладваното от съдията Иван Ченков гражданско дело № 546/2018 г. по описа на РС Котел, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е искова молба с предявен оценяем иск. Съдът, с разпореждането си от 29.11.2018 г. се произнесъл по чл. 131 от ГПК.

В указания им срок, ответникът е депозирал отговор и в изпълнение на процедурата по чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 27.02.2019 г. от 11:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

Предявявам на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото: Ищец в производството е „Екомакс България“ ООД, представлявано от управителя си Х.Г.Х., а ответник е „Интерпласт-2007“ с представляващ А.Х.Д..

Ищецът продавал на ответника ПВЦ и пропилен отпадъци. За всяка продажба били издавани фактури (три броя) на различни стойности, както следва: фактура № **********/22.12.2015г. за сумата от 3358.25 лв.; фактура фактура № **********/07.01.2016г. за сумата от 2670.80 лв.; фактура № 10000001006/30.06.2016г. за сумата от 6853 лв. Твърди се, че фактурите били получени от ответника, но не били платени. Единствено по фактура № **********/22.12.2015г. имало извършено частично плащане от 1000 лв. на 09.04.2018г. Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ паричното задължение следвало да бъде платено в 14 дневен срок от получаване на фактурата, издадените фактури били получени от ответника на датата на издаването. Ответното дружество с изтичането на 14 дневния срок било изпаднало в забава, като за неизплатеното парично задължение дължало и лихва за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от датата на падежа, до предявяването на иска.

Твърди, че въпреки многократни разговори с ответника за доброволно изпълнение на задължението му за заплащане, такова не било настъпило. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите по фактурите, ведно с лихвите както следва:

-         сумата от 2358.25 лева представляваща главница, лихви за забава за периода 5.01.2016г. до 09.04.2018г. в размер на 770.53 лева и за периода 10.04.2018-14.11.2018г. в размер на 143.46 лева, дължими по фактура №**********/22.12.2015г.;

-         сумата от 2670.80 лева представляващи главница, лихва за забава в размер на 763.41 лева за периода от 21.01.2016г. до 14.11.2018г., дължими по фактура №**********/07.01.2016г.

-         сумата от 6853 лева представляващи главница,  лихва за забава в размер на 1625.68 лева за периода от 14.07.2016г. до 14.11.2018г., дължими по фактура №10000001006/30.06.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се направените по делото разноски.

Постъпил е отговор от ответника, в който предявеният иск се счита за неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло. Твърди се, че ищецът не бил доставил на ответника посочената стока така, както било посочено в приложените фактури; че доставяната стока била различна от фактурираното – доставяно било LD метализирано фолио. Твърди също, че процесните фактури не били подписани от управителя на ответното дружество.

Излагат се обстоятелства, според които на база добри търговски отношения между страните, по настояване на ищцовото дружество, ответното се съгласило да приеме процесната стока – отпадъци, макар, че не се нуждаело от нея, като заплащането било уговорено да бъде разсрочено във времето, без посочен краен срок. С доставянето на стока, различна от уговорената и с лошо качество, ответникът бил затруднен с реализирането ú. Водели се преговори за връщането ú, но ищецът предлагал намаляване на цената и да не анулират издадените фактури. Не били водени разговори за заплащане на стойността по фактурите. Твърди, че доставената стока и към настоящия момент стояла на склад при ответника като ненужда и с лошо качество. Моли също така съдът да развали сключения между страните договор поради виновно неизпълнение от страна на ищеца.

По приемането на доказателствата съдът ще се произнесе в открито с. з., с оглед направеното оспорване на подписа, положен върху процесните фактури.

ДОПУСКАМ до разпит като свидетели три лица, при режим на довеждане от ответната страна.

УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже, че е доставял договорената с ответника стока във вида, в който е била уговорена.

УКАЗВА  ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи оригиналите на процесните фактури.

УКАЗВАМ на ответника, че носи тежестта да докаже, че доставените материали са различни от договорените преди доставката им, че са били негодни за нуждите му и с лошо качество; че процесните фактури не са подписани от А.Х.Д..

УКАЗВАМ на страните, че не сочат доказателства за сочените от тях факти и обстоятелства.

УКАЗВАМ на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение.

УКАЗВАМ на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

ПРЕПИС от отговора да се изпратят на ищеца.
           

 

                                                                                  П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: