Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 120 21.10.2020г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР
ПРОЙНОВ
при секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 23 по описа на РС - Попово за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба на съсобствен недвижим имот във фазата на допускането й.
Образувано е по искова молба на Х.А.Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***.,СРЕЩУ: Б.М.А. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата сключили граждански брак на 08.04.1989 година. На 03.12.1990 г. заедно закупили от Община Попово с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти двустаен Апартамент с площ от 61.64 кв.метра, находящ с в гр. П *** заедно с Избено помещение № 16 с полезна площ от 4.77 кв.метра.
С Решение № 36/21.03.2012 г. по гр.дело №72/2012 г. Поповски районен съд прекратил брака с развод по взаимно съгласие. С утвърденото споразумение страните уредили взаимоотношенията си относно движимите вещи, придобити по време на брака, като ги поделили доброволно и извънсъдебно.
Страните не можели да поделят процесния апартамент доброволно, поради което се моли за решение, с което същият да бъде допуснат до делба при квоти от по 1/2 идеални части за всеки от съделителите.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата. Същата не спори, че по време на брака си с ответника с Договор от 03.12.1990 год. на ОбНС-Попово, са придобили в СИО недвижим имот, находящ се в град П ***, представляващ Самостоятелен обект в сграда. Не се спори и, че с Решение постановено по ГД №36/2012 г. бракът бил прекратен на осн. чл.50 от СК.
Ответницата излага, че с ищеца Х.Х. се запознали на 22.07.1988 год.. Той имал две деца, а тя едно. Неговите деца били оставени за отглеждане в дом в село Славяново. След като с ищецът заживели заедно в жилище, собственост на предприятие „Строителна“ -Попово, на 08.04.1989 год., сключили граждански брак, тъй като имали намерение да пътуват за Р.Турция. Изтеглили спестяванията, които имали от Банка ДСК, като ответницата имала спестени 17 000 лв., а синът й имал 5 000 лева -жилищен влог и 1500 лв. - за лек автомобил. Тъй като намерението на страните било да се изселят в Турция, останало нереализирано, останали да живеят в Р. България.
На 03.12.1990 год. закупили от ОбНС-Попово, процесния недвижим имот за сумата от 12 600 лева. Посочената цена ответницата заплатила с част от личните си парични средства в размер на 11200 лева, а ищецът притежавал сумата от 1400 лева, с които той участвал в закупуването на жилището.
Предвид изложеното се моли за решение, с което да бъде допусната делба на процесния недвижим имот при квоти от 11400/12 600 идеална част за ответницата и 1200/12600 идеални части за ищеца.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. Р., който поддържа исковата молба на посочените в нея основания, като моли за допускане на делба при равни за страните квоти от по ½ ид.ч. за всяка от тях.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и с адв. Х.. Процесуалният представител на страната моли за решение, с което процесният имот да бъде допуснат до делба при квоти от 11400/12600 за ответницата и 1200/12600 за ищеца.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
В производството по допускането на делбата съдът изследва кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобственост между съделителите върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, като следва да се произнесе за това между кои лица и за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата.
Видно от приложения по делото Договор на държавен недвижим имот по редна на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 03.12.1990г. Х.А.Х. и Б.М.М. закупуват апартамент с площ от 61.64 кв.метра, находящ с в гр. П *** заедно с Избено помещение № 16 с полезна площ от 4.77 кв.м., , както и 1.66% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 12 614.00 лв. Няма спор, че това се е случило по време на брака между страните.
В договора е отбелязано, че цената на имота е покрита със собствени средства в размер на 2614.00 лв. и заемни средства от ДСК в размер на 10000 лв.
Този факт се потвърждава и от приложеното по делото съобщение от ДСК до ОНС – Попово.
Видно от приложените по делото два броя декларации за идентичност на лице с различни имена, се установява, че Х.А.Х. и Х.А.Х. и Б.М.М. и Б.М.А. са имена на едни и същи лица.
Между страните няма спор, а и от представеното по делото копие, се установява, че с влязло в законна сила съдебно решение от 21.03.2012г., постановено по гр.д. № 72/2012г. по описа на РС- Попово, бракът между Х.А.Х. и Б.М.А., сключен на 28.06.1989г., е прекратен с развод.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция като свидетели бяха разпитани А.А. и С.К., водени от ищеца и Б.И. и С.С., водени от ответницата.
Св. А. излага, че познава страните от много години, понеже са съседи. Според това, което е чувал от тях, апартаментът, който обитавали бил закупен заедно от двамата. Заедно правели и ремонт.
Свидетелят К. също потвърждава, че според това, което бил чул от страните, апартаментът бил закупен и платен от двамата съпрузи.
Според показанията на св. И., страните по делото споделили със свидетеля, че ищецът бил дал 1400 лв., а ответницата 11600 лв. за закупуване на апартамента. Свидетелят не бил чувал имотът да е закупуван с банков креди, като страните казали, че е платен със собствени средства.
Свидетелят С. излага, че не знае дали апартаментът е заплатен с кредит, но страните споделили с него, че ответницата била дала 25000 лв., а ищецът 1400 лв.
Съдът не се съмнява в достоверността на дадените от свидетелите показания, но доколкото тези показания единствено пресъздават твърденията на страните, то същите се явяват лишение от доказателствена стойност досежно фактите, подлежащи на установяване в процеса, при което настоящият състав не намира за нужно да ги обсъжда.
Както се посочи, между страните не е налице спор, че процесният имот е придобит по време на брака.
Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания - чл. 19, ал. 3 СК /отм/. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл.21 от СК /отм./ едно имущество или право, което е лично запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част.
Според практика на ВКС - Решение по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, всяко възражение за трансформация, по същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и главно доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена.
В случая ответницата не доказа твърденията си за личен произход на сумата от 11200 лв., при което съдът намира за неоснователно възражението, че същата притежава 11400/12600 ид.ч. от делбения имот.
Ето
защо, предявеният иск за делба се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен, като бъде допусната съдебна делба на процесния
имот при равни за страните квоти от по ½ ид.ч.
за всяка от тях.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Х.А.Х. с ЕГН: ********** с настоящ адрес ***. и Б.М.А. с ЕГН ********** ***., на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - апартамент № 16 с идентификатор № 57649.503.218.7.61, находящ се на четвърти етаж в сграда с идентификатор № 57649.503.218.7, разположена в поземлен имот с идентификатор № 57649.503.218, по КК и КР на гр. Попово, с предназначение „Жилище, апартамент“, ниво на обекта 1, с площ по документ -няма данни, с прилежащи части: 1.66% ид. части, от изба 16 - 4.77 кв.м. и 15.39 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж с № 57649.503.218.7.60; под обекта с № 57649.503.218.7.57 и над обекта с № 57649.503.218.7.65, при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия по извършване на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: