РЕШЕНИЕ
№ 2 0 9 9 08.12.2018г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ наказателен състав
на девети ноември, две хиляди и
осемнадесетата година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
секретар Петя Сарпанова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4377/2018
г. по описа на ПРС, Х н.с., намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.
Съдът
е сезиран с жалба от А.К.К. с ЕГН ********** ***, против Наказателно
постановление № 17-1030-009822 от 26.01.2018 г. на Началник група в Сектор ПП
към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба от 200 лева на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл.50, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно
заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си адв. У. прави искане за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно издадено. Ангажира
доказателства и излага доводи по същество.
Въззиваемата страна не е
изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата пред
съда.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с номер на бланката 0365696 от 29.12.2017 г., с който се констатира, че на датата на
издаването му, около 17,00 часа в гр. Пловдив, като водач на лек автомобил
„Фолксваген Бора“ с *** , жалбоподателят извършва следното: излиза от
междублоково пространство, не спазва пътен знак Б2 /стоп/ и отнема предимството
на лек автомобил „БМВ“ с *** , движещ се по път с предимство. Реализира ПТП с
материални щети. Излиза от улица на междублоково пространство на ж.к. “Хр. Смирненски“
и навлиза по бул.“Пещерско шосе“. Отразено е, че с описаното поведение е
нарушен чл.50, ал.2 от ЗДвП.
По сходен начин са отразени установените
обстоятелства и в атакуваното наказателно постановление, като е отразено
изрично, че водачът е извършил неизпълнение на правилата, посочени в чл.48 от ЗДвП при движение по път с предимство, променящ направлението си, ПТП. Дадена е
същата правна квалификация по чл.50, ал.2 от ЗДвП.
В качеството на свидетел по делото е разпитан
актосъставителят З., който най-общо е потвърдил констатациите по акта, като е
посочил, че е съставил протокол за ПТП по сведения на двамата водачи, намиращи
се на мястото на произшествието. Свидетелят е посочил също и че заварил двата
автомобила извън зоната на кръстовището.
Като
свидетел е била разпитана и доведената от жалбоподателя В. К., негова майка,
която е заявила да е била очевидец на произшествието, тъй като се е намирала в
управлявания от жалбоподателя автомобил като пътник на предната дясна седалка.
Свидетелката е пояснила, че синът й е навлязъл с автомобила по пътя с
предимство, който бил двупосочен, пресякъл едното платно и преминал в другото
платно за движение, което се състояло от две пътни ленти, като подал десен
мигач за навлизането му в дясната лента за движение и започнал навлизане в нея,
при което възникнало пътно произшествие с приближилия се междувременно друг
автомобил, движещ се в дясната лента на същото платно за движение. Настъпилото
съприкосновение между автомобилите било в дясна задно-странична част на
автомобила, управляван от жалбоподателя и предна лява част на другия автомобил.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели
като намира същите за логични и дадени добросъвестно, а така също и на практика
в пълно съответствие помежду си и с приетите по делото писмени доказателства –
протокол за ПТП, както и снимков материал от произшествие.
На базата на събраните по делото доказателства
съдът намира за установено поведението на водача – жалбоподател, изразило се на
практика в отнемане предимството на другия водач, участник в произшествието.
Следва да се има предвид, че е безспорно по делото обстоятелството, че
жалбоподателят, преминавайки през кръстовище е навлязъл по път с предимство,
който е бил сигнализиран като такъв с пътни знаци, което е видно и от
съставената към протокола за ПТП схема на произшествието. При това положение и
за жалбоподателя К. са важали изискванията на ЗДвП за преминаване през
кръстовище, включващи задължението му да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство, което водачът не е сторил на практика. В
тази насока следва да се има предвид, че фактически в описаната ситуация
водачът-жалбоподател все още не е бил започнал движението си по пътя с
предимство, а се е включвал в движението по него, преминавайки през
кръстовището, поради което и възраженията на пълномощника му относно
приложението на друг състав на нарушение по чл.25 от ЗДвП не са основателни.
Основателно е обаче твърдението на жалбоподателя, че е налице все пак
неправилно квалифициране на поведението му, доколкото при даденото в
наказателното постановление текстово описание на нарушението би следвало същото
да се подведе под хипотезата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат
по пътя с предимство. В случая в наказателното постановление при описание на
фактите се твърди именно това – че е отнето предимство на движещ се по път с
предимство автомобил от водач на автомобил, навлизащ по пътя с предимство. В
наказателното постановление обаче, без да са отразени конкретни фактически
положения в тази насока, в крайна сметка е счетено, че е налице нарушение на чл.50,
ал.2 от ЗДвП, като се твърди, вече при изписване нарушената разпоредба,
неизпълнение на правилата, посочени в чл.48 от ЗДвП при движение по път с
предимство, променящ направлението си. Тук следва да се има предвид, че нито в
АУАН, нито в наказателното постановление е отразено автомобилът на
жалбоподателя вече да се е движел трайно с установено направление по пътя с
предимство, напротив, навсякъде е посочено, че той навлизал по пътя с
предимство, именно, за да се включи в движението по него и това се установява и
от свидетелските показания и писмените доказателства, а освен това, няма
каквито и да било фактически констатации относно промяна на направлението на
пътя с предимство, нито подобно нещо може да се установи от схемата към
протокола за ПТП, за да са приложими нормите по чл.48 от ЗДвП, към които
препраща и чл.50, ал.2 от ЗДвП. Не е конкретизирано при фактическото описание
на твърдяното нарушение кои от правилата по чл.48 от ЗДвП не са били изпълнени,
нито е налице описание в тази връзка на обстоятелства от съществено значение за
преценката дали е налице такова неизпълнение, а именно къде точно са се
намирали двата автомобила и какво е било разположението им непосредствено преди
настъпването на произшествието. Според съда при наличието на посоченото
текстово описание на нарушението действително, както се сочи и от
жалбоподателя, правилната правна квалификация не е тази на чл.50, ал.2, а тази
по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Наличието
на несъответствие между изложените факти и дадената им конкретна правна
квалификация всякога засяга правото на защита на санкционираното лице, на което
следва да е ясно кое негово поведение именно се наказва и въз основа на кой
точно закон. В случая, посоченото несъответствие е подсилено и от липсата на
достатъчно подробно описание на фактическата обстановка около осъществяване на
нарушението, което е в противоречие с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и се явява със
съществено значение, доколкото именно от пълната картина на конкретния случай
би могъл да се направи и категоричен извод относно конкретната правна
квалификация на извършеното от страна на нарушителя. Това пък от своя страна
има значение за оценка и на тежестта на нарушението.
Изложените мотиви дават основание да се прецени,
че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено и следва да се
отмени.
Затова и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1030-009822 от 26.01.2018
г. на Началник група в Сектор ПП към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на А.К.К. с
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба от 200 лева на
основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл.50,
ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд
Пловдив по реда на АПК.
Районен
съдия: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.