О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__________
26.11.2020 г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито
заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
1.
ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2.ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
ВЧНД №439 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.243 от НПК.
С определение №260060/23.10.2020г. РС-Л. по ЧНД №148/2020г.
е отменил Постановление от 08.06.2020 г.
на РП - Л., с което е прекратено наказателното производство по ДП №
213/2017 г. по описа на РУ– Л. за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б" от НК.върнал на прокурора досъдебно производство ДП №
213/2017 г. по описа на РУ на МВР – Л..
Срещу определението е подаден протест,в който прокурора
сочи,че в срок
подава настоящия протест против определението от 23.10.20г. на PC Л. по ЧНД № 148/20г. , с което Съда е
отменил Постановлението на РП Л. с рег.№ 839/17г. от 08.06.2020г. за
прекратяване на ДП № ЗМ- 213/17г. по описа на РУ МВР Л. и върнал делото на РП Л.
за продължаване на процесуалните действия .
Посочва,че
в процедура по съобразяване правилността , обосноваността и законосъобразността
на прокурорския акт, съда е приел необоснованост на Постановлението дължащо се
на непълно проведено разследване.
Сочи,че
основанията съдът да се отмени постановлението са :
С
оглед пътните и конкретните условия на видимост - спрял в дясно бус който е пречил на видимостта към пешеходната пътека ,
каква скорост на движение е следвало да избере водачката на МПС за да се избегне пътнотранспортното произшествие
.
Приема,че
определението на Съда е необосновано и неправилно , защото не са били отчетени
безспорни факти по делото и не са анализирани в съвкупност .Счита,че те в пълна
степен изключват тезата на Съда , че скоростта на движение на автомобила е в
причинно следствена връзка с настъпилия резултат като водача не е съобразил скоростта си с
наличието на пешеходна пътека ,като е следвало да предположи , че това
евентуално може да доведе до затруднения с безопасността на движението ,
игнорирайки напълно едно съществено относно вината обстоятелство - за
видимостта към пряката и реална опасност , момента на възприемането и от водача
и неговата реакция съгласно задължението по чл. 20 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43
от 2002 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Мотивира
се с това,че релевантни за наказателната отговорност и за гражданските
последици според съдебната практика са само онези нарушения , допуснати от
обвиняемия или пострадалия които се намират в причинна връзка с настъпилите
обществени последици / Р 88/85г., Р 74/79г., Р 13/72г. ОСНК/ .
Посочва какво не е било съобразено :
времето на
24.08.2017г. от 15.30ч. до 16.30ч. в землището на гр.Л. е било ясно , без
регистрирани валежи и намалена видимост - т.е изключено е влошаване на
атмосферните условия и конкретни условия на видимост ;
според схема на пътен участък 1-3
в гр.Л. ул." *** „ към 24.08.2017г. / л.42,43/, поради извършваните ремонтни дейности по
ул." Възраждане „, движението и в двете посоки София - Плевен е
осъществявано по ул." ***". Касае се за дълъг прав участък с отлична
видимост , в който от км. 139+042 до км. 139+139 са били поставени следните
пътни знаци : А18 /
пешеходна пътека / , В 26 / забранено е движението със скорост по - висока от 30 /, В 27 /
забранени са престоят и паркирането / , В 24 / забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош / , А 30 / двупосочно
движение / - релефа на местността , състоянието на пътя и ПС ,
товара също не попадат в настоящия случай .Може да се коментира интензивност на
движението - тук е предвидено съответно ограничение на скоростта –ЗО км./ч., а водача се е движел с 20,66
км./ч., друга скорост на движение /под тази / е почти равнозначна на спряно ПС;
Посочва,че при извършения
повторен оглед в присъствието на участниците и
двамата полицейски служители Пл.Й. и Цв.Г. , на
03.09.19г. е описано
, измерено и
заснето следното в района на ПТП няма осева линия
и линии ограничаващи платното за движение , пешеходната пътека започва на 2м. върху паркинга и завършва в отбивната на отсрещната страна, по показания Л. е била спряла с велосипеда си на 2м. след началото на
пътеката , белия бус е бил върху платното за движение
с предна част непосредствено до пешеходната пътека , с което е закривал видимостта на движещите се в посока Плевен - София - обстоятелство потвърдено от Г.
и Т. по време на огледа . Т. е заявила , че не е имала видимост към
велосипедите и когато буса е спрял тя не е видяла
такива , била е малко след него в ляво на платното .Възприела е велосипедиста в
средата на пътеката и то чак когато той се сблъскал в
преден десен калник на колата;
Приема,че Д. Л. е управлявал велосипеда
по пешеходната пътека със скорост 2,22м./сек. , като е нарушена разпоредбата на чл. 107 т.2 от ЗДвП :
Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно
превозно средство и не извършва работа по пътя. За пешеходци се считат и лицата
т.2. които бутат велосипед, мотопед
или мотоциклет - това изобщо не е било коментирано , още по - малко в контекста
на приетото от Съда виновно поведение на водача - за избора на скоростта;
Сочи,че
в посока София са се движели попътно - товарен автомобил , а зад него лекия
автомобил „ ***„ с № *** със скорост 20,66км./ч. Водачът на товарния автомобил
виждайки велосипедиста е спрял пред пешеходната пътека. Лекият автомобил „***„
се е намирал на разстояние 5,45м. от мястото на удара към момента в който водача Т. е
имала техническа възможност и е възприела преминаващия велосипед върху
пешеходната пътека. Дължината на опасната зона за спиране
съобразно скоростта на движение 20,66км./ч. , към момента в който е имала техническа възможност да
възприеме велосипедиста и непосредствено преди удара е 9,29м.Водача
на лекия автомобил се е движела в своята лента и не е променяла направлението от
момента на възприемане на велосипедиста до момента на установяване в покой.В
насрещната лента срещу нейната посока на движение са се движели колона от МПС ,
в непосредствена близост до пешеходната пътека е имало спряло МПС с височина
по- голяма от тази на велосипедиста , което е ограничавало видимостта й Лекия
автомобил не е навлизал в насрещната лента за движение.
Сочи,че разковничето в настоящия
случай е в кой момент тя е възприела опасността на пътя и предприела ли е необходимото за да може
да спре и предотврати настъпването на ПТП ? Пострадалият / за когото също важат
правилата за движение / , както и пълнолетното лице съобразили ли са също
обстановката на пътя - двупосочно и интензивно движение, за да тръгне той да
управлява велосипеда по пътеката ?
Приема от анализа на гореизложените факти,че същите
сочат , че водачката не е имала представа за настъпването
на вредните последици и не е предприела действие или бездействала за да причини
телесната повреда на Л. , нито е могла да предвиди какво ще се случи , защото
го е възприела . чак когато се е сблъскал в предния калник на колата . Била е поставена
в невъзможност да избегне последиците и то не по своя вина.За това са допринесли
и поведението на пострадалия, и спрелия бус, който е
скривал видимостта й към пешеходната пътека. Тук следва да се съобрази и факта
на конструиране на пешеходната
пътека - не на самото пътно
платно , а обхваща и част от паркинга за автомобили
/ без да е имало разграничение път - паркинг / и свършваща в отбивката на отсрещната страна.
Точното
местоположение на буса - върху платното или върху
част от паркинга е установявано
чрез свидетелски показания , поради обстоятелството за унищожен запис от самото
произ- шествие.Акцентира,че в предходни нейни актове е коментирала защо
същия е от изключително значение за случая.
При
тези съображения , подава настоящия протест против определението , като моли въззивния съд да го отмени изцяло.
Постъпило е и възражение от М.В.Л., с ЕГН **********,***,
и Л.Б.С.-Л., с ЕГН-**И***, родители и законни представители на ****Д.М.Л., с
ЕГН-**********,***, чрез повереника им : Росен Лефтеров адвокат в АК гр.Ловеч съдебен адрес:*** против протеста
на РП гр. Л., против Определение №260060/23.10.2020 година,
постановено по ЧНД № 148/2020 г. на PC гр. Л.
Сочи,че
в законовия срок. възразяват, срещу протеста
на Района прокуратура гр. Л., против Определение №260060/23.10.2020 година,
постановено по ЧНД №148/2020 година на Районен съд гр. Л..
Считат, че постановеното определение е правилно, с оглед
мотивите изложени и него. Съдът, правилно е приел да отмени Постановлението от 08.06.2020г.
на РП Л., с което е прекратено досъдебно производство № ЗМ-213/17г. по описа на
РУ Л., пр.пр.№839/2017г. на РП Л., като е възприел,
че същото се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да се
бъде отменено.
В протеста на прокуратурата е посочено, че „Разковничето в
настоящият случай е - в кой момент тя е възприела опасността на пътя и
предприела ли е необходимото за да може да спре и предотврати настъпването на
ПТП? Пострадалият/ за когото също важат правилата за движение/, както и
пълнолетното лице съобразили ли са също обстановката па пътя - двупосочно и
интензивно движение, за да тръгне топ да управлява велосипеда по
пътеката?" „Анализа на гореизложените факти сочат, че водачката не е имала
представа за настъпването на вредните последици и не е предприела действие или
е бездействала за да причини телесната повреда на Л., нито е могла да предвиди
какво ще се случи, защото го е възприела, чак когато се е сблъскал в предния
калник на колата. Била е поставена в невъзможност да избегне последиците и то
не по своя вина. За това са допринесли и поведението на пострадалия, и спрелия бус, който е скривал видимостта й към пешеходната
пътека."
Посочват,че съдейки от този цитат от Постановлението на РП-Л.,
стигат до извода, че не водачката на л.а. „****" Ц.И.е виновна, а виновен
е водачът на „Спрелия бус". който е скривал
видимостта и към пешеходната пътека, което е в противоречие с разпоредбата иа чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Задават в тази връзка въпроса: "Ако процесната пешеходната пътека пресичаше пешеходец, а не
велосипедист/малолетен/, пак ли „Спрелият Бус"
щеше да бъде виновен за поведението и действията на водачката на процесиия л.а. „****"'?
Заявяват,че изцяло поддържат изводите на съда, относно
това, че „при избиране на скоростта водачът на л.а. „****" Ц. Т. е била
длъжна да се съобрази с два фактора - наличието на пешеходна пътека и наличието
на товарен автомобил /бял бус/, който е бил спрян в
дясната страна на платното за движение непосредствено пред пешеходната пътека.
Наличието на пешеходна пътека като място, където пешеходците безопасно могат да
пресичат път, винаги следва да бъде съобразено от водачите на МПС, като
възможност там да възникнат затруднения свързани с безопасността на
движението."
Също така поддържат извода на съда. че още в самото
разследване би следвало при назначаването на АТЕ е било необходимо да се
постави въпросът:"С каква скорост трябва да се е движел водачът на л.а. „****",
за да не настъпи съответното ПТП"? Съответно вещите лица е трябвало да
определят скоростта, с която би следвало да се движи МПС-то, за да се избегне
ПТП-то.
Още повече, че във всичките си жалби срещу прекратяванията на ДП от РП Л., в писмените и устните им
бележки и възражения по досъдебното производство, които няма да ги преповтарят
тук отново и отново, но същите се намират в материалите по Досъдебното
производство, са поставяли въпроси към ATE, а както и са възразявали по така
направените две ATE. PC Л. и ОС Ловеч също са поставяли такива
въпроси преди това, които и до настоящият момент не са изпълнени от РП Л.,като
считат,че това е единствено и само с цел
да не се достигне до виновно поведение и повдигане на обвинение на водачката на
процесният л.а."****'' Ц. Т. от с.Д..
Отбелязват, че в още в началото на образуването на досъдебното
производство, един от прокурорите в РП Л. - прокурор Весела Дакова, си е дала
отвод по делото, поради близки лични взаимоотношения с водачката Ц. Т. от с.Д..
Поради тази причина имат и изразяват съмнения относно безпристрастността на
наблюдаващия прокурор по това ДП, като считат, че същата е заинтересована
косвено от изхода на делото и следва да й бъде направен отвод по досъдебното
производство.
Поради изложеното по горе, правят искане Ловешкия Окръжен
съд, да остави без уважение протеста на Района прокуратура гр. Л., и потвърди
Определение №260060 на PC Л. от 23.10.20201. по ЧПД№ 148/2020 г.. а
така също и да отведе наблюдаващият прокурор по досъдебното производство,
поради това, че същият е заинтересован косвено от изхода на делото.
Въззивната инстанция като взе предвид
съображенията в протеста,възраженията срещу него и събраните по делото
доказателства счете за установено
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 - 6 НПК.
Образувано е по жалба от малолетния пострадал Д.М.Л.,
действащ чрез своите родители и законни представители М.В.Л. и Л.Б.С.-Л., подадена чрез повереника
му адв. Росен Лефтеров, срещу постановление на РП Л. от 08.06.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 148/2020 г. по описа на РУ– Л..
Досъдебно
производство № 213/2017 г. по описа на РУ Л. е образувано на 24.08.2017 г. със съставяне на протокол за оглед на
местопроизшествие срещу Ц. К. Т. от с. Д., обл. Ловеч
за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ вр. чл. 342,
ал.1 от НК за това, че на 24.08.2017 г., около 16.00 ч., в гр. Л., обл. Ловеч, на ул. „***“ № 16, при управлението на моторно
превозно средство – собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ***,
нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на велосипедиста Д.М.Л. ***, изразяваща се във фрактура
на лявата ключица.
Настоящето прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 213/2017 г. по описа на РУ - Л. е
второ по ред. Наказателното производство е прекратявано с постановление от
04.06.2018 г. на наблюдаващия прокурор на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК
поради недоказаност на обвинението. Прекратителното
постановление е отменено от РС - Л. в
инициирано пред него производство по чл. 243, ал. 4 от НПК с определение от
13.11.2018 г., и досъдебното
производство е върнато за допълнително разследване, като с определение от
08.01.2019 г. ЛОС е потвърдил определението на РС - Л..
След извършване на допълнителни действия по разследването с
обжалваното постановление прокурорът отново е прекратил наказателното
производство, този път на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
По делото няма привлечено обвиняемо лице.
По делото са събрани доказателства в следния смисъл:
- констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие на велосипед марка „***“ със сер. ***и
на лек автомобил „****“ с рег. № *** и фотоалбум, схема на пътен участък І-3 в
гр. Л., ул. „***“ № 16 от км 138+975 до км 139-267, справка от НИМХ – Филиал
Плевен, справки за водач на МПС /Ц. К. Т./ и за собственост на лек автомобил „****“
с рег. № ***, протокол за оглед на веществени доказателства /велосипед марка „***“
със сер. № ***/
- разпитани са свидетели – Л.Б.С.-Л. и М.П.М./очевидци/, П.Й.Й.и Ц.Н.Г. /служители в РУ Л., прегледали видеозаписа от
камера за наблюдение срещу пешеходната пътека, заснела възникналото ПТП/;
извършен е и повторен разпит на някои от свидетелите
- назначени и
извършени са съдебно-медицинска експертиза и тройна съдебна авто-техническа експертиза
С писмо от 28.08.207 г. разследващият орган е изискал от РУ Л.
да бъде предоставен запис от видеокамерата, наблюдаваща площада пред РУ Л.,
заснела възникналото на 24.08.2017 г. в 16.00 часа ПТП между лек автомобил „****“
с рег. № *** и велосипедиста Д.М.Л.. С писмо от 31.08.2017 г. е отговорено, че записът не може да бъде предоставен, тъй
като „системата за видеонаблюдение, монтирана в РУ Л.,
единият от хард дисковете с въпросния видеозапис е дефектирал“.
Приложени са документи, от които е видно, че поради тази причина въпросният
хард диск е унищожен от комисия на ОДМВР - Ловеч /докладна записка и протокол
за унищожаване на магнитни носители/
След отмяната на първото постановление на прокурора за
прекратяване на наказателното производство са извършени допълнителни действия:
- разпитана е в
качеството на свидетел водачът на л. а. "****" - Ц. Т.;
- проведена е очна ставка между св. Ц.Г. и св. П.Й.-
извършен е повторен оглед на местопроизшествие на пешеходната пътека в гр. Л.,
ул. "***" № 16 в присъствието
на Ц. Т. /участник в ПТП/, Лидия Л. /очевидец/ и полицейските служители
изгледали записа от видеокамерата, заснела ПТП /Ц.Г. и П.Й./ и изготвен
фотоалбум
- назначена и
извършена допълнителна автотехническа експертиза
Въз основа на анализа на доказателствата прокурорът е приел от фактическа страна, че на
24.08.2017 г., около 16.00 ч., в гр. Л., обл. Ловеч,
на ул. "***" № 16, при управление на моторно превозно средство лек
автомобил "****" с рег. № ****и пресичане на пешеходна пътека от
велосипедист /малолетния Д. Л./, който е управлявал колелото, е настъпило
съприкосновение между двете превозни средства, а именно страничен удар между
странична предна дясна част на автомобила и преден десен калник и предна гума и
джанта на велосипеда, с последвало отхвърляне на колелото и падане на
детето на пътното платно, в резултат на
което то е получило фрактура на лявата ключица - средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
В постановлението е прието за безспорно установено, че
пострадалото дете Д. Л. е управлявал велосипеда, пресичайки пешеходната пътека,
с което е нарушил чл. 107, т. 2 от ЗДвП.
Прието е за безспорен факт, че след произшествието водачът
на л.а. "****" Ц. Т. е напуснала мястото, като се е върнала едва след
като е била потърсена от полицейски служител, с което е нарушила чл. 123 от ЗДвП.
Прокурорът е възприел и кредитирал следните изводи на вещите
лица от първоначалната и допълнителната автотехническа
експертиза: Пострадалият Д. Л. е пресичал пешеходната пътека на ул. "***"
№ 16, управлявайки велосипеда си със скорост 2,22 м/сек. В същия момент в посока
София са се движели попътно - товарен автобус, а зад него лекият автомобил
"****" с рег. № ****със скорост 20,66 км/ч. Водачът на товарния
автомобил, виждайки велосипедиста, е спрял пред пешеходната пътека. Лекият
автомобил "****" се е намирал на разстояние 5,45 м от мястото на
удара към момента, в който водачът Т. е иала
техническа възможност и е възприела преминаващия велосипед на пешеходната
пътека. Дължината на опасната зона за спиране съобразно скоростта на движение
20,66 км/ч, към момента, в който е имала техническа възможност да възприеме
велосипедиста и непосредствено преди удара е 9,29 м. Водачът на лекия автомобил
се е движела в своята лента и не е променяла направлението от момента на
възприемане на велосипедиста до момента на установяване в покой. В насрещната
лента срещу нейната посока на движение са се движели колона от МПС, в
непосредствена близост до пешеходната пътека е имало спряло МПС с височина
по-голяма от тази на велосипедиста, което е ограничавало видимостта й. Лекият
автомобил не е навлизал в насрещната лента за движение. Последвал е страничен
удар между странична предна дясна част на автомобила и преден десен калник и
предна гума и джанта на велосипеда. Последвало отхвърляне на колелото и падане
на Л. на пътното платно.
Според мотивите на постановлението от субективна страна Т.
няма вина за настъпилото произшествие, тъй като се е намирала на разстояние,
което е по-малко от опасната й зона за спиране в момента, в който се е открила
видимостта й към опасността на пътя - в случая велосипедиста. Според прокурора
в тази ситуация тя не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпването на
обществено опасните последици, а и не е имала техническа възможност да стори
това, защото дори и да е реагирала с аварийно спиране е нямало как да
предотврати удара.
ПО ПРАВОТО
Протеста е подаден в законно установения в разпоредбата на
чл.243,ал.7 от НПК,видно от приложената разписка на л.18 от ЧНД148/2020,но
разгледан по същество е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без
уважение ,а определението на РС-Л-т потвърдено като обосновано и
законосъобразно.
Както е посочил и РС-Л.,целта на съдебния контрол в
производството по чл. 243, ал. 4 НПК и следващите от НПК е да се провери
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с което
се прекратява наказателното производство.
Несъответен на събраните доказателства е и извода на прокурора за наличие
на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,каквито индиции се навеждат в постановлението за прекратяване от
страна на прокурора.
Не е обсъдено в постановлението на прокурора дали скоростта
на лекия автомобил "****" преди настъпването на ПТП е била съобразена
с пътните условия и с конкретните условия на видимост, съгласно изискванията на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Не са обсъдени в постановлението на РП-Л. и евентуално
нарушения от водача на автомобила на разпоредбата чл.119,ал.2 от ЗДвП.
В протеста се сочи под формата на
въпрос,дали пълнолетното лице и пострадалия са се били съобразили с
обстановката на пътя?! На който въпрос определено следва прокурора да даде
единствено възможен и съобразен с доказателствата отговор,а не да задава въпрос
в тази насока.
По отношение на „разковничето“,както е
посочено в протеста в настоящия казус е именно кога водача Ц.Т. е възприела
опасността на пътя и изпълнила ли е задължението си като водач на МПС в тази
насока.
Както е посочил и РС-Л-т и въззивната инстанция приема че в конкретния казус от страна на прокурора в
постановлението за прекратяване на наказателното производство не е посочено и
не става ясно за съдебните инстанции впоследствие какви са съображенията на
прокурора относно това,дали Ц. Т. като
водач, при възникнала опасност, е била длъжна да изпълни задълженията си
по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП по отношение режима на скоростта, като извърши действия
по нейното намаляване или спиране на автомобила.Поначало само този пропуск е
достатъчен да се приеме,че протеста е необоснован,а постановлението за
прекратяване на наказателното производство незаконосъобразно.
Изводът
на прокурора, че в тази ситуация тя не е била длъжна и не е могла да предвиди
настъпването на обществено опасните последици, а и не е имала техническа
възможност да стори това, защото дори и да е реагирала с аварийно спиране е
нямало как да предотврати удара, защото той е станал в опасната й зона за спиране на МПС-то, съдът намира за
необоснован, тъй като не е изследвано при каква скорост ударът не би настъпил.
Следва да бъде посочено,че „опасната
зона“ представлява най-малкото разстояние,на което едно превозно средство може
да бъде спряно от момента на появяване на препятствие по пътя.Тя винаги е
по-голяма от спирачния път,тъй като в нея се включват както последният,така и
времето за реакция на водача и това за задействуване
на спирачния механизъм,превърнат в метри.Да,определено деецът не може да носи
отговорност,ако произшествието е станало в рамките на опасната зона,но когато
сам е създал предпоставките за настъпване на обществено опасния резултат преди
опасната зона,определено не може да се приеме,че не е осъществен престъпен
състав в тази насока./Р-162-73-3-то н.о./.По-конкретно,както е посочил и РС-Л-т
в конкретния казус АТЕ е установила, че водачът на лекия автомобил "****"
се е движела със скорост от 20,66 км/ч, която е под максимално разрешената
скорост /в случая максимално разрешената скорост е 30 км/ч с оглед поставения
пътен знак В26/.
Така или иначе, в постановлението не е посочен
ясен отговор от страна на прокурора, дали водача Т. е изпълнила едно от основните задължения на
водачите а именно да съобразят скоростта на движение с характера и
интензивността на движението и конкретните условия на видимост.В тази насока прокурора
на стр.5 от постановлението е посочил,че товарния автомобил бил спрял виждайки
велосипедиста пред пешеходната пътека ,а водачката Т. се намирала на разстояние
5,45м.от мястото на удара към момента,в който тя,според прокурора е имала
техническа възможност и е възприела преминаващия велосипедист по пешеходната
пътека.Липсват мотиви именно във връзка с приетите факти от прокурора,дали поведението
на водача Т. е съответно на посочените й задължения като водач на МПС. Те не
могат да бъдат заместени от съдебните инстанции в последствие,тъй като не ясно
какви правни изводи счита за установени прокурора.
Не
е спорно,че съобразената скорост зависи не само от непрекъснатото контролиране
на управляваното пътно превозно средство, но определено липсва отговор в
постановлението и относно това,дали водача Т.,като водач на МПС е съобразила
поведението си и с пътните знаци в
района на произшествието. Видно от приложената схема в пътния участък е бил
поставен знак А18 /пешеходна
пътека/, Тук е следвало да се изложат и
съображения от страна на прокурора дали Т. е изпълнила задълженията си по
чл.119,ал.2 от ЗДвП.
Обоснован е извода на РС-Л-т,че в конкретния казус при
избиране на скоростта водачът на л.а. "****" Ц. Т. е била длъжна да
се съобрази най-малко с два фактора –
наличието на пешеходна пътека и наличието на товарен автомобил /бял бус/, който е бил спрян в дясната страна на платното за
движение непосредствено пред пешеходната пътека. Наличието на пешеходна пътека като
място, където пешеходците безопасно могат да пресичат път винаги следва да бъде
съобразено от водачите на МПС, като възможност там да възникнат затруднения
свързани с безопасността на движението. На следващо място водачът Ц. Т. не е
съобразила скоростта на движение и с пътната обстановка, а именно спрелия
непосредствено в дясно пред пешеходната пътека товарен автомобил, който й е
ограничавал видимостта към пешеходната пътека, поради което е била длъжна да
избере по-ниска скорост, която да й позволи да избегне произшествието.Нещо
повече,в протеста пред въззивната инстанция
прокурора,от една страна приема,че водача Т. не е имала представа за
настъпването на вредните последици,тъй като била възприела Л.,едва когато той
се е „..сблъскал в предния калник на колата“?!.От друга страна обаче приема,че
ПТП е настъпило и за неговото настъпване са допринесли с поведението си Л. и
водача на спрелия товарен автомобил.Т.е.не става ясно дали прокурора приема,че
вина за настъпилото ПТП имат само водача на товарния автомобил и Л., или и
водача Т..На кои доказателства в тази връзка се базира съждението на
прокурора,че Т. е била поставена в невъзможност да избегне последиците и то не
по своя вина не става ясно за съдът,а определено е съществено за формиране на крайния
извод относно наличие на виновност или липсата на такава,анализирайки
поведението на Т.,като водач на МПС.
Определено е следвало вещите лица по автотехническа
експертиза да дадат отговор от техническа гледна точка "С каква скорост
трябва да се е движел водачът на л. а. "****", за да не настъпи
съответното ПТП?".
Все в тази връзка постановлението за
прекратяване на наказателното производство се явява незаконосъобразно и
необосновано и поради това,че приемайки действията на водача Т. за
законосъобразни, прокурора определено е игнорирал посоченото от вещите лица по тройната САТЕ, че водачът на л.а. "****"
Ц. Т. не е имала техническа възможност да предотврати удара с процесния велосипед при действията, които е реализирала,
тъй като сама се е поставила в невъзможността да предотврати ПТП, като е
реализирала изпреварване на попътно движещ се пред нея товарен автомобил /бус/, който е спрял пред пешеходната пътека, за да пропусне
преминаващи отдясно наляво дете и майка с велосипед. /л.87/. Според вещите лица
водачът Т. е имала възможността, спирайки зад товарния автомобил, да изчака
неговото потегляне и след като се убеди, че върху пешеходната пътека няма
преминаващи да продължи движението в избраната от нея посока, с което да
предотврати ПТП.Определено,както сочат и вещите лица велосипедиста В. е имал
техническа възможност да предотврати ПТП,като слезе от велосипеда и бутайки го
да премине пеша през пешеходната пътека,но това обстоятелство поначало,ако се
приеме от прокурора,както се сочи и в протеста, би водело до извод за някаква
степен на „съпричиняване“ на обществено опасния резултат,но
не би могло да изведе извод за виновност за настъпилото ПТП само и единствено
на Л.,още повече,че същия е бил малолетен към деня на ПТП.
С оглед всичко гореизложено въззивния съд приема подадения протест за необоснован и
като такъв следва да се остави без уважение ,а определението на РС-Л. бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Във възражението си срещу протеста повереника,адв.Р.Лефтеров прави и
искане въззивния съд да отведе прокурор П.Грънчарова,тъй
като счита същата е заинтересувана косвено от изхода на делото.Настоящата
инстанция приема същото за
неоснователно,тъй като съгласно чл.47,ал.2 от НПК,прокурора при наличие на
основания,предвидени в случаите по чл.29,ал.2 от НПК са длъжни сами да си
направят отвод.Т.е.следва да бъде поискан на тях лично,а по основателността на
отвода в досъдебното производство се произнася прокурор от по-горе стоящата
прокуратура,а не съдът.Т.е.настоящата съдебна инстанция няма процесуални
правомощия в тази насока.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260060/23.10.2020 г. по ЧНД № 148/2020
г. PC – Л.,с което отменил Постановление от 08.06.2020 г. на РП –
Л., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 213/2017 г. по
описа на РУ– Л. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б" от НК и е
върнал досъдебно производство ДП № 213/2017 г. по описа на РУ на МВР – Л. на
прокурора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.