Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Павликени, 10.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Боряна Николова, като разгледа
докладваното от съдия Катина Минева АНД
№ 193 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от адвокат Х.А.-***, в качеството му на защитник на Ц.Б.К., с ЕГН **********
срещу наказателно постановление №18-0311-000102/***2018 година на ВПД началник на РУП към ОДМВР- В. Т., РУ П., с което на основание чл. 183,
ал.4, т. 7, предл.1 ЗДвП на К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева (петдесет лева) за нарушение на чл.137а,
ал.1 и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено
отнемане на 6 контролни точки.
В
депозираната жалба се оспорва съответствието на детерминираната в акта
фактология с обективната действителност като са релевирани
и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Претендират се нарушения на
материалния закон, с изложение на аргументи в твърдените насоки. Отправена е
молба за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Х.А.-*** с пълномощно по делото, който поддържа
жалбата и изложените в нея съображения за незаконосъобразност на оспореното
наказателно постановление. Пледира за цялостната отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Районен съд
Павликени, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се
запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Жалбоподателят Ц.Б.К. притежава правоспособност за
управление на МПС категории "А", „В“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“ като на същия
е издадено СУМПС с № ***** от ОД МВР *** Видно от
приложената по делото справка за извършени нарушения на ЗДвП и подзаконовите
актове по неговото прилагане по отношение на К. се установява, че същият е
санкциониран 10 пъти за нарушения по ЗДвП и подзаконовите актове по неговото
прилагане за периода 2008г.-2017г.
На
12.03.2018г. К. пътувал със собствения си автомобил в град С., по ул. *** като с
него, на предна дясна седалка в автомобила, бил и свидетелят И.И.. Автомобилът на К. бил спрян за проверка от свидетеля В.П.-***,
който изпълнявал служебните си задължения заедно с колегата си П.П., тъй като свидетелите установили, че К. не използвал
обезопасителен колан, при управление на автомобила.
Във връзка с установеното при проверката от страна
на свидетеля В.П.– **** при ОДМВР В. Т., РУ П. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия ** № ***/***2018 г. в присъствието на
свидетеля П.С.П. като е констатирано, че на 12.03.2018 г. в 14:48 часа в гр. С., ул. *** жалбоподателят Ц.Б.К. в посока центъра управлява
лек автомобил БМВ ***, с рег. № ****, негова собственост, като не използва обезопасителен
колан, с който автомобилът е оборудван по време на движение.
В акта е
отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП като след
съставянето му препис от него е връчен на К. на същата дата.
Въз основа
на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 18-0311-000102/***2018 година на ВПД началник на РУП към ОДМВР- В. Т., РУ П., с което на основание чл. 183,
ал.4, т. 7, предл.1 ЗДвП жалбоподателят К. е
санкциониран за извършено на 12.03.2018 г. в 14:48 часа в гр. С., на ул. *** нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
Препис от
същото е връчен лично на въззивника на 16.05.2018 г., видно от инкорпорираната
в санкционния акт разписка като жалбата, инициирала производството пред
настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в РУ П. на 23.05.2017 г. с вх. № ***.
Настоящият
съдебен състав възприе като достоверни и изчерпателни показания на свидетелите В.П.
и П.П., тъй като намери същите за обективни,
безпристрастни и логически последователни. Свидетелите си спомнят за
осъществената проверка на процесната дата, описва
поведението на жалбоподателя и фактите, и обстоятелствата около извършеното от
него управление на МПС без обезопасителен колан, както и обстоятелствата около
установяване на водача и последвалите действия при извършената от тях проверка.
Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса
доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост
са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина,
съобщен от свидетелите В.П. и П.П.. Ето защо,
настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като
следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за
тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и
тенденциозни показания. Това, което твърди в показанията си, свидетелите са
възприели при изпълнение на служебните си задължения. Служебната им функция не
може а priori
да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените
свидетели възпроизвежда личните си възприятия, последователно и изчерпателно,
за факти и обстоятелства, свързани с поведението на жалбоподателя по време на
извършената му проверка.
При
формиране на крайните си изводи, този съдебен състав не възприе като достоверни
и обективни показанията на свидетеля И., касателно
обстоятелството, че жалбоподателят К. е бил с поставен обезопасителен колан при
управлението на автомобила на процесната дата,
доколкото същите в тази им част са опровергани от изложеното от останалите
двама свидетели, а и житейски неоправдано е още при самото виждане на
служителите на реда жалбоподателя да разкопчае обезопасителния
колан, за да им предостави документи, които не са му изискани все още.
Съдът
възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода
на административнонаказателното производство и
съдебното следствие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г.
на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В
настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, но въпреки това същите не могат да
доведат до законосъобразното възникване и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на въззивника К. поради допуснато
съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, довело до
ограничаване правото му на защита.
Процесният АУАН е
съставен за извършено на 12.03.2018 г., в 14.48 часа в гр. С., на ул. *** нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Конкретизацията
на мястото на извършване на нарушението представлява съществен елементи при
формулиране на административното обвинение и същото следва да бъде отразено конкретно
и точно както в съставения АУАН /арг. чл. 42, т. 3 ЗАНН/, така и в издаденото наказателно постановление /арг.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. Визираните
задължителни реквизити фиксират не само рамките на предмета на доказване, но и
параметрите на реципрочната функция по осъществяване правото на защита от
наказаното лице, поради което е недопустимо същите да се извличат по
тълкувателен път и да не е посочено къде точно на ул. *** в гр. С. е
установено констатираното нарушение. При словесното описание на вменената
деятелност от административните органи липсва конкретика,
касателно мястото на осъществяване на
административното нарушение, като АНО не е посочил нищо друго, определящо
мястото на извършване на твърдяното нарушение освен ул. *** в гр. С. За този съдебен
състав, а навярно и за самия въззивник, с оглед
изложеното от защитника му, е непонятно къде конкретно се твърди да е извършено
нарушението, дори и актосъставителят и колегата му П.
не можаха пред съда да конкретизират мястото на осъществената от тях проверка
спрямо К.. Визираното обстоятелство представлява както беше вече посочено
съществен елемент при формулиране на всяко административно обвинение, тъй като
очертава и параметрите на реципрочната функция, свързана с упражняване правото
на защита на жалбоподателя, поради което липсата на конкретизация в АУАН и в НП
в посочената част винаги представлява съществен порок, който е неотстраним в
съдебната фаза на процеса. С оглед императивната разпоредба на чл. 42, т.4 АУАН
следва да съдържа описание на нарушението с оглед възможността санкционираното
лице да узнае параметрите на претендираното нарушение.
Описаният порок отнема възможността на жалбоподателя да узнае в цялост
параметрите на претендираната спрямо него
отговорност, и съответно го поставя в невъзможност да осъществи защитата си, с
оглед разпоредбата на чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Съдът
констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата
фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административното нарушение и по налагане на административно
наказание е опорочена поради допуснато флагрантно процесуално нарушение, а това
предпоставя цялостната отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно без да се обсъждат останалите, релевирани
в жалбата доводи, касателно неговата неправилност.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63,
ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Районен съд Павликеи,
IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18-0311-000102/***2018.,
издадено от Е. Л. Б. – ВПД началник РУП към ОДМВР В. Т., РУ П., с което на основание чл. 183, ал.4, т. 7, предл.1
ЗДвП на жалбоподателя Ц.Б.К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева (петдесет лева) за нарушение на чл.137а, ал.1 и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено
отнемане на 6 контролни точки като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд– Велико Търново, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.