Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 11.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и
деветнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветанка Делова и
прокурора Красимир Кирилов, като разгледа докладваното от съдията
ГЕТОВ ВНЧД № 3335/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 вр. гл. XXI от НПК.
Oбразувано по жалба на осъдения Я.Г.Д., чрез защитника
му адв. В.Б. срещу определение,
постановено по НЧД № 8888/2019 г. на СРС, 121-ви състав.
С атакуваното определение СРС се е произнесъл по реда на
чл.306 ал.1 т.3 и ал.3 от НПК вр. чл. 25 ал.1-2 и чл.23 от НК, като е групирал
наложените наказания на осъдения Д. по НОХД № 6535/2019г. на СРС и по НОХД
№2650/2018г. на РС-Благоевград, като е определил едно най-тежко наказание
„ЛОС“ за срок от 1 година. На основание
чл.59 от НК е приспаднал времето, през което осъденият Д. е бил задържан под
стража.
Определението е
обжалвано от осъдения Д., чрез защитника му адв. Б., която в срока и по реда на
чл.436 ал.2 НПК е подала жалба, с който е поискал бъде изменено атакуваното
определение, като бъде приложена разпоредбата на чл.27 ал.1 от НК, тъй като не
е взето предвид осъждането на Д. по НОХД № 22442/2015г. на СРС. Моли
определеното общо наказание по кумулираните присъди - 1 година ЛОС да бъде
присъединено частично към наложеното наказание
по НОХД № 22442/2015г. на СРС – 6 години ЛОС.
Въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както и разпит на
свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция защитникът на осъдения – адв.Б. – поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Счита, че неправилно районният съд не е обсъдил
възможността за приложение на чл.27, ал.1 от НК. Твърди, че към настоящия
момент осъденото лице изтърпява присъда в размер на 6 години „лишаване от
свобода“, като е показал положителна насока за своето поправяне. Пледира, че
както в практиката, така и във в философията отдавна е известно, че
количественото натрупване на наказания и максимално репресиране на лицето не се
явява правилен ориентир за водене на целесъобразна наказателна политика. С оглед гореизложеното и релевираното в
жалбата, моли съдът да измени първоинстанционното определение, като частично
присъедини наказанието към 6-годишната присъда.
Представителят на Софийска
градска прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а така постановеното
определение – правилно и законосъобразно. Посочва, че са групирани последните
две наказания, което намира за достатъчно. В случай, че съдът прецени да
приложи чл.27 от НК, предлага наказанието да бъде изцяло присъединено.
Осъденото лице – редовно
призовано, не се явява, като изрично е указал чрез защитника си, че не желае
лично да присъства в съдебните заседание. Правото му на защита е гарантирано
посредством представляващия го упълномощения защитник – адв. Б..
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е протекло
по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК и е било образувано по молба на осъдения Д.
чрез защитника му адв. Б. за групиране на наложените на осъдения Я.Г.Д. наказания
по по
НОХД № 6535/2019г. на СРС и по НОХД №2650/2018г. на РС-Благоевград.
С оглед изисканата справка
за съдимост на Д. първостепенният съд е констатирал, че до момента на
постановяване на определението от първата инстанция Д. е бил осъждан
многократно – 8 влезли в сила съдебни акта:
1/ По НОХД № 3356/2015 г. по описа на СГС със съдебен
акт в сила от 02.10.2015 г. е приета за изпълнение присъда на Районен съд
Брежице, с която е наложено наказание ЛОС за срок от 10 месеца за престъпление
по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 от
българския НК. Деянията са извършени на
20.12.2012 г. и на 10.02.2013 г.
2/ По НОХД №496/2014 г. по описа на СГС с присъда, влязла в сила на
11.05.2015г. е признат за виновен за
извършено на 02.03.2012г. престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
ДВЕ ГОДИНИ, отложено на основание чл.66 от НК за срок от 4 години, както и
ГЛОБА в размер на 500 лв.
3/ По НОХД №16579/2010 г. по описа на СРС с присъда,
влязла в сила на 11.06.2015г. е признат за виновен за извършено на 22.07.2009г.
престъпление по чл.195, ал.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ТРИ години, чието изпълнение е
отложено за срок от ПЕТ години.
4/ По НОХД №4627/2017 г. по описа на СРС с определение
за одобряване на споразумение, влязло в сила на 18.01.2016г. е признат за
виновен за извършено на 13.03.2015г. престъпление по чл.346, ал.2, т.1 вр.
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА година, което да бъде
изтърпяно при „строг“ режим. Със същото определение е признат за виновен за
извършено на 13.03.2015г. престъпление по чл.216, ал.1, пр.2 от НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, което да бъде изтърпяно при
„строг“ режим. На основание чл.23 от НК съдът е определил едно общо най-тежко
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода“
5/ По НОХД №1096/2018 г. по описа на СРС, с определение за одобряване
на споразумение, влязло в сила на 22.02.2018г. е признат за виновен за
извършено на 13.03.2015г. престъпление по чл.270, ал.1 от НК, както и за
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като са му наложени наказания „лишаване от
свобода“ в размер на ЕДНА година при
„строг режим“ за престъплението по чл.270, ал.1 от НК и „Лишаване от свобода“ в
размер на ДЕСЕТ месеца при „строг“режим, както и „обществено порицание“ за
престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
6/ По НОХД №22442/2015 г. по описа на СРС, с присъда,
влязла в сила на 28.02.2018г. е признат за виновен за извършено на 18.08.2015г.
престъпление по чл.346, ал.2, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр чл.20, ал.2
вр. ал.1 вр чл.26, ал.1 от НК, като му е наложение наказание „лишаване от
свобода“ в размер на ШЕСТ ГОДИНИ при „строг“ режим.
7/ По НОХД
2650/2018г. по описа на РС- Благоевград , с определение за одобряване на
постигнато споразумение, влязло в законна сила на 21.12.2018г. е признат за
виновен за извършено на 10.12.2018г.. престъпление по чл.316, пр.1, вр. чл.308,
ал.2, пр.3, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание «лишаване от свобода» за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде изтърпяно
при « СТРОГ » режим.
8/ По НОХД 6535/2019г. по описа на СРС, с определение
за одобрено споразумение, влязло в законна сила на 19.04.2019г. е признат за
виновен за извършено на 01.03.2018г. престъпление по чл.270, ал.1, пр.1 от НК,
като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при СТРОГ режим
С определение по НЧД 2617/2018г по описа на СРС,
влязло в сила на 31.10.2018г. на осъдения Д. е определено едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (ШЕСТ) години, измежду
наказанията, наложени по НОХД 4627/2017г,. НОХД 1096/2018г, и НОХД 22442/2015г.
по описа на СРС, като е определен „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието.
Предложението на осъдения към съда е предлагало за групиране
последните две осъждания, а именно – по НОХД 2650/2018г. по описа на РС- Благоевград и НОХД 6535/2019г. по
описа на СРС.
Както
е посочил и първостепенния съд престъпленията по цитираните дела са извършени
от Д. преди да е имало постановена и влязла
в сила присъда за което и да е било от тях, поради което те се намират в
съвкупност и за тях са налице основанията на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Ето защо
и правилно съдът е определил на Д. едно общо най - тежко наказание измежду
наказанията, наложени му по цитираните НОХД, а именно - "Лишаване от
свобода" за срок от 1 (ЕДНА) година, наложено на осъдения по НОХД 2650/2018г. по описа на РС- Благоевград,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. При описаните факти
въззивният съд констатира, че не са налице основания за
отмяна или ревизиране определението на
първия съд, тъй като са съблюдавани принципите на материалното право, заложени
в чл.23-25 от НК, а също и тези в чл.36 от
НК. Съображенията на въззивната инстанция от правна страна са следните:
Правилно районният съд с
оглед ТР №3/2009г. на ОСНК на ВКС е
счел, че не са налице предпоставките за
извършване на ново пълно групиране на наказанията спрямо осъдения Д., като е коментирал
единствено последните 2 (две) от 8 (осем) осъждания, намиращи се в състояние на
съвкупност помежду си. Същевременно разпоредбата на чл.27 от НК се прилага, когато едно лице извърши
престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго
престъпление, но преди да е завършило изпълнението на наказанието по тази
присъда, съдът присъединява към неизтърпяното наказание изцяло или отчасти
наказанието по втората присъда. На съда е предоставено правото да прецени дали да
присъедини изцяло или отчасти наказанието по втората присъда към наказанието по
първата присъда, като се съобразява и с ограниченията, посочени в последното
изречение на същия текст. Преценката дали да се
присъедини изцяло или отчасти наказанието по втората присъда следва да се опира
на оценката на всички обстоятелства, отнасящи се до конкретната обществена
опасност на извършените престъпления и дееца, на мотивите и подбудите за
тяхното извършване, на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и на
целите на наказанието и закона.
В процесния случай става въпрос за лице с висока
степен на обществена опасност, като основанията за това са следните: Проследявайки цялостната престъпна дейност на
осъдения Д., съдът констатира, че са налице редица осъждания за различни престъпления,
извършени за периода 2009 – 2018г.. Спрямо осъдения неколкократно е била прилагана наказателна
репресия, вкл. и ефективно наказание «лишаване от свобода». Видно от справката
за съдимост, осъдения Д. дори се е възползвал от законовата възможност на
«Условното предсрочно освобождане» с определен изпитателен срок от 9 месеца и 9
дни, като същият е бил нарушен с извършването на ново престъпление. Осъденият Д.
е личност с трайно изградени престъпни навици, персистентна в несъблюдаване на
обществените и правни норми. Обектите на посегателство са разнородни: против паричната
и кредитната система, против дейността
на държавни органи, против реда и общественото спокойствие, документни
престъпления, против транспорта и
съобщенията.
Същевременно константна е съдебната
практика, че когато няколко
престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, следва да се налага
общо наказание за съвкупността по онези присъди, по които са налице условията
за това и то в най-благоприятно съчетание за осъдения, като се има предвид
размерът на наложеното общо наказание и наказанието, което следва да се изтърпи
отделно. Настоящият съдебен състав намира, че правилно СРС е заключил, че няма
причина да разваля така обособените съвкупности и отново да групира отделните
наказания по тях. Искането на защитата на осъденото лице за частично
присъединяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година,
определено по НОХД 2650/2018г. по описа на РС – Благоевград към наложеното по
НОХД 22442/2015г. на СРС в размер на 6 години „лишаване от свобода“ за
неоснователно. С ТР.20-69-ОСНК и ППВС № 2/70 год. е предвидено,
че когато по силата на чл. 27, ал. 1 НК съдът присъединява отчасти наказанието
по втората присъда към неизтърпяната част от наказанието по влязла в сила
присъда, общото наказание не може да бъде по-малко от наказанието, което би
следвало да се определи с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и 2 НК, ако двете
деяния бяха в условията на съвкупност, като общо наказание за съвкупността. То
не може да бъде по – малко и от наказанието по втората присъда. В процесния
случай обаче не са налице предпоставките за частично присъединяване поради
изтъкнатите по-горе съображения, свързани с обществената опасност на дееца. Същевременно,
дори да присъедини наказанието по втората присъда, то ще е изцяло ( в размер на
1 година „лишаване от свобода“), това би поставило осъденото лице в
по-неблагоприятно положение, тъй като същото ще следва да търпи сумарно по
всичките си осъждания наказание „лишаване от свобода“ повече от 7 години.
Поради
изложеното по-горе въззивният съд е категоричен в разбирането си, че жалбата на
защитника на осъдения се явява абсолютно неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Първостепенният съд
законосъобразно е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание
изтърпяната част от наказанията, включени в групата, както и времето, през
което осъденият е бил задържан по смисъла на закона по делата, включени в
съвкупността.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи неговото отменяване или изменени , поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение, като
потвърди изцяло определението на СРС.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 03.07.2019г.,
постановено по НЧД № 8888/2019 г. по описа Софийски районен съд, НО, 121-ви
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.