РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501671 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Л. А. З. - –
ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №260136/14.06.21г.,
постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№944 по описа на съда за 2020, с което
въззивницата е осъдена да заплати на ищците М. Д. Г. – действащ със съгласието на
майка си П. И. П. и А. Д. Г. – чрез законен представител – майка П. И. П., в качеството
им на наследници на Д. С. Г., сума, в размер на 5000 лева – главница по договор за
заем от 21.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
– 22.10.2020г., до окончателното й изплащане, както и 775 лева – съдебно – деловодни
разноски. Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
Въззивницата оспорва изводите на съда за сключен договор за заем между нея
и наследодателя на ответниците, предвид твърдяното основание – за ремонт на лодка,
каквато наследодателят би закупил сам, а не би финансирал ремонта на чужда лодка.
Изразява становище, че отношенията между ответницата и наследодателят на ищците
са били на фактическо съпружеско съжителство, изключващо облигационни
отношения по договор за заем. Оспорва изводите на съда, основани на показанията на
св.Г. – брат на наследодателя, както и на св. М. и извършва опровержителен анализ на
същите. От друга страна, при анализ на показанията на свидетелите Б. и А. обосновава
извод, че в тяхно присъствие е върнала сумата 5000 лева, т.к. е получила кредит в
размер на 12000 лева, а от показанията на св.К. – че наследодателят не е имал
отношение към ремонта на лодката и отношенията им са били като между съпрузи и не
са имали спорове по отношение на заетата сума.
От правна страна въззивницата излага аргументи относно характеристиките на
договора за заем, като намира, че и изпълнила задължението си и е върнала заетата
сума. В преводния документ от наследодателя на ищците не се сочи основание заем; не
всяка предадена сума е с основание договор за заем.
1
Въззиваемите - ищци М. Д. Г. – действащ със съгласието на майка си П. И. П. и
А. Д. Г. – чрез законен представител – майка П. И. П., чрез адв.Ройдева представят в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В него излагат
съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемите, твърденията им за
фактите се изопачават от въззивницата – отношенията между нея и наследодателя на
ищците са възникнали по повод ремонт на лодката, в който били вложени много
средства, част от които и процесните 5000 лева, преведени по банков път. Оспорват
твърденията на въззивницата, излагани в хода на делото, досежно получаване и
връщане на посочената сума, както и досежно отношенията, в които тя се е намирала с
наследодателя. Извършват подробен анализ на твърденията на въззивницата, досежно
местопребиваването на наследодателя през м.март 2019г., както и анализ и на
показанията на свидетелите за това обстоятелства, както и на извлечение от банковата
сметка, в контекста на твърденията й за връщане на сумата към този момент,
доколкото ответницата се е нуждаела от средства за ремонт на лодката. Извършват
обстоен анализ на свидетелските показания в контекста на твърденията на
въззивницата и с оглед опровергаването на последните и в подкрепа на твърденията, че
заетата сума не е била върната.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, досежно съществували между ответницата Л.З. и наследодателят на
ищците Д. Г. правоотношения, касаещи ремонт на плавателен съд, собственост на
ответницата, по силата на които наследодателят на ищците предоставил на
ответницата в заем сумата от 5000 лева, преведени на 21.02.2019г. по сметката на
ответницата, който не бил върнат от последната. Поради това и нас осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част
въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Договорът за заем, в зависимост от различни критерии при неговия анализ има
следните характеристики: той е реален; по принцип безвъзмезден; каузален;
неформален – не е необходима определена форма за неговата действителност,
писмената форма е форма за доказване на същия. Нормативната уредба на договора за
заем за потребление се съдържа в чл.240, 241 ЗЗД. Чл.240, ал.1 ЗЗД дава легално
определение на договора за заем: ”заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество”. Съобразно нормата на чл.68, ал.2 ЗЗД, ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
В настоящия случай безспорно по делото е, че на 21.02.2019г., наследодателят
на ищците Д. Г. е превел по банков път по сметка на ответницата Л.З. сумата от 5000
лева. Спорът по делото касае на първо място основанието, на което е преведена сумата
и на второ място, връщането й от ответницата. За установяване на тези спорни факти и
обстоятелства в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите К., А. и
К. – посочени от ответницата и свидетелите Г., М. и К. – посочени от ищците. Според
свидетелите К. и А., през пролетта на 2019г. – вероятно в края на м.март, при гостуване
на З. и Д.Г. в дома на свидетелите, З. предала на Г. плик, като заявила че му връща
парите, които му дължи. Според св. К., изявлението на ответницата било „Ето петте
хиляди лева, които ти дължа“.
Според св.Н. Г. – брат на наследодателя на ищците, ответницата и брат му
решили да купят яхта, да я ремонтират и да извършват дейност с нея. По-късно научил,
че ответницата е закупила яхтата с пари от кредит и заедно с брат му започнали
2
ремонт. Според свидетеля, в ремонта на лодката брат му вложил без възвращаемост
45-50000 лева: той предоставил на брат си в заем сума, в размер на 10000 лева, брат му
изтеглил кредит, в размер на 20000 лева, 5000 от които изпратил на ответницата по
банков път, а останалите също ги дал в заем; от отдаван под наем съсобствен имот
поискали авансово заплащане на наема за 2 години и получили от наемателя сумата
12000 лева, която също вложил в ремонта. В тази връзка по делото е представен и
договор за банков кредит от 19.02.2019г. между Д.Г. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ – клон България, за сумата от 20000 лева.
Св. М. потвърждава показанията на св.Г. и уточнява, че Д. Г. е предоставил
всички тези средства за ремонт на лодката в заем на ответницата, с уговорката след
ремонта и пускане на лодката на вода. Свидетелят присъствал на разговор, проведен
през м.май 2019г., в който ответницата пишела на лист сумите, които е получила от Д.
Г. и на отправеното от него искане да му върне парите отговорила, че не може да го
стори, докато не пусне лодката да работи на вода. Според този свидетел, при срещите
му със З. и Г. те коментирали постоянно въпроса за парите, които Г. предоставял на З. в
заем.
Св.К. установява, че се запознал със З. и Г. по повод искане за организиране на
реклама за организиране на разходки с лодка. Според свидетеля, когато станало въпрос
за стойността на рекламните материали, Г. избухнал, че повече не може да дава пари в
заем, а ответницата го успокоявала, че когато заработи лодката, ще изчисти заемите и
всичко ще се оправи.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид показанията на свидетелите намира
за установено предаването (превеждането), респ. получаването на парична сума от Д.Г.
на Л.З. в заем. Твърденията на ответницата, че сумата е била предоставена
безвъзмездно и не е подлежала на връщане са неоснователни. Съдът кредитира с
голяма степен на доверие показанията на св.Н.Г., макар последният да е в родствени
връзки с ищците, т.к. показанията му са логични и последователни и се подкрепят и от
показанията на св.М. и К.. Тези трима свидетели установяват в цялост отношенията
между ответницата и Д.Г., по повод закупуването и ремонтирането на плавателния съд,
постоянно възникващите проблеми и постоянната необходимост от пари, заради което
Д.Г. е изтеглил кредит, взел е заеми от брат си и поискал авансово заплащане на
наемите от наемател на магазин. Свидетелите установяват и проведени между Д.Г. и З.
разговори за връщане на сумите и обещания от З. това да стане след като лодката бъде
ремонтирана и пусната на вода, като единият от разговорите бил проведен през м.май
2019г.
Като взе предвид събраните в хода на делото доказателства, Бургаският
окръжен съд намира за недоказано твърдението на ответницата, че е върнала
предоставената й в заем сума. На първо място, според св.К., З. е заявила, че плика има
5000 лева, но нито тя, нито св. А. е видял каква е сумата в този плик, още повече, че
според тях Д.Г. е погледнал в него, но не е преброил сумата. На второ място, св.А. не е
категоричен и е дори колеблив по отношение на размера на сумата. На трето място,
макар че на 26.02.2019г. ответницата е получила сумата 12000 лева по отпуснат й
кредит, това обстоятелство е косвено досежно твърдението й за връщане на заетата
сума. Освен това тегленията от сметката й след това са частични – суми от по 1000 и
2000 лева, което сочи по-скоро на влагане на тези суми в ремонтни дейности в този
период. Не е налице еднократно теглене на сумата от 5000 лева, което би могло да се
възприеме в полза на защитната й теза за непоколебимо намерение да върне сумата,
независимо от нежеланието на Г. да я получи.
На последно място, видно от показанията на св.М., към м.май 2019г.
ответницата и Д.Г. отново са имали спорове досежно вложените от последния суми и
невъзможността на З. да ги върне докато лодката не бъде въведена в експлоатация.
Аргументите на въззивницата, че ако наследодателят на ищците толкова е
желаел да извършва плавателна дейност като капитан, би закупил своя лодка, а не би
вложил толкова пари в чужда лодка, са поначало логически и житейски обосновани. Но
сами по себе си те не разколебават изводите на съда. От свидетелските показания може
да се направи извод, че ответницата и Д.Г. са решили заедно да развият бизнес за
закупуване и експлоатация на плавателен съд, но и двамата не са очаквали, че това ще
изисква толкова разходи. След закупуване и първоначално ремонтиране на яхтата, се е
появил проблем с двигателя, след отстраняването на който се появил проблем с
3
муфата. Така неочаквано за двамата, след извършване на всяка ремонтна дейност,
която на пръв поглед е изглеждала като приключване, се е появявал нов проблем,
водещ до лавинообразно покачване на разходите. Поради това логически и житейски
обосновано би било наследодателят на ищците веднъж включил се в начинание, от
което очаква влагане на разходи с бърза и добра възвращаемост, да продължава да го
финансира, с надеждата всеки ремонт да е последен и плавателният съд да бъде
въведен в експлоатация, при която да си възстанови вложенията.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че искът е
основателен. Решението на Несебърския районен съд, с което той е уважен е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 300.00 лева - адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260136/14.06.21г., постановено от Районен съд
Несебър по гр.д.№944 по описа на съда за 2020.
ОСЪЖДА Л. А. З. ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Г.
ЕГН********** и П. И. П., в качеството й на майка и законен представител на
малолетния А. Д. Г. ЕГН********** – всички от ***, сума, в размер на 300 лева –
съдебно – деловодни разноски.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4