РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330207596 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №584367–
F587418/24.06.2021г., издадено от М.М.П.-С., на длъжност заместник
директор дирекция на ТД НАП-Пловдив, с което на „ОРИОН-НВ“ ЕООД,
ЕИК:*********, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2208,39 лева, за нарушение на чл.182, ал.1
вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е издадено
при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния
закон.
Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител – ** М. оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено, както и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст.Разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател било наказано за това че не била отразило
кредитно известие с номер 0001139/13.01.2020г.Същото следвало да бъде
отразено предвид договорни отношения с „Михалково“ АД, предвид които
1
бил начислен бонус за шестмесечие водещ до данъчна основа – 11041,93лв. и
ДДС минус 2 208,39лв.Кредитното известие следвало да бъде отразено най-
късно на 14.02.2020г. в декларацията за месец януари 2020г. тъй като
„Михалково“ АД издало кредитно известие с номер 0001139/13.01.2020г. през
месец януари 2020г.
Съдът възприе горната фактическа обстановка от писмените
доказателства по делото и показанията на актосъставителя Д..Поначало по
фактите не се спори.Съдът кредитира показанията на актосъставителя Д.,
които напълно кореспондират с писмените материалите по делото.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така
представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за
извършено нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС.
В случая се касае за нарушението, което е извършено за бездействие за
съответния данъчен период, в случая до 14.02.2020г., предвид което
дружеството изпада в нарушение след изтичане на законоустановения срок, в
който е можело да изпълни своето задължение, т.е. нарушението е на
15.02.2020г. и тази дата е посочена като в акта, така и НП посочено е място
където е извършено нарушение в гр. Пловдив, тъй като справката декларация
и дневника за покупки, се подават в съответната ТД и в случая това е ТД на
НАП – Пловдив.
Прави се възражение в жалбата, че в актът и НП не е описано как се
променя резултата за съответния данъчен период месец януари 2020г.
вследствие на неотразяване на кредитното известие, което съставомерния
елемент на чл. 182 от ЗДДС, също е неоснователно. Изрично в акта и НП е
посочено, че вследствие неотразяване на кредитното известие, се е стигнало
до деклариран резултат ДДС за внасяне в по-малък размер. Приложени са и
съответните документи, справка-декларация, от които е видно по какъв начин
е деклариран резултата и как е следвало да бъде, съответно като се увеличи
този резултат със сумата по кредитното известие.
2
Възразява се в жалбата, че не следва да бъде налагана санкция, тъй
като за закъснението се дължат лихви, което също е неоснователно. Лихвите
са акцесорно задължение към данъчното задължение, те се налагат и
установяват по реда на ДОПК с ревизионен акт, докато в случая се касае
административна санкция, която има за цел да превъзпита нарушителя и
обществото към спазване на закона. Последното възражение е свързано с
претенция за прилагане чл. 28 от ЗАНН, като жалбоподателя се позована по
делото на ЕС № С-259/12г. като твърди, че наложената му санкция е
прекомерна. Също така сочи, че нарушението е извършено за първи път, няма
данни за друго нарушение, не се стига до ощетяване на фиска и не цели
заобикаляне на данъчния закон. Неоснователни са и тези възражения.
Поредността на нарушението е съобразено от законодателя в чл. 182 ал. 2 от
ЗДДС и е наложена санкция като за първо нарушение, а съгласно чл. 55 от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, онези
които са взети предвид от закона при определяне на съответното
престъпление, в случая нарушение. Не може да се приеме възражението, че
не е налице ощетяване на фиска, тъй като несвоевременното отразяване на
кредитното известие винаги води до ощетяване на фиска. Това е така, тъй
като жалбоподателят се финансира от данъчен кредит, данък, който реално не
е внесен от доставчика, тъй като с издаването на кредитното известие
доставчикът намалява своя резултат за съответния данъчен период. В този
случай закъснението е около половин година, тъй като дължимото отразяване
в данъчната декларация по ЗДДС е сторено юни 2020г., вместо в
декларацията която се подава февруари.
Правилно е определена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1 от
ЗДДС, която отговаря на извършеното нарушение. Липсва и възможност
санкцията по чл.182, ал.1 от ЗДДС да бъде намалена до минимума от 1000
лева, доколкото минимума по смисъла на същата разпоредба в случая е
именно е 2 208,39 лева - в размер на определения в по-малък размер данък.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150лева.Производството по делото, след
даване на ход на съдебното следствие продължи в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел, делото не е с фактическа или правна сложност
поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е правилно и
3
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено и жалбоподателя
осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, поради което и на
основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №584367–
F587418/24.06.2021г., издадено от М.М.П.-С., на длъжност заместник
директор дирекция на ТД НАП-Пловдив, с което на „ОРИОН-НВ“ ЕООД,
ЕИК:*********, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 2208,39 лева, за нарушение на чл.182, ал.1
вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ОРИОН-НВ“ ЕООД, ЕИК:********* заплати на
Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4