Решение по дело №1312/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Я. М. П. в качеството й на ЕТ "Я. - Я. П." с ЕИК 82581584 със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет.4 адв. Л.В. против Ревизионен акт № Р-16001623005545-091-001/04.04.2024г., издаден от Т. И. К., началник сектор, възложил ревизията и Н. И. П. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП - Пловдив потвърден с Решение № 248/07.06.2024г. на Директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – Пловдив за установения размер на данъчното задължение по ДДС – главница в размер на 15 660.01 лева ведно с прилежащи лихви в размер на 6028,55 лева за вменената солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС за задължения на „Саотрейд“ ООД

В жалбата се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания РА и Решението на Директор на ОДОП като се иска отмяната му по подробно изложени съображения в жалбата и писмената защита.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив намира подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Началото на ревизионното производство е било поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623005545-020-001/15.09.2023г. издадена от Т. И. К. на длъжност началник сектор «Ревизии» при ТД на НАП – Пловдив упълномощена със Заповед № РД-09-1525/31.08.2023г. като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца считано от датата на връчване на заповедта. С Решение № Р16001623005545-098-001/11.10.2023г. на основание чл. 7, ал.3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на административната преписка от В. Т. Г. при ТД на НАП – Пловдив в качеството на ревизиращ орган по приходите и са възложени правомощията на С. С. А.. Със ЗИВР № Р-16001623005545-020-002/11.10.2023г. и ЗИВР № Р-16001623005545-020-003/15.12.2023г. издадени от органа възложил ревизията е продължен срокът за приключването й до 23.02.2024г. В срока по чл. 117, ал.1 ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001623005545-092-001/06.03.2024г. С обжалвания РА е установена отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС за задължения на дружество с фирма «Саотрейд» ЕООД за следните данъчни периоди: от 01.07.2020г. до 31.12.2020г.; от 01.03.2021г. до 31.03.2021г. и от 01.06.2021г. до 30.09.2021г. и са определени задължения за ДДС в размер на 15 660,61 лева и прилежащи лихви в размер на 6 028,55 лева;

Органите по приходите са установили, че Я. М. П. в качеството й на ЕТ «Я. – Я.П.» за ревизирания период като получател на стоки по доставки с предмет шивашки услуги /ишлеме/ е отразила в дневника за покупки 29 броя фактури и е упражнила правото си на приспадане на данъчен кредит, издадени от доставчика «Саотрейд» ЕООД, което дружество не е внесло в приход на републиканския бюджет декларирания от него ДДС за периоди м.07, м.08, м.09, м.10, м.11, м.12.2020г. и м. 03, м.06., м.07, м.08, м.09.2021г., когато са издадени процесните 29 броя фактури като невнесеният размер на ДДС възлиза на сумата от 15 660.01 лева. Дружеството «Саотрейд» ЕООД е декларирало код на икономическа дейност 1413 – производство на горно облекло, без работно регистрирано е по ДДС считано от 25.03.2015г. и е с прекратена регистрация по ДДС от 05.08.2022г. Към датата на ревизионното производство Я. М. П. е едноличен собственик и управител на капитала на Саотрейд ЕООД. Подадените годишни финансови отчети за финансовите 2020 и 2021 на дружеството са подписани от Я. М. П. в качеството й на ръководител и Н. А. В. като съставител. В хода на ревизионното производство е установено, че спорните фактури не са платени по банкова сметка, както е посочено в първичните документи, от Я. П. са представени хронологични описи на счетоводни сметки за разчети между ЕТ и Саотрейд ООД от които е видно, че издадените фактури са осчетоводени като платени чрез прихващане, без на ревизиращия екип обаче да е бил представен протокол за прихващане на вземания и задължения нито други документи от които да е видно основанието за извършените счетоводни операции. От ЕТ са били изискани писмени обяснения относно разплащанията по процесните фактури като е установено, че през ревизираните периоди Я. П. получава и извършва преводи от и към Саотрейд в качеството й на ЕТ, извършвани са били плащания към доставчици, работници на дружеството, както и за погасяване на задължения по кредит на дружеството, но липсват разплащания по процесните фактури. Всички трудови договори на работниците полагащи труд в „Саотрейд“ ЕООД, към 01.04.2022 г. са прекратени, считано от същата дата. Освободените от „Саотрейд“ ЕООД лица са назначени във „Вести Трейд“ ЕООД (новоучредено дружество на 10.03.2022 г.), представлявано от Я. М. П., което наследява изцяло дейността на „Саотрейд“ ЕООД - производство на промишлени стоки - дамско, мъжко и детско облекло, всички дейности в шивашката промишленост, вкл. и самоосигуряването на РЛ. Следва продажба на 100% от дяловете на „Саотрейд“ ЕООД като след прехвърляне на дяловете на дружеството на В. Х. Л., „Саотрейд" ЕООД няма дейност, подава нулева СД по ЗДДС за м. 04.2022 г. след което спира да подава отчети по ЗДДС, не подава ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. (срокът за подаване е бил 30.06.2023 г.), няма активи, закрити са банковите му сметки, т.е. ревизиращия екип е приел, че формално е налице нов собственик и управител, но всички установени факти, действия и обстоятелства за ревизирания период, касаят действащия до 01.04.2022 г. собственик - Я. М. П..

Не е спорно, че счетоводното обслужване на „Саотрейд" ЕООД и ЕТ „Я.- Я. П.“ се е извършвало от едно и също счетоводно предприятие - „Профит Н.А.В.“ ЕООД, представлявано от управителя - Н. А. В.. Справките - декларации по ЗДДС, ведно с отчетните регистри на двете задължени лица „Саотрейд“ ЕООД и ЕТ „Я. - Я. П.“ през ревизирания период, са подавани с електронен подпис със сериен номер: ***, издаден на ***. Представляващ на ЕТ „Я.- Я. П.“ и управляващ/собственик на капитала на „Саотрейд“ ЕООД за същия период е лицето Я. М. П.. Последната е подписала, в качеството си на представляващ, заедно с Н. А. В., в качеството му на съставител, годишните финансови отчети на задължените лица - „Саотрейд“ ЕООД и ЕТ „Я. - Я. П.”. Направен е извод, че в съответствие с §1, т. 3, б. ,.г“, „д“ и „м” от ДР на ДОПК, по отношение на издадените фактури и ползвания данъчен кредит е налице свързаност между „Саотрейд“ ЕООД и ЕТ ,Я.- Я.П.“. В следствие на това е прието от ревизиращите органи, че Я. М. П. е била запозната с декларираните между дружеството и едноличния търговец търговски сделки, формираните данъчни резултати, както и невнесените от дружеството задължения за ДДС като допълнителен аргумент за този извод е че лицето, което се е разпореждало с банковите сметки на ЕТ и на дружеството е Я. П.. С оглед на тези факти на основание чл. 177. ал. 1 и ал. 2 във връзка с ал. 6 от ЗДДС, за данъчни периоди м.07; м.08: м.09; м.10; м.11; м.12.2020 г. и м.03.; м.06.; м.07; м.08 и м.09.2021 г., е вменена солидарна отговорност на Я. М. П. в качеството й на ЕТ за задълженията на „Саотрейд” ЕООД по сделките, документирани с 29 бр. фактури, описани подробно в таблица в РД, до размера на невнесения за съответния период дължим ДДС, общо 15 660,01 лв., ведно с прилежащи лихви общо 6 028,55 лв. изчислени на основание чл.175 от ДОПК.

В хода на обжалването на РА пред Директор ОДОП е изложено оплакване, че неправилно органът по приходите е приел, че спрямо ревизираното лице е изпълнен и е налице съставът на солидарната отговорност, визиран в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Излагат се доводи, че на Я. М. П. е извършена ревизия, приключила с PA № Р-16001623005266-091-001/14.02.2024 г., с който РА е вменена отговорност по чл. 19 за задължения на „Саотрейд“ ЕООД, които съвпадат с тези по настоящия ревизионен акт. Направено е оплакване, че не би могло да се ангажира отговорността на Я. М. П. в качеството й на ЕТ по чл. 177 от ЗДДС при условие, че с Ревизионен доклад № Р- 16001623002785-092-001/14.03.2024 е направено предложение на ЕТ да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по всички издадени от „Саотрейд“ ЕООД фактури за периода от 01.07.2020 г. до 31.03.2022г.

С обжалваното Решение Директор ОДОП е приел изцяло фактическите констатации на ревизиращия екип в РД и РА тъй като Я. П. в качеството й на ЕТ се явява получател на услуги от доставчик „Саотрейд” ЕООД. ЕТ е отразил процесните фактури в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди, обект на ревизионното производство и е упражнил правото си на приспадане на пълен данъчен кредит по тях. Фактурите са включени в дневника за продажби на издателя за същия период и съответно е начислен дължимият ДДС. За ревизирания период доставчикът е формирал данъчен резултат-ДДС за внасяне, в размер на 15 660,01 лв., който не е разчетен с бюджета. Предвид на това административна инстанция е счела, че е изпълнено изискването на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС тъй като е пряка връзка между ползвания през ревизирания период от ЕТ данъчен кредит по фактурите, издадени от дружеството и размерът на дължимия и невнесен от този доставчик данък. Прието е че е налице знание у Я. П. затова че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС, след като от една страна физическото лице Я. П. представлява както клиента, така и доставчика, а от друга страна се разпорежда с банковите сметки и на двете задължени лица. Констатирано е че клиентът и доставчикът са „свързани лица” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК и двете страни са действали съгласувано. Направен е извод, че действителните връзки между двете задължени лица надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател и е доказано наличие на предварително знание, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика.

Направено е разграничение на отговорността по чл. 177 ЗДДС и чл. 19 ДОПК като в първия случай няма материално-правно основание за възникване на самостоятелна отговорност, тъй като същата е солидарна, а във втория случай отговорността се състои във вменяване на задължение на едно лице да заплати задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими от друг субект. Отговорността по чл. 19 от ДОПК е посочено още, че изисква да се констатира недобросъвестно препятстване от страна на отговорните трети лица да бъдат събрани дължимите от юридическото лице данъци и задължителни осигурителни вноски. В хипотезата на ал. 1 препятстването се състои в бездействие или действие, съответно изразяващи се в непосочване или невярно посочване на данни, които са известни на отговорния субект, когато същият има законовото задължение да ги обяви пред орган на НАП. В хипотезата на ал. 2 - отговорността на третото лице се ангажира при проява на недобросъвестно поведение на това лице, което е довело до намаляване на имуществото на дружеството. И в двата случая според административният орган законът изисква да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия или бездействия и несъбираемостта на публичния дълг.

В обжалваното Решение е изложено и становище по възражението, че е издаден Ревизионен доклад № Р-16001623002785-092-001/14.03.2024г. за извършена ревизия на Я. М. П. в качеството й на ЕТ с който е направено предложение на ЕТ да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по всички издадени от „Саотрейд" ЕООД фактури за периода от 01.07.2020г. до 31.03.2022г. поради липса на реално извършени услуги като производството е приключило с издаден PA № Р-16001623002785-091-001/24.04.2024 г., който е в процес на обжалване.

В хода на съдебното обжалване е приета съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Д. Т. К. от която се установява, че размерът не невнесения ДДС от „Саотрейд" ЕООД по 29 броя фактури / подробно индивидуализирани в Таблица 3 от заключението/ издадени от Я. П. в качеството й на ЕТ за данъчни периоди: 01.07.2020г. – 31.12.2020г., 01.03.2021г. – 31.03.2021г. и 01.06.2021г. – 30.09.2021г. възлиза на 15 660,01 лева. За целите на експертизата „Саотрейд" ЕООД не са представени данни за размера на внесения данък за посочения в предходното изречение период. Според вещото лице дължимият и невнесен ДДС от „Саотрейд" ЕООД за доставки към Я. П. в качеството й на ЕТ съвпада напълно с този посочен в Ревизионен акт Р-16001623005266-091-001/14.02.2023г. който извод е оспорен от ответника с твърдение затова че в РА по чл. 177 ЗДДС задълженията са 15 660.01 лева, а в РА по чл. 19 ДОПК отговорността по ЗДДС е в размер на 16 164.89 лева като отделно от това задълженията в РА по чл. 19 ДОПК касателно КД, ЗОВ и данък върху доходите трудови и приравнени на тях правоотношения са в общ размер на 199 290.57 лева. Вещото лице констатира и че Я. П. в качеството си на ЕТ е погасила изцяло задълженията си към НАП за внасяне на ДДС в обхвата на процесния период.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.

Съгласно основанието, на което е издаден процесния ревизионен акт, по нормата на чл. 177 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а, когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Отговорността на пряк получател по реда на доставките, какъвто се явява ревизираното лице Я. П. в качеството й на ЕТ е особен вид солидарна отговорност на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице по веригата, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността възниква при кумулативно наличие на следните законово определени предпоставки: - лицето, чиято отговорност се ангажира, да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката; - дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. Тежестта да се докаже наличието на всеки един елемент от фактическия на чл. 177 от ЗДДС е изцяло върху данъчната администрация.

Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС, отразена в т. 29 и т. 30 от Решението по дело С-384/04, когато държавите-членки упражняват предоставените им от директивите на Общността правомощия, те трябва да спазват общите принципи на правото, които съставляват част от правния ред на Общността, което включва, по-специално, принципите на правната сигурност и пропорционалността. По отношение на принципа на пропорционалността следва да бъде посочено, че, макар и да е законно с мерки, приети от държава-членка на основание на чл. 21 § 3 от Шестата директива, да се цели опазване правата на хазната по възможно най-ефективен начин, такива мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тази цел. Задача на националния съд е да се определи, дали националното законодателство, разглеждано по главното производство, спазва общите принципи на правото на Общността /т. 34/. Според т. ЗЗ цитираното решението на СЕС, в случаите на предвидена отговорност от типа на тази по чл. 177 от ЗДДС, на търговците, вземащи всички предпазни мерки, които основателно биха могли да бъдат изисквани от тях за гарантиране на това, техните сделки да не образуват част от вериги, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, следва да се признае право да се позовават на законността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължимо от друго данъчнозадължено лице.

По делото няма спор по фактите – доставчикът "Саотрейд" ЕООД е извършил описаните в РД облагаеми доставки, начислен е дължимия ДДС, получателят Я. П. в качеството й на ЕТ е ползвало данъчен кредит по процесните фактури, респ. "Саотрейд" ЕООД ООД не е внесло дължимия ДДС. Спорът е по правото – дали при така установените от органите по приходите факти, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподател на основание чл. 177 от ЗДДС, от една страна, и от друга страна, допустимо ли кумулирането на отговорност по чл. 177 ЗДДС по обжалвания ревизионен акт и отговорност по чл. 19 ДОПК по РА от 14.02.2024г. за едно и също физическо лице и за едни и същи данъчни задължения за ДДС, установени за един и същи период.

За да бъде приложена успешно отговорността по чл. 177 от ЗДД, каза се по-горе, е необходимо да са налице, както обективният елемент, така и субективният такъв. Безспорно обективният елемент е налице – дължимият ДДС не е внесен от доставчика, а получателят е ползвал данъчен кредит, свързан пряко с дължимия и невнесен данък. Субективният елемент на солидарната отговорност, има две проявни форми, съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС – наличие на знание или задължение за такова знание, че дължимият ДДС няма да бъде внесен. Приходните органи са възприели наличието на знание, като са достигнали до този извод след съвкупната преценка на редица факти и обстоятелства / Я. П. в качеството й на ЕТ е била запозната с декларираните между дружеството и едноличния търговец търговски сделки, формираните данъчни резултати, както и невнесените от дружеството задължения за ДДС, лицето, което се е разпореждало с банковите сметки на ЕТ и на дружеството е Я. П./. Тези факти преценени като елементи, които са част от една съвкупност водят до извода, че е било налице знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. Безспорно сделките са сключени между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 б. г от ДР на ДОПК. Наличието на такава връзка получател и доставчик в едно и също физическо лице обосновава с абсолютна степен на сигурност знанието от страна на получателя физическо лице в качеството му на ЕТ, че дължимият ДДС няма да бъде внесен.

От доказателствата по делото се установява, че действителните отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка, поради което установените обстоятелства обосновават извод за наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2 предложение първо ЗДДС. Каза се по-горе, в т. ЗЗ от решението на СЕС по дело С-384/04, според което законодателство, предвиждащо ангажиране на отговорността на данъчно задължено лице в случаи като процесния съответства на чл. 21, ал. 3 от Шеста директива /чл. 205 от Директива 2006/112/, е посочено, че търговците, вземащи всички предпазни мерки, които основателно биха могли да бъдат изисквани от тях за гарантиране на това, техните сделки да не образуват част от вериги, която включва сделка, опорочена с ДДС измама, трябва да могат да се позовават на законността на тези сделки без риск от солидарна отговорност за плащане на ДДС, дължимо от друго данъчнозадължено лице. В случая по отношение на ревизираното лице не може да се приеме, че е взело всички мерки, за да избегне тази отговорност. В горния смисъл по идентични случаи са постановени Решение № 4779 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2016 г., I отд., Решение № 5588 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8260/2016 г., I отд.

Следователно, по отношение на ревизираното лице законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 177 ЗДДС.

По втория спорен въпрос допустимо ли кумулирането на отговорност по чл. 177 ЗДДС по обжалвания ревизионен акт и отговорност по чл. 19 ДОПК по РА от 14.02.2024г. за едно и също физическо лице и за едни и същи данъчни задължения за ДДС, установени за един и същи период.

Не е спорно между страните обстоятелството, че на физическото лице Я. М. П. е издаден ревизионен акт Р-16001623005266-091-001 / 14.02.2024 г., по чл. 19 ДОПК издаден от Т. И. К.-началник сектор, възложил ревизията и Н. П., като същият е обжалван изцяло пред директора дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП-[населено място] /жалба вх. № 94-00-1094/01.02.2024- ТД на НАП-[населено място]/. РА е изцяло потвърден с потвърден с решение на директора дирекция ОДОП-[населено място] № 185/25.04.2024, връчено на 25.04.2024. Ревизионен акт Р-16001623005266-091-001 / 14.02.2024 г., издаден от Т. И. К.-началник сектор е обжалван изцяло пред Административен съд-гр.Пловдив, като е образувано адм.дело 1015/2024, XVII състав. С този РА е ангажирана отговорността на Я. П., в качеството й на управител на „Сао Трейд“ ЕООД за неплатени данъчни и осигурителни задължения на същото дружество, по реда на чл. 19, ал.1 от ДОПК. С настоящия РА се ангажира отговорност на жалбоподателя за невнесения ДДС за същите данъчни периоди, по отношение на данъчни фактури, за които е ползван и признат данъчен кредит. Съдът приема за достоверен извода на вещото лице, че дължимият и невнесен ДДС от „Саотрейд" ЕООД за доставки към Я. П. в качеството й на ЕТ съвпада с този посочен в Ревизионен акт Р-16001623005266-091-001/14.02.2024г.

В нормата на чл. 177 ЗДДС е уреден особен вид солидарна отговорност на регистрирани по ЗДДС лица, за които при изпълнение на определените в закона кумулативни условия е предвидено да носят отговорност за задължението на друго лице, платец на ДДС. Отговорността е определена като солидарна в чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ("Директива 2006/112"). Тази норма предвижда, че в случаите, посочени в членове 193 – 200 и членове 202, 203 и 204, държавите членки могат да предвидят, че лице, различно от лицето – платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС. В постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 205 от Директива 2006/112 също се приема, че отговорността е солидарна. В решение от 20 май 2021 година по дело С-4/20, ALTI, ECLI: EU: C: 2021: 397, Съдът приема, че чл. 205 от Директива 2006/112 по принцип разрешава на държавите членки да приемат – за целите на ефективното събиране на ДДС – мерки, съгласно които лице, различно от обичайния платец на този данък в съответствие с членове 193 - 200 и 202 - 204 от тази директива, е солидарно отговорно за плащането на посочения данък (т. 29). В този смисъл са решение от 21 декември 2011 по дело С-499/10, Vlaamse Oliemaatschappij, ECLI: EU: C: 2011: 871, т. 19 и решение от 11.05.2006 г. по дело С-384/04, Federation of Technological Industries, ECLI: EU: C: 2006: 309, т. 28 относно тълкуването на член 21, параграф 3 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (отм.), която разпоредба съответства на чл. 205 от Директива 2006/112. Съответствието на националната правна норма - чл. 177 ЗДДС - с изискванията за прилагане на чл. 205 от Директива 2006/112 е установено в решението по дело С-4/20, ALTI, ECLI: EU: C: 2021: 397, т. 40.

Субект на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС са регистрирани лица, които са различни от лицето, платец на ДДС. Лица - платци на данъка, са определените в чл. 82 – чл. 85а от ЗДДС носители на задължението за плащане на ДДС. Регистрираните лица по чл. 177 от ЗДДС са трети лица, които отговарят за задължението на друго лице, носител на задължението за плащане на данъка. На основание чл. 16, ал. 1 от ДОПК те са задължени лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6/15.04.2021 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 6/2019 г., според което с ревизионния акт по чл. 177 ЗДДС се ангажира отговорност на задължено лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК. По силата на чл. 16 ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските за събирането им.

Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК касае физически лица, които действат в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, мажоритарните съдружници или акционери, в дружество, което има непогасени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски. Отговорността по чл. 19 от ДОПК се състои във вменяване на задължение на едно лице да заплати задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), дължими от друг субект. С разпоредбата на чл. 19 от кодекса, законодателят е уредил особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължения за данъци и/или осигурителни вноски на субекти по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК.

Предпоставка за реализиране на отговорността е лицето, на което е вменена тази отговорност, да е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задълженото юридическо лице (ЮЛ) за времето, за което е установено наличие на неплатени от юридическото лице публични задължения. Отговорността по чл. 19 от ДОПК изисква да се констатира недобросъвестно препятстване от страна на отговорните трети лица да бъдат събрани дължимите от юридическото лице данъци и задължителни осигурителни вноски. В хипотезата на ал. 1 препятстването се състои в бездействие или действие, съответно изразяващи се в непосочване или невярно посочване на данни, които са известни на отговорния субект, когато същият има законовото задължение да ги обяви пред орган на НАП. В хипотезата на ал. 2 – отговорността на третото лице се ангажира при проява на недобросъвестно поведение на това лице, което е довело до намаляване на имуществото на дружеството. И в двата случая законът изисква да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия или бездействия и несъбираемостта на публичния дълг.

Следователно, като се има предвид горното Я. П. в качеството си на ЕТ веднъж носи отговорност по чл. 177 ЗДДС за невнесения ДДС от дружеството Саотрейд ЕООД тъй като е упражнила право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер по процесните фактури и втори път носи отговорност по чл. 19 ДОПК като физическо лице в качеството си на управител на Саотрейд ЕООД, защото е укрила факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред органа по приходите в резултат на което е възникнало непогасено данъчно задължение за ДДС.

Кумулирането на отговорността в едно и също физическо лице по чл. 177 ЗДДС и чл. 19 ДОПК има своето обяснение, защото това физическо лице веднъж действа като ЕТ с разширена правоспособност и сключва търговски сделки, по които приспада данъчен кредит след като знае, че доставчикът му не е внесъл дължимия ДДС, а друг път действа като орган на управление на търговско дружество. Като резултат възникването на задължение за внасяне два пъти на ДДС по РА от 14.02.2024г. и по настоящия РА не е категорично, защото РА от 14.02.2024г. не е влязъл в сила и е предмет на обжалване по друго дело. Освен това плащането на ДДС каквото е констатирано да е извършено би имало погасителен ефект както по отношение задължението на дружество Саотрейд ЕООД за ДДС, така и по отношение на солидарното задължение на Я. П. в качеството й на ЕТ възникнало на основание чл. 177 ЗДДС и в качеството й на орган на управление по чл. 19 ДОПК. Проведените ревизионни производства по чл. 177 ЗДДС и чл. 19 ДОПК имат за цел събирането на един дълг, като в единия случай наред с първоначалното данъчнозадължено лице за задължения за ДДС се формира солидарна отговорност на получателя на доставката, който е приспаднал данъчен кредит, при което се разширява субективния обхват на задължените лица, а в другия случай се формира самостоятелна отговорност на физическото лице действало като орган на управление на данъчнозадълженото за ДДС лице, но и в двата случая отговорността е за едно и също публично задължение, в един и същи размер и за един и същи период. Приходната администрация е упражнила законосъобразно правомощието си да издаде обжалвания по настоящето дело РА след като е бил вече издаден РА по чл. 19 ДОПК, тъй като с него не възниква различно задължение за внасяне на ДДС, а възниква различно основание за реализиране на отговорността на същото лице. В обжалваното решение ответника изрично посочва, че плащането на задължението за ДДС по настоящия РА погасява и задължението на носителя на задълженията, както и на останалите солидарно отговорни лица до размер на плащането, т.е изрично е обективирано от приходната администрация, че няма да се стигне до плащането 2 пъти на едно и също задължение за ДДС.

Предвид на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен – потвърден.

С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 161, ал.1 ДОПК в полза на ответника слева да се присъдят разноски в размер на сумата от 2352,02 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. М. П. в качеството й на ЕТ "Я.- Я. П." с ЕИК 82581584 със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] против Ревизионен акт № Р-16001623005545-091-001/04.04.2024г., издаден от Т. И. К., началник сектор, възложил ревизията и Н. И. П. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП - Пловдив потвърден с Решение № 248/07.06.2024г. на Директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП – Пловдив за установения размер на данъчното задължение по ДДС – главница в размер на 15 660.01 лева ведно с прилежащи лихви в размер на 6028,55 лева за вменената солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС за задължения на „Саотрейд“ ООД;

ОСЪЖДА Я. М. П. в качеството й на ЕТ "Я.- Я. П." с ЕИК 82581584 със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от 2 352,02 представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция по адм. дело № 1312/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.