Р Е Ш Е Н И Е
№ ............................
гр. София, 27.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Малоселска в.гр.дело № 16674 по описа
за 2019 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№ 228696 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 5094 по описа за 2018 г. на
СРС, 171 състав, са отхърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.И.А., И.С.А. и А.С.А. осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2530,20 лева
– главница, представляваща стойност на топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 456,49 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2015 г. – 23.11.2017 г., сумата от 46,01 лева – цена на услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г., както и сумата от 10,41 лева – мораторна лихва върху вземането
за цена на услугата дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап.19, находящ
се в гр. София, ж.к. „***********, при следните квоти: 4/6 части за С.И.А. и по
1/6 за И.С.А. и А.С.А..
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, който поддържа, че постановеното решение страда от редица пороци,
че е неправилно и незаконосъобразно. Навежда, че неправилно СРС приел, че
ответниците не са титуляри на вещни права върху имота. Поддържа се, че от
представените по делото писмени доказателства се установявало, че С.А. придобил
заедно със съпругата си Ц. А. процесния имот. След смъртта на последната
нейният дял от имота бил наследен от наследниците й по закон – тримата
ответници, с оглед което исковете срещу тях са насочени в качеството им на
собственици на имота. Обръща внимание, че молбата за вписване на законна
ипотека върху процесния имот установява придобито върху същия право на
собственост от ответника С.А. и починалата преди исковия период Ц. А.. Отделно
от това С.А. положил подпис в списъка на етажните собственици от етажната
собственост, в която се намирал имота, с оглед което следвало да се счита, че
качеството на последния на собственик е безспорно установено по делото. С тези
доводи иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което исковете да бъдат уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от
въззиваемите ответници. След изтичане на сроковете по делото са депозирани
такива, които настоящият състав на съда приема за становища за проведеното пред
въззивния съд единствено открито съдебно заседание. Със същите въззиваемите,
чрез процесуалния им представител, оспорват въззивната жалба. Заявяват
становище, че ищецът не изпълнил възложената му от първия съд доказателствена
тежест и не установил ответниците да са собственици или вещни ползватели на
имота. Оспорват доказателствената стойност на представената от ищеца молба за
вписване на законна ипотека в Служба по вписванията и намират, че същата не
установява право на собственост върху имота. Ето защо според въззиваемите СРС
правилно отхвърлил предявените искове. Молят за потвърждаване на съдебното
решение и за присъждане на разноски за производството.
Софийски градски съд, II-B въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и становищата на
насрещните страни, приема следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са
допуснати относими към предмета на въззивното производство нарушения на
императивни материални норми, както и на процесуалния закон, които да налагат
отмяна на постановеното решение само на това основание.
По
същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните:
С
оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е
разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
Спорно
по делото се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били
обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответниците
имат качеството на потребители на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с
оглед качеството им на собственици на процесния топлоснабден имота, а с отговорите
на исковата молба последните са оспорили да е налице валидно облигационно
правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди за процесния недвижим имот между тях и ищеца.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012
г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
При
извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред
първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира,
че не се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи,
че ответниците са собственици на процесния недвижим имот. Ето защо верен е
изводът на първостепенния съд, че ищецът не е доказал в производството
наличието на облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на
топлинна енергия между страните по делото.
Неоснователни
в тази връзка се явяват доводите на въззивника ищец, че молбата за вписване на
законна ипотека, подадена от Държавна спестовна каса за обезпечаване
изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на ответника А. и
наследодателката на ответниците Ц. А., е достатъчна за обосноваване наличието
на право на собственост у ответниците, въз
основа на което същите да се легитимират и като потребители на услуги,
доставяни от ищеца в процесния топлоснабден имот. Тази молба не е документ,
който удостоверява право на собственост на ответниците върху имота съответно
квотите им в съсобствеността. Правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по способите, посочени в чл. 77 от ЗС, като нито един от придобивните
способи не се осъществява и съответно установява с такава молба. Молбата за
вписване на законната ипотека не е и удостоверителен документ, обвързващ съда с
материална доказателствена сила за право на собственост върху имота, поради
което и не е от естество да установи същото.
Като
неоснователни следва да бъдат преценени и доводите на въззивника, че правото на
собственост на ответника С.А. било установено от положен подпис в списък на
етажните собственици. Според настоящия състав на съда този документ не
установява при условията на пълно и главно доказване на правнорелевантния за
спора факт в съответствие с носената от ищеца доказателствена тежест за същия.
Доколкото
не е установено ответниците да са били собственици на имота през процесния
период, каквито са били твърденията на ищеца в исковата молба, то правилно
районният съд е приел, че за процесния период отговорността на ответниците към
ищеца за заплащане на стойността на доставена в имота енергия, на вземане за
дялово разпределение, съответно на лихва за забава на плащането й, лихва за
забава на плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията,
не може да се ангажира.
При
липсата на други доводи въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
№ 228696 от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 5094 по описа за 2018 г. на
СРС, 171 състав, с което са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.И.А., И.С.А.
и А.С.А. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за топлоснабден имот - ап.19, находящ се в гр. София, ж.к.
„***********, при квоти: 4/6 части за С.И.А. и по 1/6 за И.С.А. и А.С.А.,
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, II-B въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228696
от 30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 5094 по описа за 2018 г. на СРС, 171
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.