Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова,
разгледа докладваното от съдията търг.
дело № 805 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба, вх. № 57189/25.04.2019 г., предявена от К.А.Б.,
гражданин на Великобритания, роден на *** г. в Лондон, за отмяна на решенията
на общото събрание на акционерите на „Х.Х.“ АД, ЕИК ******,
проведено на 11.04.2019 г..
Ищецът
твърди, че е акционер в ответното дружество, по партидата на което в търговския
регистър била обявена покана за свикване на общо събрание на 11.04.2019 г. от
14,00 часа на адреса на управление на дружеството. Ищецът се явил на обявения в
поканата адрес, но там събрание не се провеждало. Не били изготвени и
предоставени писмени материали по въпросите от дневния ред, което нарушавало
правото на акционера на информация. Не бил изготвен протокол за проведеното
събрание, липсвали пълномощни за представляваните акционери. Не бил налице
изискуемия кворум - повторно събрание било проведено без да е изтекъл 14-дневен
срок от първоначално определената дата за провеждането му (29.03.2019 г.). В
тази връзка претендира отмяна на взетите от общото събрание на акционерите решения.
От страна на ответника, чрез назначения му
особен представител, в срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор, в който се
оспорва основателността на предявените искове. Атакуваните решения били приети
в съответствие със закона и устава на дружеството. Събранието било свикано с
обявена в търговския регистър покана от съвета на директорите, като до
провеждането му били изминали повече от 30 дни, то не се явявало последващо (второ) събрание след това от 29.03.2019 г..
Документи във връзка с проведеното на 11.04.2019 г. събрание били съставени и
представени в търговския регистър. Писмени материали не било абсолютно
задължително да бъдат изготвени, ако същите не били необходими за формиране
волята на акционерите, а точно такъв характер имали въпросите, включени в
дневния ред – промяна на седалището и адреса на управление на дружеството,
което да се отрази и в устава чрез изменението му, съответно освобождаване на
членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им и избор на
нови такива. Решенията били приети с предвиденото в устава мнозинство.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете. Възраженията на ответника
счита да са такива по същество на спора.
В
допълнителния отговор ответникът счита, че в допълнителната искова молба не се
съдържат нови фактически твърдения и правни доводи, по които да вземе
отношение.
С
определение от 18.06.2019 г. като трето лице-помагач на ответника е
конституирано „Л.“ ЕООД, което твърди, че притежава 22.88 % от капитала на „Х.Х.“ АД и оспорваните решения били взети с
неговите гласове, тъй като бил единствен участник в свиканото на 11.04.2019 г.
общо събрание на акционерите.
Помагачът
оспорва активната процесуална легитимация на ищеца К.А.Б.
с довод, че представеното временно удостоверение не било подписано от двама от
членовете на съвета на директорите на „Х.Х.“ АД, съгласно изричното изискване на
действалия към издаването му устав на дружеството. Издаденото временно
удостоверение за притежавани от „Б. л. д.“ ЕАД акции било подписано само от
изпълнителния директор на дружеството, съответно по отношение на временно
удостоверение № 68 в книгата на акционерите бил отразен друг акционер,
притежаващ 1582 броя акции. Липсата на активна процесуална легитимация налагала
прекратяване на производството. При условията на евентуалност оспорва исковете
като неоснователни, тъй като общото събрание на акционерите в „Х.Х.“ АД било проведено съгласно изискванията на
устава и закона.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от представеното временно удостоверение № 270/27.02.2015 г. ищецът К.А.Б.,
гражданин на Великобритания, се легитимира като собственик на 2650 обикновени
поименни акции с право на глас с номинал 1 лев от № 113803 до № 116452 от
капитала на „Х.Х.“ АД. Временното удостоверение е подписано от
Д.Х.в качеството му на член на съвета на директорите. Акциите са придобити чрез
джиро от „Б.л.д.“ ЕАД, което се легитимирало като техен носител с временно
удостоверение № 68, издадено на 04.11.2014 г., подписано от изпълнителния
директор на „Х.Х.“
АД Д.С..
Безспорно
е по делото и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр.
чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на „Х.Х.“ АД в търговския регистър на 08.11.2018 г. е
обявена покана за свикване на общо събрание на акционерите, което да се проведе
на 11.04.2019 г. от 14.00 часа на адреса на управление ***, при дневен ред от 4
точки: промяна на седалището и адреса на управление на дружеството,
освобождаване на членовете на съвета на директорите от отговорност, избор на
нови членове на съвета на директорите и изменения на устава във връзка с
решенията по т. 1 от дневния ред.
Видно
от обявленията по партидата на дружеството, със следващо вписване – на
22.02.2019 г. е обявена от овластен с нарочен акт на
съда акционер – третото лице-помагач „Л.“ ЕООД покана за провеждане на общо
събрание на акционерите на 29.03.2019 г. с различен по предметно съдържание
дневен ред.
Не
е спорно и от представения списък на акционерите, присъствали на свиканото на
11.04.2019 г. от съвета на директорите общо събрание на акционерите, се
установява, че на същото бил представен 22.88 % от капитала на „Х.Х.“ АД, тъй като присъствал единствено
акционерът „Л.“ ЕООД.
Видно
от представения протокол, събранието е открито на 11.04.2019 г. в 14.00 часа,
като с гласовете на акционера „Л.“ ЕООД са взети решения единствено по т. 1 и
т. 4 от дневния ред, тъй като по т. 2 явилият се акционер гласувал против, а по
т. 3 от дневния ред с предмет избор на нов персонален състав на съвета на
директорите не е проведено гласуване, поради констатирана липса на кворум за
решаване на този въпрос. Така решенията на общото събрание на акционерите,
взети на проведеното на 11.04.2019 г. общо събрание се свеждат до промяна на
седалището и адреса на управление на „Х.Х.“ АД *** на с. Рогачево, област Добрич,
жилищен комплекс „Х.Х.“,
рецепция и свързаното с това
решение за изменение на устава по т. 4 от дневния ред, с оглед отразяване на така
приетата промяна. В протокола изрично е отразено, че писмени материали за
събранието не са представени. Представено е обаче изрично пълномощно, с което М.В.В.е овластен да представлява „Л.“ ЕООД при упражняване правото му на глас
в насроченото за 11.04.2019 г. общо събрание на акционерите на „Х.Х.“ АД.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от обявения в търговския регистър устав
на „Х.Х.“ АД, решенията по чл. 18, т. 1, т. 2, т. 3 и
т. 4 от устава се вземат само ако на общото събрание е представена поне
половината от капитала. При липса на кворум в този случай, следвало да се
насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то ще се счита законно,
независимо от представения капитал. Решенията, които изискват кворум за редовно
провеждане на общото събрание на акционерите по чл. 18, т. 1 – т. 4 от устава,
са именно тези, включени в дневния ред на свиканото на 11.04.2019 г. общо
събрание – изменение на устава на дружеството, избор и освобождаване на
членовете на съвета на директорите.
От събраните в
производството гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Л.В.Б.-Й., се установява, че на 11.04.2019 г. е проведено
на адреса на управление на „Х.Х.“ АД общо събрание на акционерите на
ответното дружество, в което участвал единствено акционерът „Л.“
ЕООД, притежаващ 22.88 % от капитала, като други акционери не се явили. Адресът
на управление на дружеството бил адрес на адвокатска кантора.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът счита
за неотносими.
По отношение на исковете, с правна
квалификация чл. 74 ТЗ.
В Тълкувателно решение № 1 от
6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК по
задължителен за съдилищата начин е разяснено, че решенията на ОС, които
противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ, когато са
опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения
(при процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни
разпоредби на учредителния акт или закона, (материална незаконосъобразност), са
отменяеми, като отмяната им може да се осъществи чрез
провеждане на конститутивен иск по чл. 74 ТЗ.
Ищецът
К.А.Б. е упражнил
правото да оспори решенията в преклузивния 14-дневен
срок от провеждане на събранието, в работата на което твърди и не се установява
да е участвал, но е бил редовно поканен с оглед обявяване на поканата по
партидата на „Х.Х.“ АД в търговския регистър на 08.11.2018 г.. Ето
защо от гледна точка спазване на преклузивния срок по
чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на исковете, същите са процесуално допустими.
Активно легитимирано да предяви конститутивен иск при квалификацията на чл. 74 ТЗ е само
лице, което има качеството акционер в търговското дружество, тъй като искът е
процесуално правно средство за осъществяване защита на членствени
права, които се твърди да са неблагоприятно засегнати от оспорените решения,
като членственото правоотношение следва да е
съществувало към момента на вземане на тези решения.
Третото лице-помагач „Л.“
ЕООД оспорва активната процесуална легитимация на ищеца с твърдението, че
представеното временно удостоверение не е подписано от двама от членовете на
съвета на директорите на „Х.Х.“ АД, каквото изискване е съдържал действалият
преди 2015 г. устав. Необходимо е да се отбележи, че ищецът представя временно
удостоверение № 270, издадено на 27.02.2015 г., което е подписано от член на
съвета на директорите, като в чл. 35, ал. 1 на действащия към издаването му
устав, е предвидено на основание чл. 235, ал. 1 ТЗ дружеството да се
представлява пред трети лица самостоятелно/поотделно от всеки един от членовете
на съвета на директорите, като към 27.02.2015 г. подписалият удостоверението Д.Х.е
вписан като член на съвета на директорите и съответно представлява „Х.Х.“ АД, поради което този формелен
порок не е налице.
Съгласно константната практика на ВКС,
изразена в решение № 43/15.04.2015 г. по т. д. № 892/2014 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 137/31.03.2005 г. по гр. д. № 635/2003 г. на ВКС, ТК, I о.,
решение № 1024/12.12.2005 г. по т. д. № 289/2005 г.
на ВКС, ТК, определение № 696/05.12.2019 г. по т. дело № 500 по описа за 2019
г. на ВКС, ІІ ТО и др. временното удостоверение замества акцията до издаването
й и представлява ценна книга от категорията на заповедните, която материализира
правото да се получат записаните от притежателя на удостоверението акции – чл.
167, ал. 2 ТЗ, и всички членствени права на акционера
– чл. 187, ал. 3 ТЗ. Временното удостоверение има удостоверителна функция за
членството на посоченото в това удостоверение лице в съответното акционерно
дружество и служи като разписка за направената имуществена вноска.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 204/06.06.2012 г. по т. д. № 898/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 52/25.04.2013 г. по т. д. № 472/2012 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и решение № 159/12.12.2017 г. по т. д. №
375/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. е изразено разбирането, че вписването в книгата
на акционерите по смисъла на чл. 179 и чл. 185, ал. 2 ТЗ цели създаване на
яснота по отношение на акционерите в дружеството и притежавания от всеки от тях
обем права, което е необходимо за надлежното упражняване на тези права, от една
страна, и за осъществяване дейността на дружеството, от друга страна. Съобразно
разпоредбата на чл. 179 ТЗ „Книгата на акционерите представлява частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва само с формална доказателствена сила, т. е. до доказване на противното
Книгата на акционерите установява единствено, че са вписани конкретни
обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото
е вярно.“ В решение № 204/06.06.2012 г. по т. д. №
898/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. e посочено, че „акционерното дружество е
обвързано от вписването в Книгата на акционерите и е длъжно да счита за
притежател на акции от неговия капитал именно лицата, вписани в Книгата, като
обвързването се отнася съответно и за броя на притежаваните от тези лица акции.
Обвързващото действие на вписването в Книгата на акционерите при провеждане на общо
събрание на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да
бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери. Това обаче не
означава, че вписването в Книгата на акционерите е неоспоримо. Предмет на спор
може да бъде, както качеството на определено лице като акционер, така и обемът
на притежаваните от него права, т. е. броят на притежаваните акции. В случая
книга на акционерите към провеждане на общото събрание на 11.04.2019 г. не е
представена, поради което и възраженията на третото лице-помагач друг правен
субект да е вписан като носител на 2650 броя поименни акции в книгата, са
недоказани.
Необходимо
е да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС, обективирана
в решение № 52/25.04.2013 г. по т. д. № 472/2012 г. на първо т.о. решение № 159/12.12.2017 г. по търг. дело № 375/2016 г. на І ТО на ВКС,
вписването в книгата на акционерите, по смисъла на чл. 185, ал. 2 ТЗ, не е
елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции (временни
удостоверения) и има само декларативно действие по отношение на дружеството,
тъй като самото джиро поражда целения транслативен
ефект по отношение на приобретателя от момента на
неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции (временни удостоверения)
права – лични и имуществени възникват за титуляра, независимо
от последващото вписване, тъй като членствените права на приобретателя
на акциите (временните удостоверения), включително и на упражняването им по
исков ред при оспорване решенията на общото събрание по чл. 74 ТЗ, се считат
възникнали с факта на придобиването на акциите (временните удостоверения) към
момента на извършването на джирото.
В
случая, ищецът е придобил 2650 броя обикновени акции с право на глас чрез
едностранна правна сделка – джиро, като ефектът (правните последици) от така
извършената сделка са признати от „Х.Х.“ АД чрез издаването на временно
удостоверение № 270/27.02.2015 г., което легитимира именно ищеца К.А.Б.
като носител на членствените права. Издаденото
удостоверение обективира волята на дружеството,
изразена от физическо лице с представителна власт – вписан в търговския
регистър член на съвета на директорите на „Х.Х.“ АД Д.Х.. В този смисъл
съдът не обсъжда доводите на „Л.“ ЕООД относно липса на валидно волеизявление от
името на дружеството по отношение на издаденото временно удостоверение № 68, тъй като придобитите чрез
джиросването му права са признати от ответника чрез издаване на последващо временно удостоверение № 270, което легитимира именно
ищеца като притежател на 2650 броя обикновени акции с право на глас от капитала
на „Х.Х.“
АД.
Налага се извод, че ищецът разполага с
активна процесуална легитимация за провеждане на предявените искове, а
възраженията на третото лице-помагач за обратното, са неоснователни.
Съгласно
постановеното по чл. 290 ГПК решение № 168 от 22.12.2011 г. по т. д. №
1081/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, при съобразяване на постановките на ТР № 1
от 6.12.2002 г. на ОСТК на ВКС по т. дело № 1/2002 г., съдът е задължен да се
произнесе само по онези обстоятелства, на които се основава искането за отмяна
на решения на общото събрание на съдружниците, респ. акционерите, изрично
посочени и конкретизирани в исковата молба, при спазване на преклузивния
срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ срещу едно или всички решения на върховния орган на
дружеството. Касае се до обективно съединяване на искове, като установяването
на всеки един от посочените в исковата молба пороци, води до отмяна на
решението на общото събрание. Недопустимо е с допълнителна молба, извън срока
по чл. 74, ал. 2 ТЗ, ищецът да се позовава на нови обстоятелства, отнасящи се
до свикването или вземането на решения от общото събрание в нарушение на закона
или устава на дружеството, като отмяната на решение на общото събрание на
основания, които не са посочени в исковата молба, винаги съставлява произнасяне
по непредявен иск, което обуславя и недопустимост на постановения от съда
съдебен акт. В този смисъл съдът е ограничен единствено и само до заявените в
исковата молба пороци на оспорваните решения, свързани с процесуалната им
незаконосъобразност: провеждане на събранието не на посоченото в поканата
място, при липса на писмени материални по въпросите от обявения дневен ред и
липса на изискуем кворум.
Предмет
на иск по чл. 74 ТЗ може да е само взето от върховния орган на дружество
решение, т. е. такова, насочено към пораждане на определени правни последици. Не
са годен обект на предявен конститутивен иск невзети
решения – такива по които не е формирана воля на колективния орган на
дружеството било поради липсата на мнозинство или поради липса на проведено
гласуване с оглед установена липса на изискуем кворум. Тези решения дефинитивно
не са от естество да засегнат неблагоприятно членствените
права на ищеца, тъй като не пораждат правни последици и не засягат статуса на
дружеството. В този смисъл решение за освобождаване на членовете на съвета на
директорите от отговорност (т. 2 от дневния ред) и решение за избор на нови
членове на съвета на директорите (т. 3 от дневния ред) не са взети, поради
което и подразбиращо се е, че предмет на предявените искове са само взетите
решения – това по т. 1 и свързаното с него решение по т. 4 от дневния ред, като
тези две решения представляват именно всички взети от общото събрание на
акционерите решения, чиято отмяна ищецът претендира.
Събранието е свикано в съответствие с
чл. 223, ал. 3 ТЗ, като уставът не предвижда различен начин за свикване, тъй
като чл. 19, ал. 2 от същия възпроизвежда законовата разпоредба. Свикването е
извършено от съвета на директорите, като от обявяването на поканата –
08.11.2018 г. до обявената дата за провеждане на събранието – 11.04.2019 г., е
изтекъл много по-продължителен период от време от минимално изисквания от чл.
223, ал. 5 ТЗ 30-дневен срок. Фактът, че по партидата на дружеството, в
по-късен момент – на 22.02.2019 г. е обявена покана за провеждане на общо
събрание на акционерите, свикано от овластен със
съдебен акт акционер („Л.“ ЕООД), по никакъв начин не придава на събранието,
свикано от съвета на директорите характер на събрание по смисъла на чл. 23, ал.
3 от устава – при т. нар. „падащ кворум“. Всяко от събранията на акционерите
има самостоятелен характер, съответно за всяко от тях в пълна степен важи
изискването на чл. 22, ал. 2 от устава за наличие на минимален кворум за
разглеждане на въпроси с предмет изменения на устава, респ. освобождаване и
избиране на членове на съвета на директорите. Затова напълно ирелевантни са доводите на ищеца за неспазен 14-дневен срок
след събранието от 29.03.2019 г. при провеждане на събранието от 11.04.2019 г..
От събраните свидетелски показания се
установява факта на провеждане на събранието на акционерите на адреса на
управление ***, в съответствие с обявената в търговския регистър покана – от
тази гледна точка не е допуснато твърдяното от ищеца нарушение на процедурните правила
за провеждане на събранието, поради което и взетите на същото решение не са
процесуално незаконосъобразни, поради непровеждане на събранието на адреса,
посочен в поканата. За събранието е съставен протокол, представен и от ищеца,
съответно за участие на акционера „Л.“ ЕООД е представено пълномощно, поради
което тези дефинирани от ищеца като общи нарушения на процесуалните правила, не
са налице.
Оспорените решения обаче са
процесуално незаконосъобразни и се налага да бъдат отменени, тъй като са взети
при липсата на минимален кворум, съгласно изискванията на устава и при
нарушение на чл. 224 ТЗ.
В решение № 187/25.05.2016 г. по търг.
дело № 1514/2014 г. на ІІ ТО на ВКС, е разяснено, че императивната разпоредба
на чл. 224, ал. 1 ТЗ предвижда задължение за изготвяне и поставяне на
разположение на акционерите на писмени материали, свързани с дневния ред на
общото събрание, най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите
за свикване на общото събрание. Изключение от това императивно правило е налице
само в случаите, когато наличието на писмени материали за общото събрание не е
било задължително или необходимо за формиране на волята на акционера и за
мотивирано упражняване на правото му на глас. Целта на тази законова норма е
предоставяне на информация за обстоятелствата, които са от съществено значение
за вземането на адекватно решение по предложения дневен ред. Съдържанието на
поканата, с която се свиква общо събрание на акционерите, трябва да отговаря на
императивните изисквания на чл. 223, ал. 4 ТЗ, като съгласно т. 5 трябва да
съдържа дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни
предложения за решения. Следователно писмените материали, които според чл. 224 ТЗ следва да бъдат поставени на разположение на акционерите, трябва да
предоставят информация за обстоятелствата, обосноваващи предложените в поканата
решения по въпросите, включени в дневния ред. Когато според предмета на
бъдещото решение и направеното в поканата конкретно предложение е било
необходимо изготвянето на писмени материали, но такива не са били изготвени или
не са били предоставени на акционера, е допуснато нарушение на правото на
сведения по чл. 224 ТЗ. Това нарушение на установено с императивна правна норма
право е винаги съществено, независимо дали общото събрание е взело решение за
приемане на направените конкретни предложения за решения.
Задължението за предоставянето на
материали е свързано с необходимостта на акционера да бъде дадена информация,
за да се подготви и извърши предварителна преценка във връзка с упражняване на
правото си на глас, като гласува за или против приемане на предложените решения
по въпросите от дневния ред. Поради това, независимо дали предложеното решение
е прието или не, непредоставянето на писмени материали представлява съществено
нарушение на правото на сведения по чл. 224 ТЗ, тъй като и в двата случая би
довело до лишаване на акционера от възможността за информирано упражняване на
правото му на глас.
Съдържанието на взетото от общото
събрание решение няма отношение към преценката дали нарушението на правото на
сведения е съществено, а с оглед конкретните правни последици на решението има
значение за преценката за наличие на правен интерес за акционера от атакуването
му с иск по чл. 74 ТЗ. По тези съображения, ВКС е приел, че допуснато нарушение
на правото на сведения по чл. 224 ТЗ, изразяващо се в неизготвяне или непредоставяне
на писмени материали, е съществено, независимо дали по точките от дневния ред,
за които материалите се отнасят, предложенията за решения в поканата по чл. 223,
ал. 4, т. 5 ТЗ са приети или не (в случая предложението по т. 2 от дневния ред
не е прието, а по т. 3 не е подложено на гласуване).
В самия протокол, обективиращ
приетите на 11.04.2019 г. от общото събрание на акционерите в „Х.Х.“ АД решения, е отразен фактът на
непредоставени материали по въпросите от дневния ред, което представлява
нарушение на правото на сведения на ищеца и е достатъчно основание за тяхната
отмяна.
Неоснователни са доводите на
ответника, че с оглед включените в дневния ред въпроси не се налагало
предоставянето на материали, тъй като същите не били необходими за формиране на
волята на акционерите и за мотивирано упражняване правото му на глас. Промяната
на основните правноиндивидуализиращи юридическото
лице елементи – седалището и адреса на управление не представлява несъществен
въпрос, за който да не е нужно предоставянето на необходимата предварителна информация.
Съществеността на елементите от
правния статус на всяко АД - седалището и адреса на управление на дружеството произтича
от разпоредбата на чл. 165 ТЗ, която ги включва като задължително съдържание на
устава, което подлежи и на вписване в търговския регистър – чл. 174, ал. 2 ТЗ.
Всяка промяна в тези елементи налага по необходимост изменение на устройствения акт на дружеството (устава), за което
компетентността е на върховния му орган – общото събрание на акционерите (чл.
221, т. 1 ТЗ и чл. 18, т. 1 от устава) и изисква определено мнозинство – 2/3 от
представения капитал, съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ТЗ. В устава за
вземане на решение за изменение на устава е предвиден и минимален кворум от
поне половината от капитала. Такъв кворум на проведеното на 11.04.2019 г. общо не
е бил налице. Представен е бил само 22,88 % от капитала, при което е било
процесуално незаконосъобразно да се вземат решения за промяна на седалището и
адреса на управление на дружеството и изменение на устава. При това положение
взетите от общото събрание на акционерите на 11.04.2019 г. решения по т. 1 и т.
4 от дневния ред, които именно представляват всички взети решения са
процесуално незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
При
този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който своевременно прави
искане за реализиране на отговорността за разноски на ответника и доказва
извършени такива в размер на 880 лева – внесени държавна такса и депозит за
особен представител на ответника.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по предявените
от К.А.Б., гражданин на
Великобритания, роден на *** г. в Лондон, искове с правна
квалификация чл. 74 ТЗ, РЕШЕНИЯТА на общото събрание на акционерите на „Х.Х.“ АД, ЕИК ******, със
седалище ***, взети на 11.04.2019 г. по т. 1 дневния ред за промяна на
седалището и адреса на управление на дружеството и по т. 4 от дневния ред за изменение
на устава във връзка с решението по т. 1.
ОСЪЖДА „Х.Х.“ АД, ЕИК ******, да заплати на К.А.Б., гражданин на
Великобритания, роден на *** г. в Лондон, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата 880 (осемстотин и осемдесет)
лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „Л.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище *** - трето лице-помагач на „Х.Х.“ АД, ЕИК ******.
СЪДИЯ: