Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/22.06.2020
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора от ОП – Добрич РАДОСЛАВ БУХЧЕВ
и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Сандева к.а.н.х.д. №
119/2020 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е
образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „Л.М.Ф ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул. ххххххххх, представлявано
от управителя Т.И.П., срещу решение № 40/05.12.2019г., постановено по н.а.х.д.
№ 152/2019г. по описа на РС – Генерал
Тошево, с което е потвърдено НП № 3079-65/26.09.2019 г. на директора на РИОСВ –
Варна, с което на касатора за извършено нарушение по чл.156, ал.1, във вр.
чл.120 от ЗУО, на основание чл.156, ал.1 от с.з. е наложена имуществена санкция
в размер на 5000 лева. Жалбоподателят излага общи доводи за
незаконосъобразност на решението и иска то да бъде отменено, както и да му
бъдат присъдени направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ответникът – РИОСВ – Варна, чрез процесуалния си
представител оспорва касационната жалба и иска решението да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е потвърдил
наказателно постановление № 3079-65/26.09.2019 г. на директора на РИОСВ – Варна,
с което на „Л.М.Ф ЕООД, гр.Варна, на основание чл.156, ал.1, във вр. чл.120 от
ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за това, че не е
изпълнило предписание по т.2 от КП № 010056/04.06.2019 г. на РИОСВ – Варна, с
което е задължено да извърши сепариране на отпадъците, които се съхраняват
смесено, и след това да ги прехвърли на определени площадки, отговарящи на
нормативните изисквания. За да постанови този резултат, районният съд е приел,
че нарушението е безспорно доказано и в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
НП са обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, в т.ч. относно
приложението на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, посочена е правната квалификация на
извършеното нарушение и е наложено административно наказание към минималния
размер. Решаващият състав е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за маловажност на нарушението с мотива, че
всички смекчаващи обстоятелства са взети предвид при индивидуализацията на
наказанието.
Така постановеното решение е правилно.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
правилно районният съд е установил фактическата обстановка по спора, въз основа
на която е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия
касационен състав и не е необходимо да се преповтарят. Касационната инстанция
се възползва от възможността по чл.221, ал.2, изречение второ от АПК (редакция,
ДВ, бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г.) да препрати към мотивите на въззивния
съд, без да обсъжда възраженията на касатора, които по същество възпроизвеждат
въззивната му жалба и нямат отношение към правилността на съдебното решение,
което е и основният предмет на разглеждане в настоящото касационно
производство.
Неоснователно е възражението на касатора, че
е налице допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От текста на НП е видно, че то съдържа точно и ясно описание на
нарушението, което не оставя никакво съмнение относно обстоятелствата, при
които е извършено, и в какво се изразява неправомерното поведение на
нарушителя.
Безспорно е установено извършено административно нарушение
от страна на търговското дружество, което не е изпълнило задължително
предписание на контролните органи на РИОСВ – Варна, дадено по реда на чл.120 от
ЗУО. Ирелевантни са възраженията на касатора за нищожност на това предписание,
защото то представлява влязъл в сила индивидуален административен акт и е недопустимо в настоящото производство да бъде извършван косвен съдебен контрол за
неговата законосъобразност. От решаващо значение за спора е единствено обстоятелството,
че касаторът е негов адресат и че в дадения му срок не го е изпълнил. Именно това са правнорелевантните факти,
които обуславят приложението на предвидената в чл.156, ал.1 от ЗУО санкция.
Предписаното поведение с конкретен краен срок не е изпълнено. Касаторът не е представил доказателства, които да
опровергаят констатациите на наказващия орган, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на
соченото основание.
Настоящият касационен състав счита, че
нарушението е доказано и съотнесено към правилната правна квалификация. Неоснователно е
оплакването в жалбата за явна несправедливост на наказанието поради непосилния
размер на санкцията. Наказателното постановление е издадено за неизпълнение на
предписание по чл.120 от ЗУО, за
което се налага имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 20 000 лева. Наложената
санкция е в минимален размер и съответства на конкретно установените факти по
делото, поради което не подлежи на преразглеждане, както правилно е преценил и
районният съд.
Не може да се сподели доводът на касатора, че е налице малозначителност на нарушението. Изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения,
свързани с екологосъобразното управление на отпадъците, мерките и контрола за
защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване
на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, а и
конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този
вид, поради което не е осъществен фактическият състав на чл.28 от ЗАНН. Правилни
и обосновани са мотивите към решението, че посочените от жалбоподателя обстоятелства
относно приложението на тази разпоредба имат характер на смекчаващи
обстоятелства, които са от значение при индивидуализацията на наказанието, но
не и при преценката за маловажност на случая.
Затова, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил
едно правилно и законосъобразно решение като краен правен резултат, което
следва да бъде оставено в сила на основание на чл.221, ал.2 от АПК.
С оглед на резултата от спора ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно чл.24 от НЗПП.
Водим от горното, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/05.12.2019г., постановено по
н.а.х.д. № 152/2019г. по описа на РС – Генерал Тошево.
ОСЪЖДА „Л.М.Ф ЕООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул. ххххххххх,
представлявано от управителя Т.И.П.,*** сумата от 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: