Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б., № 46 /14.01.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Б., в съдебно заседание на четиринадесети декември, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Г.Славова, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 1975 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят
В.Н.Н., ЕГН ********** от гр.Б., с адрес за кореспонденция в гр.Варна, ул.“Цар
Иван Срацимир“ № 2А, офис 318, чрез адвокат В. ***, е оспорил заповед № 8121к-8974/20.07.2021г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, в частта относно заповяданото с нея
временно отстраняване на жалбоподателя от длъжност, извършено на основание
чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед в обжалваната й част е неправилна.
Жалбоподателят счита, че заповедта не съответства на изискванията за
задължително минимално съдържание, тъй като липсват съществени елементи.
Твърди, че временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя е неоснователно.
Иска отмяна на заповедта в обжалваната й част и възстановяване на всички
направени във връзка с настоящото производство разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Ответникът
– министър на вътрешните работи, не изпраща представител. Представя административната
преписка и изразява становище по същество с искане жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира разноски.
ФАКТИ:
На
01.07.2021г. до министъра на вътрешните работи е направено предложение за
образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина срещу инспектор В.Н.Н., разузнавач VІ степен в група
„Противодействие на криминалната
престъпност – Морска“ на сектор „Криминална полиция“ към 04 РУ – Б. при ОД на
МВР – Б.. В предложението е посочено, че в отдел „Криминална полиция“ при ОД на
МВР – Б. са постъпили данни, че В.Н. - служител в сектор „Криминална полиция“ в
РУ – 04 при ОД на МВР – Б. в съучастие с баща си Николай Н. системно извършват
справки в автоматизираните информационни системи на МВР и изнасят служебна
информация от информационните фондове на МВР, която предоставят на трети лица
срещу заплащане на определени парични суми. Посочено е, че по случая е
образувано досъдебно производство № 68/2021 по описа на ОСлО при ОП – Б.
(л.20-23).
Във
връзка с направеното предложение със заповед № 8121К-8974/20.07.2021г. на
министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу
инспектор В.Н.Н., разузнавач VІ степен в група „Противодействие на криминалната
престъпност – Морска“ на сектор „Криминална полиция“ към 04 РУ – Б. при ОД на
МВР – Б.. С т.2 от заповедта инспектор В.Н.Н. временно е отстранен от длъжност на
основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР - държавен служител от МВР може да бъде
временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е
образувано дисциплинарно производство по чл.207 и служебното му положение би затруднило
разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от
органа, образувал дисциплинарното производство. Като мотиви е изложено, че
заеманата от служителя длъжност му предоставя възможност да въздейства на
граждани, да възпрепятства и затрудни разкриването на обективната истина при
воденето срещу него дисциплинарно производство, а в хода на разследването от тези
граждани следва да бъдат снети писмени сведения за установяване на фактическата
обстановка и обстоятелствата по извършване на дисциплинарното нарушение. Прието
е, че служителят разполага с реална възможност да оказва натиск върху всички
тях за манипулиране и даване на неверни писмени сведения. Прието е, че в
качеството си на разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ – Б.
инспектор Н. има възможност да ползва информационните фондове на МВР, да се
сдобие с лични данни и адреси на граждани, имащи отношение към случая и
впоследствие да им окаже влияние при снемането от тях на писмени сведения.
Посочено е още като служител в 04 РУ – Б., инспектор Н. има достъп до
служебните помещения в сградата на сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ – Б. и
би могъл да компрометира служебни документи и доказателства за извършените от
него дисциплинарни нарушения.
Със
заповедта е определен и дисциплинарноразследващия орган. Заповедта е връчена
лично на жалбоподателя на 27.07.2021г. в 08.50 часа (л.24 – 26).
На
15.09.2021г. до министъра на вътрешните работи на основание чл.214, ал.3, вр.
ал.1, т.1 от ЗМВР е направено предложение да бъде удължен с още един месец срокът
за временно отстраняване от длъжност на инспектор В.Н. (отстранен от длъжност
за срок от два месеца, считано от 27.07.2021г.) (л.27 – 30).
Със
заповед № 8121К-10277/17.09.2021г. на министъра на вътрешните работи е изменена
т.2 от разпоредителната част на негова заповед № 8121К8974/20.07.2021г., с
която срещу инспектор В.Н., разузнавач VІ степен в група „Противодействие на
криминалната престъпност – Морска“ на сектор „Криминална полиция“ към №4 РУ – Б.
при ОД на МВР – Б. е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1
от ЗМВР, като е удължен срокът на временното отстраняване от длъжност с още
един месец, считано от 21.09.2021г. (л.32 – 34).
Със
заповед
№8121К-10968/15.12.2021г.
на
министъра
на
вътрешните
работи е възстановен инспектор В.Н. на длъжност разузнавач VІ степен в група
„Противодействие на криминалната престъпност – Морска“ на сектор „Криминална
полиция“ към 04 РУ – Б. при ОД на МВР – Б., считано от 22.10.2021г. (л.35 –
36).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради което е
допустима за разглеждане.
Обжалваната
заповед в оспорената част, относно отстраняване временно от длъжност на
жалбоподателя, е издадена в предвидената от закона писмена форма и от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР
министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от
състава на министерството е компетентен при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 да образува с писмена
заповед дисциплинарно производство за държавните служители на висши ръководни,
ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на
изпълнителски длъжности, поради което и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, включително да издава заповеди за временно отстраняване от длъжност на
тези служители.
При
издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият
адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната
част.
Административният
акт, в оспорената част съдържа подробни мотиви - описание на фактически
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и правни
изводи. С нея е прието, че държавен служител в МВР може да бъде временно
отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би
затруднило разкриването на обективната истина. Със заповедта на първо място е
наредено да се образува дисциплинарното производство и на основание чл. 214,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено отстраняването на жалбоподателя от заеманата
длъжност.
В
заповедта са изложени мотиви, че заеманата от служителя длъжност му предоставя
възможност да въздейства на граждани, да възпрепятства и затрудни разкриването
на обективната истина при воденето срещу него дисциплинарно производство. Сочи
се, че в хода на разследването от тези граждани следва да бъдат снети писмени
сведения, за установяване на фактическата обстановка и обстоятелствата по
извършване на дисциплинарното нарушение. Същевременно жалбоподателят разполага
с реална възможност да оказва натиск върху всички тях за манипулиране и даване
на неверни писмени сведения. Отчетено е и обстоятелството, че в качеството си
на разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ – Б., инспектор Н. има
възможност да ползва информационните фондове на МВР, да се сдобие с лични данни
и адреси на граждани, имащи отношение към случая и впоследствие да им окаже
влияние при снемането от тях на писмени сведения. Посочено е още, че като служител
в 04 РУ – Б., инспектор Н. има достъп до служебните помещения в сградата на
сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ – Б. и би могъл да компрометира служебни
документи и доказателства за извършените от него дисциплинарни нарушения.
Установените
факти сочат, че несъмнено е налице първата предпоставка – има образувано дисциплинарно
производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено от държавния
служител тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда
дисциплинарно наказание „уволнение“.
За
да е налице втората предпоставка е необходимо обективно наличие на възможност
служителят, с оглед заеманото служебно положение, да може да влияе върху
разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство.
Съдът
счита, че тази предпоставка е установена по отношение на жалбоподателя,
доколкото в случая съществува реална възможност той да затрудни дисциплинарното
разследване и да попречи на разкриването на обективната истина. Същият в
качеството си на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР,
разполага с полицейски правомощия, възползвайки се от които може да оказва
натиск върху свидетелите, както и да унищожи или да укрие служебна информация –
съответни документи и актове, свързани с предмета на доказване в
дисциплинарното производство.
Отстраняването
от длъжност е временна, превантивна мярка и нейна основна цел е да се
препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си,
да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно производство. Към датата
на издаване на процесната заповед, дисциплинарнонаказващият орган е преценил,
че инспектор В.Н. следва да бъде временно отстранен, с оглед протичане на дисциплинарното
разследване без съмнение за въздействие.
Принудителната
административна мярка е израз на административна държавна принуда, поради което
за всеки конкретен случай, трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. При прилагането на принудителната мярка във всички
случаи, трябва да бъде спазен установеният в чл. 6 от АПК, принцип на
„съразмерност“, според който административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Принципът за съразмерност в
случая е спазен, като засягането на правата и законните интереси на оспорващия
чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за
която актът е издаден. Целта е да се осигури законосъобразно и безпристрастно
провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не
засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на
законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. Налагането на
мярката не изисква, вменените на лицето нарушения на служебната дисциплина да
са еднозначно установени, посредством събирането на всички релевантни по
отношение на тях доказателства и това не е възможно да бъде сторено в момента,
в който се поставя началото на дисциплинарното производство. Това производство започва,
именно с оглед възможността снабдените със съответните правомощия лица да
извършат необходимите процедурни действия и да съберат относимите към
решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства, а
налагането на мярката „временно отстраняване от длъжност“ създава необходимата
гаранция, че процедурата по събиране на доказателствата ще бъде проведена при
точно спазване на нормативно установената за това рамка и обективната истина по
казуса ще бъде установено единствено по реда и със средствата, предвидени в
закона. Мярката „временно отстраняване от длъжност“ засяга в твърде съществена
степен правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага, но
същата, с оглед законодателни промени, не се налага за продължителен период от
време - съгласно чл.214, ал.3 от ЗМВР (от 07.07.2020г.), срокът за временно
отстраняване по ал.1, т.1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с
фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство,
може еднократно да удължи този срок с още един месец. В настоящият случай
първоначално срокът на временното отстраняване е бил определен на два месеца,
като впоследствие със заповед № 8121К-10277/17.09.2021г. е продължен с още един
месец съобразно разпоредбата на чл.214, ал.3 от ЗМВР, след което жалбоподателят
е бил възстановен.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя. Цитираната съдебна практика по
адм.д.683/2018г. на АСБ касае приложението на чл.214, ал.2 от ЗВМР, който с
решение №
10 от 29.05.2018 г.
на Конституционния съд на РБ по к.д. №
4/ 2017г. (ДВ, бр. 48 от 2018 г.) е обявен за противоконституционен. В
настоящия случая отстраняването на жалбоподателя не е извършено на това
основание (поради привличането
му като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква
"а" от Наказателния кодекс), а
поради това, че срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207 и
служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина - чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
По
тези съображения съдът счита, че заповедта, в обжалваната част е законосъобразна,
а жалбата – неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Този
изход от спора обосновава възлагане на разноските върху жалбоподателя. Такива
са претендирани своевременно в становището на пълномощника на ответника (л.18).
Жалбоподателят дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ, доколкото производството по делото се развива по реда на
АПК. Според посочената разпоредба от наредбата (Изм. – ДВ, бр.74 от 2021г., в
сила от 1.10.2021г.) по административни дела възнаграждението за една инстанция
е от 100 до 240 лв. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.)
конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая
представителството осъществено от юрисконсулт е на главна страна, но не включва
участие съдебни заседания, а само излагане на доводи в писмено становище и
спорът не е правно сложен. По тази причина съдът счита, че са налице основания
да бъде присъдено предвиденото възнаграждение в чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ в размер на 100 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Б.,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Н.Н., ЕГН ********** от гр.Б., с адрес за кореспонденция в гр.Варна,
ул.“Цар Иван Срацимир“ № 2А, офис 318, чрез адвокат В. ***, против заповед №
8121к-8974/20.07.2021г. на министъра на вътрешните работи, в частта относно
заповяданото с нея временно отстраняване от длъжност на Н. на основание чл.214,
ал.1, т.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН ********** от гр.Б., да
заплати на Министерство на вътрешните работи направените по делото разноски в
размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия: