Р Е Ш Е Н И Е
№260392/14.12.2021г. 14.12.2021 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На деветнадесети ноември две хиляди двадесета и първа година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 123 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от И.Т.О., ЕГН **********
***, чрез пълномощници адвокати, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. К.-Н.-САК,
против „Практикер Ритейл“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, „Околовръстен път“ № 265, ет.3, представлявано
поотделно от всеки един Я. П. П. и Н. И.С., в качеството им на управители, с
която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 5 500,00 лв., частичен иск от сумата от 40 000,00
лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 16.08.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.08.2020 г. след обяд посетил
супермаркет „Практикер“, находящ се в гр. Я., за да направи рекламация на
закупени на същата дата около обяд, от същия магазин стоки. На паркинга и
тротоара било мокро, защото преди това валял дъжд. Също така било облачно и
видимостта била намалена. Насочвайки се към входа на магазина със стоките,
които закупил преди това, не видял поставените кубчета, които отделяли
тротоарните зони от зоните за движение на МПС, се блъснал с левия крак в едно
от тях, политнал напред и падайки си ударил лявото рамо и получил счупване на
горния край на раменната кост и получил костни крепитации. Самите кубчета били
сравнително ниски, не високи и големи, били изработени от тъмна материя, като
на фона на самите тротоари и паркинги не били с много добра видимост.
Причинените травми на ищеца го принудили да посети медицинско заведение, където
били установени описаните по-горе увреждания. През цялото време ищеца изпитвал
физическа болка от причиненото му увреждане, както при покой, така и при
движение на увредения крайник. Това ограничавало възможностите му за социални
контакти, обслужване и осъществяване на дейности от битов характер. Налагало се
да търси помощ от съпругата си и дъщеря си при извършване на дейностите при миене,
къпане, обличане и излизане от домът му. Също така не можел да упражнява и
професионалната си дейност на управляващ охранителна фирма и да управлява
автомобил. Това негово състояние щяло да продължи години наред и нямало да
изчезне напълно. Ищецът сочи, че
причината за инцидента е, че посочените по-горе кубчета не били с добра
видимост, като не бил случаен факта, че след по-малко от четири месеца след
инцидента ответното дружество, чрез частично боядисване на същите се опитал да
намали ефекта от практическата им невидимост, водещи до такива инциденти, които
задължения имали като собственици на вещта. Иска се уважаване на исковата
претенция и присъждане на съдебно деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Не се оспорва
факта на собствеността на супермаркет „Практикер“ в гр. Я., както и на имота,
върху който бил построен същия. Не се оспорва факта, че пред посочения магазин
били монтирани елементи, чиято цел била да ограничаване на възможността на
нарушители да достигнат или да проникнат неконтролирано до магазина с помощта
на превозни средства. Монтажа на елементите били извършени в изпълнения на
предписания, дадени в протокол от МВР по чл.44 Закона за противодействие на
тероризма. Елементите били монтирани при спазване на всички изисквания на
Наредба № РД-02-20-6 от 2016 г. за техническите изисквания за физическа
сигурност на строежите. Между тях съществувало достатъчно разстояние за
преминаване на пешеходци и същите по никакъв начин не можели да бъдат
определени като трудно забележими или сливащи се с тротоара. От представените
данни на климатичната станция на гр.Я., че след 09.30 ч. не се наблюдавали
метеорологични явления ограничаващи видимостта. Оспорват се твърденията на
ищеца за получените травми, като в медицинските документи било описано, че е
претърпял битова злополука. Претенцията за лихва като акцесорна по своя
характер била неоснователна поради неоснователност на главния иск. Твърди се,
че ако съдът счете, че ответното дружество следва да бъде ангажирана неговата
отговорност се прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца
поради неговото рисково поведение, изразяващо се в невнимание и липса на
полагане на елементарна грижа относно собствената му безопасност и здраве.
Причината за настъпването на травмите било именно поведението на ищеца, като
съгласно трайната съдебна практика собственикът на вещта и лицето, под чийто
надзор се намира същата се освобождавали от отговорност за причинените от нея
вреди,когато се установяло, че вредите са резултат от изключителната вина на
пострадалия.
Иска се отхвърляне на претенцията, като неоснователна
и недоказана и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
По делото е конституирано като трето лице-помагач на
страната на ответника ЗК „Уника“ АД.
Третото лице-помагач, с писмено становище по делото, оспорват изцяло
исковата претенция като неоснователна по основание и по размер. Излагат
подробни съображения, че от наличните по делото документи може да се направи
извод, че действията на самия ищец са довели до неговото увреждане, че същият
не е проявил нужното внимание, въпреки многократните му посещения на магазина,
вкл. и в деня на процесното събитие и сам се е спънал в поставената
анти-паркинг табуретка, не поради нейното свойство, а поради разсеяност и несъобразителност,
т.е. увреждането е в резултат на изключителната вина на пострадалия. В
представеното становище третото лице-помагач твърди, че анти-парикнг
табуретките, съгласно договора за продажба, отговарят на нормативните
изисквания, и не може да се приеме, че въпросното съоръжение е опасно и
поставено по такъв начин, че да затруднява
преминаващите пешеходци. Отделно и независимо от това, увреждането
според тях произтича не от свойствата на вещта, а изключително от действията на
самия ищец. В условията на евентуалност твърдят, че е налице съпричиняване от
страна на пострадалия, който е отклонил вниманието си, гледайки закупената
стока и продължавайки да се предвижва, е допринесъл в значителна степен за
неговото увреждане, както и че размера на претендираното обезщетение е прекомерно
завишен.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа исковата
молба, сочи доказателства и моли за уважаване на същия,като основателен и
доказан.
В с.з. ответника, редовно уведомен, не изпраща представител. Представят
становище, с което поддържат отговора на исковата молба.
В с.з третото лице-помагач се представлява от процесуален представител,
който поддържа становището и оспорва исковата претенция.
Ямболски районен съд,след като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа
страна следното :
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства, а именно прокурорска преписка № *** г.
по описа на ЯРП, и представената от Община Я. съпътстваща проекта документация
по разрешение за строеж № *** г. за изграждане на обект „Магазин Практикер“, с
приложените обяснителна записка част „Архитектурна“, чертеж 1/8 „Ситуация от
част „Архитектурна“, обяснителна записка час „Геодезия“, чертеж 3/5 „Вертикална
планировка“ от част „Геодезия“, чертеж 4/5 „Детайли на настилки“ от част
„Геодезия“, част от „Технически паспорт“ с описани елементи на осигурената
достъпна среда и декларация за експлоатационни показатели за бетонни плочи и
бетонни бордюри за настилки, съдът с доклада по делото е отделил като безспорни
и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните факти, че хипермаркет „Практикер“ в гр. Я. е собственост на
ответното дружество, че пред описания по-горе хипермаркет са монтирани елементи
с цел ограничаване възможността на водачи на МПС до достигнат неконтролирано до
същия, както и ненужно от доказване обстоятелството, че пред магазин „Практикер“ в
гр. Я. в имота на ответника върху земята са монтирани и изградени от него
процесните кубчета.
От представения протокол за извършена проверка по чл.44 Закона за
противодействие на тероризма от 26.04.2018 г.
имащ отношение към горепосочения хипермаркет в гр. Я. и съгласно
приложение № 2, към чл.3, ал.4, т.1 и чл.7, ал.2 Наредба № РД-02-20-6/2016 г.
за техническите изисквания за физическата сигурност на строежите се определяла
като трети клас за физическа сигурност, следвало да се изградят и/или монтират
контролиращи, задържащи и спиращи достъпа съоръжения, свързани със системите за
наблюдение и контрол на достъпа до или в строежа. Същите следвало да се
изградят и/или монтират с цел ограничаване на възможността на нарушители да
достигнат или да проникнат неконтролирано с помощта на превозни средства до или
в строежа, за което можело да се използват специално разработени и произведени
продукти, като стоманобетонни блокове, боларди или елементи за декорация, като
тежки саксии/кашпи, декоративни колони, склуптори, решетки, пана, цветарници и
други подходящи елементи за градски дезайн. Тези съоръжения можели да се
проектират и изпълнят като разгъваеми и/или потъващи. Контролиращите и
спиращите достъпа съоръжения можели да се управляват ръчно или автоматично със
система за локален контрол и/или дистанционно. При избор, изграждане и/или
монтаж на спиращи достъпа съоръжения, стриктно следвало да се спазват
разпоредбите на чл.19, ал.1,2,3,4 и 5 от Наредба № РД-02-20-6/2016 г. за
техническите изисквания за физическа сигурност на строежите. В тази връзка
ищцовото дружество сключило договор за продажба № *** г. с фирма „Е. Е.- ЕТЕ“
ЕООД която изработила анти-паркинг табуретки 184v6, с дължина 38 см., височина 40 см., широчина 38 см.
от шлайфана мозайка в сиво, с мита мозайка с горна част шлайфана, със средство
за монтаж за всяко изделие с 2 бр. дюбел хромникел М8 и 2 бр. болче храмникел
М8, за всеки търговски обект със срадство за монтаж и демонтаж с 2 бр. ринг
болт, 2 бр. карабини и 1 бр.колан. Именно такива анти-паркинг табуретки са
монтирани и пред хипермаркет „Практикер“ в гр. Я..
От страна на ответното дружество е представена справка изх. № *** г.
изготвена от ръководител хидрометеорологична обсерватория-Я., от която се
установява, че по данни на климатична станция- Я. на 16.08.2020 г. в 14 ч. 14
мин.(астрономическо време и време, в което се правило наблюдението)
температурата на въздуха била 25 гр. по Целзий, вятър-0 м/сек. И облачност 10
бала. След полунощ на този ден до около 09.30 ч. е имало незначителни
превалявания от дъжд, но след това не са наблюдавани метрологични явления,
които да доведат до намаляване на видимостта.
За установяване на травматичните увреждания на ищеца, като писменни
доказателства са представени амбулаторен лист № 170/17.08.2020 г., искане за
рентгенологично изследване на И.О. от МЦ „Дианамед 2001“ ЕООД, рентгенологична
снимка на раменна става от 24.09.2020 г. на И.О., рентгенологична снимка на
раменна става от 16.08.2020 г. на И.О., болничен лист № *** от 17.08.2020 г.,
болничен лист № *** от 31.08.2020 г., болничен лист № *** от 29.09.2020 г. От
представените писмени доказателствата по
делото, от събраните гласни такива и
изгледания в о.с.з. запис се установява, че на 16.08.2020 г. ищецът имал намерение да влезе в магазин
„Практикер“ в гр. Я., собственост на ответника, с намерението да направи
рекламация за закупени преди това от
него стоки в същия ден, няклоко часа преди това. В ръцете си носил покупките за
рекламация, като не забелязал една
от поставените анти-паркинг табуретки,
възпрепятстваща паркирането на тротоара пред входа на магазина, спънал се в нея
и паднал върху терена от собствен ръст на лявата си страна, като усетил силна
болка в областта на раменната става. Сам, управлявайки личния си автомобил,
посетил МБАЛ „Св. Пантелеймон“ Ад – гр. Я., където бил прегледан, направена му
била рентгенова снимка на лява раменна става
и бил консултиран със специалист ортопед-травматолог. От образното
изследване било установено счупване на раменната кост на лявата ръка, ръката
била обездвижена в съответна позиция с мека превръзка. Издадени са му болнични
листове, с продължителност до края на месец октомври. Провеждал е рехабилитация
и раздвижване след приключване на имобилизационния период.
От
заключението на изслушената по делото съдебномедицинска
експертиза с вещо лице д-р Й.С., специалист в съответната област, се установява че ищецът е
получил контузия в лявата раменна кост, изразяваща се в счупване на раменната
кост, в нейната горна трета, в областта на шийката и с наличие на болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта и кръвонасядане, в резултат на
инцидента, настъпил на 16.08.2020 г. пред входа на хипермаркет „Практикер“ в
гр. Я.. Според вещото лице описаното в медицинските документи по делото
увреждане е довело до затруднения в движенията на лявата ръка за срок
значително по-голям от тридесет дни, като по този начин е осъществило смисъла
на медико-биологичния характеризиращ признак „трайно затрудняване движенията на
левия горен крайник“. Това е оказало съществени затруднения в извършването на
ежедневните дейности, особено в ранния възстановителен период. Увреждания от
такъв характер са съпроводени със значителни болки и страдания, особено в
първите дни с след получаването на травмата. Съгласно заключението на вещото
лице, с времето постепенно с напредване на възстановителните процеси, болките
намаляват, като раздвижването и ранната рехабилитация отново са свързани с
търпене на значителна болезненост. Тъй като счупванията на костите се
повлиявали най-благоприятно от точното алиниране и обездвижването им, в много
от случаите не се налагало някакво специализирано медикаментозно лечение, освен
това, повлияващо болката. В периода след приключване на имобилизацията, по преценка
на ортопед – травматолог се стартирали рехабилитационни програми, могат да се
прилагат и различни медикаменти, а много то фрактурите се повлиявали добре от
балнеолечебни процедури. Вещото лице е извършило преглед на ищеца на 23.03.2021
г. и към него момент е установило леко ограничение в някои от движенията в
раменната става, придружени с болезненост в крайните им фази. Установило е и
палпаторна болезненост по предната повърхност в областта на ставната цепка, а
самият пострадал му е съобщил за изтръпване на моменти на ръката и болезненост
при лежане на лявата страна. Хватателната функция на лявата ръка не е била
засегната, но е била силно ограничена от имобилизацията на цялата ръка и
последвалите я ограничения в движенията на ръката в раменната става. Към
момента на извършване на прегледа от вещото лице – 23.03.2021 г., в голяма
степен функцията на ръката е възстановена, с изключение на посочените по-горе
ограничения в движенията в две от равнините.
На въпроси на пълномощника на ищеца, вещото
лице потвърди даденото заключение, че счупванията на костите са придружени със
силна болка. Ищецът е бил приет в момента на счупването на раменната кост и
болката е била много силна, но уточни, че усещането за болка е различно при
различните хора.
На
въпроси на пълномощника на третото лице-помагач, вещото лице отговори, че
ищецът няма други заболявания, както се виждало от материалите по делото, не е
посещавал лечебни заведения и е бил здрав физически. В материалите по делото
нямало изрични документи за извършена рехабилитация, но на извършения личен
преглед, се е оказало, че е извършвана рехабилитация не веднъж във връзка с
увреждането на рамото. По време на прегледа е посъветвал ищеца къде може да
отиде на рехабилитация. Такива увреждания се повлиявали благоприятно от
рехабилитацията. Възстановяването на травмите не винаги е било възможно да бъде
пълно, но рехабилитацията и двигателните упражнения указвали благоприятно
влияние върху травмата.
Заключението
на в. лице по СМЕ не беше оспорено от страните и се приема от съда, като
обективно и компетентно изготвено.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице специалист в
съответната област. В с.з. вещото лице се явява и поддържа изготвеното
заключение, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено,
неоспорено от страните. От същото се установява, че вещото лице, след като се е
запознало с материалите по делото и е извършило оглед на място на 01.06.2021
г., установило наличието на антипаркинг
табуретки, същите към датата на инцидента и към момента на извършения оглед, но
с разликата, че им е променена визията като към момента на огледа на място
горните им ръбове са белосани. 4 бр. антипаркинг табуретки били изместени на
острова до навеса за колички, като били боядисани вертикалните им ръбове в
бяло, а горните ръбове в резедаво. Антипаркинг табуретките били поставени по
вътрешната линия на скрития бордюр, успоредно на широката страна на
входно-изходната площадка – 7 бр. Същите отделяли пешеходното движение от
автомобилното. Вещото лице е установило промяна на положението на двете редички
по късата страна на входно-изходната площадка към датата на извършване на
огледа на място – 01.06.2021 г., сравнено с датата на настъпване на инцидента –
16.08.2020 г. Към датата на настъпване на инцидента е имало 2 х 2 – 4 бр.
антипаркинг табуретки на късата страна на входно-изходната площадка, а към
датата на огледа – тези 4 бр. са били изместени в една редичка на близкия
остров, очертан с хоризонтална маркировка, където е бил навеса за колички.
Според размерите, материала и цвета и фабричната им характеристика, антипаркинг
табуретките са изпълнени съгласно Договор за продажба № *** г., приет по
делото. Проектната документация на магазин „Практикер“ била одобрена на
23.11.2016 г. от Община Я.. Разрешението за строеж е с № *** г. Наредба №
РД-02-20-6 от 19.12.2016 г. за техническите изисквания за физическа сигурност
на строежите е в сила от 04.04.2017 г., като антипаркинг табуретките отговарят
на изискванията на чл.19 /1/, с изключение на чл.19 /4/ т.1, като същите трябва
да имат височина минимум 0,50 м, а те имат височина 0,40 м.
На въпроси на пълномощника на третото
лице-помагач, вещото отговори, че е имало скеле пред магазин „Практикер“, точно
където са били четирите антипаркинг табуретки, които са били изменени, а
височината е измерена лично от вещото лице по време на огледа, като то е
установило, че тя е 40 см, а не съгласно изискванията – 50 см.
На
въпроси на пълномощника на ищеца, вещото лице отговори ,че Наредбата не третира
оцветеността на тези антипаркинг табуретки. Разстоянието между тях било около
2,70 м, но било променливо, като вещото лице не можа да отговори на въпроса
дали има разлика в това разстояние от измереното лично от него и това, което се
вижда на приетите по делото снимки.
По
делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която да се извърши от вещо
лице – психолог, специалист в съответната област. В с.з. вещото лице се явява
лично, поддържа изготвеното от него заключение, като същото е изслушано. След
запознаване с материалите по делото, и осъществено лично интервю с ищеца,
вещото лице прави заключението, че така изпълнените отграничители между
паркинга и тротоара с оглед техните материал и цвят, са били изпълнени в сив
цвят от груб материал, който по-слабо отразявал светлината. Сивото като цвят не
било от ярките цветове, което забавяло времето за възприемането от човек.
Същото се отнасяло и за силата на възприемане – зрителния анализатор работел
по-активно, когато цвета е ярък. Цветове като червен, жълт, се възприемали
по-лесно и по-бързо от човешкото око, като вниманието се изостряло при
възприемането на обекти с такива цветове повече, отколкото при възприемане на
сивия или подобни цветове. Това можело да се счита за предпоставка, ако човек
не бил съсредоточен за препятствия повече от обичайното, да се блъснел в тях.
Съгласно заключението на вещото лице, човешката психика не била в състояние на
постоянно очакване на напрежение и внимание за опасност. В същото време имало
съвпадение между цвета на настилката и този на отграничителите, което при липса
на по-ярък цвят, въпреки това, че след инцидента ръбовете им били оцветени в
бяло, те отново били не толкова видими, в сравнение с това ако са били оцветени
в по-ярък цвят, а в този смисъл извършените промени са променили частично
възможността за виждането им, което в по-голяма степен щяло да се постигне при
използването на по-ярки цветове, както и ако самите отграничители били
по-високи и със заоблени форми.
На
въпроси на пълномощника на ищеца, вещото лице отговори, че вниманието на човек
не винаги е такова, че да бъде в постоянно очакване на опасност, и поради тази
причина, хората може да се спънат и в
домовете си, където минават постоянно. Дали ищецът е носел нещо в ръце или не,
което е можело да му попречи да види физически, да ,това било възможно, ето
защо според вещото лице подобни отграничители трябвало да бъдат с по-ярък цвят.
На въпроси на пълномощника на третото
лице-помагач, вещото лице отговори, че не знаело глухите цветове да
способствали за успокояването на концентрацията. Според него, аналогично на
това, по-ярките цветове възбуждали концентрацията. По-ярките цветове се
възприемали по-бързо и вниманието се заостряло. Ярките цветове привличали
вниманието и възбуждали зрителния анализатор и се възприемали по-бързо. Вещото
лице заяви, че е запозната с теорията на психолога М. Р., според която, в
зависимост от това кой цвят ще избереш първо, ще покаже емоционалното и
психичното състояние на човека, но според него това е и интерпретация на този,
който прави изследването. Вещото лице не е писало пострадалия дали има проблеми
със зрението, защото дори и да го била попитала, нямало как да докаже това
състояние, тъй като не е очен лекар.
Заключението
на вещото лице е оспорено от пълномощника на третото лице-помагач, на
основание, че вещото лице се е фокусирало върху цвета на отграничителите, а не
е коментирало тяхната форма и размер, и не се е фокусирало върху поведението на
пострадалия в конкретната фактическа обстановка, а е развило теоретични
постановки. Въпреки това, съдът го възприема като обосновано и за него не
възниква съмнение в неговата правилност, тъй като по делото има изготвена и
съдебно-техническа експертиза, където подробно е коментиран размера на
блокчетата и материала, от който са изработени.
Пред настоящия съдебен състав по искане на ищеца по
делото са разпитани като свидетели А. Г. О., съпруга на ищеца, М. К. М. и Н. Г.
Ди., последните двама без родство със страните.
Свидетелката А. О., сочва, че знае за случката на
16.08., като си спомняла датата защото била свързана с рожден ден на
близък.Отишли са с ищеца до магазин „Пректикер“ за покупки, прибрали са се и
заваляло дъжд. Тогава установили, че имало проблем с покупките и трябвало да се
замени. Ищецът е решил да се върне до магазина след като спрял дъжда, като било
късен след обед между 12 часа и 13.30 часа. След известно време й се обадил,
като и казал, че е паднал. Тя го
попитала как така е паднал и дали било сериозно, а той й отговорил, че не си
чувствал ръката и отивал към Спешния център. Съпругът й не поискал помощ от
нея, като й казал, че ще се справи сам. Докато съпруга й бил в спешния център
тя го търсила по телефона, защото се притеснила, но той й отговорил, че ще се
чуят по-късно, защото бил при доктора. След около два часа след разговора им
той се прибрал вкъщи, като според нея съпругът й бил в окаяно положение. Тъй
като било лятно време и бил облечен с 3/4 панталони, които били скъсани на колената,
а коляното му било ударено. Тениската му била мокра и кална, бил е с превръзка.
Била превързана лявата му ръка. Ищецът обяснил, че имал счупване на лява
раменна става, като бил превързан само с обикновен бинт. Изпитвал изключително
силни болки. Били му изписани лекарства – аулин и течен аналгин, плюс ортеза –
лечението, което му бил назначил ортопеда. Свидетелката налага лед на цялата
ръка на ищеца, докато отишла да купи тези лекарства от аптеката, като цялата му
ръка била в хематоми и синя. Коляното му било ударено и подуто. Ищецът разказал
на свидетелката са случката. Изпитвал цялостна болка на тялото. Болките
продължили доста дълго време, около два месеца и половина, като е трябвало тя
да го обслужвала. Къпала го е и всичко необходимо. Според свидетелката ищецът
бил деен човек, с чувство за хумор, но след инцидента се променил определено.
Чувствал се като инвалид, и много тежко
преживял тези месеци. Имал болки и в левия крак, на която те не обърнали
внимание първоначално, поради болката в раменната става. Имал и болки в кръста
при повече движения, което те смятат, че е последствие от падането. Имали внук,
който много обичал дядо си, но сега не можел да си играе с него, предвид
болките. Трудно му било да спи, постоянно се въртял, като и към настоящия момент
пострадалия изпитвал болки в рамото.
Свидетелката сочи, че непосредствено след инцидента, ищецът не е ходил на
работа, а сега се справял като цяло. Бил сринат след инцидента. На въпроси на
пълномощника на третото лице-помагач, отговори, че ищецът е работел, имал е
охранителна фирма. Не бил охранител, а бил управител. Цялото му тяло е страдало
и затова не е можел да става и да се обгрижва. Имал проблеми в лявата страна,
но те не били описани тези проблеми, както тя била настоявала, когато й е
споделял, че го боли крака. Коствало му усилие да става и да ляга. Не били
потърсили медицинска помощ за това, но щели да потърсят. Като дете е имал
инциденти със счупена ръка, но не си спомняла на коя ръка. Ищецът не е имал
проблеми с алкохола, бил управител на фирма и бил непрекъснато в движение.
Разпитаният
пред настоящия състав свидетел М. К. М., посочва че познавал ищеца от
2019 г., когато дошъл и бил специалист на охраната и отговарял за контролното
изпълнение на охранителите и станалите нередности по време на работа. Знаел за
инцидента на 16.08. Ищецът му се обадил и му казал, че бил в болница, направили
му преглед и се прибирал вкъщи. Когато свидетеля видял ищеца, той бил в доста
плачевно състояние – крака му бил ударен, ръката не можел да я вдигне и била с
превръзка. От разказ на ищеца знаел за случилото се с него. Работата на ищеца
била по-важна от тази на управителя, защото той отговарял за охраната, за
хората, за контрола, имал контакти с работодателите и контактите извън фирмата.
От доста време не идвал на работа, от няколко месеца, и всички тези задължения
на ищеца се били стоварили върху свидетеля, след инцидента, защото трябвало да
се обхождат обектите, а ищеца не можел да шофира. Ищецът се притеснявал да не
останат някакви последствия след инцидента, които да му пречели от човешка и
емоционална гледна точка. Бил много разстроен, притеснявал се за последствията
и за това, че трябвало да ходи по прегледи и ще отсъства от фирмата. На въпроси
на пълномощника на третото лице-помагач, свидетелят отговори, че той е
управител, а ищеца е служител при него на трудов договор, като те двамата не са
съдружници, а имат охранителни фирми и просто си съдействат.Свидетеля не знаел
ищеца да е имал други заболявания и инциденти
като служител във фирмата му. Двамата се познавали от дейността им. Свидетелят
нямал информация ищецът да е имал предишни инциденти.
Свидетеля Н. Г. Д. заявява, че миналата година на
16.08. около 13.30 ч.-14.00 ч. му са обадил И., като му казал да отиде спешно
до болницата, в рентгеновото отделение. Когато отишъл видял, че левият му крак
целият бил надут, лявата му ръка стояла някак неестествено и целия бил мокър. В
последствие разбрал, че паднал или се спънал в нещо, като му направили снимка,
за която той платил. От там се качили мисли в ортопедията, както превързали
лявото му рамо, плътно до тялото, след което свидетеля го качил в неговата кола
и го закарал до тях, като не бил в състояние да шофира. Оставил го в тях, като
след два или три дни посетил „Технополис“, като в последствие разбрал къде се
бил случил инцидента, но не разбрал къде е паднал. Пошегувал с него, дали не
бил паднал на кубчета пред магазина, като в последствие ищеца му кала, че е
пред „Практикер“, като го помолил да отиде да направи снимки. Спомня си, че бил
ходил 2 или 3 пъти до там, за да направи снимките на входа и на същите тия
кубчета. Някъде около месец ищеца не можел да се движи, не можел да си върши
работата, не можел да се обслужва сам, като жена му била постоянно до него.
Съдът предяви на свидетеля приетите като писмени
доказателства снимки, представени от ищеца, като свидетеля заяви, че тези
снимки той ги направил, като посочи снимки от дата 09.12.2020 г. и от дата
18.08.2020 г., като за снимката от 01.06.2021 г. свидетеля заяви, че не е
направена от него.
В проведеното о.с.з. на 19.11.2021 г. съдът в
присъствието на страните изгледа записа на диск представен и приет с
прокурорска преписка № *** г. по описа на ЯРП, представен от страна на
ответното дружество при извършената проверка. От изгледания файл се установява,
че ищеца при посещение на хипермаркет „Практикер“ в гр. Я. се спъва и пада в
едно от тях.
При тази фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи :
Предявени са
субективно съединени искове за непозволено увреждане, в хипотезата на чл.50 ЗЗД, чийто състав е източник за обезщетяване на вреди, произлезли от вещ-анти-паркинг табуретка, която била поставена пред хипермаркет
„Практикер“ в гр. Я. и служеща за отделяне на пешеходното движение от автомобилното.
Страните не спорят, че посочената вещ анти-паркинг табуретка е собственост на
ответното юридическо лице, а именно, че в нея се е спънал ищеца и се е наранил.
Това се установява от приетите доказателства, включително и от изгледания файл
от диск, приложен към прокурорската преписка от ответното дружество. В тази
връзка следва да се отбележи, че отговорността по чл.50 ЗЗД се определя от
правната теория като „безвиновна“, т.е. не е свързана с деяние на физическо
лице, като този който отговаря за вредите, произлезли от вещта е техния
собственик и отговорността му се поражда по силата на закона, макар вредите да
не са в причинна връзка с негово конкретно въздействие върху вещта. В тази
връзка е и решение № 309 от
4.06.14 г. по гр. дело № 1354/12 г. на ІV г.о.на ВКС е посочено, че
отговорността по чл.50 ЗЗД е за
увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка
с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто
надзор е тя. В този смисъл, отговорността по чл.50 ЗЗД е
безвиновна. Достатъчно е вредите да са
последица от някакво свойство на вещта и в този смисъл да са „произлезли“ от
нея, както предвижда чл.50 ЗЗД. Както е изяснено в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, когато при ползването на
дадена вещ не са
допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, и са произлезли вреди
от вещта , отговорността е по чл.50 ЗЗД. Следователно за причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не
е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. Отговорността
по чл.50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява
надзор върху вещта, което се
изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и
употребата й. По начало, собственикът, в това си качество, упражнява надзор
върху притежаваните от него
вещи, поради което е ангажирана и отговорността му за причинените от тях вреди. Ищеца претендира обезщетение за
неимущедствени вреди, в резултат на действие на вещ- анти-паркинг табуретка, която била поставена пред хипермаркет
„Практикер“ в гр. Я. и служеща за отделяне на пешеходното движение от
автомобилното. За да се реализира отговорността по чл.50 ЗЗД, следва да се
установи наличие на вреда, видът на вредата, размера на същата, причиняването й
от вещ под надзор на ответника по иска, причинна връзка между деянието и
вредата, като вината се презюмира и може да се изключи, когато се установи, че
вредата се дължи на някаква конкретна причина, намираща се извън вещта.
В настоящия случай страните не спорят, а съдът с доклада по делото е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните
факти, че хипермаркет „Практикер“ в гр. Я. е собственост на ответното дружество,
че пред описания по-горе хипермаркет са монтирани елементи с цел ограничаване
възможността на водачи на МПС до достигнат неконтролирано до същия, както и
ненужно от доказване обстоятелството, че
пред магазин „Практикер“ в гр. Я. в имота на ответника върху земята са
монтирани и изградени от него процесните кубчета. С оглед на това настоящия
съдебен състав безспорно приема, че посочената по-горе вещ се е намирала под
надзора на ответното дружество.
Също така от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
приложената преписка по извършената проверка от ЯРП, изгледания фай от
приложения диск към същата и показанията на разпитаните свидетели, макар е не
преки свидетели на инцидента и приложените медицински документи доказват, че
16.08.2020 г. именно контакта на ищеца, изразяващо се в спъване в анти-паркинг
табуретка, която била поставена пред хипермаркет „Практикер“ в гр. Я. и служеща
за отделяне на пешеходното движение от автомобилното са довели до неговото
падане върху терена със собствения си ръст.
Уврежданията получени от ищеца, съдът приема за утановени от
заключението на СМЕ. Вещото лице в дава категорично заключение за настъпилите
увреждания от страна на ищеца, а именно : контузия в
лявата раменна област, изразяваща се в счупване на раменната кост, в нейната
горна трета, в областта на шийката и с наличие на травматичен оток на меките
тъкани в областта и кръвонасядане.
От заключението на в.лице съдът приема, че описаното в медицинските документи увреждане е довело
до затруднение в движението на лявата ръка за срок значително по-голям от
тридесет дни, както по този начин бил осъществен смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на левия горен крайник,
или средна телесна повреда.
Причинната връзка между настъпилите за ищеца вреди в резултат от контакта
на ищеца, изразяващо се в спъване в анти-паркинг табуретка, която била
поставена пред хипермаркет „Практикер“ в гр. Я. и служеща за отделяне на
пешеходното движение от автомобилното са довели до неговото падане върху терена
със собствения си ръст е установена и влече отговорността на ответника по чл.50 ЗЗД. В тази насока е и
заключението на в.лице по изслушената СТЕ, че към датата на инцидента
16.08.2020 г. и приложените снимки имало
промяна на положението на двете редички по късата страна на входно- изходната площадка,
като били разположени на две места по
два броя, позиционирани успоредно на тясната страна на входно-изходната
плащадка, като в последствие са били преместени в една редичка на близкия
остров, очертан с хоризонтална маркировка, където бил навеса на колички, както
и че им била променена визията, като горните им ръбове били белосани, съдът
приема за установено, че това е причината да не бъде забелязана от страна на
ищеца и неговото падане върху терена със
собствения си ръст и получаване на посочените по-горе увреждания. В тази насока
следва да се има предвид, че монтираните анти-паркингови табуретки, не
отговарят на изискванията на чл.19, ал.4, т.1 Наредба РД-02-20-6 от 19.12.2016
г. за техническите изисквания за физическата сигурност на строежите, издадена
от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн. В ДВ
бр.1/03.01.2017 г., където е предвидено, че съоръженията трябва да имат
височина от миниум 0,50 см., като същите са с височина 0,40 см. От друга страна
въпреки да няма изискване за цвета на посочените анти-паркинговите табуретки,
се установява от СПЕ, че същите в цвят, като този на настилката отдолу сиви и
се сливали, като същите са в скалата на неспектралните цветове. В тази насока
следва да се отбележи, както е установило и в.лице, че зрителните анализатори
работят по-активно, когато цветовете са ярки и се възприемали по-активно от
психиката на човека и са по-видими за окото и обратното, какъвто е настоящия
случай, като сивия цвят по-слабо отразявал светлината и забавяло времето за възприемането
им от човек. Посоченото обстоятелство, можело да се счита за предпоставка, ако
човек не е съсредочен за припятствие повече от обичайното и да се блъсне в тях.
Относно възраженията на ответното дружество,
че ищеца престанал да вижда монтираните елементи за ограничаване на достъп на
МПС едва при третото си преминаване покрай тях за ирелеватнто към настоящия
случай. В тази насока са и съжденията на в.лице по назначената и изслушена СПЕ,
че дори и да има предишно преминаване по даден маршрут, не било задължително за
човешката психика и конгнитивните способности да са винаги в очакване и
напрежение за опасност, което обяснявало, че даден човек можел да не забележи
припятствие на пътя и да се получи инцидент при повторно или последващо
преминаване.
В случая ответникът не носи отговорност за свои виновни действия, а само
защото вещта се намира
под негов надзор (безвиновна отговорност). За наличието на отговорността е
достатъчен фактът на това, че
посочените по-горе анти-паркингови табуретки са в такъв цвят, че забавя във
времето за възприемането им от човек, като същите не са забелязани от ищеца
поради тази причина, за да се обуслови отговорността на собственика, под
чийто надзор се намират те. Ответникът би могъл да се освободили
от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие,
непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и
ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия. Такива данни по
делото няма събрани, като
съдът не споделя възраженията на ответното дружество и третото лице помагач, че
увреждането се дължи на изключителна вина на пострадалия на изложените по-горе
съображения.
По отношение на размера на обезщетението, дължимо от
ответника по иска за неимуществени вреди : Обезщетението по чл.51 ЗЗД обхваща претърпени вреди и пропуснати
ползи. При
определянето му следва да се вземе предвид критериите, приети в ППВС № 4/ 1968
г. и приемащите го за актуално решения на ВКС, справедливостта като критерий за
определянето на размера на обезщетението при деликт съгласно чл.52 ЗЗД, което
не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на съществуващи конкретни обстоятелства-
обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици на
увредения, преценени в яхната съвкупност, на приноса им спрямо увреждането. В
редица решения на ВКС е прието, че обезщетението е онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите ( виж. Решение № 177/27.10.2009 г. по
т.дело № 14/ 2009 г., т.к., II т.о. на ВКС). Също така според ВКС понятието
„неимуществени вреди“ обхваща онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество.
Съдът като взе предвид момента на настъпване на
процесното събитие, соиално-икономическата установка в страната към този
момент, обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от
нейното развитие, възрастта на пострадалия към посочения период, броя, вида и
характера на получените травматични увреждания, подробно описани в приетата
експертиза в СМЕ, начина, времетраенето
и степента на тяхното възстановяване, вида и интезитета на преживените болки и
страдания ( съгласно показанията на разпитаните свидетели ) и констатираните от експертизата, че
уврежданията от такъв характер са съпроводени със значителни болки и страдания,
особено в първите дни след получаването на травмата, като с времето постепенно
с напредване на възстановителните процеси билките намалявали, особенно спонтаните
за времето на имобилизация, както и, че по принцип счупването на костите се
повлиявали най-благоприятно от точното алиниране на костните фрагменти и
тяхното обезвижване, като се налагало специализирано медикаментозно лечение,
както и стартиране на рехабилитационни програми и такива за развижване в
съответните лечебни заведения, като към момента на извършения преглед било
установено леко ограничение в някой от движенията в раменната става и
болезненост в кнрайните им фази, установеното палпаторна болезненост по
предната повърхност в областта на ставната цепка, както и че основната функция
на лявата ръка-хватателната е била силно ограничена от имобилизацията на цялата
ръка и последвалите я ограничения в движенията на ръката в раменната става,
като към настоящия момент в голяма степен функцията на ръката била
възстановена, с изключение на ограниченията в движенията в две от равнините и с провъзгласения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливост съдът приема, че следва да определи обезщетение на причинените на
И.Т.О. неимуществени вреди в размер на 8000, 00 лв., което би било в състояние
да репарира понесените от него болки и страдания от физическо и морално
естество на претърпените от него увреждания.
Ответника и третото лице помагач са направили възражения
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия О., поради
неговото рисково поведение, изразяващо се в невнимание и липса на полагане на
елементарна грижа относно собствената му безопасност и здраве, като от страна на
третото лице помагач, поради действията на ищеца, гледайки закупената стока и
продължавайки да се придвижда. Възражението е основателно и следва да се уважи от настоящия съд.
Съпричиняването, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице.
В ППВС № 17/ 1963 г., т.7 е указано, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самия
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. В решение на ВКС по т.д. № 490/2012 г., на II т.о. и
по т.д. № 2998/2013 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението за неимуществени
вреди, определено според указаното в ППВС № 4/ 68 г. след обсъждане на
обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно от приноса на
пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. Съпричиняването подлежи
на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, тя цели намаляване отговорността си към
увреденото лице. В настоящия случай в делото бе установено, че към момента на
непозволеното увреждане ищеца е отклонил вниманието си, като се е визирал в
стоката която закупил и която тръгнал да връща, като не е забелязал монтираната
анти-паркингова табуретка и неговото падане
върху терена със собствения си ръст и получаване на посочените по-горе
увреждания. В този смисъл е
несъмнено, ищецът обективно е създал
предпоставки и възможности за настъпване на увреждането си, като е налице
причинна връзка между действията/бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат.
Предвид установеното виновно поведение на
ищеца, настоящият състав намира, че конкретния принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат е в размер на 1/4, която следва да се
приспадне от определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000, 00 лв., като претенцията на ищеца е напълно основателна
за сумата 5500,00 лв.
Сумата следва да се присъди в едно със законната лихва
от датата на увреждането – 16.08.2020 год., на осн. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в
пълен размер. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК се
претендират разноски в общ размер на 1770, 00 лв., който включва и адвокатско
възнаграждение в размер на 650,00 лв. Съдът намира за неоснователно
възражението на третото лице помагач за прекомерност на уговорения адвокатски
хонорар в размер на 650 лв., предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба 1/2004 год., както и като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото , броя на проведените съдебни заседания и обстоятелството, че така
определеното възнаграждение е към минимума определен по наредбата.Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за настоящата
инстанция в размер на 1770, 00 лв.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 50 ЗЗД „Практикер Ритейл“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, „Околовръстен път“ № 265, ет.3, представлявано от Я. П. П. и Н. И.С., в
качеството им на управители, да заплатят
на И.Т.О., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. К.-Н.-САК, обезщетение в размер
на 5500,00 лв., частичен иск от сумата от 40 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произлезли
от вещ, собственост на ответника, в резултат на спъване в
анти-паркинг табуретка, която била поставена пред хипермаркет „Практикер“ в гр.
Я. и служеща за отделяне на пешеходното движение от автомобилното движение,
което е довело до неговото падане върху терена със собствения си ръст на 16.08.2020 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 16.08.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Практикер Ритейл“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, „Околовръстен
път“ № 265, ет.3, представлявано от Я. П. П. и Н. И.С., в качеството им на
управители, да заплатят на И.Т.О., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. К.-Н.-САК, сумата от 1770, 00 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: