РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Търговище , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500057 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изп. директор Д.Б., чрез
пълномощник юриск. Ц.П. срещу Решение № 155/16.12.2020 г., постановено по гр.д. №
153/2020 г. по описа на PC – Попово, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от
Агенцията срещу П. П. П. от с. ********, общ. ********, искове за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца: разликата над установената главница по
Договор за кредит № 2615779/09.02.2017 г. от 4006,17 лв. до предявената такава в размер на
4780,54 лева, за сумата в размер на 306,59 лева - договорна лихва за периода от 01.05.2017 г.
до 20.11.2017 г., както и за разликата над 227,01 лева до претендирания размер на лихва за
забава от 256,05 лв. за периода от 21.11.2017г. г. до 29.10.2019 г. депозирана от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник
юриск. П., срещу Решение № 155/16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 153/2020г. по описа
на PC - Попово.
Считайки решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
въззивникът моли за неговата отмяна в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на
претенциите му. Счита за необоснован извода на съда, че процесният договор за кредит е
недействителен на осн.чл. 22 от ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне
1
само чистата стойност по кредита – в тази връзка се оспорва приетото от съда, че размерът
на шрифта на договора е по-малък от 12, без изслушването на съответна техническа
експертиза, като съдът не му е указал, че в негова тежест е да установи размера на шрифта;
счита, че процесният договор отговаря на изискванията на цитираните от
първоинстанционния съд разпоредби на ЗПК, като са посочени годишния лихвен процент и
годишния процент на разходите (чийто размер е под нормативно установения от чл. 19 ал. 4
от ЗПК), съответно - на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ЗПК; съдържанието на
договора отговаря на изискванията на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г. – чл. 10, §2 , във връзка със съображение 31 от Директивата, чл. 19 и
чл. 23 от Директивата. Видно от съдържанието на обсъжданата директива и разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК, българският законодател е въвел допълнително изискване към договора
за потребителски кредит всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт не по-малък от 12 - изискване, което не се съдържа в Директива
2008/48/ЕО, и води до значителна санкция за кредитодателя - загубване на правото да
получи лихви и разноски по кредита. Доколкото в тази част ЗПК не е в съответствие с
Директива 2008/48/ЕО, то не следва да се прилага този текст. В заключение сочи, че макар
процесният договор за кредит да е изпълнен с шрифт по-малък от 12, доколкото същият е
на хартиен носител и по ясен и кратък начин съдържа данните, изискуеми в чл. 10 §2 от
Директивата, необоснован се явява изводът на съда за неговата недействителност. Цитира
практика на Съда на ЕС.
В депозирания в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК писмен отговор назначеният по реда на
чл. 47 ал. 6 ГПК и чл. 21 т.3 във вр. с чл. 23 ал.1 ЗПП особен представител на ответника адв.
Р., ТАК, заявява становище за неоснователност на жалбата и моли решението като правилно
и законосъобразно да бъде потвърдено. Намира за неоснователни доводите на въззивника за
допуснато процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест,
съответно - за правилни и обосновани изводите на съда относно нарушението на
изискванията на чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, и прилагането на чл. 22 и чл. 23 от
ЗПК.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Постъпило е писмено
становище, с което се поддържа депозираната жалба, претендират се разноски. Особеният
представител на ответника поддържа становището си за неоснователност на жалбата.
При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът констатира, че жалбата
е допустима, разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е валидно и допустимо.
Предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр.с чл. 240 ал.
1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, е след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, в
което по подадено от дружеството- ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2
854/31.10.2019г. по ч.гр.д. № 955/2019 г.на ПРС, за заплащане на следните суми:
4780,54лв. –главница по 46 бр. неплатени погасителни вноски за периода 01.05.2017г. до
01.02.2021г., по Договор за потребителски паричен кредит № 2615779/09.02.2017г. с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг", по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б."а"
от ОУ към договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от 20.11.2017г,
сумата 306.59 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. (датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост) и сумата 256.05лв. - лихва за
забава за периода 01.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда (29.10.2019г.),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение -29.10.2019г., до окончателното изплащане на
задължението - което вземане е прехвърлено с Приложение№ 1 от 20.11.2017г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление. С определение от 02.01.2020г. заповедният съд е дал указания на заявителя да
предяви иск за вземането си, като в указания срок кредиторът е предявил исковата си
претенция, предмет на гр.д. № 955/2019 г., както следва:
-Да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 4780.54 лв. -
главница по 46 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.05.2017г. до
01.02.2021г. по Договор за потребителски паричен кредит № 2615779, сключен на
09.02.2017г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг", по отношение на които кредита бил
обявен за предсрочно изискуем, считано от 20.11.2017г., сумата 306.59 лв. - договорна
лихва за периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. и сумата 256.05лв. - лихва за забава за
периода 01.05.2017г. до 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -29.10.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №955/2019г. по описа на РС-Попово.
-В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск, ищецът
предявява осъдителен иск за заплащане на следните суми: сумата 4780.54 лв. - главница по
46 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.05.2017г. до 01.02.2021г.,
по Договор за потребителски паричен кредит № 2615779, сключен на 09.02.2017г. с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг", по отношение на които на основание чл.12, ал.2, б."а"
от ОУ към договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от
20.11.2017г., сумата 306.59 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 20.11.2017г. и
сумата 379.15лв. - лихва за забава за периода 01.05.2017г. до 18.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на иска -19.02.2020г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски за исковото и за
заповедното производство.
3
Предявеният в срок установителен иск е с предмет вземанията по заповедта за
изпълнение, поради което е процесуално допустим, както и предявеният, в условията на
евентуалност, осъдителен иск.
Главният иск е обоснован с твърденията, че ответникът в качеството му на
кредитополучател по Договор за кредит от 09.02.2017г., сключен с посочения цесионер, не е
изпълнил задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, обусловило
обявяване на кредитора за предсрочно изискуем на осн.чл. 12, ал. 2, б.„а“ от ОУ, считано от
20.11.2017г. (датата на получаване на уводемлението за предсрочна изискуемост), като сочи,
че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е връчено на длъжника на
26.07.2019 г. чрез ЧСИ.
Установено е по делото, че на 09.02.2017г. между П. П. П. и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2615779, при
следните условия: чиста стойност на кредита -4400.00лв., такса за разглеждане на кредита-
132.00лв., застрахователна премия -509.03лв., обща стойност на кредита-5041.03лв., обща
дължима от потребителя сума-6371.25лв. Начин на усвояване–превод по сметка на клиента,
начин на погасяване – по банков път; при фиксиран ГЛП- 11,99%, посочен ГПР- 14,28%,
брой месечни вноски -48, месечна сума от 132.73лв., падежна дата – първо число на месеца,
първа вноска на 01.03.2017г. Стр.7 от договора е погасителен план, с посочени бр. вноски,
размер на вноската (132лв.), лихва, изплатена част от главница, оставащи задължения,
оставаща част от главница – подписан от ответника.
В текста на договора са включени и Общи условия за отпускане на потребителски
кредит от „УниКредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД. В същия се съдържа и декларация за
приемане на застраховането и ОУ по програми „Кредитна протекция плюс“ или „66 Плюс“.
Според нея, ответникът е информиран и е приел към договора му за кредит да се добави
застраховка по застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“, при изрично
посочени покрития. Стр. 13 от договора обективира подписано на 09.02.2017 г. искане от
ответника до „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД за рефинансиране на съществуващ
дълг - с отпуснатата му сума в размер 5041.03 лв. да бъде предсрочно погасено
съществуващото му задължение към УКФ в размер на 2845.90лв. (по кредит 248376), а
остатъка да му бъде преведен на посочена от него банкова сметка. Приложено е съгласие за
директен дебит, до „Уникредит Булбанк“ от дата 09.02.2017г. по процесния договор с
„Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД, като е възложил на банката да извърши плащането
от посочена негова банкова сметка, със срок на валидност до 01.02.2021г., с условие-
погасяване на дължими суми (редовни и просрочени) по договор за кредит 2615779.
На 20.12.2016г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, като цедент, и
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, е сключен рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът се задължил
ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно, срещу
възнаграждение, портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от
4
договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически
лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани,
съгласно приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия (т.2.1.). Цесионерът е
изрично упълномощен от цедента да уведоми от него име (съгласно чл. 99 ал. 3 ЗЗД)
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, по силата на изрично писмено пълномощно №
ПЛ-16-00162-1/20.12.2016г. от изпълнителния директор на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД в полза на „АСВ“ ЕАД. Представен е и сключения във връзка с рамковия
договор, индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.11.2017г., по силата на който цедентът прехвърля и продава, заедно със съпътстващите
гаранции на цесионера, портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от
над 180 дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от
цедента с физически лица. В Приложение № 1 към този договор, под № 62, по процесния
договор за кредит, е посочен като длъжник ответника в настоящото производство за сумите
от: 4780.54лв.- остатък главница, 336.88лв.- остатък от лихви, или общо дължимо към датата
на цесията вземане в размер 5117.42лв.
От приетото по делото заключение на СИЕ се установява, че на 09.02.2017г. на
ответника че е отпуснат кредит в размер на 5041.03лв., от която сума са удържани: такса за
разглеждане на кредита (132.00лв.); застрахователна премия (509.03лв.), както и сумата 2
845.90лв.за рефинансиране по съществуващ кредит, остатъкът от кредита в размер
1554.10лв. е преведен по сметка на ответника. Извършените погасителни плащания по така
отпуснатия кредит са в общ размер 393.83лв., като с тях били погасени: главница -
260.49лв., възнаградителна лихва - 133.16лв. и лихва за забава 0.18лв. Последната платена
погасителна вноска била на 01.05.2017г. След тази дата няма плащания от страна на
ответника. От експертизата се установява, че размера на неизплатената част от отпуснатия
кредит е общо 6298.19лв., а по пера: неизплатена главница за периода от 01.05.2017г.до
01.02.2021г. в размер на 4780.54лв.; неизплатената възнаградителна лихва за периода
претендиран по искова молба 01.05.2017г.-20.11.2017г. е в размер на 306.59лв, лихва за
забава върху неизплатената главница от 4780.54лв. за периода от 01.05.2017г.до 29.10.2019г.
е в размер на 1211.06лв. В с.з. вещото лице е уточнило, че не може да отговори на петия
поставен въпрос:“Има ли заплатена на застрахователя премия съгласно договора, съответно
има ли платени обезщетения от застрахователя на кредитополучателя по договора за кредит,
поради непредоставени му от ищеца информация (който пък се обосновал с непредоставена
му от застрахователя информация).
По делото са представени 2 бр. уведомления за извършената цесия, както и за
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита – първото от които (от
13.12.2017 г.) върнато в цялост, с отметка „преместен“. Второто- чрез залепено на 26.07.2019
г. уведомление по реда на чл. 47 ал. 5 във вр. с ал. 1 от ГПК – чрез ЧСИ А.З., като от така
представените документи не се установява какъв е документът, предмет на връчване от
ЧСИ.
5
Ищецът е заявил, че с ИМ уведомява ответника за предсрочната изискуемост на
кредита за сумите, формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените са обективно съединени установителни искове по чл. 422 ал. 1 вр. с
чл. 415 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал.1 предл.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД, чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. В условията на евентуалност – осъдителни искове.
В производството по иск за установяване съществуването на вземане, произтичащо
от сключен между страните договор за заем/кредит, в тежест на ищеца е да докаже
качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание,
така и по размер, в случая- валидно сключен договор за цесия; уведомяване на длъжника за
извършената цесия; валидно сключен договор за заем, сключен с цедента; че цедентът е бил
изправна страна по договора за заем, като е изпълнил всички свои задължения по договора
за заем; че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, и забавата
на длъжника. При оспорване на иска - ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост, респ. частична недължимост. При твърдения за предсрочна изискуемост на
задължението – в тежест на ищеца е да докаже основанията, обуславящи предсрочната
изискуемост на целия кредит, както и отправянето на уведомление от страна на кредитора
до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Ищецът е доказал по безспорен начин възникналото облигационно правоотношение,
по силата на договор за потребителски паричен кредит от 09.02.2017 г., сключен между
кредитоподателя и ответника, и последващия Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016г. и индивидуален договор за цесия от 20.11.2017., сключени
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД –цедент и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД- цесионер и Приложение № 1 към
индивидуалния договор.
Ответникът не е получил писменото уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, тъй като не е
бил открита на адресите, въпреки двукратното изпращане на уведомителни писма. В случая
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера,
достигнало до длъжника с нея (връчена ИМ и приложения на 26.08.2020 г. – чрез особения
му представител, назначен по делото) съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД (в този смисъл постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК; решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.) Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Наред
6
с изложеното, следва да се посочи и следното: Доколкото уведомлението по реда на чл.99
ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника - с цел да го предпази от двойно плащане на
едно и също задължение, право на длъжника е да възрази за липсата на уведомяване за
цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил паричното си задължение
на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомлението. Фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение по договора за заем не е погасено (Определение №
987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС
по гр.дело 788/201Зг., ТК) - както е и в конкретния случай. Основния спор в настоящия
процес е отговоря ли сключения между страните договор за кредит на изискванията на ЗПК,
чиито норми, съобразно предмета на договора и кредитополучателя-физическо лице, следва
да бъдат съобразявани при преценката относно действителността на договора, дължима и
служебно от съда, съгласно сочените законови разпоредби и установената съдебна практика.
Ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит, обявена при
условията на договора, за което обаче не е представил надлежни доказателства за
обявяването й на ответника преди подаване на заявлението.
В тази връзка се е позовал на т.9 от ТР 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК, че съдът следва да вземе предвид всички падежирали вноски до
приключване на съдебното дирене, в съответната инстанция, като предвид параметрите и
сроковете по договора, всички вноски по сключения договор за кредит са падежирали към
дата 01.02.2021 г.
Няма спор по делото, че сключеният между страните договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
В тази връзка, на първо място, дори и при липсата на възражение, а такова в
настоящия случай е направено от назначения особен представител на ответника, съдът
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията
на ЗПК. Следва да се посочи, че с определението си за насрочване на делото,
първоинстанционният съд е обявил на страните, че ще извърши проверка относно
съответствието на клаузите в договора за кредит със ЗПК, поради което и не може да се
приеме за основателно възражението във въззивната жалба за допуснати от съда
процесуални нарушения и непредоставяне възможност на страната да ангажира
доказателства в тази насока относно размера на шрифта на договора, още повече, че в
жалбата изрично заявява, че шрифтът е под 12.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
7
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на
ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите
правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила
за сключването и действителността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК
законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит,
като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата
изрично изброени реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че
договорът е недействителен (чл. 23 във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК).
Основното изискване, с оглед защита правата на потребителя, е договорът да е
сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. В тази връзка е изискването на чл. 10
ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора да бъдат представени с еднакъв по вид , формат и
размер шрифт - не по-малък от 12. В настоящия случай договорът и всички негови
елементи са в шрифт, по-малък от 12, което се признава и от ищеца във въззивната му
жалба. Това изискване на закона не би следвало да се абсолютизира. ЗПК е приет през 2010
година с цел да се извърши транспониране на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Съгласно установената практика по отношение на договорите, попадащи в приложното поле
на Директива 2008/48, държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази
директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани
разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012 г., SC Volksbank
Romania, С-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64). В тази връзка член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48 извършва такава хармонизация относно данните, които задължително
трябва да бъдат включени в договора за кредит. Основното в случая е, че клаузите на
договора и съответните конкретни даннни относно неговото задължаване и елементи от
плащанията, следва да бъдат разписани по такъв „ясен и разбираем начин“, че потребителят
да е във възможност да разбере икономическите последици от сключения договор още при
подписването му; да прецени обема на своето задължение, което да е в съответствие с
приетото в ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, и в частност чл. 10, параграф 2, във
връзка със съображение 31 от Директивата.
8
В тази връзка и с оглед изискванията на чл. 11 т.10 от ЗПК не е достатъчно в
договора само да бъде посочен годишен процент на разходите (ГПР) единствено като
абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК
е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е и изискването на чл. 10,
параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО7: „…посочват се всички допускания,
използвани за изчисляването на този процент“. Вярно е, че посочения ГПР от 14,28 % сам по
себе си, като абсолютна процентна стойност е под предвидения максимален размер в чл. 19
ал. 4 от ЗПК, но неяснотата относно начина, по който същият е формиран, води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК,
като се има предвид и посочените параметри в раздел „Характеристики и условия на
потребителския паричен кредит“.
С оглед изложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК
сключеният договор за потребителски кредит № 2615779/09.02.2017г. между „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ ЕАД и П. П. П. е недействителен, тъй като не отговаря на част от
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Липсата на всяко едно от посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания води до
настъпване на последиците, визирани в тази законова норма - изначална недействителност.
Тя е по-особена по вид, тъй като с оглед последиците, предвидени в чл. 23 ЗПК, в този
случай отговорността на заемателя не отпада изцяло - той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, а не и на лихвата и на други разходи.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената
законова разпоредба е в размер на 4400.00лв. (очевидно такова разбиране е вложено и от
самия кредитодател, видно от записването в договора за кредит (л. 7). От СИЕ се установява,
че част от тази сума- в размер на 2845.90лв. е преведена за погасяване на задължение на
ответника по друг договор за кредит, като преведената сума по посочената в договора
сметка на длъжника е 1554.10лв. - в изпълнение задължението на заемателя за реално
предоставяне на заема.
9
Остатъкът от 641.03лв. до договорения общ размер на кредита 5041.03лв. не е
преведен на ответника, тъй като с тази сума кредиторът е прихванал дължимата според
договора такса за разглеждане на кредит в размер на 132.00лв. и 509.03лв. за
застрахователна премия. При констатираната недействителност на договора тази такса и
застрахователна премия се явяват недължими по смисъла на чл.23 ЗПК, поради което
размерът на същите не следва да бъде включван в дължимата от ответника чиста стойност
на кредита.
От тази стойност (4400.00 лв.) следва да се приспаднат извършените от ответника
плащания в общ размер от 393.83лв., поради което и дължимата от ответника сума по
кредита за връщане е в размер 4006.17 лв., обуславящо уважаване на предявения
установителен иск за тази сума, в останалата част - до 4780.54лв., същия се явява
неоснователен, обуславящо отхвърлянето му.
По същите доводи (предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК), неоснователен се явява и
иска по отношение на претендираната възнаградителна лихва – в размер на 306.59 лв.
В условията на евентуалност ищецът е предявил и осъдителен иск за главницата и за
договорната лихва, по които съдът дължи произнасяне, предвид отхвърляне на главните
искове. Изложените мотиви по-горе и установената от съда недействителност на договора за
кредит, обуславят неоснователност и на тези две искови претенции.
По отношение на претендираните лихви за забава ищецът не е ангажирал
доказателства, установяващи основателността на тази искова претенция относно
претендирания период, не е изложил и оплаквания в жалбата, които да бъдат предмет на
въззивна проверка.
По отношение на разноските:
Ищецът/въззивник е претендирал разноски за заповедното и исковото производство
пред двете инстанции. Ответникът не е направил и не е претендирал разноски.
Съобразно уважената част от иска, на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да бъдат
определени и дължимите разноски в полза на ищеца, платими от ответника. Съгласно т. 12
от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе по разноските в заповедното производство с решението по установителния
иск/осъдителния иск – съобразно уважената/отхвърлената част. Съразмерно с уважената
част от исковите претенции, и представените доказателства, основателно направените от
ищеца разноски са в размер на 124,27 лв.-за заповедното производство, съответно- в
исковото производство пред първоинстанциония съд - 678,85 лв.
Районният съд е достигнал до същия краен извод и правен резултат, поради което и
решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не следва да бъдат
10
присъждани разноски за въззивното производство.
С оглед размера на отделните искови претенции, решението не подлежи на
касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 предл. 1 от ГПК.
Водим горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/16.12.2020 г., постановено по гр.д. № 153/2020 г.
по описа на PC – Попово, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, срещу П. П. П., с ЕГН
**********, от с. *********, общ. *********, обл. *********, искове за признаване на
установено, че П. П. П. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД
следните суми: разликата над установената главница по Договор за кредит №
2615779/09.02.2017 г. от 4006,17 лв. до предявената такава в размер на 4780,54 лева, за
сумата в размер на 306,59 лева - договорна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 20.11.2017 г.,
както и за разликата над 227,01 лева до претендирания размер на лихва за забава от 256,05
лв. за периода от 21.11.2017г. г. до 29.10.2019 г., както и в отхвърлителната част по
осъдителните искове.
Решението, в останалата му част, като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11