Р Е Ш Е Н И Е
№ 1057
гр.Пловдив, 03.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2702/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-002469 от 11.04.2019г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „***“ ЕООД ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Б. С. С., в качеството
му на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), за нарушение на
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон,
които го опорочават до степен, налагаща неговата отмяна. Посочва, че в
обстоятелствената част на наказателното постановление
административнонаказващият орган след като е преценил, че нарушението
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, буква „а“ от ЗАНН и чл.415в,
ал.1 от КТ е наложил имуществена санкция в размер от 1800 лева, като е допуснал
съществено процесуално нарушение, опорочаващо обжалваното наказателно
постановление, като предлага същото да бъде отменено.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Сочи, че описаното
нарушение правилно е квалифицирано по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр.
с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, от всички доказателства по несъмнен начин се
установява, че е работило лице, без да има сключен писмен трудов договор, както
и че работодателя по смисъла на параграф 1, точка 1 от КТ е юридическото лице,
чиято отговорност е ангажирана правилно. Относно възражението, че след като е
преценил, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28,
буква „а“ от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ е наложил имуществена санкция в размер
от 1800 лева поддържа, че се касае за техническа грешка при изписването на
наказателното постановление, която не се отразява не законосъобразността на
наказателното постановление, което съдържа задължителните реквизити, също
невъзможна е преценка за наличие на маловажен случай едновременно по чл.28,
буква „а“ от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ които са съвсем различни. Предлага
наказателното постановление да бъда потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното
постановление е връчено на 15.04.2019г.,
видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне, а жалбата
е подадена до РС – Пловдив на 19.04.2019г., съгласно отразения входящия номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.03.2019г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив,
сред които и свидетеля И.С.Б., на длъжност – *** в същата дирекция, съвместно
със служители на МВР, извършили проверка в обект – „Жилищна сграда с офиси,
подземни гаражи, бърза закуска, ресторант и кафе – сладкарница“ в гр.Пловдив,
УПИ I – 522.477 от кв.366 и 366а по плана на
кв.„Триъгълника“, на който обект, съгласно договор с „ТАРАМЕКС“ ЕООД, работници
на „***“ ЕООД изпълнявали строително монтажни работи. При същата проверка било
установено, че в крило „Б“ на обекта работел С. Г. К., ЕГН: **********, същият
изпълнявал дейност на ***, като помагал на мазачите в същото крило на обекта. В
разговор със свидетеля Б. работникът К. споделил, че е работи на обекта от
16.03.2019г., с работно време от 08:00 до 17:00 часа, един час почивка в
работния ден, почивни дни – събота и неделя, има уговорено трудово
възнаграждение от 30 лева на седмица, извикан е на работа от *** на „***“ ЕООД , няма подписан трудов или
граждански договор. Горните факти работникът К. декларирал и в декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, която попълнил и подписал лично.
С оглед на горното, на 26.03.2019г.
свидетелят Б., в присъствието на *** на „***“ ЕООД – Б. С. С.,
съставила АУАН № 16-002469 срещу същото дружество, за нарушение на чл.62, ал.1
от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, която подписала
последния акт. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля И.С.Б., която помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира показанията на свидетеля Б. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда
на работника К.. Следва да се посочи, че същата декларация е лично попълнена и
подписана от работника, които още е
отрази, че е викнат на работа от *** на дружеството. От същата
декларация се установява, че работникът К. е полагал труд за дружеството при
уговорени работно време, почивка и възнаграждение.
Съдът още взе предвид и приложение Договор за възлагане на строителство
от 10.10.2016г. между „ТАРАМЕКС“ ЕООД и
„***“ ЕООД от който се установява, че именно работници на „***“ ЕООД са
осъществявали дейност на обекта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно
която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
обсъдената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния *** на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя
– от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4,
т.3 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „***“ ЕООД
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – *** е нарушило разпоредбата
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за
това, че на 18.03.2019г., в обект – „Жилищна сграда с офиси, подземни гаражи,
бърза закуска, ресторант и кафе – сладкарница“ в гр.Пловдив, УПИ I – 522.477 от
кв.366 и 366а по плана на кв.„Триъгълника“, на който обект, съгласно договор с
„ТАРАМЕКС“ ЕООД, на който обект „***“ ЕООД изпълнявало строително монтажни
работи е допуснало до работа работника С. Г. К., ЕГН: **********, при
установени елементи на трудово правоотношение, а именно – работно място,
работно време и трудово възнаграждение, без да е сключило със същия работник трудов
договор в писмена форма.
Както се посочи, налице са всички елементи на трудовото правоотношение –
работно място, работно време и трудово възнаграждение. Не се установява и
сключен трудов договор в писмена форма, какъвто поначало не се твърди от
страните.
В случая установено е, включително предвид представения Договор за
възлагане на строителство от 10.10.2016г. между „ТАРАМЕКС“ ЕООД и „***“ ЕООД, че на гореописания обект
дейност е осъществявало дружеството, ето защо и правилно е ангажирана
отговорността на последното, а не на *** Б. С. С..
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че че в обстоятелствената част на наказателното постановление
административнонаказващият орган след като е преценил, че нарушението
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, буква „а“ от ЗАНН и чл.415в,
ал.1 от КТ е наложил имуществена санкция в размер от 1800 лева, като е допуснал
съществено процесуално нарушение, опорочаващо обжалваното наказателно
постановление. Безспорно е допусната очевидна техническа грешка в изписване на
текста на наказателното постановление, като не е отразено, че „не“ представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28, буква „а“ от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ.
Същата техническа грешка е очевидна, доколкото в самото наказателното
постановление административнонаказващият орган ясно и последователно е посочил,
че деянието съставлява нарушение, като на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда е наложил административно наказание. Също така и следва напълно да се
подкрепи становището на процесуалния представител на въззиваемата
страна, че невъзможна е преценка за наличие на маловажен случай едновременно по
чл.28, буква „а“ от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ, доколкото последните две
хипотези се явяват различни, включително в условията на чл.415в, ал.1 от КТ се
налага имуществена санкция, което още веднъж идва да покаже, че се касае за
очевидна техническа грешка. Ето защо и последната не може да бъда преценена
като съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление,
доколкото волята на административнонаказващият орган е съвсем ясна, не може да
бъде споделено становището за съществено процесуално нарушение, накърняващо
правото на защита на жалбоподателя. Освен горното следва да се съобрази още, че
в поначало в наказателното постановление административнонаказващият орган не
дължи обсъждане на въпроса дали деянието съставлява маловажен случай по смисъла
на чл.28, буква „а“ от ЗАНН или чл.415в,
ал.1 от КТ. Това е така, доколкото изискуемите реквизити на наказателното
постановление са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН,
където подобно изискване не е отразено. Ето защо в случая няма как да бъде
направен извод за липса на изискуем реквизит в наказателното постановление, от
което да бъде сторено заключение за съществено процесуално нарушение.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Също така следва
да се посочи, че в случая се явява напълно неотносимо
обстоятелството, дали за друго такова нарушение на трудовото законодателство
административнонаказващият орган е решил да приложи реда на чл.28 от ЗАНН.
Последният административнонаказващ орган дължи произнасяне за горното по всеки
отделен случай, като в конкретния такъв извода му, а именно – че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН напълно се споделя от съда, поради
вече изложеното.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията,
съдът намери, че съгласно разпоредбата
на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, за процесното нарушение е предвидено
наказание за юридическо лице - имуществена санкция в размер от 1 500 до 15
000 лв. В случая е определена имуществената санкция в размер, ориентиран към минималния,
макар и не равен на него, а именно – 1 800 лева. Съдът намира, че размерът на
наказанието е законосъобразно и правилно определен. Не се установява
нарушението да е поредно, но въпреки това се констатират отегчаващо
обстоятелство, а именно – касае се за работник на една съвсем млада възраст, а
именно – 18 години, което от което следва заключение за завишена степента на
обществена опасност на конкретното деянието, като се засягат трудовите права на
едно лице в по-уязвимо положение. Ето
защо и правилно наказанието не е индивидуализирано в законовия минимум, макар и
да е близко до него.
Воден
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
16-002469 от 11.04.2019г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „***“ ЕООД ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Б. С. С., в качеството
му на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), за нарушение на
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.