№ 3950
гр. С., 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110136277 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗДЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумите 647,72 лв.,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода
01.04.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018
г. до окончателното й изплащане, 63,01 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода 14.06.2015 г. - 18.05.2018 г.,
62,58 лв., представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.06.2018г. до окончателното й изплащане и 14,09 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода 13.06.2015 г. - 18.05.2018 г., които суми касаят топлоснабден имот,
находящ се в гр. С.., абонатен № .., и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 38 216/2018 г. по описа на
СРС, 153 състав. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно
отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния
имот с ответника, в качеството му на ползвател, към което са приложими
Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия
1
до имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Т..“ ЕООД
по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди да е погасил част от задължението. Възразява за погасяване на част от
сумите по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т..” ЕООД не оспорва
исковете, като счита същите за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Ответникът не оспорва, че е наемател на процесния апартамент, който е
общинско жилище. Видно от заповед № ../07.11.2014 г. на кмета на С.., район
“М..”, ответникът И. Г. Д. е настанен да живее заедно с членовете на неговото
семейство в общинско жилище, находящо се в гр. С., ж.к. “М.. ... Видно от
писмо от кмета на С.., район “М..” с рег. № .., през периода от 21.06.1985 г. до
08.05.2014 г. процесният общински имот е обитаван от семейството на
М.Н.А.. Със Заповед № ../07.11.2014 г. е настанено семейството на ответника
И. Д.. Фактическото предаване на жилището е осъществено с протокол-опис
на 10.11.2014 г.
Съгласно чл. 22 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на С.. въз основа на
настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем
(по образец, съгласно Приложение № 5), в който се определят: правата и
задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на
консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането
(текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение.
2
В посочения в Приложение 5 типов договор за наем по чл. 22 от
Наредбата е уговорено, че с подписването на договора наемателят се
задължава да заплаща редовно наемната цена, такса смет и всички
консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище /т.5.3/,
както и при подписване на договора да представи документи за открити
партиди за отделните консумативни разноски /т.5.4/.
В случая със заявление-декларация от 13.11.2014 г. ответникът е отправил
искане до ищцовото дружество партидата за процесния имот, находящ се в гр.
С., ж.к. “М.. .., абонатен № .., да бъде променена на негово име съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.”
ЕАД на клиенти в гр. С.. Това е сторено, като видно от изравнителните
сметки клиент на топлинна енергия, доставена до имота през исковия период,
е бил ответникът И. Д..
Няма пречка облигационно отношение по повод доставяне на топлинна
енергия до имот да възникне между топлофикационното дружество и лица,
които не са от кръга на посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ - собственици или
носители на ограничено вещно право на ползване върху недвижимия имот.
Изброяване в закона не е изчерпателно. То касае единствено възникването на
презюмирана облигационна връзка по силата на закона, но не изключва
възникването на изрично договорно правоотношение по силата на чл. 9 ЗЗД,
предвиждащ свобода на договарянето и създаването на облигационна връзка с
конкретно съдържание по волята на правните субекти. Това разбиране е
възпроизведено последователно и в ТР № ... от 17.05.2018 г. по тълк. д. № ...
на ОСГК на ВКС, където е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. За доказване наличието на такова правоотношение важат
общите правила, като установяването на това обстоятелство може да стане
3
например посредством представяне на декларация за откриване на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. В
тълкувателното решение е посочено още, че облигационното отношение
между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В случая ответникът е сключил с „Т. С.” ЕАД изричен договор за
продажба и доставка на топлинна енергия със съгласието на С.., в качеството
й на собственик на процесния а.. в гр. С., ж.к. “М.. .., който договор обхваща
темпорално процесния исков период. На основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
ответникът е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, с оглед на което за него е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена. За част от исковия период
приложими към облигационните отношения между страните са били Общи
условия, одобрени с Решение № ../03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г., а за друга Общите условия на ищеца в сила от 12.07.2016 г.
Несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани във в-к М.. Съответно според нормата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота с абонатен № .. през исковия период.
Процесният имот е топлофициран и сградата – етажна собственост, в
която се намира същият, е присъединена към топлопреносната мрежа. От
третото лице-помагач „Т..” ЕООД са представени изравнителните сметки и
протоколи за отчет за топлоснабдения имот с абонатен № .. през исковия
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
4
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на “Т..” ЕООД съгласно представения протокол от общо събрание
на етажните собственици от 10.07.2002 г. и сключения въз основа на него
договор с топлинния счетоводител от 17.07.2002 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.н.
“терминал” се снема показанието на топломера в 0.00 часа на първо число на
месеца. Топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминал
метрологични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени
на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със
заключение за съответствие на одобрения тип, като вещото лице посочва, че
са съставени и съответните протоколи за демонтаж и монтаж на топломера.
Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот е имало 2 бр.
отоплителни тела /в хол и кухня/, на които са поставени ИРРО, щранг-лира в
банята и 1 бр. водомер за топла вода. Вещото лице посочва, че на 09.07.1997
г. е изключено отоплението на стълбите. Дяловото разпределение е
извършвано от “Т..” ЕООД на база реален отчет на разпределителите по т. 6.4
от приложението към Наредба .. Топлината от щранг-лирата е изчислявана по
т. 6.5 от приложението към Наредба . след 10.2006 г. Топлата вода е
начислявана по реален отчет по т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба . от 06.04.2007 г. От заключението се установява, че са съставени
протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп,
като показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. Топлината, отдадена от сградната
инсталация, е изчислявана по формулата т. 6.1.1 от приложението към
5
Наредба № .. Експертът установява, че ТЕ от сградната инсталация е
разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 125 куб. м. Съгласно
заключението на СТЕ заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за
разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер.
Експертизата е установила, че количествата топлинна енергия за
технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на
ищеца. От отчетената ТЕ са приспаднати технологичните разходи, като във
фактурите и изравнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение.
Съгласно приетото експертно заключение дяловото разпределение е
извършено в съответствие с нормативната уредба, като количеството
доставена топлоенергия е на стойност 609,78 лева. От представените от
третото лице-помагач писмени доказателства /протоколи за отчет на УДР/ се
установява, че е осигурен достъп до имота за извършване на отчитането на
уредите през исковия период.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба №
./2007 г. за топлоснабдяването/ - за топлинна енергия за отопление на имот, за
битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация. При
изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е
съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, която
е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 609,78 лева.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение 62,58 лв., тъй като тя не е
включена в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за
6
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.
С.” ЕАД и търговец, за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
За част от исковия период 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. приложение
намират Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ../03.02.2014г. на
ДКЕВР, в сила от 12.3.2014 г. В чл. 32, ал. 2 от представените от ищеца Общи
условия от 2014 г. е посочено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период
в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията
/съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен
срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна
енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва
върху задълженията по месечните фактури, а само за задължението по общите
фактури, които не са представени по делото /представени са само кредитните
известия/. Въпреки указанията на съда в доклада ищецът не е представил
доказателства относно датата на публикуване на дължимите изравнителни
7
сметки за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., респективно не е установил
изпадането в забава на ответника за този период, с оглед на което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна.
За останалата част от исковия период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
приложение намират Общите условия на ищеца в сила от 12.07.2016 г.,
публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от представените от ищеца Общи
условия от 2016 г. е посочено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4
от ОУ от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на
месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г./, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, т. е. ответникът не
дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните /прогнозни/
фактури, а само за задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези
фактури обаче се издават в края на юли месец /31.07/, а 45 - дневният срок
след края на отчетния период /последният изтича на последното число на
месец април на съответната година/ изтича на 14.06., т.е. средата на юни
месец на съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на
стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е
регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди
изравнителното вземане на топлофикационното дружество по общата фактура
да е възникнало, както по основание, така и по размер. Посочените
разпоредби в ОУ са вътрешно противоречиви и неясни. Няма как длъжникът
по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи
и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. В този
8
смисъл акцесорната претенция в тази част също се явява неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част също се явява
неоснователна.
Ето защо исковете за мораторна лихва са неоснователни.
По делото са представени и приети 2 бр. фискални бонове от 20.06.2019 г.
/л. 52/, с които ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер на 382,74
лв. Ищецът не оспорва тези плащания, нито сочи за погасяване на кои
задължения ги е отнесъл. Във фискалните бонове също не е посочено какво се
плаща, за кой период, респективно по коя фактура се отнася, с оглед на което
съдът приема, че с тези плащания са погасени част от процесни изискуеми
вземания. Фактът на погасяване на част от процесните суми чрез плащане в
хода на делото следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Както се
посочи, претендираните мораторни лихви не са станали изискуеми и не се
дължат. Разпореждането на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД има действие за хипотези, при
които има само един главен дълг. Ако са налице повече от едно еднородни
главни задължения, последиците от изпълнението, което не е достатъчно да
погаси всички задължения, се уреждат съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД - погасява се
най-обременителното задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. В случая задълженията за
главница са еднакво обременителни, с оглед на което със сумата 382,74 лв.
следва да се погасят най – старите от тях или частично главницата за периода
01.04.2015 г. – 31.08.2016 г. за топлинна енергия до размера 344,60 лв. и за
дялово разпределение до размера 37,96 лв., след което остава непогасена
претендираната главница за доставено до имота топлинна енергия до размера
265,18 лв. и за дялово разпределение до размера 24,62 лв. за периода
01.09.2016 г. – 30.04.2017 г., като задължението за този период не е обхванато
от три годишната погасителна давност.
9
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 156,42 лв. за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство и 27,60 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. Г.
Д., ЕГН ********** дължи на „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 265,18 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.09.2016 г. – 30.04.2017 г. до имот – а..,
находящ се в гр. С., п.к. ., обл. С., общ. М.., ж.к. “М.. .., абонатен № .. и 24,62
лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 265,18 лв. до пълния
предявен размер 647,72 лв. и за периода 01.04.2015 г. – 31.08.2016 г., иска за
цена на услуга за дялово разпределение за разликата над 24,62 лв. до пълния
предявен размер 62,58 лв. и за периода 01.04.2015 г. – 31.08.2016 г., както и
акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 63,01 лв., обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.06.2015 г. –
18.05.2018 г. и 14,09 лв., обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 13.06.2015 г. - 18.05.2018 г.,за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 38
216/2018 г. по описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 156,42 лв. разноски в исковото
производство и 27,60 лв. разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т. С.” ЕАД – „Т..” ЕООД.
10
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11