№ 2072
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110214706 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0007044 от 30.06.2023г.,
издадено от Чавдар Караджов - Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София (РД „АА“ - София), с което на И. Я. А. на основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-
8 от 27.06.2008г. на МТ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
/две хиляди/ лева.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от И. Я. А. чрез адвокат
М.. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Цитират се чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка (за краткост :
Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ), §1, т.4, б. „а“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на
Закона за автомобилните превози и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Твърди се, че между посочената като нарушена правна норма и санкционната разпоредба
има несъответствие. Според жалбоподателя неправилно е приложен чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози, тъй като вмененото на А. бездействие не е свързано с
изпълнение на специализирана дейност при отсъствието въобще на изискуемата Заповед, а с
констатираното отсъствие на същата във фактическата власт на водача по време на
изпълнявания превоз за собствена сметка. В случая при поискване от контролните органи
жалбоподателят не е представил документ по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на
1
МТ и се претендира, че приложимата санкционна разпоредба е тази по чл.93, ал.2 от Закона
за автомобилните превози, а не чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. С тези
аргументи се иска от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното
Наказателно постановление.
С Разпореждане на Председателя на СРС – НО от 10.10.2023г. е изискана
административно – наказателната преписка от наказващия орган. Същата е предоставена на
съда с писмо вх. № 304058 от 27.10.2023г., подписано от и.д. Директор на РД „АА“ – София.
В това писмо се казва, че обжалваното Наказателно постановление е съобразено с
материалните и процесуалните правила по издаването му и е издадено съгласно
изискванията на ЗАНН. Претендира се Наказателното постановление да е правилно,
законосъобразно, постановено спрямо материалния и процесуалния закон, при спазване на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и постановено при пълно описание на
нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, респ.
доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина на А. нарушение се твърди, че
е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере какво е
обвинението и срещу какво да организира защитата си. Изтъква се, че е посочена
нарушената материално правна норма, както и че наказанието е правилно
индивидуализирано. Поради това се приема, че възраженията са неоснователни и се иска
отхвърляне на жалбата, респ. потвърждаване на Наказателното постановление. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар – в случай, че
същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Моли се и за присъждане на възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в полза на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
В съдебно заседание на 17.01.2024г. пред СРС жалбоподателят не се явява лично,
нито се явява неговият защитник – адв. М..
С молба с вх. № 13686 от 16.01.2024г. адв. М. заявява, че поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП. Адвокатът посочва, че чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр регламентира случаите, при
които се извършва превоз без издаден документ, а чл.93, ал.2 от ЗАвПр – случаите, при
които не се представя съответния документ, като санкцията е значително по-ниска (глоба от
100 лева). Подобно разграничение било предвидено и в чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-8
от 27.06.2008г. на МТ, според която водачът е длъжен да носи и представи съответните
документи, изброени в чл.31, ал.1, т.1-т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. Твърди
се, че в чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ са посочени документите,
необходими за получаване на удостоверението. Поради това адв. М.а счита, че има
разминаване между фактическите констатации и приложимата материално-правна норма.
Според защитата в НП се описва, че А. не е представил документ, а се санкционира за това,
че извършва дейност без да му е издаден документ. Претендира се за нарушено право на
защита на жалбоподателя. Поради това се иска СРС да отмени Наказателното
постановление. Иска и присъждане на направените в производството разноски.
2
Въззиваемата страна Директор на РД „АА“ - София не се явява и не изпраща
представител пред СРС, който да вземе становище по спора в съдебното заседание на
17.01.2024г.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и след цялостна преценка на
законосъобразното и правилно развитие на административно-наказателното производство,
приема за установено следното от фактическа страна :
На 23.05.2023г. И. Я. А. управлявал моторно превозно средство (МПС) марка ***, с
прикачено към него полуремарке ****. На МПС-то била поставена табела „превоз за
собствена сметка“, но нямало товар в автомобила. Около 19:16 часа жалбоподателят
управлявал посоченото по-горе МПС в град София, Околовръстен път, на 100 метра след
автомагистрала „Тракия“, посока Казичане, по маршрут от Пловдив до Златна Панега. По
същото време и на същото място се намирали свидетелите А. Д. и Р. А. - служители на РД
„АА” – София. Те спрели за проверка управляваното от А. превозно средство, установили,
че същото е без товар и поискали от водача да им представи Заповед на едноличния
търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка извършва превоза, или на
упълномощено от тях със Заповед лице с посочени дата или период за извършване на
превоза, часове на тръгване, маршрут на движение и вид на товара. Жалбоподателят, обаче,
не представил на служителите на РД „АА“ – София поисканите от контролните органи
документи. Поради това свидетелят А. Д., в присъствието на свидетеля Р. А., съставил
срещу И. Я. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00846 от
23.05.2023г. - за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
Актът бил подписан от И. А. на дата 23.05.2023г., но не му бил връчен препис от
него – доколкото в съответната графа в АУАН това не е удостоверено с подпис на лицето.
Въз основа на този АУАН и при същите фактически положения на 30.06.2023г.
Директорът на РД „АА” – София издал срещу И. Я. А. Наказателно постановление № 42-
0007044, с което за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ е
санкционирал жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр с „глоба” в размер на
2000 лева.
Наказателното постановление е връчено на И. Я. А. срещу подпис на 28.09.2023г. и е
обжалвано от него с жалба, изпратена по пощата на 06.10.2023г. директно до съда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване - показанията на
свидетелите Д. и А., както и писмените доказателства по делото, приети на основание
чл.283 от НПК : писмо от РД „АА“ – Пловдив до И. Я. А. с рег. № 5200-56-5908/1 от
18.09.2023г. и известие за доставянето му; длъжностна характеристика на А. Д.; Заповед №
РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията; Заповед № 7 от 16.01.2023г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”; документ от СПИДИ за изпратена жалба и АУАН
№ 00846 от 23.05.2023г.
3
Показанията на свидетелите Д. и А. се явяват неинформативни относно конкретното
нарушение, тъй като и двамата свидетели нямат съхранен спомен от проверката и
констатациите си. Същевременно техните думи относно мястото, където дават дежурства и
изискуемите документи по време на проверка, доколкото звучат достоверно и
непредубедено, следва да се кредитират от съда.
Приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства са обективни,
достоверни и непредубедени. Поради това съдът им се доверява.
Доколкото констатациите от АУАН № 00846 от 23.05.2023г. не се опровергават от
нито едно, събрано по делото доказателство, като косвено намират частична опора в думите
на свидетелите Д. и А. /касателно мястото и вида на изискуемия при проверката документ/ -
съдът дава вяра на Акта.
Писмото от РД „АА“ – Пловдив до И. Я. А. с рег. № 5200-56-5908/1 от 18.09.2023г. и
известието за доставянето му, както и документът от СПИДИ за изпратена жалба са
обективни и с достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира. От писмените
доказателства на лист 16-17 от делото се установява, че А. е получил писмо-покана за
явяване в РД „АА“ – Пловдив за връчване на НП. От документа на лист 25 от делото съдът
установява, че жалбата срещу процесното НП е била подадена по пощата на 06.10.2023г.
Съдът се доверява и на приложените по делото длъжностна характеристика на А. Д.,
Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и Заповед № 7 от 16.01.2023г. на Изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, тъй като това са писмени документи,
разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От тях се
установява, че св. Д. има право да съставя Актове да установяване на административни
нарушения, а Чавдар Караджов /като Директор на РД „АА” – София/ има правото да издава
Наказателни постановления.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, СРС достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от лице, срещу което е
издадено обжалваното Наказателно постановление. Този административен акт подлежи на
обжалване пред съда. Поради това жалбата на И. Я. А. се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът установи, че АУАН е съставен
в деня на извършване на твърдяното нарушение и на установяване на автора му –
23.05.2023г. Наказателното постановление е издадено на 30.06.2023г., т.е. месец и седем дни
след съставянето на Акта. Поради това съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 от ЗАНН.
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП на
формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по чл.52,
4
ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за срочно
упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до
незаконосъобразност на Наказателното постановление.
Актът и Наказателното постановление изхождат от оправомощени за това лица –
видно от Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, Заповед № 7 от 16.01.2023г. на
Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и
длъжностната характеристика на А. Д..
Изрично в АУАН е посочено, че св. А. е присъствал при установяване на
нарушението. Актът е подписан от нарушителя. Поради това съдът счита, че са спазени
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Доколкото, обаче, в долния ляв
ъгъл на Акта срещу „получил“ не фигурира подпис на А. – съдът приема, че жалбоподателят
не е получил препис от Акта и съответно, че не е изпълнено изискването на чл.43, ал.5 от
ЗАНН.
Според чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ при извършване на
превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните
органи Заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято
сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със Заповед лице, като в
Заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване
и маршрутът на движение, както и видът на товара. Според §1, т.4, б. „а“ от ДР на ЗАвПр
„превоз за собствена сметка“ е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за
собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или
наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна
дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка
се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени,
закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от
него.
Това означава, че елемент от фактическия състав на нарушението по чл.18, т.4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ е извършването на превози на товари за собствена
сметка, т.е. необходимо е да има товари. Доколкото в АУАН и в НП изрично е посочено, че
управляваното от А. МПС е било „без товар“, СРС приема, че е допуснато несъответствие
между описаното с думи нарушение и дадената правна квалификация на деянието. Освен
това в АУАН и в Наказателното постановление е посочено като извод, че се извършва
„превоз на товари за собствена сметка“, но не са въведи фактите, от които да може да се
направи този извод. Няма посочени обстоятелства, при които е извършено нарушението. Не
е ясно дали има заплащане на превоза, предназначен ли е той „единствено“ за собствена
дейност или произтича от собствена дейност, извършва ли се със собствени или с наети
5
превозни средства, водачът бил ли е назначен по трудов договор с лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, бил ли е превозът предназначен да се доставят товари на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, товарите принадлежат ли на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него. Тези обстоятелства са
необходими, тъй като те съставляват фактическото описание на термина „превоз за
собствена сметка“, който в случая е използван в АУАН и НП, без зад него да стоят
конкретни факти, които да очертаят предмета на доказване по делото.
Гореизложеното означава, че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Това възпрепятства жалбоподателя да разбере
срещу кои точно факти следва да се защитава и винаги е съществено процесуално
нарушение – основание за отмяна на НП на формално основание.
Въпреки това, съдът счита, че следва да изложи съображенията си и по съществото
на спора, тъй като и там са налице основания за отмяна на НП поради недоказаност на
обвинението. Става въпрос за това, че за да е реализирано от обективна и субективна страна
процесното нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ не е
достатъчно да се докаже, че А. е водач на МПС, описано в АУАН и НП, както и че той „не
представя“ при поискване от контролните органи на Заповедта, визирана в чл.18, т.4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. За конкретното административно – наказателно
обвинение е необходимо да се докаже, че А. е извършвал превоз на товари за собствена
сметка. Табелата „превоз на товари за собствена сметка“ не доказва извършването на такива.
Доколкото в Акта се твърди, че в управляваното от А. МПС не е имало товари, а
същевременно свидетелите Д. и А. нямат съхранен спомен за конкретната проверка, следва,
че по делото не са събрани доказателства жалбоподателят да е извършвал превоз на товари,
още по-малко пък за собствена сметка по смисъла на §1, т.4, б. „а“ от ДР на ЗАвПр. Поради
това обвинението по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ се явява недоказано
от обективна страна. Това означава, че административно – наказателното обвинение не е
доказано и следва да се отмени Наказателното постановление и ако спорът се гледа по
същество.
Основателни са доводите, релевирани в жалбата, че в случая е приложима нормата на
чл.93, ал.2 от ЗАвПр, а не чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, тъй като се вменява във вина на А. това,
че не е представил в момента на проверката документ, който се изисква по силата на чл.18,
т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, а не че извършва превоза без въпросния
документ. Въпреки това, доколкото съдът прие, че са налице основания за отмяна на НП и
поради съществени процесуални нарушения, и поради недоказаност от обективна страна на
нарушението по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, то е безпредметно да се
обсъжда санкционната норма и евентуално да се излагат мотиви за изменение на правното
основание за налагане на глобата и редуциране на размера й до „глоба 100 лв.“, както
предвижда чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
С оглед изхода на делото – разноски не се дължат в полза на въззиваемата страна.
6
Въпреки, че съдът прецени, че следва да се отмени обжалваното НП, в случая не следва да се
присъждат разноски и в полза на жалбоподателя, тъй като не са ангажирани доказателства за
реално сторени разноски от страна на А.. По делото е приложено единствено пълномощно
на името на адв. М. (на лист 4 и лист 8 от делото), в което не е вписана сума за адвокатско
възнаграждение. Няма доказателства за плащане на евентуално договореното адвокатско
възнаграждение. Поради това не следва да се уважава искането на адв. М., обективирано в
молба с вх. № 13686/16.01.2024г. за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, тъй
като не са ангажирани доказателства за реално сторени разноски от него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0007044 от 30.06.2023г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. София, с което на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.18, т.4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ на И. Я. А. е наложена „глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски , обективирано в
молба с вх. № 13686/16.01.2024г.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7