№ 14893
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110137204 по описа за 2022 година
Ищецът „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, ЖК
ЛОЗЕНЕЦ, УЛ. ЧЕРВЕНА СТЕНА №4, ЕТ.1, представлявано от *** е предявил срещу
ответника „***Р“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ГР. СОФИЯ, УЛ.
ДЯКОН ИГНАТИЙ № 7, ЕТ. 2, представлявано от *** иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 22008/2022г., а именно: сумата 250 евро, представляваща обезщетение на
основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на полет №BGH7702 от
18.10.2021 г. по маршрут Невшехир-София, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението – 26.4.2022 г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че *** е закупила билет за полет № BGH7702с дестинация Невшехир-
София, като полетът е следвало да достигне крайната си дестинация на 18.10.2021 г. в
18.40ч., а в действителност пътникът е достигнал до крайната дестинация на 18.10.2021 г. в
23,40ч. Посочва, че полетът е закъснял с 5 часа, поради което има право на обезщетение по
Регламент /ЕС/ 261/2004г. Твърди се, че на 02.03.2022 г. *** е сключила договор за цесия с
ищцовото дружество, с който е прехвърлила вземането си срещу „***Р“ ООД в полза на
ищеца „***“ ЕООД. Ищецът твърди, че на 6.4.2022 г. е уведомил „***Р“ ООД за цесията.
Твърди, че в случая не е налице мултимодално пътуване по смисъла на Регламент 261/2004
г., а опериращият въздушен превозвач отговаря съгласно Регламента и при полети в рамките
на пакетна екскурзия.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Оспорва договорни правоотношения между ответникът „***р“ ООД и цедента ***. Твърди,
че в случая е налице мултимодално пътуване, тъй като в договора за туристическо пътуване
е уговорено пътуване с няколко вида транспорт, поради което процесния случай не попадал
в обхвата на Регламент (ЕС) 261/2004г. Оспорва твърдението, че полетът е закъснял с повече
1
от 3 часа. Оспорва валидността на договора за цесия. Оспорва предявения иск като
преждевременно предявен, доколкото не е проведено рекламационно производство пред
превозвача по реда на чл. 134 ЗГВ. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Правната квалификация на исковете - чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент /ЕС/ 261/2004, във вр. с чл.
99 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е в полза на цедента му е
възникнало право на обезщетение по чл.7, §1, б. „а“ Регламент (ЕС) 261/2004: *** е
сключила договор за въздушен превоз за полет № BGH7702 с дестинация Невшехир-София
на 18.10.2021г., изпълняван от ответното дружество, че е била потвърдена регистрацията й
за полет № BGH7702, както и че полетът е закъснял с повече от 3 часа от разписанието,
както и разстоянието между началната и крайната дестинация на полета, а също така следва
да докаже и валиден договор за цесия между *** като цедент и ищецът „***“ ООД, като
цесионер, по силата на което ищецът е придобил вземането за обезщетение, както и че
длъжникът е бил уведомен за цесията.
В тежест на ответника е да установи оспорванията си срещу предявения иск.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на предявения иск за
неоснователно: Задължението за предявяване на рекламация като условие за предявяване на
иск е уредено в чл. 134 ЗГВ, като систематичното тълкуване на нормата, която се намира в
Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че
задължително провеждане на рекламационно производство е приложимо единствено при
липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на обезщетения по Регламент
261/2004 при закъснели полети.
Не се спори относно фактите, че полетът е закъснял с повече от 3 часа от спрямо
обявеното разписание /обстоятелството е отделено като безспорно в първото съдебно
заседание/, както и относно разстоянието между двете летища.
От представения договор за туристически пакет от 2.9.2021г. се установява, че *** е
сключила договор за туристически пакет с „Бохемия“ ООД по програма „Кападокия със
самолет“, като превозът със самолет бил по маршрут София-Невшехир- София с разписание
- отиване на 15.10.2021г. с полет №BGH7701 с излитане в 10,00ч и кацане в 11,50ч. и
връщане на 18.10.2021г. с полет №BGH7702 с излитане в 17,00ч. и кацане в 18,40ч. Видно
от представената от ищеца имейл кореспонденция, „Бохемия“ ООД сочи, че *** е участвала
в посочената туристическа програма, за което е представен и договорът от 2.9.2021г.
Полетите с посочените полетни номера №BGH7701 и №BGH7702 са вписани и в
представената имейл кореспонденция между ответника и турските авиационни власти във
връзка с поисканите разрешения за извършването им /л. 68 от делото/. Предвид изложеното,
съдът намира, че ищецът е доказал, че е сключил договор за превоз със самолет като част от
предложения от туроператора „Бохемия“ ООД туристически пакет. Ето защо, възражението
на ответника за липса облигационно отношение по договор за превоз между него и пътника
е неоснователно.
От представените писмени доказателства не се установява пътуването да е
мултимодално.
Представен е договор за прехвърляне на вземане от 2.3.2022г., видно от който *** е
прехвърлила вземането към ответника, представляващо обезщетение за закъснелия полет
№BGH7702. Представено и пълномощно за съобщаване на цесията, с което цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми ответника за цесията. Представен е и имейл от
6.4.2022г., с който ответникът е уведомен. Във връзка с горното съдът намира, че са
2
изпълнени изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД и уведомяването за цесията е редовно.
Видно от представената от ответника имейл кореспонденция с турските авиационни
власти по повод издаване на разрешение за изпълнение на полетите, искането за разрешение
за полет №BGH7702 на 18.10.2021г. е изпратено на 25.9.2021г. Поискани са документи,
които също са изпратени, като конкретно за този полет е имало промяна в часовете на
излитане и кацане, което е посочено от ответника в имейл от 30.9. На 1.10. са предоставени
разрешения за извършване на чартърите на 3,10,15,17.10, но не и този на 18.10. Ответникът е
поискал информация за разрешението за изпълнение полетите /които е следвало да
осъществи на 18.10/ с имейли от 6.10. и 13.10. Самото разрешение обаче е издадено на
18.10 след часа на излитане по разписание, а именно - за кацане на самолета в 18,30ч. и
излитане в 19,30ч. че
Съгласно разпоредбата на чл.5, пар.3 от Регламент /ЕО/ №261/2004г., опериращият
въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл.7 на пътник, ако докаже, че
закъснението/отмяната на полета е причинено от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Такива
обстоятелства по смисъла на Регламента може да възникнат в случаи на политическа
нестабилност, лоши метеорологични условия, рискове за сигурността , неочаквани дефекти
в системата за безопасност на полета, стачка. В случая се установява, че ответникът е знаел,
че не му е издадено разрешение за полета на 18.10, още от 1.10. Последният имейл, от който
е видно да се е интересувал от разрешението, е изпратен 5 дни преди полета, но не е получен
отговор от турските авиационни власти. В този случай не се установява извънредно
обстоятелство, доколкото полетът е бил планиран достатъчно време преди изпълнението му,
а необходимите мерки за изпълнението включват предварително получаване на разрешение,
като ненавременното му получаване е въпрос на комуникация между авиопревозвача и
съответното длъжностно лице. Липсата на достатъчно интензивна комуникация не може да
се квалифицира като извънредно обстоятелство.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал поставените в негова
доказателствена тежест факти, а възраженията на ответника са недоказани. Ето защо искът е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на спора на ищеца следва да се присъдят сторените разноски
в размер на 770лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***Р“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ГР. СОФИЯ, УЛ. ДЯКОН ИГНАТИЙ № 7, ЕТ. 2, представлявано от ***, дължи
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, ЖК ЛОЗЕНЕЦ,
УЛ. ЧЕРВЕНА СТЕНА №4, ЕТ.1, представлявано от ***, сумата, за която е издадена
3
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 22008/2022г., а именно: сумата 250 евро,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (EO) 261/2004 за
закъснение на полет №BGH7702 от 18.10.2021 г. по маршрут Невшехир-София, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението – 26.4.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „***Р“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ГР. СОФИЯ,
УЛ. ДЯКОН ИГНАТИЙ № 7, ЕТ. 2, представлявано от *** да плати на „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, ЖК ЛОЗЕНЕЦ, УЛ. ЧЕРВЕНА
СТЕНА №4, ЕТ.1, представлявано от *** сумата 770лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
в.ж. пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4