Решение по дело №236/2021 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 58
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20214230100236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Севлиево, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100236 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на С. С. А., с ЕГН **********, от гр.
************************************, Е.С.А.., с ЕГН **********, от гр.
*********************, А.С.М.., с ЕГН **********, от гр.
************************************ и Ф. С. А., с ЕГН **********, от гр.
********************* срещу Н. С. М., с ЕГН **********, от гр. *********************
и М. В. М., с ЕГН **********, от гр. *********************.
Ищците твърдят, че първата ищца живее в гр.
************************************. Там била родена и живяла цял живот. Земята
била общинска, но там имали стара къща. С решение № 25/19.02.1972 г. на ИК на ОНС -
Севлиево било отстъпено право на строеж на бащата на ищците С.А.М.., с ЕГН **********,
починал на 18.10.2003 г.. Впоследствие започнали с майка М.И.М.., починала на
02.11.2014 г. да строят нова къща. Родителите на ищците имали общо седем деца, но след
като пораснали другите напуснали дома им и останали да живеят в него първата ищца и
брат Н., заедно с родителите им. Преди 25 г. Н. оставил първата си жена и довел за жена
М. В. М.. Заживяли всички заедно, като първата ищца се грижела за майка си и баща си до
смъртта им. Майката на първата ищца починала преди 6 години. С първата ищца живеела и
дъщеря ѝ А.Ю.И. още от раждането си, докато се оженила преди 18 години. Разпределили си
ползването на стаите с Н. и всеки си знаел какво ползва. Като починал бащата на първата
ищца същата декларирала имота, че е на всички наследници в Общината. Всяка година
заплащала данъка на всичките наследници и пазила някой квитанции. На 07.11.2013 г.
сключила с майка си М.И.М.. предварителен договор, с който тя се задължила да продаде
собствените си 9/16 ид.ч. от къщата срещу сумата от 5 000 лв., която й заплатила при
1
сключването му. Смъртта й през следващата година осуетила продажбата по нотариален
ред, но това било индиция за намеренията на първата ищца спрямо имота и че имала
намерение да го свои в по-голяма от наследствената част. През миналата седмица първата
ищца се сетила, че не е плащала данъка на къщата за миналата година. В „Местни данъци и
такси" в Община Севлиево се оказало, че къщата е декларирана от ответниците, като
единствени собственици на имота. Снабдили се с констативен нот. акт № 100, т. IX, по н.д.
№ 1030/ 2019 г. на Нотариус № 543 - П.Д. - гр. Севлиево за собственост по обстоятелствена
проверка, чрез разпит на трима свидетели. Нотариалния акт бил незаконен, тъй като не били
налице предвидените основания в закона по чл. 79 от ЗС за признаване правото на
собственост по давностно владение. Не изтекли десет години от смъртта на майката на
страните, която починала през 2014 г. и никой не можел да твърди че повече от десет години
е владял имота като свой след смъртта й. В нотариалния акт била включена като
съсобственик съпругата на първия ответник, която нямала отношение към наследството и не
владеела като наследник, а и била сключила граждански брак преди около 3 години, и дори
като съпруга не владяла десет години имота. Владението на ищците върху собствените им
по 1/7 идеална част от имота никога не било прекъсвано от ответниците, и понастоящем
първата ищца си живеела там и упражнявала фактическа власт в същата степен, в каквато и
брат . Първия ответник никога не демонстрирал пред първата ищца и останалите им братя
и сестри, че владее целия имот за себе си и не ги отблъсквал по какъвто и да било начин.
Снабдил се с нотариален акт - тайно и прикрито, което не било явно и демонстрирано пред
останалите и не можело да го направи собственик. И в хода на делото страните живеели
всеки в своите стаи, първият ответник не споменавал за нотариалния акт и че е декларирал
имота за себе си. Първата ищца сочи, че не е придобила имота по давност, нито нейните
наследодатели. С решение № 25/19.02.1972 г. на Изпълнителния комитет на Градски
народен съвет - гр. Севлиево на баща й С.А.М.. било отстъпено право на строеж да построи
сграда върху общинска земя. С построяването на сградата, за родителите на първата ищца
възникнало правото на собственост върху сградата на осн. чл. 63, ал. 1 вр. чл. 55, предл.
трето от Закона за собствеността. Ищците искат признаване за установено по отношение на
ответниците, че всеки от тях е собственик на 1/7 идеална част от гореописания имот, а
именно: сграда с кадастрален идентификатор 65927.503.64.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със заповед РД-18-77/ 16.07.2008 г. на
изп. директор на АГКК, с административен адрес-гр. *********************, разположена
в поземлен имот с идентификатор 65927.503.64, със застроена площ от 134 кв.м. брой
надземни етажи-един, с предназначение-жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от
коридор, две спални, кухня, хол, изолационно антре със сервизно помещение /баня с
тоалетна/ и килер, две стаи с коридор с отделен вход от север и избено помещение със
застроена площ от 49 кв.м., състоящо се от коридор и две помещения и отмяна на
констативния нотариален акт като неверен за съответната част. Претендират разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответниците са подали писмени отговори. В отговорите, се заявява, че исковете са
недопустими, евентуално неоснователни. Твърди се, че ответниците са съпрузи сключили
2
граждански брак на 09.12.2009 г. в гр. Севлиево. Преди сключването на граждански брак в
продължение на десет години ответниците живеели заедно като съпрузи и обитавали
процесният имот. Упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да придобият
права върху него, трайно, необезпокоявано и неоспорено от никого. Като добросъвестни
собственици направили подобрения като баня и тоалетна и извършили и други строителни
работи без някой от съсобствениците да се противопостави. По тази причина с основание
поискали да бъде удостоверено съществуването на право на собственост върху целият
недвижимият имот придобит по давностно владение. Приходни квитанции за заплатен
данък за имота в Община Севлиево от ищцата, не представлявали действия за придобиване
право на собственост, а се отнасяли за облигационни отношения. Представеният
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 07.11.2013 г. не пораждал правни
последици след като не бил обявен за окончателен. Ищцата не представяла документ
удостоверяващ претендираното от нея право на собственост. Приложеното като писмено
доказателство Решение № 25 от 19.01.1972 год. на Изпълнителния комитет на градски
народен съвет, удостоверявало, че на общия на страните наследодател - С.А.М.. е отстъпено
възмездно право на строеж, без в него да е конкретизирано на кое място и върху каква площ
е учредена тази суперфиция. Строително разрешение № 45 от 12.05.1976 год. издадено в
полза отново на общия наследодател - С.А.М.., удостоверявало единствено правото да бъде
построена жилищна сграда върху 78 кв.м. в парцел XVI - 149, кв. *********************. И
двата документа индицирали намерение за строителство, без да удостоверяват неговото
действително извършване. В същото време, видно от приложената скица на сградата, в
поземления имот били разположени още четири сгради. По никакъв начин, не можело да се
удостовери за коя от тях са относими издадените документи /решение на изп. комитет на
градски народен съвет и строително разрешение/. Доказателство за липса на идентичност
между разрешителното за строеж и процесната сграда била отбелязаната в тях квадратура на
застрояване. Разрешението за строеж било с допустима площ до 78 кв.м., докато видно от
кадастралната скица и документа за собственост, процесната сграда била с площ от 134
кв.м., тоест почти два пъти по-голяма. Процесната сграда, в състоянието в което се намирала
била строена от ответниците върху съществуваща стара сграда. Гражданският им брак бил
сключен през 2009 год., но съжителството им датирало от около 1999 год. През двадесетте
години от съвместното им съжителство двамата съпрузи живели в процесния имот.
Извършвали преустройства, събаряли компрометирани стени от съществуваща сграда, като
на тяхно място строели нови, правили поетапно разширение, като пристроявали сградата, в
резултат на което увеличили значително жилищната й площ. Направили санитарни възли,
достроили още две стаи с коридор към тях. Сменили дограмите на всички прозорци на
сградата, ремонтирали покрива, направили топлоизолация на цялата къща. Строително
ремонтните работи извършвани от тях в годините били финансирани единствено и само от
тях. Първата ищца през всичките години обитавала жилището през отделни периоди от
време, без да живее постоянно в него. Съжителствала с други мъже, като живяла в техните
домове, но след раздялата с тях се връщала в жилището, защото нямала свое. Ответниците
никога не живели с мисълта, че това жилище принадлежи и на първата ищца. Всички
3
останали братя и сестри на първата ищца приемали жилището единствено и само като
жилище на ответниците. Жилището било строено през годините без нужните строителни
документи, като незаконна сграда и двамата ответници предприели действия за снабдяване с
нотариален акт. Приложения предварителен договор за продажба на недвижим имот от
07.11.2013 год. не бил доказателство за намерението на ищцата да го свои. Предмета на този
договор не бил идентичен с предмета на процесния, не се касаело за една и съща жилищна
сграда. Разлика имало не само в жилищната площ, но и в описанието на жилището.
Идентичният административен адрес, не навеждал към съвпадение, тъй като, на този
административен адрес били разположени още няколко сгради. Собствеността върху сграда
построена въз основа на учредено право на строеж, можела да възникне само ако е в
съответствие със строителните норми, които са регламентирани от ЗУТ. За придобиване на
собственост от значение бил моментът, в който е завършен грубият строеж. В каква степен и
в какъв обем било упражнено правото на строеж не било доказано. Липсвали доказателства,
че въз основа правото на строеж С.М.. се е снабдил с одобрен архитектурен проект и
удостоверение за степен на завършеност. Липсвало съответствие в площта на сградата, за
която е правото на строеж от 70 кв.м. и действителната площ от 130 кв.м. на имота, което се
явявало пречка за вещно правен ефект на правото на строеж. Не било доказано, че в пет
годишен срок сградата е завършена до покрив, а в противен случай правото на строеж било
погасено по давност. Заинтересованите лица/ищците/ следвало да се позоват на изтекла
давност, каквото позоваване нямало. Правят възражение за изтекла придобивна давност.
Счита, че наследствено правоприемство за ищците в конкретният случай не е налице тъй
като общият наследодател не е придобил собственост с правото на строеж от 1972 г.
приживе и няма титул за собственост. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищците, лично и чрез процесуалния си представител поддържат
предявения иск по доводите в исковата молба. Излагат подробни съображения в писмена
защита.
В съдебно заседание ответниците, лично и чрез процесуалните си представители
поддържат подадените отговори. Излагат подробни съображения в писмени защити.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт № 100, т. IX, peг. № 18746, н. д. № 1030/2019 г. на
нотариус П.Д., с рег. № 543 на НК, с район на действие - района на РС – Севлиево и
удостоверение за търпимост от 04.10.19 г., че Н. С. М. и М. В. М., са признати за
собственици по писмени доказателства и обстоятелствена проверка на недвижим имот,
находящ се в гр. Севлиево, а именно: сграда с кадастрален идентификатор 65927.503.64.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със заповед РД-
18-77/ 16.07.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес-гр.
*********************, разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.503.64
(идентичен с УПИ XVIII, кв. № 5 по регулационния план на кв. *********************),
със застроена площ от 134 кв.м., брой надземни етажи - един, с предназначение - жилищна
4
сграда, еднофамилна, състояща се от коридор, две спални, кухня, хол, изолационно антре
със сервизно помещение /баня с тоалетна/ и килер, две стаи с коридор с отделен вход от
север и избено помещение със застроена площ от 49 кв.м., състоящо се от коридор и две
помещения.
Установява се от решение № 25/19.01.1972 г. на ИК на ГНС – Севлиево, че на С.А.М..
е отстъпено възмездно право на строеж в парцел IV, кв. I по плана на гр.
*********************.
Установява се от строително разрешение № 45 от 12.05.1976 год., че същото е
издадено в полза на С.А.М.., за построяване на жилищна сграда от 78 кв.м. в парцел XVI -
149, кв. *********************.
Установява се от удостоверение за наследници на С.А.М.., че същият е починал на
19.10.2003 г., като е оставил за наследници: С. С. А. – дъщеря, Е.С.А.. – дъщеря, А.С.М.. –
дъщеря, Ф. С. А. – син, Ю.С.А.. – син, С.С.А.. – син(починал през 2013 г. и оставил съпруга
и син за наследници), Н. С. М. – син и М.И.М.. – съпруга, починала през 2014 г. и оставила
същите гореизброени наследници.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
Установяват се от показанията на свидетеля А.А., следните факти: свидетелката има
къща в кв. ************ и там е отраснала; познава страните; С. живее в бащината къща,
откакто е построена 1974-1975 г. от бащата С.; имали стара къща и я бутнали; имали седем
деца и като я построили всички заживели там; С. и жена му живели до края на дните си там,
починали в тази къща; С. гледала майка си и била назначена за неин социален асистент;
преди смъртта С. и майка й живеели на долния етаж – маза с две стаи и един коридор; от
горния етаж С. имала две стаи; Н. ползвал горния етаж, останалите стаи; Н. си направил
кухня, баня, отзад на неговата част; С. казала на свидетелката, че къщата била предписана
на тях, а другите братя и сестри ходели при С., като си дойдели от чужбина ходели при нея;
Ф. и той ходел постоянно; гледали крави, овце и кози докато починал бащата, а Ф.
продължил да гледа животните; имало обор за животните, но го съборили и направили
лятна кухня; свидетелката не знае Н. да е строил къща с жена си; къщата имала баня и
тоалетна, на втория етаж, кото Н. ги направил с жена си, когато родителите му не били
живи.
От показанията на свидетеля П.М.М., съпруг на ищцата А.С.М.., преценени по реда
на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му
заинтересованост, се установява следното: свидетеля от 1974 г. е женен за ищцата А.М.;
баща й се казвал С. и с майка живеели в една постройка на ул. „********; имали седем
деца; С. - бащата на А., построил новата къща, през 1975 г. - 1976 г.; свидетеля участвал в
построяването й от основите до циглите; С. си купил мястото и започнал да строи къщата;
имал от съвета скица, но имота бил частен защото и други си купили земя после до него; С.
и жена му М. до края на живота си живели в тази къща; балдъзата на свидетеля гледала М.,
живеела там от както е построена къщата, ползвала долу 2 стаи и горе 2 стаи; Н. живеел там,
5
но имал три стаи на горния етаж и коридор; вярвали му на него повече и повече му дали;
като дошла втората жена на Н. и се променили нещата; С. продължила да си живее в къщата
и Н. нямал ключ за нейните стаи; другите само по гости си ходели на С.; които живеели в
чужбина също си идвали; Н. е искал да превземе къщата; С. била вписана като личен
асистент на майка си и не била ходила да живее на друго място; къщата и преди си имала
всичко,сега били направени строителни работи – пътеки, замазки и повече постройки - след
като съборили сайванта, построил барбекю, направил гълъбарник и циментирал и заел
мястото, направил друга постройка в двора; вътре в къщата, Н. направил преди две години
баня и тоалетна без разрешение от съвета; един път свидетеля казал на Н., като започнал да
копае, да остави малко място за сестра си, но той отвърнал да не се меси; банята била в
коридора, но излизала извън къщата; нямало нищо пристроено.
От показанията на свидетелката Е.С.А.., съпруга на брата на страните Ю.С.А..,
преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната заинтересованост, се установява следното: свидетелката е женена за
Ю. от тридесет и пет години; живеели с Ю. при свекърите си на ул. „********; къщата
нямала удобства, чешмите били отвън, имало само една баня, също отвън; сега къщата била
много хубава и с много удобства; Н. си разширил двора, вътре и отвън имало баня и
тоалетна, направил ги преди около двадесет години; Н. сам си направил всичко; другите му
братя и сестри си имали къщи в Белгия и тук апартаменти; свекъра на свидетелката им дал
пари; винаги казвал, че на най - малкия син Н. ще даде всичко; виждали всички, никой не се
противопоставял даже за пари му работели; С. живеела също на ул. „********, но докато Н.
строял, една стотинка не му дала; С. имала две стаи в мазата и на жилищния етаж две стаи, а
Н. имал три стаи; другите братя и сестри ходели на гости на С. свекъра на свидетелката и
жена му починали в къщата; болна била свекървата на свидетелката, ходили да я гледат,
къпали я и Н. помагал и жена му; С. била асистент на майка си.
От показанията на свидетеля Ю.С.А.., брат на страните, преценени по реда на чл. 172
ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му
заинтересованост, се установява следното: свидетеля заявява, че къщата на ул. „*******“ е
построена 1970-та година от баща му С.; не била такава каквато е сега – спретната, нямала
тогава удобства; една баня и тоалетна извън нея имало; сега всичко било сменено; Н. всичко
направил - разширение, стаите си стегнал, ограда си направил, врати си сложил; тоалетна
направил Н., преди около седем-осем години; голяма част от братята и сестрите били в
чужбина и като си дойдат ходели при Н.; свидетеля не чувал братята и сестрите да се карат,
помагали на Н., а той със синът си давали надник на Ф.; нямало оспорване на подобренията
от страна на другите братя и сестри; бащата на всички братя и сестри купил къщи; преди 22
години свидетеля събрал братята и сестрите си и им казал, когато си купил къща, че
процесната къща остава за брат му; С. живеела в мазата; долу Н. стегнал три стаи в мазата,
другите две стаи били на С.; къщата през 1974 година била строена от бащата на страните;
имали документи за три етажа, бащата на страните купил мястото.

6
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Предявеният иск е допустим, доколкото от изявленията на ответниците в съдебно
заседание и от приложения по делото нотариален акт се установи, че същите предявяват
права, които са несъвместими с претендираните права на собственици на ищците върху
процесният имот, доколкото ответниците заявяват, че са собственици на същите имоти.
Уважаването на предявените положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1
ГПК предполага установяването от страна на ищците, с оглед доказателствената им тежест,
кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: че всеки от тях е собственик
на 1/7 идеална част от процесния имот на соченото основание, т. е., че е наследник на
посочените наследодатели, като същите са били собственици на имота, придобит вследствие
учредено право на строеж, и че ответниците претендират да са собственици на имота.
По делото се установи, че процесният имот - къща в гр. Севлиево, на ул. "*******" №
14, с кадастрален идентификатор 65927.503.64.2, е построен в периода от 1970 г. до 1976 г.,
от бащата на страните С.А.М.., който купил дворното място, върху което е построена
къщата. Посоченото основание, въз основа на което къщата била построена от бащата на
страните в имот с кадастрален идентификатор 65927.503.64 – продажба на земята се
установява еднозначно от показанията на свидетелите П.М.М. и Ю.С.А.., като липсват
противоречия относно този факт и в показанията на останалите разпитани по делото
свидетели. При тези данни не може да се приеме, че процесната сграда е построена, както се
претендира в исковата молба въз основа на право на строеж, учредено с решение №
25/19.01.1972 г. на ИК на ГНС – Севлиево. С посоченото решение на С.А.М.. е отстъпено
възмездно право на строеж в парцел IV, кв. I по плана на гр. *********************.
Липсват каквито и да било данни по делото, които да дават възможност да се приеме, че е
налице идентичност между посочения в решение № 25/19.01.1972 г. имот и имота, в който е
построена процесната сграда – поземлен имот с идентификатор 65927.503.64, с
административен адрес гр. *********************. Всеки недвижим имот се
индивидуализира най – вече с два съществени белега - номер на имота и граници, като по
делото липсва съвпадение по отношение на тези белези между обсъжданите имоти - от
нотариален акт № 100 по н. д. № 1030/2019 г. на нотариус с рег. № 543 на НК и
удостоверение за търпимост от 04.10.19 г., е видно, че процесния поземлен имот с
идентификатор 65927.503.64, е идентичен с УПИ XVIII, кв. № 5 по регулационния план на
кв. *********************, а решение № 25/19.01.1972 г. на ИК на ГНС – Севлиево, се
отнася за парцел IV, кв. I по плана на гр. *********************, отделно приложеното
строително разрешение № 45 от 12.05.1976 год., пък е за парцел XVI -149, кв.
*********************. Значение за индивидуализацията на имота имат, като съпътстващи
белези и вида, местонахождението и площта на имота, но при липса на каквито и да било
данни и за площта на процесния имот и площта на имота, върху който е учредено право на
строеж, само въз основа съвпадение на вида на имотите и квартала, в който същите се
намират, извод за тяхната идентичност не може да бъде направен.
7
В конкретния случай, предвид, че от доказателствата по делото не се установи
наследодателите на страните да са придобили собственост върху процесния имот на
посоченото в исковата молба основание – построяване на сграда въз основа на учредено
право на строеж (изрично уточнено, като единствено такова с молба вх. № 2043/20.07.2021 г.
и прието и в доклада по делото), се установява, че ищците като техни приобритатели също
не са придобили имота, поради което не е необходимо подробно обсъждане на останалите
доводи и възражения на страните.
По всички изложени съображения, предявеният установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като такъв.
С оглед изхода на делото и направеното от ответниците искане в този смисъл,
ищците следва да бъдат осъдени да им заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените
съдебни разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: С. С. А. - по
600,00 лева на всеки от ответниците, а Е.С.А.., А.С.М.. и Ф. С. А., общо по 600,00 лева, на
всеки от ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. С. А., с ЕГН **********, от гр.
************************************, Е.С.А.., с ЕГН **********, от гр.
*********************, А.С.М.., с ЕГН **********, от гр.
************************************ и Ф. С. А., с ЕГН **********, от гр.
*********************, против Н. С. М., с ЕГН **********, от гр. *********************
и М. В. М., с ЕГН **********, от гр. *********************, установителен иск за
собственост на по 1/7 идеална част за всеки от ищците от недвижим имот, придобити на
основание наследяване от С.А.М.. и М.И.М.., собственици на построена от последните
сграда, въз основа на право на строеж, учредено с решение № 25/1972 г. на ИК на ГНС –
Севлиево, а именно: сграда с кадастрален идентификатор 65927.503.64.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със заповед РД-18-77/ 16.07.2008
г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес-гр. *********************,
разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.503.64, със застроена площ от 134
кв.м., брой надземни етажи-един, с предназначение-жилищна сграда, еднофамилна,
състояща се от коридор, две спални, кухня, хол, изолационно антре със сервизно помещение
/баня с тоалетна/ и килер, две стаи с коридор с отделен вход от север и избено помещение
със застроена площ от 49 кв.м., състоящо се от коридор и две помещения, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. А., с ЕГН **********, от гр.
************************************ да заплати на Н. С. М., с ЕГН **********, от гр.
*********************, направените по делото разноски в размер на 600,00 лева.
8
ОСЪЖДА С. С. А., с ЕГН **********, от гр.
************************************ да заплати на М. В. М., с ЕГН **********, от гр.
*********************, направените по делото разноски в размер на 600,00 лева.
ОСЪЖДА Е.С.А.., с ЕГН **********, от гр. *********************, А.С.М.., с ЕГН
**********, от гр. ************************************ и Ф. С. А., с ЕГН **********,
от гр. ********************* да заплатят на Н. С. М., с ЕГН **********, от гр.
*********************, направените по делото разноски в размер на 600,00 лева.
ОСЪЖДА Е.С.А.., с ЕГН **********, от гр. *********************, А.С.М.., с ЕГН
**********, от гр. ************************************ и Ф. С. А., с ЕГН **********,
от гр. ********************* да заплатят на М. В. М., с ЕГН **********, от гр.
*********************, направените по делото разноски в размер на 600,00 лева.


Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9