Определение по дело №1037/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№________________

гр. Варна, 17.06.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.гр.д.№1037 по описа за 2020г. на ВОС, съобрази:

    

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. Д. Т. срещу решение № 5456 от 05.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 10000 по описа за 2018 г. на ХХVІ състав на Районен съд – Варна, в частта, с която е определен режим на личен контакт на детето Р.Т., р. на 17.12.2017г. с бащата А.Т. и размера на определената издръжка, дължима от бащата

Във въззивната жалба се излага, че решението в посочените части е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон.  Сочи, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че между детето и бащата има силна емоционална връзка. Живели са  заедно в едно домакинство, като бащата е полагал непосредствени грижи за детето, поради което не е необходимо определяне на период за опознаване между тях, а определянето на разширен режим ще допринесе за надграждане на връзката и запазването на привързаността, което е и в интерес на детето. Излага също, че при определяне на режима на лични контакти, съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства, поради което решението е необосновано и неправилно. Не е взето предвид заключението на СПЕ, в което е посочено, че в поведението на майката се забелязват черти на отчуждаващ родител, поради което по-честите контакти на детето с бащата биха допринесли за предотвратяване на синдром на родителско отчуждение. Не е съобразен и интереса на детето да общува по-често с бащата, отколкото да е под надзора на баба си по майчина линия. По изложените съображения моли решението в тази част да се отмени като се определи режим на лични отношения при който бащата да има право да вижда и взема детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19 часа в петък до 19 часа в неделя, с преспиване; всяка втора, четвърта и пета седмица от всеки месец от 16 часа до 20,30 часа във вторник и четвъртък; всяка първа и трета седмица от 16часа до 20,30 часа в сряда; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; на рождения ден на детето – 17.12. всяка четна година; на рождения ден на бащата – 26.03.

По отношение на издръжката заявява, че определената издръжка, дължима от бащата в размер на 280лв., представлява 50% от получаваното от него възнаграждение, което прави непосилно заплащането й. Твърди, че получава месечен доход в размер на 625лв., от който следва да се отчисляват суми за заплащане на сметки, храна и заплащане на наем за жилище. Счита, че дължимата от бащата издръжката следва да се определи в размер на 200лв., който е съответстващ на нуждите на детето и възможностите на бащата да я заплаща.

С въззивната жалба е представен трудов договор №003/16.12.2019г.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС в обжалваните части. Счита, че съдът е определил разширен режим на лични контакти на детето с бащата, независимо от това, че по делото са представени доказателства за осъществено домашно насилие от негова страна спрямо детето и майката. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява, че в дома на бащата няма обособен кът и условия, подходящи за отглеждане на детето.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от М.С.М. срещу същото решение в частта , с която е отхвърлен иска за заплащане на издръжка за детето за мила период от 03.04.2018г. – 24.06.2018г. и е определен режим на личен контакт на детето с бащата. Излага, че съдът неправилно и необосновано е приел, че за посочения период бащата се е грижил и издържал детето. При определяне на режима на личен контакт не са взети предвид представените доказателства за осъществено домашно насилие от страна на ответника спрямо детето и майката, както и относно липсата на условия за отглеждане на детето в дома на бащата. Сочи също, че бащата отсъства за продължителни периода от време от страната, поради което ще е невъзможно да се осъществява режима на контакти.   Моли за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на иска за издръжка за минало време в предявения размер, както и определяне на режим на лични контакти на детето с бащата, както следва: до навършване на 7 годишна възраст на детето - всяка втора и четвърта седмица от месеца в неделя от 11 часа до 18 часа и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск, а след навършване на 7 години – разширен режим..

А. Д. Т. е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, с който последната се оспорва като неоснователна. 

Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на член  266 от ГПК, намира следното:

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне, режима на лични отношения и издръжка за детето, тоест съдът следва да съобрази интересите на детето.

Доколкото във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не се  твърдят новонастъпили обстоятелства, то следва да бъдат допуснати за приемане единствено приложените с въззивната жалба писмените доказателства – трудов договор. Настоящият състав на съда намира, че следва да се задължат страните да представят данни относно местоработата си,  работния си график, както и размера на получаваното трудово възнаграждение. 

На основание чл.59, ал.9 СК А.Д.Т. и М.С.М. следва да бъдат задължени да се явят лично за изслушване в съдебно заседание.

С оглед гореизложеното и на основание чл.267,ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ДОПУСКА да бъде прието като доказателство трудов договор №003/16.12.2019г.

ЗАДЪЛЖАВА А.Д.Т. и М.С.М. да представят данни относно местоработата си, работен график и размер на трудово възнаграждение.

ЗАДЪЛЖАВА А.Д.Т. и М.С.М.  да се явят лично в съдебно заседание за изслушване..

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.07. 2020 година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: 1.          2.