Р Е Ш
Е Н И Е
№ 914
гр. Пловдив, 14.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1615/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 18-0435-000281/10.01.2019 г., издадено от Началника на 02 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което А.Й.Д., е санкционирана с ГЛОБА в размер на 100.00 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, А.Д., оспорва правилността и
законосъобразността на издаденото срещу нея НП и моли същото да бъде отменено.
По същество се оспорва и фактът на извършеното нарушение, като в тази връзка се
твърди, че същата е навлязла в процесното кръстовище на жълт сигнал на
светофарната уредба, а не така, както се твърди в НП – на червен.
Въззиваемата страна, 02 РУ при ОД на МВР-Пловдив, оспорва основателността на така
депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 15.12.2018 г., в 10.30
часа, жалб. А.Д. пътувала с лек автомобил
“Пежо 207” с рег. № ******, движейки се по
бул. „Пещерско шосе“ в град Пловдив в посока град Пещера. Заедно с нея в
автомобила пътувал и свид. Д. В. К. (който съжителствал с майката ѝ на
съпружески начала). Достигайки до кръстовището на бул. „Пещерско “ с ул. „Елин
Пелин“, което кръстовище се регулирало от светофарна уредба, светнал червен
забранител сигнал, но тъй като жалбоподателката преценила, че би било опасно за
останалите участници в движението да спре, същата преминала през
кръстовището. Поведението ѝ било
възприето от свид. П.Г.Д. и свид. А.С.Ч. (полицейски служители от 02 РУ), които
по това време били установени на същото кръстовище и извършвали контрол по
спазването на правилата за движението по пътищата.
Тъй
като и двамата полицейски служители възприели, че жалбоподателката навлиза в
кръстовището на червен забранителен сигнал, същите я спрели за проверка и
ѝ съставили АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
процесното НП, с което жалб. Д. била санкциониорана с глоба в размер на 100.00
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Недоволна
от този резултат е останала жалбоподателката, която в жалбата и в проведеното
съдебно заедание, чрез адв. М., оспорва факта на извършеното нарушение, като
твърди, че е навлязла в процесното кръстовище на жълт сигнал на светофарната
уредба, а не така, както се твърди в НП – на червен.
За установяване на изложените в жалбата обстоятелства по
инициатива на жалбоподателката е бил ангажиран свид. К., който в показанията си
е посочил, че в действителност на процесната дата е пътувал с жалбоподателката,
която на процесното кръстовище преминала на жълт сигнал на светофарната уредба.
Като свидетели по делото са били разпитани двамата полицейски служители – свид.
Д. и свид. Ч., които са заявили, че жалбоподателката е навлязла в процесното
кръстовище на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, заявявайки, че
са възприели това обстоятелство, тъй като са били позиционирани срещу нея при синхронизирана
огледална за тях светофарна уредба. Съдът кредитира свидетелските показания на
двамата полицейски служители, доколкото същите се явяват незаинтересовани от
крайния изход на делото. Показанията и на двамата свидетели са логични и
съотвестващи помежду си, като съдът не констатира причнина с показанията си
същите да имат мотив да навредят на процесуланото положение на
жалбоподателката, като твърдят неистински обстоятелства. Установи се, че същите
не се познават с жалбоподателката и нямат каквато и да е причина да излагат
обстоятелства различни от действително възприетите от тях. Не същото може да се
посочи по отношение на ангажирания от жалбоподателката свидетел – свид. К., за
когото се установи, че съжителства от дълги години с майаката на
жалбоподателката, в това число и със самата жалбоподателка, т.е. дефакто същият
е член на семейството и домакинството на жалбоподателката. Именно последното на
фона и на констатираното противоречие между показанията на този свидетел от
една страна и показанията на полицейските служители – от друга, при липса на
установена причина полицейските служители да дават показания, които да не
отговарят на действителните им възприятия, противно на установеното за свид К.,
за който се установи явен интерес да поддържа защитната теза на жалбоподателката,
съдът даде кредит именно на показанията на полицейските служители за сметка на
показанията на свид. К..
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните
поделото доказателства се обосновават следните птравни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците
в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
В конкретния случай се установи
от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля по акта Ч., че на процесните
дата и място същите са възприели непосредствено, че жалбоподателката с
поведението си е нарушила разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, тъй като, като
участник в движението по пътищата, не е съобразила поведението си с наличната
светофарна уредба на кръстовището на бул. „Пещерско “ с ул. „Елин Пелин“, което
кръстовище се регулирало от светофарна уредба, като преминала през същото на
червен забранителен сигнал. Показанията на свид. К. не променят така възприетия
извод, тъй като показанията на този свидетел не бяха кредитирани по изложените
по-горе съображения.
Предвид
горното, правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателката
за визираното в НП нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП.
Правилно
е бил определен и размерът и видът на наложеното наказание, който се явява
фиксиран в закона.
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на
жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до опорочаване на производството.
Не са налице и основания за квалифициране на случая като „маловажен“,
доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за съответния вид. Касае се за извършено
нарушение, което засяга изключително важни обществени отношения – сигурността
на участниците в движението по пътищата.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд ІІІ н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0435-000281/10.01.2019 г., издадено от Началникa на 02 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което А.Й.Д., е санкциониранa с ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.