№ 10686
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110128938
по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че в правната сфера на „*********“ ЕАД съществуват следните вземА.я от А.
И. Т.: за сумата от 1558.62 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4, находящ
се в гр. София, ул. „*********“ № 37, вх. Б, за сумата от 171.50 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 10.05.2021г., за сумата от 64.37 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
11.52 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 10.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главните вземА.я, считано от 30.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезА.я по ч. гр. дело № 38200/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „*********“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия
доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на
фактурата за месечния отчетен период на интернет стрА.цата на продавача, а обезщетение за
забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия
1
отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от
публикуването й на интернет стрА.цата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение
в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради
което и на основА.е разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетения за забава върху главните вземА.я. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
исковата молба се оспорва като нередовна и недопустима, евентуално- като неоснователна,
доколкото по делото не било доказано надлежното отчитане на доставяната топлинна
енергия и прилагането при това на нормативно установена система. Твърди се в тази връзка,
че многократно без присъствие на представители на етажната собственост ищецът
извършвал подмяна на централния топломер, поради което неясно било как са отчитА.
показА.ята на подадената към сградата топлинна енергия и как е извършвано дяловото
разпределение. Ответницата изяснява освен това, че в процесната сграда съществувала
смесена система за отчет- чрез индивидуални разпределители и чрез топломери, каквато не
била нормативно установена и при прилагането на която било невъзможно да се отчете
реалното потребление на топлинна енергия. Твърди в тази връзка, че след отоплителен сезон
2015-2016г. била извършена подмяна на разпределителите на топлинна енергия, след която
отново се запазила смесената система за отчет. Поради това счита, че начислените за целия
процесен период суми за топлинна енергия са завишени, а като допълнителен довод в тази
насока сочи и обстоятелството, че през исковия период със задна дата било извършено
намаление на цената на топлинната енергия. Въз основа на изложеното счита, че дяловото
разпределение в сградата не било надлежно извършвано, поради което и не се дължала цена
за услугата. Оспорва доказателствената стойност на съобщенията към фактури. В
депозираното в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК е релевирано и възражение за
погасяване на задълженията, предмет на претенциите, по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „*********“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до
имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основА.е чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Между стрА.те не е спорно, поради което и с доклада по делото на основА.е
2
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се
от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че през исковия период
ответницата е била собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 4, находящ
се в гр. София, ул. „*********“ № 37, вх. Б, което се установява и от приетите като писмени
доказателства и неоспорени Нотариален акт от 18.03.1992г. за учредяване право на строеж
върху чужда земя № 150, том XVII, дело № 3573/1992г. по описа на нотариус Димитър
Танев и удостоверение изх. № 68-00-72/29.01.2015г. по описа на ГИС- София. С оглед на
следва да се приеме, че през исковия период единствена ответницата е била носител на
вещно право върху процесния имот- право на собственост, поради което и съобразно
цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ именно тя е била потребител на
доставяната до имота топлинна енергия и като такъв е материално легитимирана да отговаря
за заплащане на цената й.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор от 05.07.2022г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която
се намира имотът, протокол от проведено общо събрА.е на етажните собственици в тази
сграда, представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновА. отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с
който ищецът претендира спорните вземА.я, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД, в какъвто смисъл е и констатацията на вещото лице- топлотехник.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза процесната сграда се състои от два входа, като абонатната станция
захранва и двата входа. Отоплителната инсталация е с хоризонтална разводка, като една
част от абонатите са монтирали индивидуални топломери, а други ползват уреди за дялово
разпределение- ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), в резултат
от което и в двата входа на сградата има и абонати с индивидуални топломери, и абонати с
ИРРО. През исковия период в процесния имот е имало четири броя отоплителни тела с
ИРРО, които са нови и са с дистанционно отчитане, считано от м. 11.2016г., както и два
броя водомери за топла вода, въз основа на показА.ята на които уреди на абоната е
начислявана топлинна енергия съответно за отопление на имот и за битово горещо
водоснабдяване, за което в края на всеки отоплителен сезон са съставени документи за
главен отчет, носещи съгласно констатациите на вещото лице и представените от
подпомагащата ищеца страна документи за главен отчет подписи за потребител. Последното
по своята правна същност съставлява извънсъдебно признА.е на неизгодни за страната
обстоятелства с правно значение, а именно- че имотът е бил топлоснабден, че до него е
доставено соченото в отчета количество топлинна енергия, както и че по отношение на него
реално е извършена услугата дялово разпределение. Наред с това, на абоната е начислявана
и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между абонатите пропорционално на отопляемите обеми на имотите им.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
3
е установил, че през исковия период общите топломери, последователно монтирА. в
абонатната станция са преминавали метрологични проверки, при които са установени
изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през
този период същите са били годни средства за търговско измерване. Изрично в писменото си
заключение, както и при изслушването му в проведеното на 06.03.2024г. открито съдебно
заседА.е експертът е изяснил, че прилаганата в процесната сграда смесена система за
отчитане и разпределяне на топлинната енергия не е нормативно установена и не
съответства на изискването на чл. 140, ал. 2 ЗЕ уредите за измерване на топлинната енергия
в сградата да са от един и същ тип/модел. Съгласно констатациите на експерта при така
прилаганата система за отчет изчисляването на топлинната енергия за сградна инсталация е
било извършено по една и съща формула и за абонатите с ИРРО, и за тези с индивидуални
топломери, а именно по формулата по чл. 6.1.1 от методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия за сгради етажна собственост, която е неприложима по отношение на
клиентите с апартаментни топломери, при които по правило топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, се изчислява като разлика между топлинната енергия за отопление
и сумата от показА.ята на индивидуалните топломери. В обобщение, изрично вещото лице е
заявило, че не би могло да потвърди съответствието на извършваното разпределяне на
топлинната енергия с нормативната база, доколкото последната не предвижда и не допуска
подобен тип смесена система за отчитане. Същевременно, доколкото от заключението на
вещото лице се установява, че тази смесена система на отчитане на практика влияе
единствено върху изчисляването на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределено между индивидуалните потребители, настоящият съдебен състав
намира, че единствено начисляването на този вид топлинна енергия се явява технически
необосновано и поради необосновано от правна гледна точка е възлагането на абонатите на
задължението да заплащат цената й.
Ето защо и доколкото в случая отчитането на топлинната енергия за отопление на
имот и за БГВ е извършено въз основа на дистанционното отчитане на показА.ята на
монтирА.те в имота ИРРО и на показА.ята на двата водомера за топла вода в жилището,
като не се установява смесената система за дялово разпределение да повлиява правилността
и надеждността на тези отчети, обосновано в случая е възлагането на ответницата на
отговорността за заплащане стойността на топлинната енергия за отопление и за битово
горещо водоснабдяване, възлизаща съгласно заключението на СТЕ на сумата от общо
1349.50 лева при съобразяване на измененията в цената на топлинната енергия през исковия
период.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесното жилище, се установява както от представените от подпомагащата ищеца страна
писмени доказателства, така и от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза, поради което и при липсата на доводи, касаещи стойността й, следва да се
приеме за установено и задължението за заплащането й през исковия период именно в
претендирА.я размер от общо 64.37 лева.
С оглед формирА.я положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземА.я за стойността на предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение
на обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване
на тези вземА.я по давност. Разгледано по същество, същото е неоснователно, доколкото от
настъпването на изискуемостта на първото (най- старото) включено в исковия период
месечно задължение- това за м. 05.2018г., съобразно приложимите през исковия период
общи условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., и при приложение на разпоредбите на чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрА.е от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13
от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, до датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК са изтекли по-
4
малко от три години, каквато е продължителността на приложимия в случая съобразно
задължителните за правоприлагащите оргА. разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, давностен срок.
При тези мотиви искът за цената на топлинната енергия следва да бъде уважен за
сумата от 1349.50 лева, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен,
а искът за цената на услугата дялово разпределение следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на топлофикационното дружество, в сила от
м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за
реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментирА.те общи условия обезщетение за забава се дължи
единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет на потребеното
количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка, когато месечните
суми са начислявА. прогнозно, а реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
СтрА.те не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия на
ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като в случая издаването на общите фактури за 2018-2019г. и за 2019- 2020г. е
извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето
защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите оргА. разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
5
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
стрА..
На основА.е нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 67.42 лева- част от заплатената от него
държавна такса и от следващото му се юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, както и сумата от 357.08 лева, представляваща част от сторените за
настоящото производство разноски и от следващото му се юрисконсултско възнаграждение,
като възнагражденията за юрисконсулта в заповедното и исковото производство съдът
определи на основА.е нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1
и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове и нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответницата следва да бъде присъдена сумата от 141.13 лева, представляваща част от
сторените от нея разходи за депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ и за
възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на „*********“ ЕАД, ЕИК ************, съществуват
следните вземА.я от А. И. Т., ЕГН **********: за сумата от 1349.50 лева, представляваща
цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „*********“ № 37, вх. Б, както
и за сумата от 64.37 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2018г. до
м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 30.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични
притезА.я по ч. гр. дело № 38200/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
топлинната енергия за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен
размер от 1558.62 лева, както и изцяло исковете с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че А. И. Т., ЕГН **********, дължи на „*********“ ЕАД, ЕИК
************, сумата от 171.50 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 10.05.2021г., както и
сумата от 11.52 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 10.05.2021г.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН **********, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„*********“ ЕАД, ЕИК ************, сумата от 67.42 лева- разноски за заповедното
производство, както и сумата от 357.08 лева- разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК ************, на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на А. И. Т., ЕГН **********, сумата от 141.13 лева, представляваща разноски за
настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на стрА.те.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7