№ 212
гр. Варна, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900797 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Уинд Парк Каварна
Уест“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“България“ 51 Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати:
- сумата 151 053,50 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, през м. ноември 2018 г.,
обективирана в Дебитно известие № 182/31.12.2018 г., дължима по силата на
Договор изкупуване № 56 от 20.06.2008 г. и сумата 43 469,88 лв.,
обезщетение за забава за периода 16.01.2019г. – 16.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
17.11.2021г. до окончателното изплащане;
- сумата 97 290,20 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, през м. декември 2018 г.,
1
обективирана във фактура № 183/31.12.2018 г., дължима по силата на Договор
изкупуване № 56 от 20.06.2008 г. и сумата 27 998,00 лв., обезщетение за
забава за периода 16.01.2019г. – 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 17.11.2021г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
мрежата по силата на Договор от 29.03.2007 г. и за изкупуване на
произведената енергия е сключен с ответника Договор № 56 от 20.06.2008 г.,
по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Сочи, че през м. ноември 2018 г. ищецът е издал фактура №180/30.11.2018г.
на стойност 32 685,18 лв. с ДДС за 144,658 MWh и 181/12.12.2018г. на
стойност 12 066,49 лв. с ДДС за 721,936 MWh, остойностени съответно по
преференциални цени и по цени за излишък, които са платени от ответника.
През целия период ВяЕЦ е работила под 2250 часа и без да надхвърля прага
от 2300 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, поради което цялото
произведеното количество ел.енергия е подлежало на изкупуване по
преференциални цени. Ето защо, когато през м. декември 2018 г. ВЯеЦ е
достигнала 2300 kWh НСПЕ, ищецът е издал Дебитно известие
№182/31.12.2018 г. към фактура №181/ 12.12.2018г. на стойност 151 053,50
лв. с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на
преференциалната цена, която стойност се претендира като неплатена. През
м. декември 2018г. централата е произвела и доставила на ответника енергия
в размер на 478.064 МВтЧ, за която е издадена фактура № 183/31.12.2018 г.,
на стойност 104336 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от
278.064 МВтЧ е 188.29 лв./МВтЧ (преференциална цена по т.8 от решение Ц-
010) преди достигане на 2250 ефективни часа), а количеството от 200.00
МВтЧ е 172.95 лв./МВтЧ. (преференциална цена по т.9 от решение Ц-010)
след надхвърляне на 2250 ч. работа. Количеството произведена електрическа
енергия през месец декември 2018 г. в общ размер на 478,064 MWh (278,064
MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа и 200,000 MWh при
работа на централата над 2250 ефективни часа), е подлежало на изкупуване
последователно по двете преференциални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-
010, и с оглед НСПЕ по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение СП-1, защото през целия
2
месец централата не е достигнала прага от 2 300 kWh НСПЕ от инсталиран 1
kW мощност. След извършено частично плащане в размер на 7 045,80 лв.,
дължимият остатък възлиза на 97 290,20 лв. с ДДС. Излага, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на претендираните суми и дължи
обезщетение за това до предявяването на иска, което възлиза на втората
искова претенция. Излага анализ на законовата и подзаконовата уредба, която
счита за приложима към процесното правоотношение. Прави искане съдът да
се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-5/28.03.2019г. по
реда на косвения съдебен контрол на основание чл.17 от ГПК. Твърди, че с
оглед отмяната на Решение СП-1/31.07.2015г. и нищожността поради липса
на темпорална компетентност на решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, не
съществува друг механизъм за заплащане или цени различни от
преференциалните до размера на първоначално предвидения праг от 2250
часа, определен с Решение Ц-10. При липса на определено от КЕВР нетно
специфично производство, цялото количество ел.енергия до достигане на
2250 ефективни часа подлежи на изкупуване по преференциална цена.
Твърди, че практически и юридически е възможно ВяЕЦ да произвежда
ел.енергия в рамките на една година до 3350 часа и над 2250 часа, което не
може да бъде предвидено от производителя в началото на годината поради
естеството на първичния източник за производство не електроенергия – вятър
и неговата непредвидимост. Липсва законодателно изискване и процедура за
определяне принадлежност към отделна условна група производители до и
над 2250 часа. Съответно няма пречка в рамките на една календарна година
централата да попада и в двете групи производители и съответно да се
прилагат и двете преференциални цени.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита, че се дължи за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което
са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар. Твърди, че
именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което
от своя страна е продадено на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението
вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ. От своя страна излага анализ на
3
развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения. Излага,
че ищецът сам е определил принадлежността на централата си към
категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и по този начин е получил за
производството си от началото на календарната 2018г. преференциалната
цена, съответстваща на тази категория. Счита, че не са налице
предпоставките за провеждане на косвен съдебен контрол за
законосъобразност на Решение СП-5, тъй като липсата на установено НСП не
е въведено като основание на предявения иск.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага, че
приложимостта на двете преференциални цени по т. 1.7. и т. 1.8. от Решение
СП-1 произтича от клаузата на чл.18, ал.4 от сключения между страните
договор за продажба, в която е постигнато съгласие енергията да се изкупува
и по двете преференциални цени. В този смисъл е била и търговската
практика между страните до 2015г., когато НЕК неоснователно и
незаконосъобразно е отказал да закупува произведената енергия по
съображения за неприложимост на двете преференциални цени за една и
съща ВяЕЦ. Незаконосъобразното поведение на НЕК не може да дерогира
законовите задължения на ответника по договора. Обстоятелството, че след
сключването на договора с Решение СП-1 и последвалото Решение СП-5 се
установява праг на НСП, който ограничава изкупуването по преференциална
цена преди достигане на 2250 ч., не променя уговорката между страните, че
ще се прилагат и двете преференциални цени. Счита, че с въвеждането на
НСПЕ и установяването му с Решение СП-1 не се променя начинът на
ценообразуване и изкупуване на ел.енергия, нито се дерогира клаузата на
чл.18 от договора. Поддържа, че е юридически възможно ВяЕЦ да попада и
под двете групи производители на ел.енергия, работещи в рамките на една
календарна година, като е цитирана съдебна практика. Излага подробни
съображения за нищожност на Решение № СП-5/28.03.2019г., с твърдения, че
е постановено при липса на темпорална компетентност, тъй като при
отмяната на предходното решение административната преписка не е върната
за ново разглеждане, а актът е постановен след предвидения в пар.17 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ срок - до 31.07.2015г., в който това правомощие е можело да
бъде упражнено. На самостоятелно основание като нищожно се оспорва
ретроактивното приложение на Решение №СП-1/15.10.2020г., поради
4
противоречие със закона.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора. Сочи актуална съдебна практика,
според която не следва да се прилагат двете категории преференциални цени
по отношение на един и същи производител на ел. енергия и която отрича
възможността за преминаване на производител в рамките на календарната
година от една ценова категория в друга. Излага, че отношенията по
изкупуване на ел.енергия се регулират от специални императивни норми,
които ограничават свободата на договарянето в името на обществения
интерес в частност по отношение на цената, в какъвто смисъл е и
обективираното в договора съгласие на страните да заместват изрично
уговорените параметри със съдържание, наложено с бъдещи нормативни
промени (чл.2, ал.2, чл.18, ал.2, чл.38). Действително в договорните
отношения между страните са прилагани последователно двете
преференциални цени, но тази практика не е противоречала на приложимия
закон, който към този момент не ограничава продажбата по преференциална
цена до определен нормативно праг. Така са се развили и отношенията между
страните до 24.07.2015г., когато законодателно е наложена принципна
промяна в правоотношението, въведена с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. С въвеждането
на ограничение на количествата електрическа енергия, което подлежи на
изкупуване по преференциални цени чрез изменението на ЗЕВИ, същото
поради императивния характер на нормите, произвежда действие и върху
процесния договор и изменя съдържанието му в частта относно подлежащото
на изкупуване количество ел.енергия и нейната цена. Договореното
изкупуване по две последователни преференциални цени, като
противоречащо на изменената в интерес на обществото норма на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ, също следва да се счита отменено и заместено от императивната
правна норма по право без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение. Поддържа, че ответникът е своебразен косвен представител на
„НЕК”ЕАД, поради което становището на последното относно приложимата
цена е от съществено значението за представителя в отношението му с
производителите. По съображения за липса на преюдициалност на въпроса за
законосъобразността на Решение СП-5 спрямо гражданскоправния спор,
счита, че не са налице предпоставките на чл.17, ал.2 от ГПК за осъществяване
на инцидентен съдебен контрол. Поддържа, че дори и валидни решения на
5
регулатора да не са издадени, законът не допуска получаване на плащания
над заложената в цените обща печалба и затова няма да възникне никакво
ново основание за изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато
не се постанови ново стабилно решение, което да увеличи преференциално
изкупувания обем от 2000кВч.
Третото лице – помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД
изразява писмено становище, в което оспорва предявените искове като
неоснователни, а в условията на евентуалност като погасени по давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 20.05.2022г. на основание чл. 146, т. 3 и 4
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
следните обстоятелства: - ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация
и присъединена към енергопреносната мрежа; - ответникът е краен снабдител
с електрическа енергия; - между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на Договор № 56 от 20.06.2008 г.; - процесното
количество енергия е доставено и продадено на ответника; - ответникът е
продал на обществения доставчик „НЕК“ЕАД процесните количества
ел.енергия на цената, на която ги е купил от ищеца; - до началното на
процесния период ищецът е продавал на ответника енергия по
преференциална цена 188.29 лв./МВч; - произведеното от ищеца за процесния
период количество енергия, което е предмет на спора, е остойностено от
ответника по цени на излишък, поради достигане на нетно специфично
производство от 2000 МВтЧ; - издадените от ищеца фактури са получени от
ответника, като заплатена е стойност на енергията по цени за излишък.
Представен по делото е Договор за изкупуване на ел. енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник № 56 от 20.06.2008 г.
По делото са представени фактура №180/30.11.2018г. на стойност
32685,18 лв. с ДДС за 144,658 MWh и №181/12.12.2018г. на стойност 12
066,49 лв. с ДДС за 721,936 MWh, остойностени съответно по
преференциални цени (188.290 лв./ MWh) и по цени за излишък (13.9284 лв./
MWh), които са платени от ответника. С Дебитно известие №182/31.12.2018 г.
към фактура №181/12.12.2018г. на стойност 151 053,50 лв. с ДДС, ищецът е
6
коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, тъй като за
този период ВяЕЦ е работила над 2000 kWh НСПЕ, но преди достигането на
2250 ефективни часа работа. Не е спорно, че сумата по дебитното известие не
е заплатена от ответника.
Приета е като доказателство по делото и фактура № 183/31.12.2018 г.,
на стойност 104336 лв. за доставено за м. декември 2018г. количество енергия
в размер на 478.064 МВтЧ, в която продажната цена за количеството от
278.064 МВтЧ е 188.29 лв./МВтЧ (преференциална цена по т.8 от решение Ц-
010) преди достигане на 2250 ефективни часа), а количеството от 200.00
МВтЧ е 172.95 лв./МВтЧ. (преференциална цена по т.9 от решение Ц-010)
след надхвърляне на 2250 ч. работа. По фактурата е извършено частично
плащане в размер на 7045,80 лв., калкулирано по цени за излишък.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1
и сл. ЗЕВИ в тежест на ищеца е да докаже наличието на възникнало
договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора и
механизма за определяне на приложимата цена. В тежест на ответника е да
установи точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора.
Фактът на сключен между страните договор за изкупуване и
произведеното за процесния период количество ел. енергия са безспорно
установени по делото. Спорът по същество се свежда до това дали ответникът
е задължен да изкупува по преференциални цени цялото количество
произведена от ищеца ел. енергия.
По отношение на приложимата цена следва да бъде съобразено, че за
процесното правоотношение се прилага принцип различен от принципа за
свобода на договарянето. Договорната свобода е ограничена от наличието на
административен елемент, въведен с норми от императивен характер, тъй
като цените, на които производителите продават ел. енергия на обществен
доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а
са предмет на регулиране от компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
Съгласно действащия към момента на сключване на процесния договор
Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и
биогоривата /отм./, а впоследствие нормите на Закона за енергията от
7
възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011
г.), цялата произвеждана от производителя енергия от възобновяеми
източници се е изкупувала по преференциални цени, формирани от 80 на сто
от средната продажна цена за предходната календарна година на
обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по
критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21
от ЗВАЕИБ). С въведените изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ
(Д.в. бр. 109/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) е наложена промяна във
възприетата до този момента държавна политика, цялата енергия от
възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални цени. С
коментираното изменение е редуциран размерът на изкупуваното количество
ел. енергия, като същото е обвързано със средногодишната продължителност
на работа, съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е определена.
С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е
предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството
ел. енергия до размера на нетното специфично производство на ел. енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по
цена за излишък на балансиращия пазар.
Нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ намира приложение и спрямо
сключените до този момент договори за изкупуване на ел.енергия,
включително процесния, предвид императивния й характер и липсата на
уредба, изключваща действието й от определени заварени правоотношения. В
случая не се касае за обратно действие на закона, а за действие спрямо
заварени правоотношения, които се преуреждат за в бъдеще от
повелителните норми на закона. Изводът за приложимост към договора на
всички настъпили впоследствие регулации на цената следва и от клаузата на
чл. 16, ал.2 от Договора, съгласно която в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на
влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Следователно след влизане в сила на изменението на чл.31 ал.5 от
ЗЕВИ процесният договор е изменен от императивната разпоредба на закона
и актовете на КЕВР, издадени на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
В изпълнение на посочената разпоредба са приети последователно
8
Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР, с
които е определено нетното специфично производство на ел. енергия.
Първото решение е отменено в тази част с влязло в сила решение по адм.д.№
8522/15г. на АС-София, а срещу последващото Решение № СП-5/28.03.19г. на
КЕВР са подадени множество жалби, производствата по които не са
приключили с влязъл в сила акт. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ,
обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането
за спиране на изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е
недопустимо, освен в изчерпателно посочени хипотези, различни от
процесната. В посочената норма е предвидено изключение от общото правило
в административния процес, че оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. В случая със специалния закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на
обжалвания индивидуален административен акт, уредено в общия закон – чл.
166, ал. 1 АПК. По този начин е допуснато предварително изпълнение на
невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР.
Според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът следва да се произнесе
инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това
дали подлежат на съдебен контрол, а по законосъобразността им, само когато
такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в
административното производство по издаването и обжалването му. Това
произнасяне е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с
гражданскоправният спор, поставен за разглеждане, при наличие на правен
интерес от това оспорване. За да се осъществи косвен съдебен контрол от
настоящия съд, е необходимо поставеният въпрос да е с преюдициално
значение за разрешаване на гражданскоправния спор. В конкретния случай
предвид действието на оспорения административен акт и претендираните
права на ищеца, осъществени в определен период от време, следва да се
приеме, че липсва връзка на преюдициалност между факта на проверка
действителността на Решение СП-5, доколкото към процесния период
административният акт е породил правно действие. /в този см. и определение
на ВКС, Второ т.о. по ч.т.дело №1628/2019г./ По тези съображения съдът
намира, че разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е неприложима.
Налага се изводът, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към
9
момента на настоящото произнасяне подлежи на изпълнение и намира
приложение в отношенията между страните по настоящия спор. С него е
установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2250
часа, по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с
Решение № Ц-013/28.06.2006 г. В т. 8 и т.9 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
на КЕВР производителите на ел.енергия от ВяЕц за разграничени в две
отделни групи – работещи до 2250 часа и работещи над 2250 часа. Логиката
на законодателя е да се предвидят две тарифни групи за изкупни цени в
зависимост от възможността на вятърните централи за определена ефективна
годишна часова работа или нетно специфично производство. С оглед на
горното, не би могло да се приеме, че е допустимо последователно
преминаване на една и съща централа от една преференциална ценова
категория в друга, както се поддържа от ищеца.
В случая в чл.16, ал.4 от процесния договор е заложен праг от 2250
пълни ефективни часове на работа годишно, при който произведената
ел.енергия ще се изкупува по максимална преференциална цена, след което
заплащането става по занижена цена. Следователно собствената на ищеца
централа попада в групата на тези работещи до 2250 часа, което обуславя
приложимост на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г., касаещо централи,
работещи до 2250 часа. Ищецът не твърди, а и не ангажира доказателства за
поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен
източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250 часа на
годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на
172,95 лв./Мвтч. Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г.,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ
елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното и при наличните твърдения на ищеца, че
произведената през процесния период енергия е при надхвърлен праг от 2000
кВтч НСП, то остойностяването следва да се извърши по цени на излишък на
балансиращия пазар. Между страните няма спор, че ответникът е заплатил
количествата ел.енергия за двата месеца, надхвърлящи НСП, по цена за
излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.
В този смисъл следва да се приеме, че произведената електрическа енергия
10
през процесния период е надлежно заплатена от ответника.
Налага се изводът, че предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск обуславя извод за
неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в
размер на 9511.48 лева с вкл.ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение, редуцирано по възражение на ищеца до предвидения в
Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер, поради липса на фактическа и
правна сложност на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Уинд Парк Каварна Уест“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ 51
Б, ет.4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс –
Г, обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответника да заплати:
- сумата 151 053,50 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, през м. ноември 2018 г.,
обективирана в Дебитно известие № 182/31.12.2018 г. към фактура №181/
12.12.2018г., дължима по силата на Договор изкупуване № 56 от 20.06.2008 г.
и сумата 43 469,88 лв., обезщетение за забава за периода 16.01.2019г. –
16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 17.11.2021г. до окончателното изплащане;
- сумата 97 290,20 лв. с ДДС, представляваща неплатен остатък по
фактура № 183/31.12.2018 г., изразяващ се в дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г1 Лонг Ман“, през м. декември 2018 г.,
11
дължима по силата на Договор изкупуване № 56 от 20.06.2008 г. и сумата 27
998,00 лв., обезщетение за забава за периода 16.01.2019г. – 16.11.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
– 17.11.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Уинд Парк Каварна Уест“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ 51 Б, ет.4, да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс –
Г, сумата от 9511.48 лева, представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12