Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 17.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на девети
февруари
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 8561 по
описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.К.Ц. срещу З. „О.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 09.12.2018
г. в гр.София, около 20,30 часа автобус марка „МАН“, модел СГ 262 с рег.№ *******,
управляван от К.М.И.,*** с посока от ул. „Бели Дунав“ към бул. „Ломско шосе“ и
в района на кръстовището с него, поради рязко спиране, допуска падане в салона
на автобуса на пътника-ищцата по делото. Поддържа се, че местопроизшествието е
посетено от дежурен ПТП-ОПП-СДВР, който съставил констативен протокол №
к-778/09.12.2018 г. Твърди, че процесното ПТП е
настъпило изцяло по вина на водача на автобуса. Твърди се, че при инцидента
ищцата е получила фрактура на черепа. Настанена е за лечение в болница със
силни болки в областта на главата, подкожен хематом челно, паразагитално,
разкъсно-контузна рана на носа. Поставена е диагноза
мозъчно сътресение и фрактура с дислокация на носни кости в средна трета.
Твърди се, че по време на домашното лечение състоянието й се влошило, което
наложило повторно постъпване в болница по повод световъртеж с гадене,
нестабилност на походката, затруднено пазене на равновесие, усещане за
замаяност и дискомфорт в главата и тила, придружени с
постоянно главоболие и повишена тревожност-спи трудно, изпитва страх и усещане
за обърканост през деня. Установена е двустранна хемихипестезия
/намалена сетивност/ за лицева и телесна половина и по дистален
тип. Твърди се, че инцидентът се отразил изключително тежко на ищцата и на
нейното емоционално състояние-станала тревожна, неспокойна, напрегната,
чувствала се безпомощна и в тежест на близки и роднини, започнала да изпитва
страх от силни шумове и автомобили, имала проблеми със заспиването и често
сънувала кошмари.
Поддържа се, че по отношение на
автобус марка „МАН“, модел СГ 262 с рег.№ ******* е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество със
застрахователна полица № BG/23/118002997566 със срок на действие от 20.10.2018
г. до 19.10.2019 г.
Поддържа се, че с молба-претенция
от 08.01.2019 г. ищцата е предявила пред ответника искане за заплащане на
обезщетение, за което е образувана преписа по щета № 0411-195-0001-2019, но
ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 09.12.2018 г. в гр.София, виновно причинено от
водача на автобус марка „МАН“, модел СГ 262 с рег.№ *******, чиято отговорност
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № BG/23/118002997566 със срок на действие от
20.10.2018 г. до 19.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.04.2019 г. до окончателното издължаване.
На 06.08.2019 г. на ответника е
връчен редовно препис от исковата молба и приложенията за отговор в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване, който срок и по правилото на чл.60, ал.4
от ГПК е изтекъл на 20.08.2019 г. Повече от месец след изтичане на законоустановения срок, на 09.09.2019
г. /пощенско клеймо/ ответникът е депозирал отговор, който не следва да бъде
вземан предвид от съда на основание чл.64, ал.1 от ГПК.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски по списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли
исковете на основания посочени в отговора на исковата молба, в случай че ги
счете за основателни да се произнесе съобразно събраните в хода на
производството доказателства. Подробни съображения излага в писмени бележки по
делото. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол № К-778
от 09.12.2018 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 09.12.2018 г.,
скица и фотоалбум, от разпита на свидетеля К.М.И.-водач на автобуса, както и от
неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 09.12.2018 г.
около 20,30 часа в гр.София автобус МАН с рег. № ******* се движил по ул. „Хан
Кубрат“ с посока от ул. „Възрожденска“ към бул. „Ломско шосе“, в който автобус
пътувала и ищцата права срещу трета врата. В даден
момент водачът на автобуса е задействал рязко спирачната система на същия и в
следствие на действието на инерционната сила, тялото на ищцата се е наклонило
напред по посоката на движение на автобуса и е паднало на пода на същия.
Вследствие на падането и в пряка причинно-следствена връзка с описаното
произшествие, ищцата е получила черепно-мозъчна травма, състояща се от следните
компоненти: сътресение на главния мозък и травматичен подкожен кръвоизлив
разположен челно парасагитално, както и
лицево-челюстна травма състояща се от: разкъсно-контузна
рана на носа и счупване на носни кости по рентгенови и компютъртомографски
данни с дислокация на носни кости в средната трета. Тези увреждания са довели
до разстройство на здравето временно неопасно за живота и болки, и страдания.
Между страните не се е спорило, а
и от представената справка от Информационния фонд на Гаранционен фонд се
установява, че по отношение на автобус марка „МАН“, модел СГ 262 с рег.№ *******
е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
застрахователно дружество със застрахователна полица № BG/23/118002997566 със
срок на действие от 20.10.2018 г. до 19.10.2019 г.
Установява се, че след инцидента
ищцата е приета за лечение в УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД. Вещото лице П.
установява в своето заключение, че болки и страдания ищцата е търпяла за период
от 20 дни, като най-интензивни болките са били първите 10 дни. Подкожният
травматичен кръвоизлив разположен челно парасагитално
е отзвучал за срок до две седмици, разкъсно-контузната
рана в областта на носа е оздравяла за период от 7 до 10 дни. Болеви усещания ищцата е имала и по време на лечението за
световъртежа от централен произход. След приключване на възстановителния период
при мозъчно сътресение, който при правилно проведено лечение и режим е в
рамките на 3-5 седмици, при част от пострадалите може да се наблюдават поява на
епизоди от главоболие при физическо и емоционално натоварване и при промяна в
атмосферното налягане. Този тип главоболие наподобява „тензионното“
или „мигренозното“, влияе се добре от медикаменти и
постепенно отзвучава.
Във връзка с претърпените от
ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на нейната
дъщеря Р.А.Ц.. Свидетелката установява, че видяла майка малко след като
претърпяла инцидент на 09.12.2018 г. Все още била в автобуса. В автобуса имало
кръв, майка й била в шок и никак не изглеждала добре. След това била откарана с
линейка в ИСУЛ. Свидетелката установява, че възстановяването на майка й било
тежко и отнело доста време. Ищцата се оплаквала от силно главоболие за известен
период от време. Имало и такъв период, в който не виждала много добре. И сега
ищцата все още се страхува да се вози в автобус. Губи ориентация на моменти. В
началото ищцата била цялата отекла, синя и за нея се грижели двете й дъщери.
Необходимост от грижи ищцата имала в продължение на три седмици. За това, че не
ходела на работа, накрая останала и без работа. Седяла си повече вкъщи, не
желаела много да се вижда с хора. И досега има проблем с носа. Събира гной горе
високо. Преди произшествието, ищцата била доста по-активна, по-жизнена, а сега
на работа и вкъщи, не иска да излиза много, по-затворена е.
От приетите по делото болнични
листове, се установява, че след произшествието и в периодите от 09.12.2018
г.-10.01.2019 г. в продължение на 33 дни и в периода от 28.01.2019 г.-03.03.2019 г. в продължение на 35 дни, ищцата е ползвала
отпуск за временна неработоспособност.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 08.01.2019 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 08.04.2019 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 27.06.2019 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 09.12.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата, от които е търпяла болки и страдания.
Установява се, че причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача
на автобуса, който е задействал рязко спирачната система. В тази връзка съдът
не кредитира показанията на водача И., който установява, че спирал плавно и
нормално. На първо място нормално е свидетелят да не дава показания, които на
практика го уличават в извършване на престъпление. На второ място показанията
му са в противоречие с доказателствата по делото. Установява се, че получените
от ищцата увреждания съответстват именно на механизма на произшествието,
установен със заключението на САТЕ. Свидетелят И. установява, че пътничката
след качването си застанала права срещу трета врата. При движение на автобуса
със скорост от 30 км/ч и при положение, че ищцата се е намирала в изправено
състояние, то само при рязко задействане на спирачната уредба, може да се
получи политане напред и падане на пода на автобуса на тялото на пътничката. А
безспорно установените в хода на процеса телесни увреждания на ищцата челно в
областта на лицето и главата, напълно съответстват на механизма на настъпване
на произшествието /падане на ищцата на пода на автобуса по лице/.
Безспорно и с оглед горното съдът
намира, че с поведението си водачът К.М.И. е нарушил нормата на
чл. 24, ал.1 от ЗДвП, съобразно която водачът на пътно превозно средство не трябва
да намалява скоростта рязко, освен ако това
е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
Доколкото по делото не се
установява изключението на нормата, то съдът намира, че поведението на водача
на процесния автобус е в разрез с изискването на
чл.24, ал.1 от ЗДвП.
Съдът не обсъжда въведеното
възражение в писмените бележки на ответника, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата, доколкото както съдът изрично е посочил в доклада по
делото, ответникът не е подал в срок отговор срещу исковата молба, поради което
и на основание чл.64, ал.1 от ГПК не е взет предвид от съда, поради което
възражението за принос въведено с писмените бележки е преклудирано.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла леки телесни
увреждания, от които се е възстановила за срок от около 3 месеца, през който
период е била временно неработоспособна, поради което не е ходила на работа и
се е нуждаела от чужда помощ, за лечението на получените травми е преминала
през болнично консервативно лечение, без оперативни интервенции. Претърпяната
черепно мозъчна травма е лека такава, изразяваща се в мозъчно сътресение без
настъпила количествена промяна в яснотата на съзнанието или безсъзнателно
състояние. Всичките травми, включително и счупените ностни
кости са довели до разстройство на здравето временно неопасно за живота, както
и до болки и страдания за период от 20 дни, като най-интензивните са били в
период до 10 дни. Към момента няма трайни остатъчни увреждания. Ищцата следва
да бъде обезщетена за претърпения от нея стрес и съществуващия вследствие на
произшествието страх от пътуване в градския транспорт.
Не се доказа главно и пълно твърдяното
от ищцата увреждане: световъртеж от централен произход, поради което за това
твърдяно увреждане съдът не присъжда обезщетение. Видно от заключението на СМЕ,
неоспорено от страните, твърденият световъртеж от централен произход не може
еднозначно да се свърже с претърпяната лекостепенна
черепно-мозъчна травма, включително и поради липса на проследяване на
състоянието на ищцата след изписване и резултата от проведеното лечение. При
ищцата са налице заболявания, които могат да са причина за изявата на синдрома.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 08.01.2019 г., но доколкото ищцата претендира лихва от по-късна дата,
то съдът присъжда лихва върху главницата, считано от 09.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е направила разноски в
размер на 400 лв.-депозит вещи лица, от която сума и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да й заплати сумата от 266,67 лв.,
която е съответна на уважената част от иска-20 000 лв.
От договор за правна помощ от 08.10.2019
г. се установява, че адвокат Я.Д. е осъществявал безплатна правна помощ на
ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Я.Д. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Изчислено
по горния начин и при цена на иска от 30 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 1430 лв. От тази сума на адвокат Д. следва
да бъде присъдено възнаграждение в размер на 953,33 лв., което е съответно на
уважената част от иска-20 000 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 15 лв. за депозит свидетел, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 1716 лв. с ДДС, съобразно фактура № **********/28.07.2020 г. и
платежно нареждане от 04.08.2020 г..
От общата сумата от 1731 лв.,
ищцата ще следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 577 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от иска /10 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 800 лв., съобразно
уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д.К.Ц., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат Я.Д., сумата
от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП,
осъществено на 09.12.2018 г. в гр.София, виновно причинено от водача на автобус
марка „МАН“, модел СГ 262 с рег.№ *******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № BG/23/118002997566 със срок на действие от 20.10.2018 г.
до 19.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.04.2019 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до
пълния претендиран размер от 30 000 лв., да заплати на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и сумата от 266,67 лв. /двеста шестдесет и шест и 0,67 лв./
разноски.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.Д.Д., ЕГН
**********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 953,33 лв. /деветстотин
петдесет и три и 0,33 лв./
ОСЪЖДА Д.К.Ц., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат Я.Д. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
З. „О.” АД, дружество учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 577 лв. /петстотин седемдесет и седем лв./ разноски.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 800 лв. /осемстотин лв./.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищцата могат да бъдат преведени от ответника по следната адвокатска банкова
сметка: ***: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: