Определение по дело №46/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260124
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20213001000046
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№__260124

гр. Варна, …11..03.2021г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                            ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №46 по описа за 2021г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от И* П* Н*, Д* И* Д*, Г* Д. И*, Е* Т* З*, А* С* А* и М* Н* А*, неформално наречени Инициативен комитет на потребителите на В и К услуги, чрез адв. П., срещу определение №2190/22.12.2020г. по т.д.№1350/20г. на ВОС, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона. Твърди се, че предявеният иск отговаря на изискванията на чл.379 и сл. от ГПК, тъй като са посочени: групата лица, колективния интерес, нарушителя, увреждащото действие или бездействие /нарушение/, връзка между това нарушение и групата лица, които не са поименно индивидуално определени, но са определяеми, противоправност на конкретното увреждащо действие или бездействие и вина на нарушителя. При преценка наличието на правен интерес съдът следва да изхожда от съществото на заявения интерес и съобразявайки се с особеностите на производството – да осигури адекватната му защита не само от гледна точка на засегнатата група, но и от гледна точка на останалата част от обществото.

С оглед на горното и доколкото в исковата молба е посочено правонарушението на ответното дружество – преустановяване на водоподаването в засегнатите местности, не уведомяване на потребителите за причините и срокът на спирането му, както и не осигуряване на питейна вода, по делото е установен правен интерес от предявения иск за защита на колективен интерес. С посочените действия ответникът не изпълнява задълженията си по чл.41, ал.4 вр. ал.5, по чл.41, ал.6 от Наредба №4/14.09.2004г., както и по Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Поведението на ответното търговско дружество е нарушение както на договора, сключен с потребителите, така и на закона, като нарушава основните жизнени потребности на потребителите и обществения интерес. Разпоредбата на чл.379 от ГПК не разграничава нарушенията като нарушения по договорни правоотношения и нарушения на правната норма, поради което нарушението може да е както договорно, така и на извън договорно основание.

В жалбата се твърди още, че в исковата молба действително е посочено, че ищец е Инициативния комитет, но към нея е приложен протокол за учредяването му, от който се вижда, че същият е съставен от пет физически лица, собственици на недвижими имоти в засегнатите местности. В настоящия случай груповия субект на колективния иск са лица абонати на услугата „предоставяне на вода за питейни и битови нужди“ от съответното търговско дружество, което в нарушение на закона ги е лишило от тази услуга и е накърнило обществения интерес. Прилагайки особения режим на чл.379 от ГПК са предприети действия по предявяване на иска за защита на интереса на групата правни субекти, обособена на качествен и териториален принцип.

В условие на евентуалност, ако съдът прецени изложеното становище за неоснователно, то се твърди, че на ищците не е дадена възможност за отстраняване нередовността на исковата молба. Ето защо, в жалбата се прави изявление, че като ищци по делото се индивидуализират физическите лица, които участват в инициативния комитет.

Твърди се още, че неправилно е прието, че независимо от посоченото в исковата молба и представените доказателства за формиран фонд, тези действия не обезпечават и не доказват изпълнение на изискването по чл.381, ал.1 от ГПК. В конкретния случай Инициативния комитет е формирал „фонд за покриване разноските по водене на колективния иск“, като всеки от членовете му прави вноска в размер на 60лв. Определен е касиер, който да събира средствата и да води касова книга. Към момента на предявяване на иска, размерът на събраната сума е 3 000лв., като при недостатъчност на сумата, ще бъдат събрани допълнителни средства. Съдът не е направил преценка за размера на разноските по делото, както и за това, че ищците са в трудоспособна възраст и с осигурени източници на доходи.

Сочи се още, че в последната си част постановеното определение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по съществото на спора.

По същество се претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна, на основание чл.130 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №11350/2020г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен иск от неперсонифицирана общност от лица – Инициативен комитет на потребителите на ВиК услуги, представлявана от И* П* Н*, чрез адв.П., срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, гр.Варна за осъждане на ответника да преустанови нарушение, накърняващо колективен интерес на потребителите, ползващи услуги във водоснабдени имоти в селищни образования Панорама I, Панорама II и Панорама III, попадаща в територията на оператора – ответник, изразяващо се в преустановяване на подаването на питейна вода, както и да възстанови дължимата от него услуга на изправните потребители, евентуално до възобновяване на водоподаването да осигури питейна вода на населението. 

В исковата молба се твърди, че ответното дружество е ВиК оператор, който стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системите и съоръженията в процесните селищни образования. В това си качество и на основание чл.198п от Закона за водите, на 09.03.2016г., между него и „Асоциацията по ВиК на обособена територия“ е сключен Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Договорът е със срок от 15 години. На 15.08.2016г., по неизвестни причини, ответното дружество е спряло подаването на вода за питейно-битови нужди на потребителите от посочените местности, находящи се на територията на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна. Причините за спирането не са оповестени на потребителите, които до този момент са били изрядни. От посочения момент до датата на подаване на иска на потребителите не е осигурена питейна вода.

Посоченото поведение е нарушение на договорните задължения на ответника, както и тези по Договора за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, както и на Наредба №4/14.09.2004г., Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и съставлява нарушение на обществения интерес по смисъла на чл.3, ал.3 от същия закон.

Твърди се, че за предявяване на иска е изготвена подписка и е създаден Инициативен комитет на живеещите в трите селищни образувания, които са направили вноски в размер на 60лв. Общия размер на събраната сума е 3000лв., предадена на касиер, която е достатъчна да обезпечи воденето на производството по предявения колективен иск. Посочен е и начина на разгласяване на иска, съобразно чл.382 от ГПК.

С обжалваното определение №2190/22.12.2020г. съдът е прекратил производството по делото като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК.

            Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Активно легитимирани да предявят колективния иск са две или повече лица, които нямат качеството на другари и не е необходимо да бъдат включени в някаква правно организационна форма. Ищец може да бъде още специализирана организация като сдружение за защита на потребителите /чл.186 от ЗЗП/ или представителна организация създадена ad hoc. В последния случай е необходима конкретна преценка за представителните функции на организацията, както и за възможностите ѝ за осигуряване защитата на колективния интерес.

В исковата молба следва изрично да е посочен кой е увреденият или застрашен от поведението на ответника интерес, различен от индивидуалния интерес на ищците; да се изложат всички факти – действия или поведение на ответника; резултатите от тях; засегнатите лица – група или колектив.

Предпоставка за допустимостта на производството е и възможността на  ищците да понесат тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските, което означава по делото да е установена финансовата им независимост, без значение дали са юридическо лице, организация ad hoc или физически лица. Финансова обезпеченост означава не само възможността да се поемат тежестите на  производството, а финансова независимост от определена категория субекти, която позволява обективност в действията на лицата или организацията предявила иска за защита на колективния интерес. /така и определение по ч.т.д.№980/2012г. на ВКС, II-ро т.о.; ч.г.д.№908/2012г. на ВКС, 2-ро т.о./.

От друга страна, в трайно установената съдебна практика е прието, че при констатирана недопустимост на предявения иск, съдът следва да върне исковата молба, респ. да прекрати производството, но не е задължително да го направи незабавно. При съмнения за нередовността, съдът следва да даде указания на ищеца и срок за изпълнението им, след което да направи преценка дали е сезиран с допустима искова молба.

Съобразно ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на частната жалба срещу определения, съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

            В конкретния случай, от твърденията в исковата молба и приложените доказателства не се установява наличието на посочените по-горе предпоставки за допустимост на предявения иск. Инициативния комитет, който е предявил иска не отговаря на изискванията на закона за регистрирана организация със статут на юридическо лице, нито за организация създадена ad hoc. Не са представени и доказателства за възможността всеки един от ищците по делото да поеме тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските за производството, ако искът е предявен от физическите лица, членове на инициативния комитет, съобразно изложеното в частната жалба.

            Посочените обстоятелства налагат оставяне на исковата молба без движение за уточняването им, след което да бъде направена преценка за  допустимостта на производството.

            За да е налице накърнено право, което да е предмет на защита по предявения колективен иск е необходимо да се твърди наличие на противоправно действие или бездействие, влизащо в противоречие с общата разпоредба да не се вреди другиму, чийто правни последици засягат субективни права на индивидуално неопределен, а определяем кръг лица, които имат общ/групов интерес, различен от индивидуалния на ищците. Безспорно, осъществяваната от водоснабдителното дружество дейност по сключените с потребителите договори за доставка на вода е част от упражняваната от него дейност, която не може да се определи като изначално противоправна. Споровете, които са възникнали между абонатите и съответното дружество могат да бъдат разрешени по общия исков ред, а не по реда на предявения колективен иск. /така и определения по ч.т.д.№908/2012г. на ВКС, 2-ро т.о.  и ч.т.д.№40/2009г. на ВКС, 2-ро т.о./.

            В конкретния случай, в исковата молба са изложени твърдения, че предявеният иск е за защита на субективните права на лица, индивидуално определени или определяеми /собствениците на имоти в селищни образования Панорама I, Панорама II и Панорама III/, увредени от действията на ответника по спиране на водоподаването в нарушение на изискванията на Наредба №4/14.09.2004г. и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, което представлява противоправно действие засягащо субективни права на определяем кръг лица.

            Така формулираните твърдения са за нарушен колективен интерес, който е елемент от фактическия състав на чл.379 от ГПК и са достатъчни да обосноват извод за наличие на правен интерес от предявения иск. Дали действията на ответника по спиране на водоподаването представляват такова нарушение или са резултат от обективни обстоятелства е въпрос по същество на спора.

            Предвид несъвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът             

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение №2190/22.12.2020г. по т.д.№1350/2020г. на ВОС, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: