Присъда по дело №6218/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда № 127 от 14.06.2022г. постановена по НЧХД №
6218/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24
наказателен състав

Производството е образувано по подадена частна тъжба от М.О.Ц.,
против:
1.С.А.Д., за това, че като извършител, на 01.04.2021г. в гр.Пловдив, на
ул. „Чавдар Войвода“ № 5, в съучастие с Г.И.П., ЕГН: ****, като извършител,
нанесла на М.О.Ц., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия с травматичен оток на лицето, контузия в областта на двете колена,
контузия в областта на двете бедра и двете седалищни области, контузия на
двете раменни стави, кръвонасядания в областта на крайниците и по цялото
тяло, изразяващи се в разстройство на здравето- престъпление по чл.130 ал.1
от НК, вр. чл.20 ал.2 от НК.
2. Г.И.П., за това, че като извършител, на 01.04.2021г. в гр.Пловдив, на
ул. „Чавдар Войвода“ № 5, в съучастие с С.А.Д., ЕГН: **********, като
извършител, нанесла на М.О.Ц., ЕГН: **********, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия с травматичен оток на лицето, контузия в областта
на двете колена, контузия в областта на двете бедра и двете седалищни
области, контузия на двете раменни стави, кръвонасядания в областта на
крайниците и по цялото тяло, изразяващи се в разстройство на здравето-
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, вр. чл.20 ал.2 от НК.
В провелото се първоинстанционно производство, частният тъжител не
е конституиран като граждански ищец.
В открито съдебно заседание, частният тъжител се явява лично и с
повереника си, които поддържат подадената частна тъжба. Излагат подробни
съображения, за съставомерността на повдигнатото частно обвинение и молят
съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото обвинение.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, подсъдимите се явяват лично, не се
признават за виновни, сочат, че не са нанасяли удари на частния тъжител. С
последната си дума, молят да бъдат оправдани по повдигнатото им
обвинение.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимите сочи, че
обвинението не било доказано по несъмнен категоричен начин. Моли съда да
оправдае подсъдимите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Частният тъжител М.О.Ц. е родена на ****, б., б.г., живуща в гр. **** и
с постоянен адрес: г****, със средно-специално образование, разведена,
1

неработеща, неосъждана, ЕГН: **********.
Подсъдимата С.А.Д. е родена **, б., б.г., живуща в г****, неомъжена,
със средно образование, работеща, неосъждана, с ЕГН: **********.
Подсъдимата Г.И.П. е родена на **** в гр. П., живуща в с***, ЕГН:
**********, неосъждана.
Свид. Р.Й. имала рожден ден на 01.04.2021г. и празнувала заедно с
дъщеря си- свид. Й. К., с частния тъжител М.Ц. и с нейната дъщеря- свид.
Н.Ц.. Частният тъжител била употребила алкохол тази вечер. След 22.00 часа,
четирите жени решили да се пребират, като наели таксиметров автомобил, и с
него се запътили към квартирата на частния тъжител М.Ц., която се намирала
в гр. П., ул. „Ч****. В същата сграда на последния етаж, живеела и подс. С.Д.,
с която частният тъжител се познавала. В същата вечер- 01.04.2021г. вечерта,
на гости в дома на подс. С.Д. били подс. Г.П., свид. Ж.П., съпругата му- свид.
Т.П., заедно с детето си. След като частният тъжител М.Ц. пристигнала на
адреса си, на който живеела, заедно със свид. Й., свид. К. и свид. Ц.
започнали да пренасят багаж от таксиметровия автомобил до асансьора на
сградата, като за тази цел задържали кабината на асансьора на първия етаж.
По това време, гостите на подс. Д. решили да си тръгнат, като за тази цел
възнамерявали да използват асансьора, който обаче по това време стоял на
първия етаж неподвижно. За това, подс. Д., чрез използване на домофона
намиращ се в нейния апартамент, поискала асансьорът да бъде освободен. В
отговор на това, започнали да се чуват обидни викове и крясъци. Тези викове
били чути от свид. Р.Д., която живеела в съседната сграда. Свид. Р. Д.
познавала частният тъжител М. Ц. и разпознала гласа й. Свид. Р.Д. позвънила
на спешен телефон 112 да съобщи за случващото се, също така позвънила и
на подс. Д., след което слязла пред сградата, където видала частната
тъжителка М.Ц. и дъщеря й- свид. Ц.. В следващия момент излезли подс. Д.,
подс. П. и свид. Ж.П. и свид. П.. В този момент частната тъжителка
продължила да отправя обидни думи към подс. Д., и се насочила към подс. П.
с намерението да се саморазправи физически с нея, но до това така и не се
стигнало. След няколко минути, на място, пристигнали свид. Ж. ИВ. Ж. и
И.Ж. Т. – полицейски служители в Трето РУ при ОДМВР-Пловдив. Свид. Ж.
и Т. установили самоличността на присъстващите лица. В този момент
частната тъжителка М. Ц. продължавала да обижда подс. Д.. Полицейските
служители успели с разговор да убедят частната тъжителка М.Ц. да престане
да изрича обидни думи, при което тя се успокоила и преустановила това си
поведение. Същата трудно стояла на краката си и залитала, поради което
свид. Ж. и колегата му И. Т. трябвало да я придържат, а докато говорела,
заваляла думите и миришела на алкохол. Подсъдимите С.Д. и Г.П. не са нито
удряли, нито блъскали, ритали или по друг начин упражнявали физическо
насилие спрямо частната тъжителка М.Ц.. Тогава свид. Ж. и колегата му И.Т.
отвели частната тъжителка М. Ц. в сградата на Трето РУ при ОД на МВР –
Пловдив, където й били снети писмени обяснения. М. Ц. била задържана за
срок до 24 часа със заповед за задържане на лице. Против нея бил съставен
2

акт за констатиране на проява на дребно хулиганство. След като разбрала
това, дъщерята на частната тъжителка- свид. Ц. изрекла думите „пак прибраха
майка ми“. След това били снети писмени обяснения от присъстващите лица.
Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен и категоричен
начин, въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства- обясненията на подс. С.Д., и подс. Г.П., от показанията на
свид. К. и свид. Й., показанията на свид. П. и свид. П., показанията на свид. Д.
и показанията на свид. Ж., както и от писмените доказателствени средства-
съдебномедицинско удостоверение № 285/2021г, лист за преглед на пациент,
фактура, съдебномедицинска експертиза и другите прочетени и приети по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.
От обясненията на подсъдимата С.Д. депозирани в хода на съдебното
производство се установява, че на инкриминираната дата и час е имала гости-
подс. Г.П., свид. П. и свид. П.. При желаение да си тръгнал, не са могли да
използват асансьора, който е бил затиснат от частната тъжителка на първия
етаж. При слизането си по стълбите четиримата са видели частната тъжителка
долу, която е започнала да обижда подс. Д.. Частната тъжителка е била в
неадекватно състояние, като е направила опит да нарани подс. П., но не
успяла. Установява се, че подс. П. и подс. Д. не са нанасяли удари, ритници
или каквито и да било физически наранявания по частната тъжителка
М.Ц..На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимата
имат двояка функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на
защитна версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено
средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това,
съдът следва да цени обясненията на подсъдимата с голяма доза критичност и
да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави,
както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
намира, обясненията на подсъдимата за логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото
доказателства. Всъщност, подсъдимата не отрича описаната фактическа
обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото
доказателства. Подсъдимата в обясненията си възпроизвежда изцяло и
подробно несъмнено установената фактическа обстановка, от неуспешният
опит да извикат асансьора, при слизането долу пред жилищната кооперация и
заварването на частната тъжителка М.Ц. и свид. Р.Д. там, до отправените
обиди спрямо нея обиди, до опита на частната тъжителка М.Ц. за физическа
саморазправа с подс. Г.П., при пристигането на полицейските служители и
отвеждането на частната тъжителка в РУ. Обясненията на подсъдимата
представляват преки и непосредствени впечатления от нея на протеклите се
събития. Обясненията на подсъдимата изцяло се подкрепят от обясненията на
другата подс. Г.П., от показанията на свид. Р.Д., свид. П. и свид. П., свид. Ж.,
частично от показанията на свид. К. и свид. Й.. Обясненията на подсъдимата
са в унисон с приетата фактическа обстановка и не са изолирани от другите
събрани по делото доказателства. Ето защо, обясненията на подсъдимата
3

следва да се кредитират като годно гласно доказателствено средство и да им
се предаде доказателствена тежест.
От обясненията на подсъдимата Г.П. депозирани в хода на съдебното
производство се установява, че не е удряла М.Ц.. При слизането долу, свид.
Р.Д. е била там, заедно с частната тъжителка М.Ц. и дъщеря й- свид. Ц..
Следва да се посочи отново, че обясненията на подсъдимата имат двояка
функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна
версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено
средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това,
съдът следва да цени обясненията на подсъдимата с голяма доза критичност и
да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави,
както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
намира, че въпреки краткото обяснения на подс. П., обясненията на
подсъдимата за логични, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства. Всъщност,
подсъдимата не отрича описаната фактическа обстановка, а и същата не се
опровергава от други събрани по делото доказателства. Подсъдимата в
обясненията си изрично посочва неадекватното състояние, в което се е
намирала частната тъжителка, също така и, че свид. Р.Д. е била долу, преди
слизането и на двете подсъдими. Изрично сочи, че не е удряла частната
тъжителка. Обясненията на подсъдимата представляват преки и
непосредствени впечатления от нея на протеклите се събития. Обясненията
на подсъдимата изцяло се подкрепят от обясненията на другата подс. С.Д., от
показанията на свид. Р.Д., свид. П. и свид. П., свид. Ж., частично от
показанията на свид. К. и свид. Й.. Обясненията на подсъдимата са в унисон
с приетата фактическа обстановка и не са изолирани от другите събрани по
делото доказателства. Ето защо, обясненията на подсъдимата следва да се
кредитират като годно гласно доказателствено средство и да им се предаде
доказателствена тежест.
От показанията на свид. К. и свид. Й. (дъщеря и майка) се установява
времето и мястото на инкриминираното деяние- че на 01.04.2021г. са
празнували рожден ден на свид. Й., като при прибирането си пред жилището
на частната тъжителка М.Ц., последната е затиснала вратата на асансьорната
клетка, за да може да разтоварят багажа от таксиметровия автомобил, с който
са пътували. Установява се, че свидетелите са възприели викове. Сваляли са
багаж от таксиметровия автомобил, като малко след това долу са слезнали
двете подсъдими. Свидетелите изрично сочат, че не са видели и лично
възприели нанасянето на удари, опитът за това, ритането или каквото и да е
било физическо нараняване спрямо никого от присъстващите на
инкриминираната дата. Изрично сочат, че удари не са виждали. Съдът
намира, показанията на свидетелите за логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото
доказателства. Показанията им се подкрепят от обясненията и на двете
подсъдими, които съдът вече посочи, че приема и кредитира с доверие, както
4

и от показанията на всички разпитани по делото свидетели- свид. П. и свид.
П., свид. Д., свид.Ж., освен от показанията на свид. Ц., които са недостоверни
и ще бъдат обсъдени по-долу. В пълен унисон са с обясненията на
подсъдимите относно всички възпроизведени факти от протеклите се
събития- от слизането на подсъдимите долу пред жилищния блок, до виковете
и крясъците и до липсата на физически сблъсък между когото и да е било от
присъстващите лица. Показанията им са достоверни, въпреки възможността
им за заинтересованост от изхода на делото, предвид близките приятелски и
родствени отношения с частната тъжителка. Това само по себе си придава
висока доказателствена тежестт на показанията им, особено в частта, в която
изрично сочат, че физически контакт през въпросната вечер, е нямало.
Показанията им са логични и последователни, създаващи впечатление за
достоверност и убедителност. Показанията им представляват преки и
непосредствени впечатления придобити от тях. Ето защо, показанията на
свидетелите следва да се кредитират като годно гласно доказателствено
средство и да им се предаде доказателствена тежест.
От показанията на свид. П. и свид. П. се установява, че на
инкриминираната дата, заедно с подс. Г.П., са били на гости в жилището на
подс. Д., като при желание да си тръгнат не са могли да извикат асансьора,
тъй като е бил на първият етаж. При опита им да го извикат се чували викове
и крясъци. При слизането им долу, заедно с двете подсъдими П. и Д., частната
тъжителка е била пред жилищната кооперация и е отправяла обиди спрямо
подсъдимите. Частната тъжителка се е опитала да се нахвърли на подс. П., но
неуспешно. Установява се, че удари от страна на подс. П. и подс. Д., спрямо
частната тъжитела е нямало. Също така е нямало никакво физическо
съприкосновените помежду им. Съдът намира, показанията на свидетелите за
логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
останалите събраните по делото доказателства. Показанията им се подкрепят
от обясненията и на двете подсъдими, както и от показанията на свид. К.,
свид. Й., свид. Д. и свид.Ж.. В пълен унисон са с обясненията на подсъдимите
относно всички възпроизведени факти от протеклите се събития- от
гостуването им в подс. Д., неуспешният опит за викане на асансьора,
слизането заедно с двете подсъдими долу, където установили частната
тъжителка, липсата на каквато и да е било физическа саморазправа
инициирана от подсъдимите спрямо частния тъжител. Въпреки отчетената
приятелска връзка с подсъдимите, показанията им представляват преки и
непосредствени придобити от тях впечатления за случилото се и за липсата
на каквито и да е било удари от страна на подсъдимите насочени към
частният тъжител. Свидетелите са присъствали и за били заедно с
подсъдимите още от преди инкриминираното деяние- в апартамента на подс.
Д. и са били с подсъдимите до момента на пристигането на полицейските
служители и отвеждането на частният тъжител в РУ. Показанията им са
логични и последователни, създаващи впечатление за достоверност и
убедителност. Ето защо, показанията на свидетелите следва да се кредитират
5

като годно гласно доказателствено средство и да им се предаде
доказателствена тежест.
От показанията на свид. Р.Д. се установява, че същата живее в жилищна
сграда, в съседство на частната тъжителка и подс. Д.. На инкриминираната
дата, чула викове и тъй като познавала частната тъжителка М.Ц. установила,
че изхождат от нея. Сигнализирала за случващото се на тел. 112, също така се
обадила и на подс. Д.. Веднага след това, слезнала пред жилищния блок
където живее и там заварила частната тъжителка М.Ц., заедно с дъщеря си-
свид. Ц.. Частната тъжителка била в неприемливо състояние, дъхала на
алкохол и крещяла обидни думи спрямо подсъдимите. Минути след това,
пред блока, слезнали двете подсъдимите- П. и Д., придружавани от свид. П. и
от свид. П.. Тогава частната тъжителка се опитала физически да се
саморазправи с подс. П., но не успяла. Свидетелят изрично сочи с
категоричност, че физически контакт между подсъдимите и частната
тъжителка е нямало. С категоричност заявява, че удари, ритници или каквато
и да е било физическа саморазправа от подсъдимите спрямо частният
тъжител, е нямало. Въпреки установеното по делото, че същата е
предоставяла адвокатска помощ на подс. Д., то това само по себе си не прави
недопустими свидетелските й показания, нито дава основание да бъдат
отхвърлени показанията й като недостоверни. Напротив, показанията й са
логични, последователни, представляват пълен, синхронизиран и логичен
разказ за случилите се събития и създават убеждение за достоверност. И не на
последно място, изцяло кореспондират с показанията на свид. Ж., свид. К. и
свид. Й., показанията на свид. П. и свид. П., и са в пълен синхрон с
обясненията и на двете подсъдими, досежно това, че физически контакт е
нямало. Свидетелят Д. е пряк свидетел, очевидец на случилото се,
пристигнала пред жилищния блок преди първата среща на подсъдимите с
частната тъжителка, а именно слезнала е пред блока и заварила там частната
тъжителка- М.Ц., заедно с дъщеря си- свид. Ц., и едва след това, пред блока
са слезли двете подсъдимите, придружавани от свид. П. и свид. П..
Свидетелят е присъствала от началото на срещата на подсъдимите с частната
тъжителка, до нейният край- отвеждането на частната тъжителка от
полицейските служители. Свид. Д. възпроизвежда обстоятелства, които е
възприела като свидетел очевидец, включително в частта, в която е чула
виковете на частната тъжителка М. Ц. и в частта, в която е видяла, че е
намало физически контакт. Ето защо, съдът приема показанията й за
достоверни и им предава доказателствена тежест.
От показанията на свид. Ж.Ж. се установява, че е пристигнал на място
по получения сигнал около 23:00 часа вечерта. Установява се, че към този
момент свидетелят, заедно със своя колега, са били на работа, назначени като
автопатрул. Показанията на свид. Ж. са източник на доказателствена
информация за присъствалите на мястото на извършване на деянието лица, и
за състояението на частният тъжител. Установява се, че на място са били
свид. П., свид. П., подс. П. и подс. Д., както и свид. Д.. Установява се, че
6

поведението на частната тъжителка е било агресивно със затруднена
комуникация с нея, като се усещала силна миризма на алкохол. Установява
се, че частният тъжител е отправяла непилични изрази и обиди. Свидетелят
Ж. с категоричност установява, че не са установени никакви следи от
наранявания по отношение на частната тъжителка М.Ц.. Установява се, че
при пристигането на място, отвеждането на частната тъжителка, и в сградата
на полицейското управление, частната тъжителка не се е оплаквала за
нанесен й побой или от удари. Също така е нямала и белези от насилие,
заради това не е викан и екип на спешна медицинска помощ. Съдът изцяло
дава вяра и кредитира показанията на свид. Ж.. В тях се възпроизвеждат
обстоятелства, които са възприети непосредствено като очевидци и при
изпълнение на служебните си задължения и непосредствено след вмененото
инкриминирано деяние. Показанията на свидетеля са логични,
последователни, незаинтересовани и кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства- показанията на свид. Д., свид. П. и свид. П., свид. К. и
свид. Й., както и с обясненията на самите подсъдимите- П. и Д.. Ето защо,
съдът им предава вяра и доказателствена тежест.
Показанията на свид. Ц.- дъщеря на частната тъжителка, в частта, в
която сочи, че са празнували рожден ден, след което с таксиметров автомобил
са се прибрали, като с багаж са затиснали асансьора, че майка й- частната
тъжителка е била употребила алкохол, слизането на подсъдимите пред
жилищната кооперация и пристигането на полицейските служители, съдът
приема с доверие, тъй като са логични, последователни и кореспондиращи с
другите събрани по делото доказателства. В частта обаче, в която свид. Ц.,
сочи, че подсъдимите П. и Д. са нанасяли удари, ритници и са бутали майка й
(частната тъжителка), съдът приема за недостоверни, неотговарящи на
обективната действителност, заинтересовани от изхода на делото- предвид
близката родствена връзка (дъщеря на частната тъжителка), и не на последно
място нелогични, непоследователни и изцяло опровергани и разколебани от
другите събрани по делото доказателства- частично от показанията на свид.
К., свид. Й., и изцяло опровергани от показанията на свид. Д., свид. П., свид.
П., свид. Ж.- всички присъствали на инкриминираната дата и място. Свид. Д.
е присъствала през цялото време на срещата на подсъдимите с частният
тъжител, свид. Ж.- полицейски служител, които нито е видял, нито е
установил телесни увреждания на частният тъжител нито към момента на
пристигането му, нито по-късно, свид. П. и свид. П.и – присъствали също на
срещата между подсъдимите и частният тъжител.
Проведената между свид. П. и свид. Ц. очна ставка не изигра
процесуалната си роля предвидена в чл.143 от НПК, да отстрани
възникналите противоречия в показанията им, досежно това, кой от двамата
основно свид. П., е присъствал на инкриминираното деяние.
От назначената, изгответна и приета по делото съдебномедицинска
експертиза и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, се
установява, че на М.О.Ц. е било причинено контузия на лицето с оток в дясна
7

лицева половина и горна устна, контузия на двете колена, бедра, седалищна
област и раменни стави с кръвонасядания на дясно рамо, три кръвонасядания
на дясна мишница, кръвонасядане на лява мишница, две кръвонасядания на
дясно бедро, кръвонасядане на ляво коляно и подбедрица, кръвонасядане в
поясната област отдясно. Съдът дава вяра и кредитира заключението като
компетентно изготвено, пълно, ясно, обосновано и не създава съмнение за
неговата правилност и отговаря на поставените задачи. Обаче, тук е мястото,
на което следва да бъде посочено, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства, приетата съдебномедицинска експертиза,
не се установява по несъмнен и категоричен начин, причинната връзка между
поведението на двете подсъдими и нанесените телесни увреждания на
частният тъжител. В тази връзка, представените съдебномедицинско
удостоверение № 285/ 2021г. и лист за преглед на пациент, установяват
състоянието на частният тъжител пет дни след инкриминираното деяние.
Телесните увреждания посочени в медицинските документи и приетата
съдебно-медицинска експертиза биха могли да са претърпени от частният
тъжител във всеки един момент след деянието, но посочените твърдения в
частната тъжба, че същата е била бита пред всички събрали се свидетели-
свид. Д., свид. П., свид. П., свид. К. и свид. Й., са изцяло недоказани и
неустановени по делото. Нито един от свидетелите, освен дъщерята на
частният тъжител- свид. Ц., които показания съдът вече посочи, че не приема
с доверие, не установява, че частният тъжител е била нападната и бита с
ритници и юмруци от двете подсъдими- Д. и П. на инкриминираната дата и
място. Напротив, от показанията на всички разпитани по делото, освен свид.
Ц., се установява точно противното, че частният тъжител М.Ц. се е държала
непристойно и е обиждала присъстващите лица, в това число подсъдимите, и
последните не са имали физически контакт с нея, по никое време, нито към
момента на слизането пред жилищната кооперация, нито по времето на
изчакване на пристигане на полицейските служители, нито след като
последните са пристигнали на инкриминираното място. Следва да бъде
изрично отбелязано, че поведението на двете подсъдими, преди слизането
пред блока се установява от показанията на свид. П. и свид. П., както и от
техните обяснения. Действията на подсъдимите, след слизането пред блока,
освен от свид. П. и свид. П., се установява и от показанията на свид. Д., която
е била пред жилищния блок към момента на слизане на двете подсъдими. От
този момент до пристигането на полицейските служители, тримата
свидетелите- свид. П., свид. П. и свид. Д. са били неотлъчно и непрестанно,
както до двете подсъдими, така и до частният тъжител, и не са видели да е
имало физически контакт иницииран от подсъдимите насочен срещу частният
тъжител. Напротив установявя се непристойното поведение на частният
тъжител. Показанията на тези свидетелите очевидци са изцяло
последователни, логични и житейски издържани, които обясняват случилото
се във всеки един етап на развилите се действия, на които са станали
свидетели очевидци. И тук отново следва да бъде отбелязано, че
8

полицейският служител пристигнал на място- свид. Ж. не е установил
никакви травматични увреждания на частният тъжител. Всъщност, същата
нито е посочила, че е била обект на такива, нито е имала видими наранявания.
Лишено от правна и житейска логика за настоящият съдебен състав е, ако
частният тъжител е била обект на побой, да не съобщи за това на
полицейските служители пристигнали на място, или да не сигнализира
компетентните органи за това своевременно. На следващо място, никой от
присъстващите на инкриминираното място и час, не е посочил пред
полицейските служители, да е било упражнено спрямо частният тъжител
М.Ц. физическо насилие от някои от присъстващите, още по-малко от
подсъдимите. Самият частен тъжител не е направила подобни твърдения или
оплаквания нито тогава, нито в по-късен момент след отвеждането й в
районното управление. Следи от насилие или от някакви телесни увреждания,
предвид това, че оттокът на лицето е бил забележим ведната (изслушване
вещо лице) не са били забелязани или наблюдавани от свидетели по делото,
включително и от полицейските служители, както на мястото на деянието,
така и по-късно в сградата на РУ или при снемането на писмени обяснения от
частният тъжител още същата вечер. Обстоятелството, че телесни увреждания
на частният тъжител са установени на 02.04.2022г., не означава, че тези
телесни увреждания са причинени, именно от подсъдимите. Липсват
убедителни доказателства по делото, които по несъмнен и категоричен начин
да установят пряка- причинно следствена връзка между телесните увреждания
на частният тъжител М.Ц., описани в съдебномедицинското удостоверение и
приетата по делото съдебномедицинска експертиза, и действията на някое/и
от лицата на процесната дата- 01.04.2021г, още по-малко от действията на
подсъдимите. Напротив, с категоричност се установява, че подсъдимите не са
нанасяли каквито и да е било удари и не са упражнявали каквото и да било
физическо насилие спрямо частният тъжител М.Ц.. В тази връзка, приетата по
делото експертиза сама по себе си е компетентно изгответна, но същата не
кореспондира със събраните по делото доказателства, доколкото не се
установява, че действията на подсъдимите са допринесли за травматичните
увреждания на частният тъжител. Експертизата не кореспондира със
събраните по делото гласни доказателствени средства, доколкото не се
установява, че именно подсъдимите са нанесли телесните увреждания на
частният тъжител. Обстоятелството, че в експертизата е посочено, че
уврежданията могат да бъдат причинени така както е описано в тъжбата и от
свидетелите, не променят крайният извод на съда, тъй като гласните
доказателствени средства, както бе посочено, не установяват, че подсъдимите
са удряли частният тъжител, а същото е посочено само и единствено в
частната тъжба.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на недоказано обвинение по
9

категоричен и несъмнен начин. Не се установява подсъдимите с действията
си, да са осъществили от обективна и субективна страна, състава на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК.
Подсъдимата С.Д. не е извършила престъплението по чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, спрямо частният тъжител М.Ц., за което е повдигнато
частно обвинение.
Подсъдимата Г.П. не е извършила престъплението по чл.130 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, спрямо частният тъжител М.Ц., за което е повдигнато
частно обвинение.
Престъплението от обективна страна по чл.130 ал.1 от НК е
престъпление срещу личността, в частност против здравето. Непосредствен
обект на това престъпление са обществените отношения, които осигурявят
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Здравето е факт от материалната действителност и е елемент от биологичното
битие на човека в конкретен момент от неговото съществуване. Телесната
повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване
на болка или страдание. Престъплението е резултатно увреждащо.
Престъплението е довършено с настъпване на увреждането. Изпълнителното
му деяние се извършва чрез действие, изразяващо се в увреждане на
физическата цялост на жертвата на престъплението.
В теорията и съдебната практика се отдава съществено значение на
причинната връзка при телесните увреждания, а именно настъпилото
увреждане на жертвата, следва да е в резултат на действието на подсъдимия.
Т.е. следва да съществува причинна връзка между настъпилото увреждане и
деянието (действието) извършено от подсъдимия. Обратно, ако подсъдимият
не бе извършил действията, то увреждане на жертвата не би настъпило.
В конкретният случай, точно тази причинна връзка липсва. Липсват
безспорни доказателства, които да установяват убедително по несъмнен и
категоричен начин, че травматичните увреждания на частния тъжител М.Ц.,
са причинени именно от двете подсъдими- Д. и П.. Напротив, установява се
точно противното, че частният тъжител е извършила непристойна проява и ги
е обиждала, и че подсъдимите не са имали какъвто и да е физически контакт с
частният тъжител и не са й нанесли инкриминираните телесни увреждания.
От събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, приетата
съдебномедицинска експертиза, не се установява по несъмнен и категоричен
начин, причинната връзка между поведението на двете подсъдими и
причинените телесни увреждания на частният тъжител. Медицинските
документи приложени по делото установяват състоянието на частният
тъжител пет дни след инкриминираното деяние. Телесните увреждания биха
могли да са претърпени от частният тъжител във всеки един момент след
деянието, но повдигнатото частно обвинение за извършено престъпление по
10

чл.130 ал.1 от НК, спрямо подсъдимите, че са нанесли телесни увреждания на
частният тъжител пред всички свидетели, не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Нито един от свидетелите, освен дъщерята на частният
тъжител- свид. Ц., които показания съдът вече посочи, че не приема с
доверие, не установява, че частният тъжител е била нападната и бита с
ритници и юмруци от двете подсъдими- Д. и П. на инкриминираната дата и
място. Напротив, от показанията на всички разпитани по делото, освен свид.
Ц., се установява точно противното, че частният тъжител М.Ц. се е държала
непристойно и е обиждала присъстващите лица, в това число подсъдимите, и
последните не са имали физически контакт с нея, по никое време, нито към
момента на слизането пред жилищната кооперация, нито по времето на
изчакване на пристигане на полицейските служители, нито след като
последните са пристигнали на инкриминираното място. Поведението и
действията на двете подсъдими, през цялата вечер се установява от
показанията на свид. П. и свид. П., свид. Д. и свид. Ж.. Установява се, че
подсъдимите не са извършили престъплението по чл.130 ал.1 от НК, спрямо
частният тъжител и не са й нанесли телесните увреждания касаещи
повдигнатото частно обвинение. Установява се непристойното поведение на
частният тъжител, но не и че същата е била удряна на подсъдимите. Частният
тъжител, след претендираното увреждане, не е посочила и заявила, че е била
обект на телесни увреждания, нито е имала телесни наранявания, за което не е
и съобщила. Никой от присъстващите на инкриминираното място и час, не е
посочил пред полицейските служители, да е било упражнено спрямо частният
тъжител М.Ц. физическо насилие от някои от присъстващите, още по-малко
от подсъдимите. Самият частен тъжител не е направила подобни твърдения
или оплаквания нито тогава, нито в по-късен момент след отвеждането й в
районното управление. Следи от насилие или от някакви телесни увреждания,
предвид това, че оттокът на лицето е бил забележим ведната (изслушване
вещо лице) не са били забелязани или наблюдавани от свидетели по делото,
включително и от полицейските служители, както на мястото на деянието,
така и по-късно в сградата на РУ или при снемането на писмени обяснения от
частният тъжител още същата вечер. Обстоятелството, че телесни увреждания
на частният тъжител са установени на 02.04.2022г., не означава, че тези
телесни увреждания са причинени, именно от подсъдимите. Липсват
убедителни доказателства по делото, които по несъмнен и категоричен начин
да установят пряка- причинно следствена връзка между телесните увреждания
на частният тъжител М.Ц., описани в съдебномедицинското удостоверение и
приетата по делото съдебномедицинска експертиза, и действията на някое/и
от лицата на процесната дата- 01.04.2021г, още по-малко от действията на
подсъдимите. Напротив, с категоричност се установява, че подсъдимите не са
нанасяли каквито и да е било удари и не са упражнявали каквото и да било
физическо насилие спрямо частният тъжител М.Ц..
Следва частният тъжител М.Ц. на основание чл.190 ал.1 от НПК да бъде
осъден да заплати на подсъдимата С.Д. сумата от 1000.00 разноски по делото
11

за адвокатски хонорар.
Следва частният тъжител М.Ц. на основание чл.190 ал.1 от НПК да бъде
осъден да заплати на подсъдимата Г.П. сумата от 1000.00 разноски по делото
за адвокатски хонорар.
Следва частният тъжител М.Ц. на основание чл.190 ал.1 от НПК да бъде
осъден да заплати на подсъдимата Г.П. сумата от 30.00 разноски по делото за
явяване на свидетели.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

12

Номер на акта:	127
Дата:	14 юни 2022 г.
Съдия:	Габриел Росенов Русев

Дело:	20215330206218
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 септември 2021 г.

Присъда по дело №6218/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите