№ 1170
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Камелия Първанова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000501482 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от № 261256 от 25.02.2021г. постановено по гр.д № 10 252/2018г. по описа на
СГС, ГО, 11 състав, е отхвърлен предявения от Б. А. Г. срещу проф.д.ф.н. А. Г.
обективно съединени искове с правно основание чл.чл.52 вр.45 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 19 783.65 лв. представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от незаконното й уволнение, наложено недобросъвестно от ответника
с уволнителна заповед РД-14/27.04.2017г., /по-късно отменена от съда като незаконна/, без
да е налице дисциплинарно нарушение, с цел умишлено да бъде лишена от трудови доходи
и за преследване на други неслужебни цели, както и за сумата в размер на 30 216.35 лв.
имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаването на
брутното трудово възнаграждение за заеманата преди уволнението длъжност за периода
27.04.2017г. - 14.05.2019г., когато е била възстановена на преди заеманата от нея длъжност,
ведно със законната лихва, като неоснователни.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
Жалбоподателката-ищец Б. А. Г. оспорва решението изцяло и моли да се уважат
изцяло предявените от нея претенции. Изтъква факта, че няма правни познания, а не
1
разполага със средства, за да наеме адвокат. Посочва, че не твърди, че ректорът, проф. А. Г.,
я е уволнил, за да й навреди умишлено. Моли да й бъде изплатено обезщетение за
оставането й без работа, в резултат на незаконното уволнение, за което вече е постановено и
влязло в сила съдебно решение. Твърди, че в периода на водене на делото - 27.04.2017г. до
14.05.2019г. е била без абсолютно никакви парични приходи. Била е принудена да взема
заеми за период от 2 години, за да се храни и да си плаща останалите житейски нужди. Тези
заеми за периода на това уволнение са малко повече от 50 000 лева. Затова претендира
обезщетение за нанесените неимуществени вреди, изразяващи се в огромния стрес и
унижение, които изживявала денонощно през двете години и двата месеца, през които била
уволнена, поради грешката на ректора, както и да й бъдат възстановени разноските по
делото, а именно 2000 лева платена д.т. и още 200 лева за ССЕ, както и сумата от 36 057,74
лв. пропуснати ползи - неполучени заплати за периода 27.04.2017г. до 14.05.2019г. , ведно
със законните последици.
Въззиваемата страна проф.д.ф.н. А. Г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода на първоинстанционното
производство не е доказана недобросъвестност на ректора на Университета. Нещо повече - в
жалбата си Г. изрично посочва, че ректорът не я е уволнил, за да й навреди умишлено. Тя
твърди, че обезщетението, което търси, не е за умишлено нанесени вреди с цел ректорът да
постигне лични или други неслужебни цели, знаейки че уволнението е незаконосъобразно, а
защото уволнението й е отменено от съда. Отговорността за това обаче е не на ректора на
СУ, а на самия работодател, в лицето на СУ, и е ограничена до 6 месечно обезщетение,
съгласно чл. 225, ал. 1 КТ. Обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ не е изплащано, защото такъв
иск ищцата не е депозирала до СРС респ. няма постановено решение по чл.344 ал.1 т.3 КТ.
Посочва още, че ищцата не е ангажирала пълно и главно никакви доказателства по
отношение на твърдението, че ректорът й е нанесъл неимуществени вреди. Липсват
доказателства затова, че Г. е претърпяла болки и страдания, при това такива, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с уволнението й. Освен това не е налице
недобросъвестност на ректора, която да обоснове деликтна отговорност. Не са приложени и
доказателства за начина, по който е формирала размера на обезщетението.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.84 ал.3
ЗЗД.
Ищцата Б. А. Г. твърди, че била служител в СУ „Св. Климент Охридски“. Сочи, че
със заповед № РД - 14/27.04.2017 г. издадена от ответника, в качеството му на ректор на СУ
е била уволнена, без да е имало основание за това, а с единствената цел от страна на
проф.д.ф.н. А. Г. умишлено да й навреди, като я лиши от право на работа. Опитал се и да
,,спре“ делото, което тя била завела срещу Университета за дискриминация. Твърди, че с
влязло в сила решение по гр.д. № 39373/2017 г. по описа на СРС, 64 състав уволнението й,
извършено със заповед РД- 14/27.04.2017г. е било отменено като незаконно. Излага доводи,
че в подкрепа на тенденциозното поведение на ответника предхождащите действия по
2
лишаването й от работно място и условия за работа, отказ за изслушване на обяснения,
отказ на ответника в качеството му на ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ да й изплати
дължимите й се съдебно признати обезщетения и присъдени разноски, както и отказът му да
я възстанови на работа, въпреки наличието на влязло в сила решение за това. Сочи, че
уволнението й е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто й
име като професионалист пред другите университети в страната, в които след уволнението
й, е кандидатствала за работа, но такава й е била отказана поради този причина. Твърди да е
накърнено и чувството й за достойнство, както и че е претърпяла интензивен стрес от
разрушената й професионална кариера като учен с дългогодишен и признат професионален
опит и знания. Счита, че справедливият размер на обезщетението за поправяне на тези
неимуществени вреди възлиза в размер на 19 783,65 лева. Сочи, че е претърпяла и имуществена
вреда под формата на пропусната полза от неполучаването на брутно трудово
възнаграждение за периода 27.04.2017 г. - 14.05.2019 г. в размер на 30 216,35 лева.
Претендира разноски.
Ответникът проф.д.ф.н. А. Г. оспорва исковете. Твърди че липсва умишлено
поведение от негова страна, целящо да навреди на ищцата и че не е използвал служебното
си положение за лични или други цели, а че поведението му по дисциплинарно уволнение на
ищцата със заповед № РД-25-14/27.04.2017г. е в изпълнение на служебните му задължения,
които той изпълнявал точно и добросъвестно. В подкрепа на твърдението си сочи, че преди
налагане на дисциплинарното наказание е извършил обстойна проверка. Оспорва ищцата да
е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, както и размера на иска.
От фактическа страна се установява, че ищцата, сега жалбоподател, Б. А. Г. е
била в трудовоправни отношения със СУ „Св. Климент Охридски". Същата притежава
образователна научна степен „доктор“ по научна специалност „диференциални уравнения“ и
академична длъжност „доцент“ по математика /аналитична механика/, като
професионалната й компетентност не се оспорва от ответника.
Със Заповед РД- 14/27.04.2017 г. на ректора на Университета - проф.д-р.ф.н. А. Г.
ищцата е наказана дисциплинарно с "уволнение" за извършени нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в унищожаване на имущество на работодателя, възпрепятстване
на трудовия процес и използване на служебната поща в разрез с установените правила на
добрите нрави и академична етика.
С влязло в сила на 08.05.2019 г. решение по гр.д. № 39373/2017 г. по описа на СРС,
64 състав заповедта за дисциплинарно уволнение е призната за незаконосъобразна, а ищцата
е възстановена на преди заеманата от нея длъжност. В рамките на това исково производство
са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ, но не е бил
обективно съединен и иск за изплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконно уволнение по реда на чл.344 т.3 КТ. Това обезщетение по правило се присъжда за
период не повече от 6 месеца.
С писмо изх. № от 20.05.2019 г. ответникът, в качеството му на ректор на СУ „Св.
Климент Охридски“ е отказал изплащането на доц.д-р Б.Г. на обезщетение, тъй като не е
налице постановено съдебно решение в този смисъл.
От заключението на депозираната пред първа инстанция на л.286 съдебно-
счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение,
което ищцата би получила за периода 27.04.2017 г. /датата на уволнението/ до реалното й
възстановяване на работа - 14.05.2019г. възлиза на 36 057.74 лева, включващо основна
работна заплата, допълнително възнаграждение за по-висока професионална квалификация
за образователната и научна степен „доктор“, допълнително месечно трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и допълнително възнаграждение в
чест на официални празници и патронния празник на Университета, съгласно чл. 21 от
Вътрешни правила за работна заплата в СУ „Св. Климент Охридски“.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
3
правна страна:
Първо - ответник по иска е физическото лице - ректора, а не работодателя на ищцата,
в лицето на СУ Климент Охридски.
Второ – в рамките на производството по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ не е бил обективно
съединен иск за изплащане на обезщетение за оставане без работа по реда на чл.344 ал.1 т.3
вр.чл.225 КТ срещу СУ.
В ПП на ВС РБ № 4/1975 г., което не е загубило действието си, е изяснено, че
работодателят отговаря лично за деликт при едновременното наличие на следните условия:
издаване на незаконна заповед за уволнение; знание, че липсват основания за уволнение;
недобросъвестно използване на служебно положение; преследване на лични или на
други неслужбени цели.
Когато уволнението е признато за незаконно от самия работодател или по съдебен
ред по чл.344, ал.1, т.1 КТ, работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя за причинените му от това вреди, ограничени до имуществените по чл.225 КТ.
По аналогичен начин е разрешен въпросът и в нормативни актове, уреждащи обезщетението
при отмяна на незаконно прекратяване на служебно правоотношение - чл. 104, ал. 1 от
Закона за държавния служител, чл.172 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, чл. 254 от Закона за МВР, а още и в чл. 226 от Закона за съдебната
власт. Ако уволненият служител е претърпял действително повече вреди, той може да ги
търси само от длъжностното лице, издало заповедта за уволнение, ако с това действие му е
причинено непозволено увреждане при наличие на посочените в отговора по първия въпрос
предпоставки. Няма ограничение за вида на вредите, за които може да се претендира
обезщетение - важи общият принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че подлежат на обезщетение
всички вреди, пряка последица от увреждащото действие. Причинно-следствената връзка не
се предполага, а трябва да се докаже, както е указано изрично в т. 2 на Постановление № 7
от 30.12.1959г. на Пленума на ВС РБ. Пряка причинноследствена връзка е налице, когато
деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата
закономерно произтича от деянието (решение по чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. №
3026/2008 г. на IV ГО ВКС).
Имуществените вреди от незаконно уволнение могат да се изразяват, както в
пропуснати доходи от труд, така и в разликата между пропуснатите и действително
получените суми. При положение, че има присъдено обезщетение по чл. 225 КТ с решение
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, присъденият размер следва да се съобрази при определяне на
вредата по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Относно предмета, по който съдът може да се произнесе, няма
съмнение в доктрината и съдебната практика, вкл. тази по чл. 290 ГПК, че съдът се
произнася в рамките на сезираното. Предметът на иска се определя от ищеца по
предвидения в ГПК начин - в исковата молба и чрез изменение на иска, чрез страни,
правопораждащи юридически факти и петитум. Съдът не може сам да променя предмета на
иска, като се произнася по нещо различно от това, с което е сезиран и, ако го стори, актът
4
му е недопустим./в този смисъл е постановено решение № 322 ОТ 06.03.2018 Г. ПО ГР. Д. №
4134/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС по реда на чл.290 ГПК/
От значение в случая са обстоятелствата за ангажиране лично деликтната
отговорност на ректора на университета – работодател. Само поради назаконност на
уволнението и причинени от него вреди, не може да се ангажира деликтната отговорност на
служителя, издал незаконната заповед, ако не се установи по безпорен начин, че към датата
на издаването й той е знаел, че липсват законни основания за уволнението и въпреки това,
действайки недобросъветно, е извършил същото, като е преследвал лични или други цели.
Правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че по делото остават
недоказани два от елементите на фактическия състав, а именно - че при издаване на заповед
№ РД-25-14/27.04.2017 г. ответникът е знаел, че липсва основание за уволнението и я е издал
ползвайки недобросъвестно служебното си положение за постигане на неслужебни цели.
Безспорно доказателствената тежест се носи от жалбоподателката-ищец, която извлича за
себе си благоприятни правни последици. От друга страна недоказана остава логично
обоснованата верига от предположения и крайни изводи, че вредите са резултат именно на
процесното изпълнение.
В хипотезата на чл.45 ЗЗД доказването на причинно следствената-връзка между
поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че
той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо,
вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления
причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да
произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако
при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. ако при
това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат.
Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно,
а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при
обичайно стечение на обстоятелствата./така решение № 9 от 02.02.2018г. по гр.д. №
1144/2017г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 вр.ал.8 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата
страна направените по делото разноски, но такива няма направени пред въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от № 261256 от 25.02.2021г. постановено по гр.д № 10
252/2018г. по описа на СГС, ГО, 11 състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6