Р Е Ш Е Н И Е № 134
гр. Пловдив, 30.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито
заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 1549 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен иск по чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата М.Л.Б., ЕГН
**********,*** *, чрез пълномощника си адв. С.С. със съд. адрес:***, е предявил
срещу ответника МБАЛ „***” АД, ЕИК ***, частичен иск в размер на 30 000
лв. от общо дължимите 100 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди
от деликт, ведно със законните последици.
Ищцата твърди, че на 25.03.2015 г. постъпила в ***с болки в
областта на лявата раменна кост. След редица изследвания, при които е
констатирана необходимостта от оперативно лечение, на 31.03.2015 г. на ищцата е
извършена оперативна интервенция – открито наместване на счупване на лявата
мишница с вътрешна фиксация, и е имплантирана динамично-компресивна плака. След
операцията ищцата получила силни болки и при вечерната визитация е установена „Невралгия на нервус радиалис постоперативно“
с невъзможност за екстензия на пръстите и гривнената става на лявата ръка.
Констатациите на ***са потвърдени от консултация с ***, непосредствено след
визитацията. На 13.04.2015 г. ищцата е изписана, като е издаде епикриза ИЗ №
*** г., в която е отбелязано, че „няма
усложнения“, въпреки констатираните *** проблеми. В периода на
хоспитализацията ***не е назначил повторна консултация с *** и не е извършено
ЕМГ изследване, с което да се обективира нивото и степента на увреда на
засегнатия нерв, поради което са нарушени правилата за оказване на
своевременна, в достатъчен обем и качествена медицинска помощ, съгласно ЗЗдр. и
Медицински стандарт „*** и травматология“, приет с Наредба № 21/28.06.2004 г.
на МЗ.
След изписване болките на ищцата се засилили и на 22.04.2015
г. тя била приета отново в същото отделение на „МБАЛ ***“ АД с диагноза „Състояние след операция по повод счупване на
ляв хумерус, метална остеосинтеза“. Към ИЗ било приложено ЕМГ изследване на
лекар от извънболнично лечебно заведение, което потвърдило данните за нарушена
функция на левия Нервус радиалис. Това наложило на 25.04.2015 г. ищцата да
претърпи втора операция, при която е направена „Декомпресия на нервус радиалис“. В издадената епикриза ИЗ № *** г.
е отбелязано, че пациентката се изписва без данни за подобрение.
В резултат на претърпените медицински интервенции и лечение
ръката на ищцата е трайно увредена. Тя изпитва постоянни болки – невралгия,
поради което се налага непрестанно да приема седативни и обезболяващи
медикаменти. Движенията на лявата ѝ ръка са в трайно намален обем, като
са ограничени хватателната и стискателната ѝ способност. Ищцата се чувства
зле, изпада в тежки депресивни състояния, отчаяна и напрагната е, тъй като
трудно се обслужва сама и се налага непрекъснато да ангажира близките си, а
прогнозите за възстановяване на увредения ѝ крайник са песимистични.
Ищцата е подала жалба до Комисията за защита на
потребителите, която е препратена по компетентност на ИА „Медицински одит“ при
МЗ, като е образувана преписка № МО 05-18/***г., в която се съдържат убедителни
констатации за извършени нарушения на добрите медицински практики и редица разпоредби
на ЗЗдр.
Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да ѝ заплати обезщетение за причинените ѝ
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. от общо дължимите ѝ
100 000 лв., ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертиза.
Ответникът „УМБАЛ ***” АД – ***, представляван от ***, ЕИК
***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Е.П.А., е подал отговор, в който
заявява, че оспорва иска изцяло по основание и по размер и моли да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноски.
Твърди, че не е налице лекарска грешка, както и че няма
нарушения на добрите медицински практики и на разпоредбите на ЗЗдр. Няма причинно-следствена
връзка между лечението и извършените оперативни интервенции на ищцата на
31.03.2015 г. и на 25.04.2015 г. и увреждането на нерва на ръката ѝ.
Счита, също че няма вина от страна на служителите му, а настъпилия вредоносен
резултат не е в резултат на оперативните интервенции, тъй като увреждането на
нерва не е на нивото на оперативния разрез.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в
писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени доказателства и експертиза.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения
иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че
ищцата М.Б. е била хоспитализирана в ***на ответника „МБАЛ ***“ АД през периода
25.03.2015 г. – 13.04.2015 г. с ***Е.М.и окончателно диагноза „Фрактура диафизис хумери синистра“, като
на 31.03.2015 г. ѝ е било извършено „Открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, хумерус“, видно от приложената епикриза ИЗ № ***.
Няма спор, че ищцата е била приета повторно в ***на
ответника „МБАЛ ***“ АД през периода 22.04.2015 г. – 29.04.2015 г. отново с
***Е.М.и с окончателно диагноза „Статус
пост операцио про фрактура хумери синистра. Остеосинтезис металика“, като
на 25.04.2015 г. е извършена „Друга декомпресия или освобождаване на адхезия на
периферен нерв или ганглий“, видно от приложената епикриза ИЗ № ***.
И в двете епикризи е отбелязано, че усложнения „Няма“, изход на заболяването – „С подобрение“.
По повод жалба на ищцата до МЗ по делото е представено писмо
от *** г. от ИА „Медицински одит“ при МЗ, с което я уведомяват за направените
констатации при извършената проверка, която е установила „нарушения на разпоредбите на ЗЗдр., за които ще бъде образувано
административнонаказателно производство“.
По делото е приложена от ищцата на 21.11.2016 г. и цялата преписка,
образувана по случая (л. 56 - 141 от делото на ПРС), приключила с издаване на
АУАН № А 27-32/15.03.2016 г.; на НП № 27-32/07.04.2016 г., с което на ***
Е.П.М.е наложена на основание чл. 229, ал. 1, вр. чл. 235 от ЗЗдр. глоба в
размер на 300 лв., а с НП № 27-32-1/07.04.2016 г. на ответника „МБАЛ ***“ АД е
наложена на същото основание глоба в размер на 1 000 лв.
По делото е приета комплексна СМЕ, изговена от вещите лица
***С.П.Ш.– ***, и *** С.П.П.– ***, и двамата от ***, която съдът счита за компетентна
и безпристрастно изготвена, но оспорена от ищцата. От нея се установява, че
ищцата е била подложена на две оперативни интервенции – на 31.03.2015 г. за
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на хумерус, и на 25.04.2015
г. за извършване на декомпресия или освобождаване на адхезии на периферен нерв.
От медицинската документация и от извършения от вещите лица преглед на ищцата
се установява, че при нея е налице увреда на радиалния (лъчев) нерв, вследствие
на първата операция на 31.03.2015 г. с открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, която се е наложила, поради невъзможност за консервативно
лечение. Настъпилото постоперативно усложнение – пареза на радиалния нерв, е
вследствие на самата операция, като такива усложнения настъпват при 12 – 14 %
от случаите. Самата оперативна техника в конкретния случай носи риск от
настъпване на подобно усложнение. Притискането или засягането на нерва на
лявата ръка на ищцата е причина за втората операция на 25.04.2015 г.
Ищцата е в добро общо състояние с остатъчна *** симптоматика от преживения
мозъчен инсулт, както и с периферна увреда на радиалния нерв, изразяваща се в
допълнителен дефицит на движенията на ръката – при вдигане на китката нагоре,
както и добавени парестезии – болезнена чувствителност в областта на кожата,
представена от засегнатия нерв.
Като пропуск в лечението на пациентката може да се счита липсата на
постоперативна медикаментозна стимулация на засегнатия нерв и липсата на
проведени рехабилитационни процедури, които вероятно биха подобрили състоянието
на засегнатия нерв на лявата ръка на ищцата.
Във връзка с оспорване на комплексната СМЕ са допуснати 2
нови отделни СМЕ, изготвени от вещи лица – ***/*** и ***.
От заключенията на СМЕ с вещо лице ***Е.Б.М.– *** в ***, и на СМЕ с вещо
лице ***А.В.Б.– *** в ***, които съдът намира за компетентни, безпристрастно
изготвени и неоспорени от страните, се установява, че ищцата при изследване на
сетивността на нивото на оперативния цикатрикс надолу съобщава за намалена
чувствителност в зоната и на трите нерва на горния ляв крайник. Ръката в
китката стои постоянно в 20 градуса дорзална флексия (екстензия). Пръстите на
ръката стоят във флексия все едно, че са хванали портокал, т.е. ръката - дланта
и пръстите, са във „функционално положение“. Ищцата съобщава за безсилие и
невъзможност за захват. Придвижда се бавно, с клатушкаща походка, като с
дясната ръка използва помощно средство. На представените рентгенографии е
налице напълно зараснала фрактура с поставена плака с 9 винта. Всички тези мед.
данни и изследвания сочат за увреда на част от функциите на лъчевия нерв, но по
тяхната външна изява това нарушение е към II или III степен от 5-степенната скала, като е налице нарушение на част от аксоните
на нерва, без да се нарушат техните обвивки, и е възможно те да се възстановят
чрез консервативно лечение. При ищцата е водеща непрекъснатата болка, която
може да доведе и до нарушение на моторната функция, поради възпиране.
Първата операция на ищцата на 31.03.2015 г. е извършена, поради спешността
на фрактурата на лявата мишнична кост и невъзможността за консервативна
терапия, а втората операция на 25.04.2015 г. – поради налични данни за увреда
на лъчевия нерв по време на първата операция, като няма категорични данни в
мед. документация за предоперативна увреда на същия нерв.
Спазен е алгоритъма при лечение на такъв вид травми – направен е опит за
консервативно лечение; поради неуспеха му е преминато към оперативно лечение
чрез открито наместване на фрактурата; правилно е подбран остеосинтезния
материал – динамично-компресивна плака, поради ниското разположение на
фрактурата. При този оперативен достъп лъчевият невр преминава косо на костта и
затова винаги се търси предварително, като се отпрепарира (освобождава) на
по-дълъг участък, за да стане по-мобилен; прихваща се с гумени ленти, за да
освободи място за поставяне на плаката под него, след което се освобождава и се
връща на първоначалното си място. Този нерв е много чувствителен и затова при
всяко дърпане, притискане, опъване при манипулацията с оперативните инструменти
много често се получава в различна степен увреда на неговата функция.
Характерно за този нерв е дългия възстановителен период то 3 месеца до 3
години и повече, това налага необходимостта от чести прегледи, ЕМГ-контрол,
задължително шиниране на китката и пръстите и упорито и непрестанно
рехабилитационно, електростимулационно и невротропно лечение.
При ищцата напълно се изключва дефинитивна лезия на нерва по време на
първата операция, тъй като липсват такива данни при прегледа, а при наличие на
такава лезия тя трябва да се зашие по време на операцията. Всяко съмнение за увреда на който и да е
периферен нерв задължително води до оперативна ревизия, поради което е
извършена втората операция на ищцата.
Поради непроведеното навреме лечение на ищцата, възрастта ѝ и
придружаващите ѝ заболявания (прекаран инсулт и диабетна полиневропатия)
сегашното състояние на левия ѝ горен крайник е дефинитивно. Основна
грешка и причина за това е непровеждането на ранна и продължителна рехабилитация,
електростимулация и невротропна терапия. Втората грешка при лечението на ищцата
е недостатъчно отговорно водене и отразяване в мед. документация.
На ищцата е била причинена болка със силно изразен характер, като травмата
е довела до болеви усещания, които са намалявали много бавно с времето и след
двете операции. Страданията, които е изтърпяла ищцата, са силно изразени,
поради невъзможност за самостоятелно обслужване и дългия период на
възстановяване, предвид полученото усложнение с увреда на лъчевия нерв, като
всички тези оплаквания вероятно ще продължат в различна степен и за в
бъдеще.
От показанията на свидетеля Л.К.Б.– внук на
ищцата, които съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК предвид близката му родствена връзка,
се установява, че „миналата година март
месец стана инцидент, падна по стълбите, след което я закарахме в ***. …Лявата
ръка на баба ми беше счупена от лакътя до рамото. Настаниха я, след като искаха
да платим нужните средства, платихме сумата за операция, приеха я, направиха
операцията. …След операцията имаше болки. Състоянието ѝ не се подобри,
казаха че е необходима втора операция, направиха я в ***, отново същия ***.
…Бяхме с брат ми, един *** казал на брат ми, че при операцията бил отрязан нерв
и сухожилие и казаха, че след операцията няма да се оправи. Сега баба ми не
може да движи ръката си, има болки постоянно, доскоро беше на болкоуспояващи,
но хапчетата вече не ѝ помагат. С тази ръка не може да хваща нищо, не
може да я свие. Преди инцидента баба ми вършеше цялата домакинска работа –
переше, готвеше, всичко вършеше тя. Ние живеем аз, брат ми, дядо ми и тя. …след
инцидента Баба ми само може да се обува самостоятелно в седнало положение с
едната ръка.
След
случилото се баба ми е нервна, свикнала е с домакинската работа, съжалява, че
не може да помогне, разстроена е, че не може да върши работата, плаче.“
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Искът с правно основание чл. 49, вр. 45
и сл. от ЗЗД е предявен
пред компетентния съд, от надлежна страна и е
процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното, а според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.
По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства
се установява, че ***на ищцата ***Е.П.М., е *** на ответното лечебно заведение
„МБАЛ ***” АД, на когото ответникът е възложил работа (лечение на пациенти) по
трудово правоотношение, а ищцата М.Л.Б. е била техен пациент по смисъла на чл. 84 от ЗЗдр., постъпил в ***през
периода 25.03.2015 г. – 13.04.2015 г., както и през периода 22.04.2015 г. –
29.04.2015 г., както и че всички лекари, лекували ищцата при пролежаването
ѝ през 2015 г. при ответника в ***по повод на процесната травма, са ***
на ответното дружество, на които е възложено лечението на пациентите на
здравното заведение.
Съгласно легалната дефиниця на
чл. 84 от ЗЗдр., пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се
оказва медицинска помощ, а регистрацията на лице като пациент става с неговото
Информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон, като съдържанието
му е лимитативно посочено в чл. 88 от същия закон, а според чл. 89, ал. 1 от
ЗЗдр., при
хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и
терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на
пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и
информираното съгласие се предоставят в писмена форма, които изисквания в случая са спазени.
Според чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗдр., всеки български
гражданин има право на достъпна медицинска помощ, като това право се
осъществява при прилагане на принципа на своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ. В случая, при
ищцата се е получило усложнение вследствие на първата оперативна интервенция за
открито наместване на фрактурата на лявата мишнична кост, засягащо около 12 %
от случаите, и изразяващо се в засягане на радиалния нерв (без лезия). За
преодоляване на това усложнение, според възприетите и неоспорени СМЕ, са били
необходими навременни, достатъчни и адекватни мерки чрез провеждане на ранна и
продължителна рехабилитация, електростимулация и невротропна терапия, но такива
мерки при ищцата не са били предприети изобщо, поради което вследствие на
бездействието на лекарските екипи на ответното лечебно заведение увреждането на
левия горен крайник на ищцата, изразяващо се в засягане на радиалния нерв, е
придобило дефинитивен характер.
От неоспорените заключения на СМЕ, изговени от вещите лица ***Д.М.– ***, и
***А.Б.– ***, които съдът възприема изцяло, както и от писмените доказателства
във връзка с извършената проверка на ИА „Медицински одит“ при МЗ се установява,
че основна грешка и причина за допуснатото дефинитивно увреждане на лъчевия
нерв на левия горен крайник на ищцата е непроведена навреме ранна и
продължителна рехабилитация, електростимулация и невротропна терапия, а втората
грешка при лечението на ищцата е недостатъчно отговорното водене и отразяване
на действителните факти в медицинската ѝ документация, поради което съдът
намира, че са налице противоправни бездействия на лекарите от отделението, с
които се накърняват правата на ищцата като пациент по смисъла на чл. 86, ал. 1,
т. 3, 4, 8, 9 и 12 от ЗЗдр.
Ето защо, съдът намира, че е налице противоправно бездействие от страна на
*** от ***на ответника „УМБАЛ ***“ АД през периода 31.03.2015 г. – 29.04.2015
г., в резултат на което ищцата е била лишена през това време от своевременна и
достатъчна медицинска помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗдр.,
и е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от причинената ѝ
трайна и необратима увреда на лъчевия нерв.
Макар безспорно да съществува статистическа възможност от
следоперативни усложнения при всяка хирургична интервенция, ищцата като пациент има право
на достъпна и качествена здравна помощ, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр., а възникналите следоперативни
усложнения следва да се дължат единствено и само на обективно настъпили
обстоятелства във връзка с травмата (фрактурата), които са извън волята и
преценката на лекуващите лекари от КОТ.
По
делото не се установява умисъл или грешка при извършване на самата оперативна
интервенция на 31.03.2015 г., а неправилна субективна преценка на конкретните
обстоятелства при постоперативното лечение на ищцата и неоказване на
своевременна и достатъчна медицинска помощ, от която пациентката се е нуждаела
след операцията; омаловажаване на риска от настъпване на процесното усложнение
– засягане на радиалния нерв, въпреки нерядката статистически обоснованата
възможност за това; липса на активно наблюдение в следоперативния период, като
с тези свои противоправни действия и бездействия лекарите от ***през процесния
период са лишили ищцата от правото ѝ на своевременна, достатъчна и
качествена здравна помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр., поради
което по непредпазливост са ѝ
причинили неимуществени вреди - силни психически и физически болки и страдания;
претърпяна нова хирургическа
интервенция; силен стрес и депресия; отчаяние и напрагнатост; невралгия, изискваща постоянен прием на
седативни и обезболяващи медикаменти; намален обем на движенията на лявата ръка
с ограничена хватателната и стискателната ѝ способност, поради което
ищцата трудно се обслужва сама и се налага непрекъснато да ангажира близките
си, при изцяло неблагоприятна прогноза, които вреди са в пряка причинна връзка
с непредпазливото поведение на служителите на ответното дружество, и се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства и от СМЕ на двете вещи
лица.
Ето защо, на основание чл. 49 от ЗЗД следва да се ангажира безвиновната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника за репариране на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 22.07.2016 г. до окончателното плащане.
Съдът,
след като прецени характера на увреждането, което е дефинитивно, степента и
продължителността на причинените морални и физически страдания и техния интензитет,
възрастта на ищцата и неблагоприятната
прогноза и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 52 от
ЗЗД, както и с обстоятелството, че вредите следва да се оценяват към момента на
настъпването им (31.03.2015 г.), а не към момента на решаване на
спора, намира, че сумата от общо 30 000 лв. би обезщетила в известна степен
причинените на ищцата неимуществени вреди, макар че тези страдания нямат
паричен еквивалент. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен в предявения размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените от нея разноски по съдебното производство общо в
размер на 2 805 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „УМБАЛ ***” АД – ****, представляван от ***, ЕИК ***, със съд. адрес:***
***, чрез адв. Е.П.А., да заплати на М.Л.Б., ЕГН **********,*** *, със съд.
адрес:***, чрез адв. С.С., на основание чл. 49, вр. 45 и
чл. 52 от ЗЗД във връзка с нарушено
право на своевременна, достатъчна и качествена здравна помощ по смисъла на чл.
81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и на чл. 86,
ал. 1, т. 3 от ЗЗдр., общо сумата 30 000
лв. (тридесет хиляди лв.) -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически и физически болки и страдания, претърпени при двете хирургически
интервенции; силен стрес и депресия; отчаяние и напрагнатост, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2016
г. до окончателното плащане, както и сумата 2 805 лв. (две хиляди
осемстотин и пет лв.) - такси и разноски по съдебното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив
в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/